Дълбоки води

11.

Устата й, все още хладна, пазеше аромата на лимоновата торта. Елайъс усети как устните на Чарити се разтварят под неговите. Дочу тихото й, приглушено простенване от възбуда, когато откликна. Тръпката от реакцията й проникна дълбоко в душата му.

— Не сме си доизяли десерта — прошепна тя.

— Това е десертът. Предупредих те — няма да е сладък. Свали ръце от хладилника и ги намести на талията й. Повдигна я, облегна гърба й върху бялата повърхност и с тежестта на тялото си я притисна. Спусна ръцете си по-надолу. Тя се вкопчи в него, зарови пръсти в косите му и го целуна жадно.

Горещина, коренно различна от тази, породена и от най-лютото чили, се разля из тялото му. Елайъс обви бедрата й с ръце и ги стисна нежно. После се спусна надолу, за да открие края на роклята й.

Чу я да си поема сепнато дъх, когато запретна нагоре полите, за да разголи бедрата й. Не носеше чорапи. Кожата й бе мека, топла и невероятно нежна под пръстите му.

— Обвий краката си около мен — пошепна той.

— Нищо няма да се получи.

— Ти само се дръж.

Долови потреперването на тялото й, с което отвърна на предложението му и се зарадва. Едното стегнато бедро се изви по обутия му с джинси крак. Плавното приплъзване почти го довърши. Пребори се да си възвърне самоконтрола.

— А сега и другият — прошепна той с лице, заровено в шията й. — Няма да паднеш. Държа те.

— О, господи.

Тя се вкопчи в него, докато обвиваше талията му с голите си крака.

Дългата тюркоазна пола — същински тропически цвят — се спусна по бедрата му. Ароматът на възбудата й му въздейства като наркотик, заплашващ да срине самоконтрола му.

— Елайъс. — Чарити стисна бедра, докато той прокарваше с пръст пътечка между краката й. Ръцете й се впиха в раменете му. — Господи!

Подпъхна два пръста под ластика на пликчетата й и я погали. Беше влажна и стегната. Усети ерекцията си да напира в предницата на джинсите си.

Чарити освободи ръцете си и задърпа ризата му. Успя да я разтвори и мигом плъзна топлите си длани по оголената му плът. Пръстите й се вплетоха в косъмчетата по гърдите му. Леко ги дръпна. Той сепнато си пое въздух.

— Приятен си на пипане. — Гласът й издавеше нетърпение. — Много твърд, силен.

— Не съм ли прекалено едър?

Тя сподавено се засмя.

— Направо си идеален.

— Ти си приятна на пипане. — Той откри гънките, които криеха тайните й. — И си много влажна.

— Не е честно. Всички преимущества са на твоя страна. Да отидем в спалнята.

— Не, ще останем тук. Свали ципа на джинсите ми.

Ръката й се спусна надолу. Тя го освободи, взе го в ръка, но после се поколеба.

— В предния джоб на ризата ми. Ти го сложи. Усещането от дланта й, обвила члена му, почти го извади от равновесие. За миг затвори очи и се стегна.

— Планирал си го?

Звучеше наполовина развеселена и наполовина шокирана, докато вадеше пакетчето от джоба му. Отвори очи и се взря в нейните.

— Хайде да кажем, че исках да съм подготвен.

— Вероятно си бил скаут.

— Не. — Погали набъбналия й клитор. — В едно можеш да си сигурна — никога не съм бил скаут.

— Елайъс!

Краката й се впиха в тялото му.

Усети как пръстите й потреперват. Не бе в състояние да се справи с дребната си задача.

— Дай на мен.

Бързо му подаде пакетчето. Той го отвори със зъби и постави презерватива с една ръка. Видя как се разширяват очите й, докато я спуска бавно върху ерекцията си.

Ноктите й се впиха в раменете му. Главата й се отметна назад. Тихите й простенвания звучаха изключително еротично. Елайъс се нуждаеше от всяка частица самоконтрол, за да се задържи на ръба. Усещането от прелестното й тяло бе неустоимо.

Спусна се на колене, все така с Чарити, обвита около талията му. Положи я да легне на дървения под и изцяло се потопи в нея. Прелъстителното й притискане породи чувството му, че ще експлодира.

