Дълбоки води

8.

Чарити грабна най-голямата червена чушка от кошницата със зеленчуци в бакалницата.

— Хванах те.

Пъхна още няколко месести нейни посестрими в торбичката и ги пусна в количката.

Стисна здраво дръжката, решена да я насочи по друга пътека. Изискваше се значително усилие да се кара количката по относително права линия, понеже едното колело постоянно се въртеше в разни посоки.

Въздъхна облекчено, когато намери пакетите със сушени водорасли до оризовия оцет. Грабна два пакета и заедно с бутилка оцет ги сложи при чушките.

Не беше лесно да състави меню за вечерята днес. Основната й грижа бе да подбере рецепти, за които със сигурност можеше да открие продукти в бакалницата на Уиспъринг Уотърс. Преди година, когато за пръв път пристигна в градчето, избраното сега меню би било непостижим блян. Ала непрестанните й усилия да култивира управителя дадоха резултат.

Сега истинската битка, прецени тя, бе да се справи със своенравната количка, а не с набавянето на продукти за вечерята. А главният въпрос беше защо въобще си дава труда да готви за Елайъс Уинтърс.

Сутрешният им разговор продължаваше да предизвиква негодуванието й. Той определено даде да се разбере колко много държи на преструвката, че не й е показал онази уязвима частица от себе си, както всъщност стана снощи.

От друга страна, нямаше нищо против да продължат сексуалната част от връзката им, след като вече бяха започнали.

Типично, помисли си Чарити. Просто дяволски типично.

Не, не съм права, призна тя, докато посягаше за пакет ориз и соев сос. Нищо, свързано с Елайъс, не можеше да се определи като типично.

Погледна списъка си. Трябваха й пресни плодове за десерта. Ставаше късно. Остави Нюлин да затвори „Шепоти“ и си тръгна, за да напазарува, но имаше да свърши още няколко неща, преди Елайъс да се появи на прага й.

Зави с количката по една пътека и пред нея се оказа друга количка, която й пречеше да мине. Дженифър Пит държеше вратата на хладилника за замразени храни отворена.

— О, извинявай, Дженифър. — По някаква причина количката на Чарити, до този момент оказваща яростна съпротива, изведнъж хукна като чистокръвен състезателен кон. Чарити заби пети и едва я удържа. — Не те видях.

Дженифър я дари с хладната си отегчена усмивка.

— Не се притеснявай. Пътеките са прекалено тесни. Когато нещата тук започнат да се съживяват, ми се ще някоя по-голяма верига от супермаркети да се настани по залива. Един хубав магазин определено ще ни се отрази добре.

— Този не е толкова лош. Просто е мъничък.

— Същото важи за цялото проклето градче.

Чарити тръгна да се измъква на заден ход. Последното нещо, което желаеше, бе да се впусне в продължителен разговор с втората госпожа Пит. Дженифър не беше щастлива жена. А и лятото никак не беше леко за нея, като се има предвид постоянното натрапчиво присъствие на цветистата първа госпожа Пит в роба на Пътешественик.

По мнение на Чарити, Дженифър всъщност изненадващо елегантно се бе справила с цялата ситуация. Вероятно мисълта, че е настоящата, а не бившата госпожа Пит, й даваше сили да се издигне над неловкото положение.

За Дженифър — висока, стройна, впечатляваща жена малко над тридесетте — се мълвеше, че известно време е работила като манекен в Лос Анджелис. Чарити бе склонна да го вярва. Несъмнено беше достатъчно висока и излъчваше блясъка на жена от Южна Калифорния. Навяваше асоциации за горещи плажове и безкрайни лета. Всички знаеха за редовните й упражнения в домашния гимнастически салон, оборудван от Лейтън специално за нея. Резултатите бяха налице.

