Дълбоки води

12.

Крейзи Отис извряка гневно, когато Елайъс залитна към мястото, където бе кацнал. Клонът на изкуственото дървото потрепери от удара.

Елайъс се стовари на пода.

— Спокойно, Отис. — Елайъс се надигна на лакът и предпазливо опипа крайчето на устата си. Пръстите му почервеняха от собствената му кръв. Погледна към ярката течност, а после към Джъстин Кийуърт, застанал със стиснати юмруци над него. — Доволен ли си?

— Не, копеле такова. Не съм доволен. — Грубите черти на Джъстин се извиха от гняв. Брадата му не бе бръсната от два дни; бутиковата кремава риза бе измачкана, с петна от пот. — Виновен си и Бог ми е свидетел, че ще си платиш.

Сякаш голяма умора бе налегнала Елайъс.

— Какво искаш от мен, Кийуърт?

— Искам да знам какво каза на баща ми, че се реши да посегне на живота си, негодник такъв.

— Не съм длъжен да ти отговоря.

— Ще ми отговориш и още как — просъска Джъстин през стиснати зъби. — Прочетох бележката, която татко е оставил, преди да посегне на живота си. Споменава твоето име и че миналото не може да се промени. Какво му направи?

— Не съм го докосвал.

— Проклет лъжец. — Джъстин се наведе, за да изправи Елайъс на крака. — Ти си виновен. Знам го.

Отис изграчи и размаха криле раздразнено, докато Елайъс се остави да го вдигнат от пода.

— С нищо няма да ти помогне — обади се Елайъс и някак примирено зачака следващия удар.

— Дори и така да е. — Джъстин заби юмрук в корема на Елайъс. — Възнамерявам обаче да се позабавлявам.

Нанесе удара нескопосано — липсваше му замах и точност, но затова пък носеше силата на яда му. Стоварвайки се върху тезгяха, откъдето се плъзна към земята, Елайъс осмисляше болката.

— Какво стана между теб и баща ми? По дяволите — кажи ми!

Елайъс мъчително си пое въздух и се надигна да седне под касовия апарат.

— Ще се наложи да попиташ баща си.

— Не иска да говори с никого. — Джъстин пристъпи напред. — Вчера лекарите го пуснаха да се прибере вкъщи. Стои сам в стаята си и се взира в градината. Не желае да види никого. Отказва дори деловите обаждания.

— Положително няма да ми повярваш, но съжалявам, че баща ти се опита да се самоубие.

— И как да ти повярвам! Нали ти го тласна към това.

Джъстин се пресегна отново да вдигне Елайъс.

Крейзи Отис разпери криле и изкрещя предупредително.

Елайъс чу как входната врата се отваря със замах. Звучаха възбудени гласове, по пътеките между рафтовете минаха стъпки. От седналото си положение под касовия апарат не виждаше никого, но чуваше ясно.

— Какво, по дяволите, става тук? — рязко прозвуча гласът на Япи.

— Казах ти — някакъв тип влезе в магазина и замахна към Уинтърс — обясняваше Тед задъхан, докато вървеше по пътеката. — Видях го с очите си.

— Нищо не разбирам. Тази сутрин всички разправяха колко го бивало Уинтърс да се грижи за себе си.

— Да, така е, но този път очевидно се нуждае от малко помощ — изсумтя Тед. — Затова те извиках. Аз лично не си падам по физическата разправа, както и ти. Та си помислих дали двамата заедно няма да успеем да спрем този луд.

— Ей, какво става? — провикна се Нюлин от далечния край на магазина.

— Спрете го. — Гласът на Чарити изкънтя в старата постройка. Издаваше авторитета на жена, ръководила някога голяма корпорация. — Спрете този мъж. Опитва се да убие Елайъс. Някой да предприеме нещо. Обадете се на инспектор Тубърн.

Озадачен, Елайъс се заслуша в шумовете от приближаващата се група, тръгнала да го спасява. Гласовете и стъпките звучаха някак нереално, не като кръвта по пръстите му. Помисли си дали да не каже на всички да се разотидат, та Джъстин Кийуърт да го допребие, но се усъмни доколко Чарити ще позволи подобно нещо.

— Махни се от него — извика Чарити. — Ще настоявам да те арестуват.

Почти бе стигнала до тезгяха.