— Да, да, Елайъс. Точно така. Толкова много те желая.

Някакво диво отчаяние го връхлетя без предупреждение и изцеди последните му капки контрол. Отново потъна в нея; после пак и пак, докато я усети още по-плътно вкопчена в него.

Оргазмът й я разтърси и предизвика неговия. Покри устата й със своята, за да вкуси приглушения й вик.

Усети разтърсващото освобождение едновременно като предаване и като победа. Невъзможно бе да се определи къде свършва едното и къде започва другото. В момента го интересуваше само пределната близост с Чарити.

След малко тя помръдна под него.

— Добре, думата не е сладък.

Елайъс вдигна глава. Взе лицето й между дланите си.

— Не е.

Усмивката й бе безкрайно тайнствена.

— А каква е, тогава?

Въпросът го потресе. Не знаеше отговора. Потърси убежище в светилището, което никога не го подвеждаше; в мястото, което му даваше сила, и отговори на всеки въпрос — Тал Кек Чара.

— Прозрачността на водата най-често го описва, като се каже какво няма там, вместо да се споменава какво има.

Постави пръст върху устните му.

— Забрави, че попитах.

Все още се усмихваше, но в очите й се мярна тъга, която го разтревожи. Елайъс се изправи, помогна на Чарити да се надигне и обвил ръка през талията й, я поведе към тъмната спалня. Спря при клетката на Отис, за да покрие птицата за през нощта. Отис вече беше вътре. Остана гърбом към Чарити и Елайъс и измърмори нещо недоволно.

— Очевидно го смутихме — промълви Чарити.

— Той всъщност е доста целомъдрена птица — отвърна Елайъс, докато наместваше покривалото. — Мисля, че е под влиянието на Хейдън.

Паниката дойде от някакъв сън; сън, в който не можеше да диша. Старата клаустрофобия я сграбчи в кошмарна хватка.

Чарити се разбуди необичайно бързо — всичките и сетива бяха изострени. Отвори уста да изпищи, но викът застина в гърлото й.

Дланта на Елайъс върху устата й бе първият признак, че не става въпрос за рутинен пристъп на паника. Нещо в действителност не бе наред.

Отвори очи и се взря в него. Изпита страх. Той се притискаше към нея и й пречеше да помръдне върху тънкия матрак. В тъмнината едва различаваше профила му. Гледаше към вратата на спалнята.

Чарити чу шум от приплъзване. Дърво върху дърво. Такъв шум вдига стар двоен прозорец при бавно отваряне. От вътрешността на покритата клетка Отис изсвири с тихо любопитство. За няколко секунди звукът от приплъзването спря.

После отново се чу.

Елайъс наведе глава и прошепна в ухото на Чарити.

— Стой тук.

Тя кимна бързо в знак, че е разбрала. Стана й странно — имаше истинска причина за обзелия я страх и това някак я успокои. Тялото й успяваше да се справя с действителни неща. Беше болезнено нащрек, пръстите й потреперваха, но не се намираше на ръба на истерията.

Елайъс отмести длан от устните й и се надигна безшумно от матрака. При прокрадването му край прозореца тя зърна нещо в ръката му — нещо, което бе вдигнал, докато е ставал. Приличаше на кожения конец, обикновено опасващ кръста му.

В съседната стая се чу тихо тупване. Някой се бе промъкнал в къщата през предния прозорец.

Чарити се взря в сянката на Елайъс. Бе залепил гръб към стената до открехнатата врата. Едва различаваше извивката на голото му рамо и бедрото.

Беше й студено; усещаше се напрегната, дланите я засърбяха, стомахът я присвиваше. Ала не бе на път да загуби ума и дума.

Тъничък лъч от малък джобен фенер мина край отвора на вратата. Отис отново се обади — тихо, странно просъскване.

Елайъс изчака лъчът светлина да се отмести и чак тогава се изниза през вратата.

В този миг Чарити едва не изпищя. Дори отвори уста. Всичко в нея копнееше да го призове обратно към безопасността на спалнята.

Тя преглътна безсмислените думи. В спалнята нямаше никаква безопасност.