Имаше усет към модата — нещо чуждо в Уиспъринг Уотърс. Днес беше облечена в копринена блуза, имитираща дънкова, и безупречно ушити панталони, които покриваха високите токчета на обувките й. Из светлите й коси с цвят на мед се мяркаха изрусени кичури, сякаш постоянно живееше на слънце, а не из мъгливия северозапад. Косата й бе винаги спусната и изглеждаща току-що разбъркана. Големият диамант, подарък от Лейтън за сватбата, блестеше на пръста й. Винаги носеше чифт модни слънчеви очила, вдигнати на главата, а гримът й бе съвършен.

Повечето хора смятаха, че на Лейтън Пит не му остават никакви шансове, щом Дженифър му бе хвърлила око. Най-голямата мистерия за Уиспъринг Уотърс не бе защо той се разведе с Гуендолин, а защо Дженифър реши да го открадне от съперницата си.

Наистина, Лейтън бе най-преуспяващият мъж в градчето, но по преценка на доста хора външният вид и стил на Дженифър биха й осигурили далеч по-добра партия в Сиатъл. Та в онзи град имаше истински пари, отбелязваха всички, понеже доста компании за високи технологии или за търговия из тихоокеанския район се бяха съсредоточили там.

— В полунощ, предполагам, ще се присъединиш към тълпата на скалите — подхвана Дженифър, докато вдигаше замразен ордьовър, върху чиято опаковка боядисаните и в акрилово червено нокти проследиха съдържанието за мазнини.

— За нищо на света няма да го пропусна. — Чарити се загледа с любопитство към ястието за микровълнова печка, което Дженифър бе избрала. Беше единична порция. — Това ще е най-голямото шоу за градчето.

— Така е, нали? — Изчервените устни на Дженифър се свиха в усмивка, в която се прокрадваше горчивина, докато затваряше вратата на хладилника. — Е, поне до утре всичко ще приключи. Пътешествениците на Гуендолин най-после ще си дадат сметка, че са били подведени. Чудя се какво ли ще направят, като разберат как са ги обрали?

Чарити се замисли.

— Сигурно някои от тях ще я съдят.

Дженифър елегантно вдигна едното си рамо в леко пренебрежително свиване.

— Съмнявам се дали ще има полза. Гуендолин и приятелят й Рик Суинтън са се подсигурили. Убедена съм, че парите им са на сигурно място.

— Може и нищо особено да не стане, след като космическите кораби не пристигнат — предположи Чарити. — По думите на един приятел, ако хората желаят да вярват в нещо, те продължават да го правят, дори когато се изправят лице в лице с неопровержими доказателства, че то не съществува.

— Приятелят ти, изглежда, е прав. — Погледът на Дженифър се отмести над дясното рамо на Чарити. Очите й се присвиха. — Някои от хората, дали всичките си пари на измамници, вероятно ще продължат да вярват. Други обаче положително ще се разсърдят, разберат ли измамата.

Без да дочака отговор, тя стисна здраво дръжката на количката и я извъртя в обратна посока. Количката тутакси й се подчини. Под вещата ръка на Дженифър пое по пътеката с прецизността на европейска спортна кола.

Чарити я изгледа с възхищение.

— Леле, леле. Малката госпожица Калифорния не е в прелестно настроение днес — обяви Гуендолин Пит зад гърба на Чарити. — И мога да се обзаложа, че няма да предложи на Лейтън единичната порция, която взе. О, не. По-вероятно е той да се налива с бира и в кръчмата на залива довечера. Сладката Дженифър сигурно тайничко се надява той да получи сърдечен удар.

Чарити се извърна неохотно. Гуендолин беше облечена в цялостното снаряжение на Пътешествениците. Дългите й бели и сини поли на робата изглеждаха още по-необичайно върху фона на рафтовете в малката бакалница.

Външният вид на гуру представляваше интересен контраст с острия израз в очите на Гуендолин. Под екзотичните одежди Чарити ясно долавяше белезите на преуспяващата брокерка на недвижими имоти.

— Здравей, Гуендолин. Готова ли си за голямата нощ?