— Отстъпи назад — изръмжа Япи.

Дишането на Тед бе затруднено.

— Чу го, остави го, който и да си.

Джъстин сякаш най-после си даде сметка, че той и Елайъс вече не са сами в магазина. Извърна се, за да застане с лице към първите спасители, които приближаваха тезгяха.

Елайъс се загледа в скупчените около касовия апарат лица. Нюлин, Япи и Тед стояха с войнствени изражения пред Джъстин. Срещу тях Джъстин имаше вид на приклещено диво животно, което няма какво да губи. Изглеждаше готов да се нахвърли и върху тримата.

Елайъс се отърси от унеса си. Време беше да си възвърне контрола върху ситуацията, преди да пострада още някой.

— Всичко е наред. — Надигна се и се облегна на тезгяха. — Кийуърт точно се канеше да си върви, нали?

Джъстин не отвърна. Стоеше напрегнат и мрачен, сякаш очакваше новодошлите да го повалят и разкъсат.

— Елайъс. — Чарити заобиколи тезгяха. Без да погледне към Джъстин се отпусна на колене. Пръстите й трескаво заопипваха Елайъс. — Устата ти кърви. Къде още си пострадал?

— Всичко е наред, Чарити. — Елайъс наблюдаваше Кийуърт. — Както казах — свърши. Нали така, Кийуърт?

Джъстин откъсна поглед от групичката пред него и сведе очи към Елайъс.

— Не, не е приключило. Далеч не. Но ще довърша друг път.

Тръгна към вратата.

Япи, Нюлин и Тед се изпречиха на пътя му.

Джъстин спря.

— Пуснете го — обади се Елайъс тихо.

Тримата се поколебаха за миг, а после неохотно отстъпиха встрани. Настъпи напрегнато мълчание — входната врата най-сетне се затвори зад Джъстин Кийуърт.

Чарити погледна към Япи, Нюлин и Тед с дълбока благодарност в очите.

— Нямам думи да ви благодаря, че го спасихте. Беше много смело от ваша страна.

Елайъс забеляза как и тримата мъже се изчервиха дълбоко. Същевременно изглеждаха страшно глупаво с изписалото се по лицата им самодоволство. Нищо не е толкова приятно като женското възхищение от силата на мъж, мина му през ума насмешливо. За миг съжали защо самият той не се представи по-добре.

Би ли се постарал да промени хода на боя, ако знаеше, че Чарити ще стане свидетел, зачуди се той. Може би. А може би и не. Трудно му бе да каже — цялата случка продължаваше да му се струва недействителна. Все едно се намираше на морското дъно. Всичко се движеше изключително бавно.

— Не сторихме кой знае колко — отбеляза Тед скромно.

— Глупости. — Чарити взе книжна салфетка от кутията под тезгяха и внимателно попи кръвта, която се стичаше по брадичката на Елайъс. — Разкарахте онзи тип, преди да предизвика още беди. Елайъс положително ще иска да ви се отблагодари веднага след като го почистя. Нали, Елайъс?

Наложи се Елайъс да се замисли върху отговора.

— Ще почерпя всички по една бира довечера, след като затворим.

Тримата спасители си размениха погледи и после насочиха очи към Елайъс.

— Искаш ли някой от нас да звънне на Тубърн и да съобщи за станалото? — попита Тед.

— Не. Това беше лична история. Но благодаря за помощта.

Япи се облегна на тезгяха, за да го огледа отблизо.

— Снощи, казват, не си имал нужда от помощ.

Елайъс погледна Чарити, преди да промърмори:

— Сега беше по-различно.

— Ъхъ. — Тя го хвана за ръка. — Ела с мен.

Той я последва безропотно — излязоха от магазина и по кея стигнаха до малката обществена мивка с тоалетна в средата. Тя отвори една врата и го въведе в отделението за жени.

Той огледа оборудването на малкото функционално помещение, докато Чарити пълнеше мивката с вода. Мина му през ума, че макар да бе живял на странни места, никога всъщност не бе влизал в дамска тоалетна.

— Защо не те заведем на лекар?

Чарити намокри нова хартиена салфетка, за да избърше устата му.

— О, не. Просто съм си прехапал устната. — Елайъс трепна, когато тя докосна сцепеното място с мократа салфетка. — Нищо сериозно.