— Какво, по дяволите… Лени, внимавай. Има някой.

— Прилича ми на шибана птица.

— Не е никаква птица.

Мъжки глас сепнато възкликна.

— Господи! Какво става? Хвани я. Хвани я, по дяволите.

Чарити чу трясък. Скочи от матрака и грабна ризата, която Елайъс бе метнал върху резбования сандък. Дрехата стигаше до средата на бедрата й.

— Лени? Лени? Къде си, по дяволите?

Лени не отговаряше.

Още едно тупване.

Чарити се сети за голямата стъклена купа върху ниската маса във всекидневната. Само това успяваше да си представи както някакво оръжие в момента.

Пое дълбоко въздух и се шмугна през вратата на спалнята. Изви рязко надясно, препъна се във възглавница и се стовари болезнено върху ниската масичка.

Чу шум от приплъзващи се стъпки по пода зад себе си. Точно когато пръстите й напипаха ръба на купата, мъжка ръка обви врата й.

— Не. Пусни ме.

Чарити се бореше с яката ръка.

Някой я изправи насила на крака и тя се озова притисната до потно мъжко тяло.

— Не мърдай, копеле такова — мъжът, наречен Лени изкрещя в тъмнината. — Хванах гаджето ти. Мръдни и й чупя врата. Кълна се.

Всичко сякаш застина. Чарити се бореше да си поеме въздух. Лени бе изключително едър мъж. Усети как у нея се надига паника.

— Добре — обади се Елайъс със странно спокоен глас.

Не мърдам.

— Запали лампата — заповяда Лени. Звучеше неуверено. — Направи го бавно.

Последва рязко изщракване. Лампите грейнаха. Чарити премигна от ярката светлина. Ръката на Лени я притисна още по-силно.

— Пусни я — каза застаналият до ключа на лампата Елайъс.

Върху пода бе проснат мъж и не помръдваше.

Чарити изпита налудничаво желание да се изсмее. Елайъс — единственият в стаята без никакви дрехи — някак си караше всички останали да изглеждат прекалено навлечени за случая. Безобидната кожена сиджимка, обикновено запасана около кръста му, сега висеше в ръката му.

— Няма да я пусна. — Лени отстъпи крачка, повличайки Чарити със себе си. — За какъв ме мислиш? За глупак ли?

— Няма да стигнеш далеч, ако се опиташ да я вземеш със себе си. Пусни я и бягай.

— Нужна ми е, за да съм сигурен, че няма да ме последваш. Разкарай се от вратата — изръмжа рязко Лени. — Размърдай се.

Елайъс направи две крачки встрани. Лени започна да влачи Чарити към вратата. Тя се отпусна в ръцете му, за да му тежи.

— Престани, кучко. — Лени стисна по-силно ръката около врата й. Погледна към Елайъс. — Отстъпи. Назад. По-далеч. Не желая да ти хрумват разни идеи.

Елайъс отстъпи още една крачка от вратата. Хвърли бърз поглед към Чарити, докато Лени я теглеше край него. Тя срещна погледа му — не знаеше дали да се успокои или напълно да се паникьоса от контролирания бяс, който съзря в очите му. Той отново насочи вниманието си към Лени, преди тя да успее да определи чувствата си.

Лени протегна ръка и започна да търси пипнешком дръжката.

Елайъс мръдна. Кожената лента в ръката му се изви с мълниеносна скорост във въздуха — Чарити така и не видя какво точно се случи.

Усети обаче силното потреперване на Лени, което премина през тялото му, когато сиджимката се омота около протегнатата му ръка. Той изпищя и пусна врата й, за да се освободи.

Чарити отскочи настрана. Елайъс мина край нея, за да стигне до Лени.

Всичко свърши за няколко смайващи секунди. Чарити се извърна навреме, за да види как Лени литна във въздуха и се стовари върху кухненски плот, преди да се свлече мълчаливо на земята. Повече не помръдна.

Чарити вдигна ръка към гърлото си, вперила очи в двете проснати на пода фигури. Бейзболна бухалка и нещо подобно на автомобилен крик лежаха на пода във всекидневната.

— Добре ли си? — попита Елайъс.