— Разбира се. Отнася се и за всички Пътешественици. От месеци се подготвяме за довечера. — Гуендолин проследи с поглед изчезващата в края на пътеката фигура на Дженифър. После отново насочи вниманието си към Чарити. — Всички в градчето ще останат смаяни, не се съмнявам.

— Можеш да се обзаложиш, че до един ще бъдем на скалите — увери я Чарити, хвана дръжката и се приготви да изчезне. — Ако мъглата не се вдигне, има опасност, разбира се, да пропуснем пристигането на корабите.

— Не се притеснявай — промърмори Гуендолин. — Цялото градче ще разбере съвсем скоро, че се е случило нещо интересно.

Нищо не се поддава така лесно както водата и същевременно нищо не е така мощно. Който реши да следва пътя, първо трябва да прецени собствените си сили и слабости.

Съветът на Хейдън Стоун изгаряше съзнанието на Елайъс, докато извършваше последните движения на упражнението. Издиша и позволи на кожената връв да потърси мишената. Краят на колана попадна в нея с бързината и точността на змия. Уви се около празната алуминиева кутия и я прегъна.

Елайъс издиша и се наведе да вдигне смачканата кутия. Не се справи добре. Бе използвал прекалено много сила. Днес самоконтролът му не беше добър.

Отиде до ръба на скалата и се загледа към потъналия в мъгла залив.

Днес през цялата серия от упражнения действията му не бяха точни. Знаеше каква е причината. Спомени за снощи постоянно пречеха на концентрацията му.

Елайъс се взря в сивата мъгла, а в главата му образите се въртяха.

Чарити, коленичила до него при езерото за размишление.

Чарити плъзва пръсти през косите му, докато му поднася устните си.

Чарити, загледана в очите му.

Чарити, потръпваща от страст под него.

Беше сбъркал в едно. Нямаше никакъв проблем да се люби с Чарити на ниския матрак. Всъщност можеше да я люби на пода или на плажа, или навсякъде другаде. В момента единственият въпрос, който го безпокоеше, бе кога отново ще я люби.

Изпитваше силна възбуда. Снощи апетитът му само се разпали. Днес, вместо удовлетворение, чувстваше по-силен глад.

Бяха си обещали — никакви игрички повече. Тази сутрин обаче тя продължи да играе. Знаеше защо тя бяга от пълното потапяне във връзката, започната през нощта. Получи се точно както го предупреди Хейдън Стоун преди години: една жена, която истински желаеш, винаги изисква много в замяна.

Елайъс съзнаваше, че Чарити не иска само хубав секс. Искаше душата му. Искаше да се увери, че разполага с цялата власт над него.

Усети как потта по раменете му изстива. Усиленото изпълнение на упражненията на Тал Кек Чара не успя да премахне напрежението, което усещаше целия ден.

Не се отърси от него и по-късно вечерта, когато се озова в кухнята на Чарити. Елайъс веднага схвана намерението й двамата да играят определени роли. Тя вече не бе напрегната и емоционална, както сутринта. Бяха се отпуснали и флиртуваха — както през последните няколко дни.

Мъж и жена, привлечени един от друг, впуснали се във връзка. Така е добре, уверяваше се той. Леко раздразнен, се чудеше защо не изпитва облекчение от това съзнателно намаляване на напрежението.

Застана пред прага на кухнята и започна да оглежда бляскавите съдове, европейските уреди и всякакъв вид модерни съоръжения. Кухнята напълно хармонираше на останалата част от къщата, препълнена с изтънчените мебели, които Чарити бе донесла със себе си, когато се бе преместила тук.

По нищо не прилича на семплото обзавеждане в моя дом, помисли си Елайъс. Но бе странно приятно да наблюдава Чарити сред лъскавите й цветни джунджурии. Разсеяно разклати шардонето в чашата си.

— Не успях да ти кажа какво е открил адвокатът ми Крейг Торгут за Гуендолин Пит и нейните Пътешественици.

Чарити му хвърли през рамо изненадан поглед и продължи да бърка соевия сос с джинджифил, лимон и шери в купичката.