— Извадил си късмет, че не си загубил някой зъб. Видях как се справи с онези двамата снощи. Съмнявам се дали успяха дори да те докоснат с пръст. Тогава защо, по дяволите, се остави този да те пребие?

— Не е проява на глупост от моя страна. — Изпитваше странна потребност да се защити. — Приех ударите, но все още разполагам с всичките си зъби и носът ми не е счупен.

— Ако това означава да приемеш ударите, не бих искала да направиш нещо наистина глупаво. — Тя приключи с почистването на устната му и пусна салфетката в кошчето. — Кой беше той всъщност?

— Защо смяташ, че го познавам?

— Не ми пробутвай този номер. — Пресегна към малката аптечка, която откри в шкафчето под мивката. — Доброволно си приел това наказание. Дори не си се опитал да му окажеш съпротива. Трябва да има някаква причина.

— Джъстин Кийуърт — синът на Гарик Кийуърт.

Чарити замръзна на място. В ръка държеше шишенце с антисептична течност. Срещна погледа му в огледалото.

— Разбирам. Обвинява те за онова, което баща му се е опитал да стори.

— Да.

— Както и ти се самообвиняваш. — Извърна се и застана с лице към него. — Затова го остави да те пребие. Това ли е основната психология, проповядвана от естеството на водата?

— Тал Кек Чара не е някаква съвременна психологическа теория. — Направи гримаса, докато тя поставяше антисептик върху устната му. — Боли.

— Не вярвам да боли колкото удар с юмрук. Стой мирен.

— Усещам, че губя от женската ти състрадателност и съчувствие.

— Проблемът, който имаш с Гарик Кийуърт, няма да се разреши така лесно, Елайъс.

Тя внимателно залепи парченце анкерпласт. Изгледа го изпитателно и загрижено и това някак наруши странната атмосфера, която го заобикаляше.

Той съзнаваше колко права е тя и тръгна да преодолява тази истина със старите, изпитани оръжия. Самовглъби се и се заобиколи с невидимите защитни средства на Тал Кек Чара.

— Случаят няма нищо общо с теб, Чарити. Нито желая, нито се нуждая от съветите ти. Ще се справя, както намеря за добре.

Меките й устни се свиха.

— Несъмнено ще постъпиш така.

Извърна се към мивката и започна да прибира нещата в аптечката.

Той изведнъж побесня.

— Означава ли, че не съм поканен на вечеря довечера?

— Опасявам се, да — отвърна тя хладно. — Няма да съм вкъщи довечера. За днес е насрочено редовното събрание на градската управа. Възнамерявам да присъствам. Убедена съм, че кметицата и членовете на управата вече са измислили поредния си план да се докопат до кея Крейзи Отис.

— Нищо не могат да направят. Забрави ли, че аз съм собственик на кея?

— Не, но в това градче ти си енигматичен, тайнствен и непредсказуем непознат. — Прибра аптечката и тръгна към вратата. — Никой не знае нито какви планове имаш, нито колко дълго възнамеряваш да се задържиш в градчето. Кой би отгатнал какво ще предприемеш, ако градската управа ти предложи да откупи кея?

— Няма да го продам. Знаеш.

— Знам ли? — Дари го с бегла усмивка и спря с ръка върху дръжката. — Почти забравих — днес сутринта трябваше да се видиш с Ханк Тубърн. Какво е направил с Рик Суинтън?

— Нищо.

— Нищо? А е трябвало да го арестува.

— Трудно би го сторил при създалите се обстоятелства. Суинтън е изчезнал.

— Какво? Тубърн е допуснал да се измъкне? Това е непростимо. Защо инспекторът не се е задвижил по-бързо снощи? А и защо да е толкова трудно да се намери Суинтън, дори да е напуснал града? Лесно ще различат караваната му по магистралата. Просто е прекалено голяма, за да изчезне.

Яростта й малко удовлетвори Елайъс.

— Очевидно и Суинтън е стигнал до същите заключения. Него го няма, но караваната му все още е паркирана на къмпинга. Според предположенията на Тубърн, той е тръгнал към Сиатъл с някой от заминаващите Пътешественици.