Гласът му продължаваше да звучи странно неутрално.

— Какво? — Извърна се, за да го погледне. — Да, да. Добре съм.

— Нарани ли те?

— Не, наистина нищо ми няма. О, Елайъс — възкликна тя и се хвърли в обятията му.

Ръцете му я обгърнаха силно, готови да я защитят. Паниката й се поуталожи.

След малко Чарити вдигна глава и се вторачи в кожената лента.

— Какво е това?

— И то се нарича Тал Кек Чара. Друг път ще ти разкажа — Елайъс нежно я пусна. Загледа се в ризата, която бе наметнала и закопчала. — Защо не звъннеш на Тубърн? А после е добре да се облечеш.

Крейзи Отис изсумтя. Чарити погледна към него — по време на боричкането покривалото се бе смъкнало малко. Той я наблюдаваше злобно.

— Мръсна птица. — Чарити се отърси от замайването си. — Тубърн. Правилно. — Посегна към телефонната слушалка, окачена в кухнята. — Между другото, не само аз трябва да сложа някакви дрехи, преди полицаите да пристигнат, Елайъс. Това, което наричаш Тал Кек Чара, не може да мине дори за бикини.

— Ще се облека след минутка.

Елайъс приклекна до единия от повалените мъже. Чарити се поколеба с ръка над слушалката.

— Къде си се научил да се биеш така?

— Хейдън и аз пътувахме доста из Тихия океан. Някои от местата, където правехме бизнес, далеч не могат да се нарекат тропически рай.

— Ясно.

Чарити преглътна и започна да натиска бутоните на телефонния номер, който щеше да докара Ханк Тубърн.

— Не обичам гости, които забравят да си свалят обувките, преди да влязат в дома ми — обяви Елайъс и започна да тършува из джобовете на жертвите си.

Крейзи Отис надникна през пръчките на клетката.

— Хе-хе-хе…

Половин час по-късно Чарити стоеше с Елайъс и Ханк Тубърн на предната алея: наблюдаваха как Джеф Колинс, единственият подчинен на Ханк, натикваше окованите с белезници натрапници на задната седалка в полицейската кола — една от двете в градчето.

— Дребни мошеници — отбеляза Ханк. — Човек не би ги нарекъл професионалисти.

— Напълно в стила на Суинтън — обади се Елайъс. — Дребни риби. Едва ли разполага с връзки, за да си осигури по-печени хора. А дори и да имаше, не би бил готов да плати за тях.

— Суинтън? — Чарити се извърна, за да го погледне. — Според теб Рик Суинтън стои зад тази история?

Той сви рамене.

— Най-вероятно.

Ханк му хвърли изпитателен поглед.

— И аз така предполагам. Освен ако имаш други врагове, но си забравил да ми разкажеш.

— Не и такива, които биха избрали подобни методи.

Чарити свъси вежди. Темата звучеше прекалено философски и това не й бе по вкуса.

— Какво искаш да кажеш?

Елайъс я дари с усмивка, но никак не му бе весело.

— Добре е да изучаваш отраженията на враговете си в неподвижни води. Превърнал съм го в навик, за да опознавам моите. Това е дребно отмъщение, нищо повече. Суинтън, именно защото е Суинтън, не би искал да поема риск, затова е наел някой да му свърши работата.

Ханк затвори бележника си и го напъха в джоба на ризата.

— Признавам, Суинтън е най-вероятният кандидат. Сигурно е искал да ти даде урок. Не бе особено очарован от ролята на господин Добричък, която го убеди да изиграе.

— Не — съгласи се Елайъс, — не беше щастлив.

Ханк кимна.

— Ще отида до къмпинга да си поговоря с него.

— Ще дойда с теб — предложи Елайъс.

— Как ли пък не — спря го Ханк суховато. — Остави ме да си върша работата, Уинтърс. Направи предостатъчно за една вечер. Не ми е убягнало от вниманието, че с появата ти тук имаме повече проблеми, отколкото през последните десет години.

Чарити се ядоса.