— Нещо интересно ли е?

— Нищо смайващо. Обичайната гуру история. Гуендолин е основала компания „Собственост на Пътешествениците“. Тя е президентът, а Суинтън е единственият й служител.

Чарити се замисли и спря да върти лъжицата.

— Значи събраните от привържениците на култа пари са там. Сигурно има начин да бъдат открити.

Елайъс се усмихна леко.

— Според мен е малко вероятно да бъдат открити. Убеден съм, че Гуендолин и Суинтън бдят над тях.

— Защо някои от Пътешествениците да не успеят да си ги получат обратно, след като довечера космическите кораби не се появят? Някакво чувство ми подсказва да очаквам проява на твърда решителност от страна на Арлин Фентън, както и на доста други, когато разберат, че не поемат към звездите. Според Нюлин тя е прехвърлила всичките си спестявания по сметката на Пътешествениците.

— Няма да е лесно да се върнат средствата на всички без съдействието на Пит или Суинтън. А се съмнявам доколко са готови на сътрудничество.

— Вероятно възнамеряват да вземат парите и да изчезнат — съгласи се Чарити. — Макар че Гуендолин Пит каза днес нещо странно в бакалницата.

— Какво точно?

— Цялото градче щяло да разбере, че довечера ще се случи нещо интересно.

— Не се съмнявам. Единственият въпрос е защо днешната дата е така важна за нея. — Елайъс долови аромата на джинджифила и вдъхна с благоговение. — Ще ми съобщиш ли какво е менюто?

— Зеленчукова яхния с водорасли, салата от печени чушки и торта с мандарини и къпини.

— Не може да бъде! Успяла си да уговориш управителя на бакалницата да зарежда с водорасли?

Чарити се усмихна.

— Не прекарах толкова години начело на „Труит“ напразно. Натрупах доста опит при уговарянето на сделки.

— Явно, състезанието се задълбочава. Заплашва да се превърне в грозна надпревара. Или по-добре да употребя думата „вкусна“?

— Очаквам да измислиш нещо забавно непретенциозно и същевременно елегантно, когато дойде твоят ред да готвиш. Представям си как приготвяш блюдо от смайващо прости компоненти, запазили собствените си аромати, дори когато са смесени с други продукти.

— Чакай да позная: чела си рецепти, нали?

— Да. — Тя пусна бъркалката в мивката. — Днес видях и втората госпожа Пит в бакалницата. Между първата и втората има известна враждебност. Извадих късмет, че не останах премазана между количките им за пазаруване.

— Не ме изненадва.

— Нима?

Елайъс отпи от виното.

— Трябва да призная, че започвам да проявявам любопитство относно плановете на Гуендолин.

— Значи се присъединяваш към нас, останалите.

— Аз съм дори още по-любопитен относно Рик Суинтън.

— Защо такъв специален интерес към него?

— Защото и той се интересува от мен.

Чарити се спря и го погледна въпросително.

— Странно. Не бих ви определила като привличащи се типове.

— Използвах думата в друг смисъл. Очевидно Суинтън има някои въпроси към мен. Претърси къщурката ми в петък вечер.

— Какво е направил? — Чарити се извърна към него — очите й бяха огромни. — Шегуваш се, нали? Претърсвал е нещата ти? Откъде знаеш?

— Ами досетих се, докато стоях в градината си и го наблюдавах как се измъква от прозореца.

— Господи! — Чарити остави купичката, облегна се на облицования с плочки плот и впи пръсти в него. — Невероятно. Почти не ми се вярва.

— Изглеждаше малко нервен, но останах с впечатлението, че не за пръв път се забавлява с нахълтване в чужд дом. След като приключи с къщурката, е отишъл в „Талисмани и дрънкулки“ и е поровил там.

— Това е безобразие! Взел ли е нещо?

— Не.

— Обади ли се на инспектор Тубърн?

— Не.

Тя разпери ръце.

— Но постъпката му е незаконна. Как така просто си затваряш очите?