Посетителите в кръчмата, дошли след работа, не бяха многобройни. Като не смяташе себе си и безстрашните си спасители, Елайъс едва преброи още половин дузина. Единият, забеляза той, беше Лейтън Пит — седеше в тъмен ъгъл, замислен над чаша мартини и голяма порция чипс със сирене. Лейтън изглеждаше дори по-зле отколкото се чувстваше Елайъс.

Той поне си има дружки, помисли си Елайъс. Нюлин, Япи и Тед споделяха масата му. Лейтън седеше сам. За пръв път откакто Чарити го заряза днес в дамската тоалетна, Елайъс зърна някой, който бе по-зле от него.

Нюлин стисна бутилка бира и напрегнато се взря в Елайъс.

— Щом си майстор на някакъв вид бойно изкуство, защо остави този тип да те пребие сутринта?

— Кой казва, че съм майстор по бойни изкуства? — попита Елайъс.

Нюлин свъси вежди.

— Джеф Колинс ми разказа какво е станало в дома ти снощи. Справил си се с двама типа — дори не са те одраскали.

— Е, това обяснява нещата — обади се Япи. — Вероятно Елайъс е бил толкова изтощен след снощния бой, че не е имал сили за днешния рунд.

— Така ли е, Елайъс?

Тед остави бирата и се облегна назад. Този път на тениската му пишеше: Никоя добра постъпка не остава ненаказана.

— Мътните да ме вземат, ако знам.

Елайъс се загледа в надписа на тениската. Поради някаква странна причина му се струваше страшно подходящ.

— Този тип, дето те нападна — обади се Нюлин, — познаваш ли го?

— Познавам баща му.

Нюлин засия.

— Сигурно затова не си го пребил. Възприел си го като приятел на семейството.

Елайъс се зачуди защо Нюлин толкова настойчиво се мъчи да намери обяснение за слабото му представяне тази сутрин.

— Не бих казал, че семейството му гледа на мен като на приятел.

— Е, и все пак ги познаваш и така нататък.

Нюлин изглеждаше удовлетворен.

— Познавам ги — съгласи се Елайъс.

Винаги изучавай отражението на врага си в най-спокойните води. Да, той добре познаваше семейство Кийуърт. Но днес не разпозна себе си. От прозрението го побиха студени тръпки.

Япи го гледаше замислено.

— Чарити доста се разстрои, като те видя целия окървавен на пода.

— Смяташ ли?

Елайъс отпи от бирата. Тед се намръщи.

— Да, беше разстроена, определено. Доста и се струпа напоследък. Искам да кажа — убийството, после боя в къщата ти, а сега и това.

Япи присви очи и отбеляза:

— Чух, че била с теб, когато онези двамата нахълтали в дома ти снощи.

Последва кратка, напрегната пауза. Елайъс забеляза с какво очакване го наблюдават останалите. Бавно остави бутилката с бира на масата.

— Да, с мен беше. И какво от това?

— Ваша работа — отбеляза Тед. — Твоя и на Чарити. Но никой от нас не иска тя да пострада.

Елайъс докосна с пръст насиненото си око и анкерпласта на брадичката си.

— В случай, че никой не е забелязал, напоследък тук аз си патя.

— Да, така е, но е различно — уточни Япи.

Тед и Нюлин кимнаха мълчаливо в знак на съгласие.

Елайъс не успя да измисли какво да отговори, затова отново отпи от бирата. Другите трима последваха примера му.

След време Нюлин се загледа някак странно и изпитателно в Елайъс.

— Нещата от естеството на водата ли използва срещу онези двамата, дето нахълтаха при теб снощи?

Елайъс го погледна косо.

— Кой ти е казвал за естеството на водата?

Нюлин сви рамене.

— Чарити го спомена няколко пъти. И Япи, и Тед също.

— Хейдън говореше от време на време за него — обясни Япи. — Все се канех да го поразпитам допълнително. Но така и никога не се стигна дотам.

Елайъс се загледа в дебелата порцеланова халба в ръката си. Пяната преливаше от нея, а отвън беше обсипана с петна от бира и отпечатъци от пръсти. Всичко, което виждаше в течността, бе неясно и фрагментарно.

— Има някои неща, за които и на мен не ми стигна времето да го попитам.

— За тази история с водата — подхвана Нюлин плахо.

Елайъс отпи от бирата.

— Какво за нея?

Нюлин изглеждаше притеснен, сякаш събира кураж за нещо.