— Не можеш да виниш за това Елайъс. Самият ти призна каква услуга направи на всички, като принуди Рик Суинтън да върне парите. И едва ли Елайъс е виновен за опита на тези двама свирепи мъже да разбият главата му с бейзболна бухалка и крик, нахълтвайки в собствения му дом. Ако дори за момент си мислиш…

— Всичко е наред, Чарити. — Елайъс изглеждаше развеселен. — Несъмнено, Ханк сподели бегло впечатление.

— А на мен ми прозвуча по-скоро като неприятна инсинуация — сряза го тя.

Ханк се ухили за миг.

— Уинтърс е прав. Не го свързвах със събитията напоследък. Просто изразих едно наблюдение.

Чарити го изгледа свирепо.

— По-точно би било да направиш връзка между истинските неприятности в Уиспъринг Уотърс и появата на Пътешествениците.

Ханк кимна.

— Не споря. Гуен Пит и Суинтън имат да отговарят за доста неща, но сега единият е мъртъв. — Тръгна към колата си, но спря. — Май отново ще се наложи да се отбиеш в участъка, Уинтърс. За уреждане на формалностите. Какво ще кажеш за утре сутринта?

— Ще намина, преди да отворя магазина — обеща Елайъс.

Ханк постави ръка върху отворената врата на колата.

— Странно все пак как си успял да се справиш с двама типа в тъмнината. Мнозина не биха могли да го сторят.

Елайъс сви рамене.

— Тренирал съм малко.

— В армията ли?

— Не. При Хейдън Стоун.

Ханк размени дълъг мълчалив поглед с Елайъс преди отново да кимне.

— Да, това обяснява нещата. И старият Хейдън Стоун беше особняк.

На Чарити не й допадна замисленото изражение на Ханк.

— А сега за какво намекваш, инспекторе?

— За нищо. Просто споделям още едно наблюдение.

Ханк отмести ръката си и влезе в колата.

Джеф Колинс запали двигателя и подкара към града. Светлините на колата се губеха в мъглата. След завоя напълно изчезнаха.

— Студено е — отбеляза Елайъс и хвана Чарити за ръка. — Хайде да влезем вътре.

— Не ми хареса намекът на Ханк за евентуална връзка между теб и възникналите проблеми в градчето. Чисто съвпадение е, че когато убиха Гуендолин Пит, ти беше тук.

Елайъс леко се усмихна.

— Работата на Тубърн е да забелязва съвпаденията. А и ако ме нямаше наоколо, нямаше да има проблем като този тази нощ. Редно е да го признаеш.

— Но защо ще те обвинява за желанието на Рик Суинтън да си отмъсти?

— Когато човек хвърли камъче в езерото, вълните изминават голямо разстояние.

Изкачвайки се по стъпалата към кухнята, Чарити простена.

— Предупреждавам те, Елайъс: нямам никакво настроение да изслушам поредната ти лекция за естеството на водата. В момента са ни налегнали други грижи.

— Като например?

— Ханк е относително дискретен, но не твърдя същото за Джеф. Мълвите и клюките бързо се разпространяват.

— Права си. — Срещна погледа й, докато отваряше вратата. — Не е никак трудно да се предвиди какви приказки ще плъпнат утре по наш адрес. Притеснява ли те?

— Притеснява ме, естествено. — Тя мина напушено през вратата и влезе в кухнята. — Какво си мислиш? Да не би да изгарям от желание хората да те свържат с убийството на Гуен и с други прояви на насилие? Ти си новодошъл в градчето, Елайъс. Винаги е по-лесно да обвинят пришълците.

Изглеждаше стъписан от думите й.

— Не този вид приказки имах предвид.

— А какви? — Постави ръце на хълбоците си и се извърна към него. — Какво точно имаш предвид?

Елайъс тихо затвори вратата и се облегна върху нея. Кръстоса ръце пред гърдите си и я дари с един от патентованите си неразгадаеми погледи.

— Имах предвид приказки относно факта, че не съм бил сам тази нощ, когато тези двамата нахълтаха. А Колинс и Тубърн също са наясно къде прекарваш нощта.

Чарити зяпна, затвори уста и усети как лицето й пламва.

— О, това ли.

— Да, това.

— Няма да е новина за никого — сопна се тя. — Филис Дартмур вече се досети, че излизаме заедно… Споменах ти.