— По моите изчисления след тази вечер Суинтън и аз ще се изравним по взаимни нахълтвания.

— Чакай секунда. Да не искаш да кажеш, че възнамеряваш да… да…

— … да претърся караваната му, докато всички наблюдават шоуто на плажа? — Елайъс допи виното си. — Да. Точно това смятам да направя.

Чарити оцени гледката от скалите в единадесет и половина вечерта като нещо средно между филм на ужасите с малък бюджет и карнавал. Специалните ефекти се състояха предимно от мъгла. Слабите крушки над входа забулваха водите в залива и осветяваха струпаните превозни средства на пристигналите от града зяпачи.

Сред мъглата се забелязваха караваните на Пътешествениците. Слабите крушки при входа на къмпинга светеха смело, но светлината не проникваше кой знае колко надалеч.

Чарити различи всички Пътешественици долу на плажа. Дочуваше как хипнотичното им припяване се извисява и спуска сред шума от нежно разбиващи се вълни, флейтистът свиреше все така фалшиво, забеляза тя. Барабанчикът се опитваше да компенсира със силни удари. В мъглата се забелязваха призрачните светлини на туристическите фенери.

Чарити хвърли поглед през рамо към паркираните коли и пикапи по скалите. Повечето жители на градчето бяха дошли да изпратят Пътешествениците при заминаването им в космоса. Мнозина от възрастните седяха в колите си или се бяха събрали с приятели. Няколко мъже стояха в началото на пътеката. Пиеха бира и се заливаха от смях. Десетки деца играеха на гоненица пред първия ред паркирани коли.

Контингентът от тийнейджъри, без да обръща внимание на студа и мъглата, бе заел позиция при оградата, откъдето се виждаше плажът. Подмятанията и присмехът им се сливаха с песните на Пътешествениците. Някои пиеха сода, купена от импровизираната лавка на Бея и Япи.

Рейдиънс се бе присъединила към тийнейджърите, за да наблюдава над оградата. Тед носеше тениска с надпис Няма интелигентен живот извън Земята и правеше компания на Бея и Япи. Очуканият пикап на Нюлин бе паркиран в края на струпалите се превозни средства. Очевидно възнамеряваше да остане до полунощ.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Чарити за петдесети път.

— Защо се притесняваш толкова? — Елайъс я водеше по образувалата се алея между два реда коли. — Да проникнеш в нечия каравана не е висококвалифицирана дейност. Особено по начина, който възнамерявам да използвам.

— Ами ако те хванат?

— Ще измисля нещо.

— Не ми харесва тази работа.

— Казах ти да ме изчакаш в колата.

Тя свъси вежди зад гърба му.

— Няма да те оставя сам в тази история.

— Тогава престани да мърмориш.

— Не мърморя. — Повдигна по-високо яката на якето си и тревожно се загледа в мъгливата тъмнина между караваните. — Просто се стремя да внеса елемент на здрав разум в ситуацията.

— А на мен ми прилича на чиста проба мърморене.

Това преля чашата. Чарити стисна зъби. Приведе всички хрумнали й разумни аргументи, само и само да го накара да се откаже от този безумен проект. А той имаше нахалството да я обвинява, че мърмори. Мислено се закле да не обели и дума повече по въпроса, дори да го арестуват и пъхнат в затвора.

Елайъс тръгна по тясна тревиста пътека между две редици каравани и спря без никакво предупреждение. Чарити се блъсна в него и едва сподави вика си. Той я хвана, за да не падне.

— Тихо — прошепна в ухото й.

Чарити отметна косите от челото си и се огледа. Разпозна червено-бялата каравана на Рик Суинтън, паркирана в края на редицата.

— Да не си променил решението си? — попита тя с надежда.

— Не. Някой друг се вмъкна вътре преди мен.

Чарити погледна тъмните прозорци.

— Сигурен ли си?

— Гледай задния прозорец.