— Ами Чарити подметна, че може да склониш да ме научиш.

Елайъс набързо изплува от подводния си приказен свят.

— Така ли каза?

— Да. — Нюлин бе видимо смутен, но решен. — Та се чудех дали ще го направиш.

Той самият винаги е бил ученикът, даде си сметка Елайъс. Мисълта сам да стане учител му се стори възхитително странна.

— Не съм сигурен дали мога да науча някого на естеството.

— Ами не би ли… искал да опиташ? — попита Нюлин.

Известно време Елайъс остана замислен. Да научи Чарити на някои прости движения за самоотбрана бе едно. Да преподава Тал Кек Чара бе съвършено друго.

— Представа нямам. Вероятно.

Усмивката на Нюлин коренно преобрази изпитото му лице.

— Ей, благодаря ти.

Елайъс се насили да изплува от водовъртежите на съня си. Погледна компанията си.

— А това ме подсеща да ви изкажа благодарността си, че дойдохте да ме спасите сутринта. — Вдигна чашата си за тост. — Благодаря от сърце.

— Няма за какво — увери го Япи.

Тед кимна.

— Дори не го споменавай. Ако ние бяхме загазили, ти щеше да постъпиш по същия начин.

— Да, ние тук от кея трябва да се държим един за друг — обади се и Нюлин.

— От което се сещам — намеси се Япи и погледна часовника си, — че събранието на градската управа ще започне след няколко минути. Не можем да оставим Чарити, Рейдиънс и Бея там сами срещу баракудите.

— Така е. — Тед се изправи. — Ще дойдеш ли, Елайъс?

— Не бях го планирал — отвърна Елайъс.

Нюлин прочисти гърлото си.

— Според Чарити е важно. Имало решение да използват общински пари, за да откупят кея от теб.

— Не го продавам.

Япи го погледна.

— Няма да е зле да дойдеш на събранието довечера и ясно да заявиш това, Уинтърс.

Филис Дартмур, в перлено сив костюм с агресивно големи подплънки, стоеше права край дългата заседателна маса. Удари с чукчето с присъщия си авторитет.

— Откривам събранието — обяви тя.

Чарити се заслуша в жуженето наоколо. Седеше на третия ред. Рейдиънс и Бея бяха до нея вляво. Отсъстваха Япи, Тед и Нюлин. Запази едно място до себе си, но не очакваше истински Елайъс да се появи.

— Моля секретарят да прочете протокола от последното събрание — нареди Филис.

Лиз Робъртс, едра жена, член на управата от незапомнени времена, се изправи в края на масата. Започна да чете с ясен висок глас — дори хората от последните редове в малката зала го чуваха спокойно. Чарити пусна думите й край ушите си. Всички знаеха, че изчитането на протоколите е звездният миг на Лиз.

Докато секретарят излагаше решенията на градската управа през юлската сесия, Чарити се замисли за това, което цял ден не й излизаше от главата: проявяваше все по-голяма загриженост за Елайъс.

Достатъчно лошо бе, че Рик Суинтън очевидно бе избегнал среща с правосъдието. Но повече се безпокоеше от конфликта между Елайъс и Джъстин Кийуърт сутринта. Докато се грижеше за Елайъс в дамската тоалетна, той бе в странно настроение.

— Госпожа Дартмур, новият кмет, твърдеше, че Пътешествениците ще си тръгнат до петнадесети и предложи да не се губи повече време или обществени средства в усилия, да се принуди групата да напусне…

Лиз млъкна — хората бяха започнали да шушукат. Тя погледна публиката над рамката на очилата си, но никой не й обърна внимание. Всички бяха прекалено заети да се взират във вратата на залата.

Чарити усети как косъмчетата на тила й щръкват. Извърна глава и съзря Япи, Тед и Нюлин да влизат в помещението и да се настаняват на последния ред. Нюлин й махна жизнерадостно над главите на зяпачите.

В следващия миг видя Елайъс. Той не се присъедини към останалите трима мъже в задната част на помещението, а тръгна по пътеката между редиците и се насочи към нея. Очите му не се откъсваха от нейните.

— Отново бе повдигнат и въпросът за преименуването на кея Крейзи Отис — четеше Лиз високо. — Избрана е комисия по този въпрос. Гейб Сандърс предложи да се откупи кеят от новия собственик, който и да е той. Комисията, отговаряща за името, получи задачата да провери възможностите за извършването на покупка.