— Едно е хората да го подозират, друго — местната полиция да те завари в дома ми в два сутринта.

Сериозният му тон започна да я притеснява.

— Каква е разликата?

— Първото предизвиква коментари и любопитство в малко градче. Второто потвърждава факта, че имаме връзка.

— Притеснява ли те?

— Не. А теб?

Изпита внезапно, необяснимо желание да се разсмее.

— Елайъс, да не би да се тревожиш за репутацията ми?

— По-скоро искам да знам твоето мнение по въпроса. Как смяташ ти? Излизаме или имаме връзка?

— Въпросът ти подвеждащ ли е?

Крейзи Отис се изкиска.

— Не знам. — Елайъс свали ръце и тръгна към Чарити. — Какъв е отговорът?

— Мога ли да заградя и „А“ и „Б“?

Той отпусна силните си ръце върху раменете й.

— По дяволите, Чарити, кажи ми дали това, което съществува между нас е важно за теб или не!

— Смаяна съм, че дори питаш. — Обгърна лицето му с длани. — Елайъс, на моменти ме влудяваш; тревожа се за теб и тази история с Тал Кек Чара, но най-отговорно ти заявявам: взаимоотношенията ни са изключително важни за мен.

Притегли я към себе си.

— Значи поне това е наред.

Тя изчакваше, притисната към гърдите му, да чуе от него, че историята помежду им е не по-малко важна и за него.

— Когато те докосна, водата помежду ни е така бистра, сякаш не съществува — промълви той в косите й.

Чарити потисна една лека въздишка и сключи ръце зад врата му. Вероятно Елайъс прави философска забележка за естеството на водата, така както друг мъж — изявление за безкрайна страст.

Вероятно.

Молеше се да е така, защото нещо я предупреждаваше да не очаква да чуе друго от него.

Нещо като паника се появи в душата й, когато Елайъс сведе глава, за да я целуне. Прецени, че е просто остатък от нервното напрежение заради страшните събития, случили се през нощта. Когато устните на Елайъс докоснаха нейните, искрицата клаустрофобия се стопи.

Ала остави отпечатъците си във вид на лека ледена тръпка, която не изчезна напълно. Дори и когато Елайъс я взе на ръце и я отнесе отново в спалнята.

— Знаеш ли какво изпитах, като видях ръката на онзи негодник върху врата ти? — попита Елайъс извънредно нежно.

— Всичко е наред, Елайъс. Ти ме спаси.

— Утре ще ти покажа някои неща.

— Неща ли? Имаш предвид от Тал Кек Чара?

— Не всичко. Само няколко прости движения, за да ги използваш, попаднеш ли в такава ситуация.

Понечи да му съобщи, че не възнамерява да попада повече в подобни ситуации, но се спря. Долови нещо важно — за да успокои душата си, той имаше потребност да я научи на някои от бойните движения.

— Добре. Но да не са сложни, става ли? Никога не съм била атлетичен тип.

— Нищо сложно — прие той.

Положи я нежно върху матрака и я обгърна с ръце. Тя си позволи да се отпусне в топлата безопасност на прегръдката му.

Завари Нюлин в „Шепоти“, потънал в усилена работа.

— Добро утро, Нюлин.

Нюлин вдигна глава. Подреждаше най-новото заглавие на Сюзан Саймънс.

— Ей, Чарити. Чух, че е имало инцидент в дома на Елайъс Уинтърс снощи и ти си била там.

— Вече си чул, така ли?

— Двама типа нахълтали и се опитали да ступат Елайъс.

Чарити сбърчи нос и пое към задната стаичка.

— Колко бързо се разпространяват новините тук.

— Срещнах Джеф Колинс на път за работа. Разказа ми какво се е случило. Инспектор Тубърн смятал, че Рик Суинтън е наел двама биячи извън града, за да се справят с Елайъс. Според Джеф обаче лошите типове си изпатили.

— Сбито, но точно описание на фактите.

Чарити напъха чантата си в едно чекмедже.

— Джеф подметна за уменията на Елайъс в някакви тайни бойни изкуства, на които Хейдън Стоун го научил.

— Ъхъ. И на мен ще покаже няколко прости движения.