Тя се вторачи в тъмното стъкло. Тънка светлинка премина по пердето и после изчезна. След миг отново се появи за няколко секунди. Чарити преглътна.

— Фенер ли е? — прошепна тя.

— Да.

— Не е възможно да е Суинтън. Той е на плажа с другите. Видях го в тълпата преди няколко минути.

— Така е. Освен това Суинтън няма да използва фенер в собствената си каравана.

Чарити зяпна. После бързо се овладя и отбеляза:

— Господи. Вътре някой друг прави това, което ти планираше да сториш.

— Интересно кой ли е?

Елайъс мръдна и притегли Чарити в тясното пространство между две каравани.

Тя трепна — коляното й се удари в металната стена.

— По дяволите!

— Тихо. Онзи вътре се кани да излезе.

Придърпа я по-навътре в сенките.

При отварянето вратата на караваната изскърца. Появи се силует с наметало и качулка и бързо слезе по стълбите. Чарити се опита да види лицето на натрапника, но качулката и мъгливата тъмнина правеха разпознаването невъзможно.

Човекът се извърна и забърза по алеята между караваните. Пътят му водеше точно край мястото, където стояха Чарити и Елайъс.

Елайъс притисна Чарити към стената на караваната. Тя осъзна, че иска да я прикрие с тялото си, в случай че изплъзващата се фигура се извърне и погледне назад към сенките.

Надигна се на пръсти, за да надникне над рамото на Елайъс и успя още веднъж да зърне забуления силует. Нещо в движенията й подсказа, че това е жена.

Елайъс изчака миг, преди да се размърда, и освободи Чарити.

— Все по-любопитно и по-любопитно.

— Така е. — Чарити съзнаваше как бързо бие сърцето й. — Чудя се коя ли беше.

— Имам чувството, че Суинтън има всевъзможни врагове. Най-добре да вляза и да изляза, преди някой друг да се яви за оглед. — Отстъпи от нея. — Чакай тук.

— Няма да те оставя да влезеш сам.

— Трябва да стоиш отвън, за да пазиш.

Звучеше разумно. Чарити не успя да измисли какво да възрази.

— Е, и какво да направя, ако видя някого?

— Чукни веднъж по стената на караваната. — Елайъс огледа за последен път потъналото в мъгла място и измъкна тънко като молив фенерче от джоба на якето. — Ей сега се връщам.

— Ако не се появиш до пет минути, ще вляза и ще те извлека насила.

Зъбите на Елайъс проблеснаха за миг в тъмнината.

— Добре.

Тръгна към вратата на караваната.

Чарити се наведе, за да проследи как се качва по стъпалата и влиза вътре.

С изчезването на Елайъс настъпи смразяваща тишина. На Чарити й се стори, че мъглата става по-гъста. Насили се да мисли, че това е за добро, понеже помагаше да се скрият шокиращо нередните действия на Елайъс.

Пеенето от плажа зазвуча по-силно, флейтата и барабанът се чуваха по-високо. Виковете и подигравките на тийнейджърите долитаха през терена на къмпинга.

От вътрешността на караваната на Суинтън не се чуваше нищо. През прозорците не се забелязваше никаква светлина. Каквото и да правеше Елайъс, вършеше го изключително дискретно. Чарити потрепери отчасти от студа, отчасти от нарастващото напрежение. Потискащото чувство за неизбежна опасност се сгъстяваше заедно с мъглата.

Долу на плажа барабанчикът се впусна в дълго соло, което отекваше ясно по скалите. Възбудените песни на ентусиазираните Пътешественици се чуваха ясно. Някой натисна клаксон. Грубият смях на тийнейджърите стана по-силен. Чарити долови пукот от фойерверки.

Стори й се, че изминаха часове, преди вратата на караваната да изскърца. Елайъс скочи леко на земята и Чарити усети прилив на облекчение. Тръгна към нея; движеше се бързо, безшумно и грациозно.

— Да се махаме от тук.

Хвана ръката й.

Тя не възрази.

— Страшно дълго прекара вътре. Откри ли нещо?

— Изглежда.

Погледна го косо, докато той бързо я превеждаше между караваните.

— Това пък какво значи?

— Намерих номерата на някои банкови сметки. Забелязала ли си как хората склонни да трупат такъв вид документи в чекмеджето на бюрото си?

— Не — Чарити се поколеба, сещайки се за купчината банкови съобщения, напъхани небрежно в чекмеджето на бюрото й вкъщи. — От друга страна май си прав. Но какво от това? Каква полза от номерата на банкови сметки?

— Още не знам. — Елайъс се спря на кръстовището, образувано от два реда каравани. — Но когато става въпрос за мащабна операция като тази, всичко минава през банката.

— Да, така е.

В тъмнината избухнаха нови фойерверки. Песента на Пътешествениците се извиси до трескави висини. Червендалестите мъже, събрали се да пият бира близо до пътеката на скалата, започнаха да подвикват силно към хората по брега. Групите на по-младите ги последваха.

— Нещата започват да стават вълнуващи — отбеляза Елайъс, минаваха край последната редица каравани.

— Почти полунощ е. — Чарити се огледа. — И — каква изненада — наоколо не се забелязва нито един космически кораб. Да отидем да намерим Нюлин. Искам да съм с него, когато настъпи моментът, в случай че Арлин не се втурне към обятията му.

— Права си.

Минаха по скалата и се насочиха към мястото, където Нюлин бе паркирал пикапа си. Очуканото возило се намираше в самия край на импровизирания паркинг. Почти всички останали, дошли да наблюдават спектакъла, бяха паркирали много по-близо до къмпинга.

Пикапът почти не се виждаше в мъглата. Чарити отиде до прозореца към волана и свъси вежди — Нюлин не беше вътре.

— Сигурно е отишъл до оградата да чака Арлин — предположи Елайъс.

— Сигурно.

Рязко, остро изсвирване на автомобилен клаксон накара Чарити да подскочи. Някой изруга.

Извърна се и видя още един пикап, паркиран недалеч. Вратата до мястото на шофьора бе отворена, но вътре не светеше. В нощта се лееха звуци от единствената градска рок станция.

— По дяволите — измърмори някой вътре. — Казах ти да внимаваш. Да не искаш да ни чуят?

— Онзи тип от пикапа току-що тръгна. — От вътрешността на колата се чу кикот. — Като говориш за внимание, сети ли се да вземеш презерватив? Защото ако не си, кълна се в бога, Кевин, няма да те огрее тази вечер.

— Да, да… Тук някъде е. Почакай.

Чарити бързо се извърна към Елайъс и прочисти гърлото си.

— Хайде да видим дали ще намерим Нюлин.

Хвана го за ръката и го повлече натам, откъдето бяха дошли.

Отразяващата се в мъглата светлина й позволи да види веселото изражение по лицето на Елайъс — той не се възпротиви на упоритото й теглене.

Чарити го повлече към групичката при оградата.

Призрачна, странна тишина тегнеше сред хората на плажа, флейтата и барабанът мълчаха. Песента на Пътешествениците не се чуваше.

— Полунощ е — отбеляза тихо Елайъс.

— Ей, вие там… Чарити, Уинтърс. — Япи ги извика, докато минаваха край лавката за напитки и закуски. — Готвим се да затваряме. Искате ли малко горещо кафе?

— Не, благодаря — извика Елайъс. — Търсим Нюлин.

— Видях го преди около час. Отнесе чаша кафе в пикапа си. Оттогава не съм го виждал.

— Всички са при оградата, за да наблюдават грандиозния финал — обясни Бея, докато прибираше неизползваните чаши обратно в кутията. — Там проверете. Искрено се надявам Арлин да се съвземе най-сетне. В противен случай просто не знам какво ще прави клетият Нюлин.

Чарити се обърна към голямата тълпа, надвесена над оградата, за да следи какво става на плажа.

— Елайъс, притеснявам се. Никъде не виждам Нюлин.