Нюлин приближи и застана пред прага на офиса.

— Дали Елайъс ще ме научи на онова, което е използвал снощи срещу онези типове, как смяташ?

Чарити вдигна поглед смаяна. Плахата надежда, изписана по лицето на Нюлин, напълно я изненада.

— Желаеш да изучаваш Тал Кек Чара?

— Така ли се нарича?

— Май да. Свързано е с философия, която използва водата, за да предаде мъдростта си. Доста неясно, ако питаш мен. Ще трябва да попиташ Елайъс за подробностите.

— Точно за това става дума. — Нюлин заби поглед в пода, после вдигна глава. — Той е някак различен. Нещо ме възпира да отида направо и да го помоля да ме учи.

Чарити се усмихна кисело.

— Самовглъбен е, мисля, думата, която търсиш.

— Моля?

— Самовглъбен, дистанциран, въздържан. — Чарити свъси вежди замислено. — Малко плашещо е. Но това да си остане между нас, Нюлин. Елайъс далеч не е толкова затворен, както изглежда на пръв поглед. Ако искаш да изучаваш естеството на водата, просто го помоли.

— И смяташ, че няма да има нищо против?

— Няма да узнаеш, докато не го попиташ. Но да те предупредя — вероятно ще научиш повече за водата, отколкото някога си желал.

— Вода? Добре. Ей, Чарити?

— Да?

— Ти и Уинтърс… — Нюлин пристъпи неспокойно на прага. — Възразяваш ли, ако попитам дали вие двамата… Нали разбираш… Двойка ли сте? Искам да кажа — из цялото градче се говори, че си била при него снощи.

— О!

Значи Елайъс се оказа прав, помисли си Чарити печално. Слуховете за страстната любовна връзка без съмнение се разменяха в пощата даже в този миг.

Е, поне имаше неопетнено досие по отношение на скандалните истории. За градче с размерите на Уиспъринг Уотърс страстната връзка между нея и мистериозния новопристигнал вероятно е толкова пикантна, колкото напускането на годежния й прием миналото лято. А сегашната история бе далеч по-вълнуваща до този момент, според нея.

— Джеф каза, че си звъннала на инспектор Тубърн от къщата на Уинтърс в два сутринта. — Нюлин леко поруменя. — И изглеждало сякаш… Е, разбираш.

— Разбирам — отвърна Чарити суховато.

Нюлин понечи да отстъпи от прага.

— Извинявай, не е моя работа. Знам.

Чарити го съжали.

— Не се притеснявай. В отговор на въпроса ти: да, Елайъс и аз излизаме заедно.

Нюлин кимна мъдро и повтори:

— Излизате?

— Точно така. — Чарити хвърли поглед на ордерите върху бюрото. — Как е Арлин?

Нюлин ентусиазирано смени темата.

— Познай какво стана? Бея нае Арлин в кафенето. Бизнесът й на кея се разраснал и й трябвал човек за новата еспресо машина през цялото време.

— Означава ли това, че ти и Арлин възнамерявате да се позадържите в Уиспъринг Уотърс за известно време?

— Ами някак свикнахме с мястото, ако разбираш какво имам предвид. А и двамата нямаме къде да отидем. — Нюлин се поколеба. — Нали мога да продължа да работя тук, в „Шепоти“?

— Разбира се. Чудесно се справяш и ако нещата се пооживят, ще те задържа и за през зимата.

Напрегнатото изражение на Нюлин се стопи.

— Благодаря ти. Е, да отида да си гледам работата.

Звънчето на магазина иззвъня — някой отвори входната врата със замах.

— Нюлин? Нюлин, тук ли си? — Гласът на Арлин звучеше тревожно. — Чарити дойде ли вече? Нещо ужасно става в магазина на Елайъс.

— Какво? — Чарити застана на прага на офиса. — Какво става?

Арлин, спретната в престилка от кафенето на Бея, я гледаше с широко отворени очи.

— Тед току-що мина на бегом през кафенето с Япи. Някакъв тип нахълтал в „Талисмани и дрънкулки“ и замахнал да удари Елайъс.

— О, господи, пак ли? — изропта Чарити и хукна през вратата.