Той обгърна раменете й с ръка.

— Ще го намерим.

По-лесно бе да се каже, отколкото да се направи, помисли си Чарити. Във въздуха се усещаше някакво объркване. Поради мъглата и тълпата любопитни, възбудени зяпачи, нещата започваха да стават хаотични. Насмешливи викове долитаха от пиячите на бира. Тийнейджърите дюдюкаха, а някои Пътешественици започваха да се изкачват нагоре по пътеката от плажа.

Чарити и Елайъс се движеха сред скупчилите се хора от градчето и търсеха Нюлин. От него нямаше и следа.

— Ей — извика към завръщащите се Пътешественици един от пиещите бира мъже, — извънземните може да са имали предвид лятното часово време.

Омърлушените сектанти минаваха, без да обръщат внимание на подвикванията.

Точно когато Чарити се готвеше да предложи да потърсят Арлин сред завръщащите се Пътешественици, в тъмнината изкънтя висок пронизителен писък.

Той произведе върху тълпата ефект като цяла флотилия извънземни космически кораби. Всички — Пътешественици и зяпачи — замръзнаха на място.

Чарити се огледа наоколо трескаво; мъчеше се да разбере откъде долетя писъкът.

— Дали не е някой разочарован Пътешественик?

— Не знам, но не дойде от плажа. — Ръката на Елайъс стисна нейната. — Долетя от далечния край на къмпинга.

Той тръгна напред.

Втори писък разкъса нощта.

— Какво става? — провикна се някой. — Кой крещи?

За втори път същата вечер Чарити позволи на Елайъс да я повлече сред струпаните каравани, осеяли целия къмпинг. Писъците бяха подновени с викове за помощ.

— Някой да извика линейка — провикна се мъж. — За бога, побързайте!

Чарити и Елайъс изскочиха зад редица каравани и видяха шепа Пътешественици, вероятно първи прибрали се от плажа, да се трупат пред входа на голяма синьо-бяла каравана.

— Това е караваната на Гуендолин Пит — обясни някой.

Докато приближаваше заедно с Елайъс, Чарити забеляза струящата през отворената врата светлина. Елайъс си проби път през рядката тълпа.

— Това е, защото корабите не дойдоха — простена жена облечена в роба на Пътешественичка. — Направила го е, защото космическите кораби не се появиха.

Чарити зърна Нюлин и Арлин, хванати за ръка. Стояха в края на групата, струпана пред караваната.

— Нюлин.

Той я погледна. На смаяното му лице имаше странно изражение.

— Чарити, господин Уинтърс… Няма да повярвате какво е станало.

Арлин зарови лице в рамото на Нюлин.

— Тя не е виновна, че извънземните и корабите им не се появиха.

Елайъс пусна ръката на Чарити.

— Чакай тук.

Качи се по стъпалата, за да погледне в караваната. На прага се спря и напрегнато се взря вътре.

Чарити го последва и надникна през рамото му.

Хвърли само един поглед и мигом съжали, че не послуша Елайъс да го изчака отвън.

Гуендолин Пит лежеше върху синия килим. Синьо-бялата й роба бе подгизнала от кръв. Рик Суинтън се бе облегнал на вграденото бюро и не откъсваше поглед от тялото. Вдигна очи — видя Елайъс и Чарити.

— Току-що я открихме така — обяви той с разтреперан глас. — Няколко души дойдохме тук, за да разберем защо не се присъедини към нас долу на плажа. И я открихме така. Изпратих човек да извика линейка, не, че има особена полза от нея.

Без да прорежи дума, Елайъс прекоси караваната и приклекна до тялото. Сложи ръка върху врата на Гуендолин, а после поклати глава.

— Прав си — тихо промълви Елайъс. — Вече е прекалено късно.

— Сигурно е посегнала на живота си, защото космическите кораби не се появиха — прошепна някой.

Очите на Елайъс срещнаха погледа на Чарити.

— Това не е самоубийство.