Елайъс се отпусна напразния стол до Чарити и насочи цялото си внимание към докладчика.

Чарити не хареса суровия израз на лицето му. Свъси вежди и се наведе да прошепне в ухото му:

— Какво правиш тук?

— Нали ме знаеш какъв съм: енигматичен, тайнствен и непредсказуем.

— Още си в скапано настроение, така ли?

— Да.

Хората започваха да ги зяпат. В знак на възмущение Чарити изправи гръб.

Лиз Робъртс приключи с изчитането на протокола и седна, Филис се изправи. Погледна Елайъс одобрително.

— Доволна съм да видя, че новият собственик на кея Крейзи Отис е тук тази вечер — обяви тя. Сред тълпата се разнесе любопитен шепот. — Като се знае колко е важен кеят за бъдещето на града, намирам за необходимо веднага да пристъпим към доклада на комисията. Гейб?

Гейб Сандърс, жилав човечец, счетоводител по професия, стана, прочисти гърлото си и взе доклада.

— Ще започна с въпроса за преименуването на кея, ваша светлост. Както е известно, предложени са имената Кей Индиго и Кей на Залеза. Комисията се спря на Кей Индиго, понеже го намира за по-изтънчено.

Чарити скочи.

— Момент, моля. Недопустимо е да преименувате кея своеволно. Той е частна собственост.

До нея Бея и Рейдиънс промърмориха ядосано. Някои от присъстващите се обадиха одобрително. Чарити знаеше, че очакват да се позабавляват с поредната схватка между нея и Филис.

Филис се усмихна ледено на Чарити.

— Но ти нямаш право да протестираш срещу ново име на кея.

— От името на Асоциацията на продавачите от кея Крейзи Отис искам да сте наясно, че определено възразяваме — отвърна Чарити решително. — Сегашното название има характер и уникална причудливост; сигурни сме, че допада и на туристите. Харесва ни и възнамеряваме да си го задържим.

Очите на Филис се присвиха.

— Чу доклада на комисията. Всички са съгласни, че Крейзи Отис не звучи достатъчно изтънчено, за да привлича туристи от по-висшите слоеве.

— Не ме интересува какво е решила комисията — сряза я Чарити. — Не можете да смените името без съгласието на собственика.

— Така е. — Филис се обърна с решителна усмивка към Елайъс. — И тъй като той е тук тази вечер, предлагам да го попитаме какво мисли за преименуването на собствеността му.

В залата настъпи напрегнато очакване. Всички се обърнаха към Елайъс.

— Е? — изръмжа тихо към него Чарити. — Кажи нещо.

Елайъс я погледна, после насочи очи към Филис и останалите членове на градската управа.

— Сегашното име е подходящо за кея. Ще го задържим.

Филис се намръщи. Сред присъстващите премина вълна от ново шушукане. Някои изръкопляскаха.

Чарити седна с триумфален вид. Рейдиънс и Бея й се ухилиха. От задния ред Нюлин нададе възторжен вик.

Гейб Сандърс се намръщи.

— Кметът е прав. Наистина не звучи достатъчно изтънчено, господин Уинтърс.

— И самият кей не е нещо, което човек би нарекъл изтънчено — обърна внимание Елайъс.

Забележката му бе посрещната със смях. Филис тропна с чукчето, за да въдвори ред.

— Така стигаме до втората задача на комисията. Гейб, ти се съгласи да провериш възможностите каква оферта можем да направим за кея. Какви са заключенията ти?

Гейб сви рамене.

— Както ти казах и вчера, Филис, имаме финансови възможности да си го позволим, ако е за продан и предположим, че господин Уинтърс няма да надуе цената над текущата пазарна цена.

Чарити дръпна Елайъс за ръката.

— Кажи им, че не те интересува да продаваш.

Елайъс й хвърли кратък поглед. После послушно се обърна към членовете на градската управа.

— Кеят не се продава.

Из залата се разнесоха нови шушукания. Този път бяха по-високи. Чарити забеляза как Том Ланкастър, редакторът на Коув хералд трескаво си води бележки.

Филис погледна намръщено Елайъс.

— Напълно ли си сигурен, господин Уинтърс? Градът е готов да предложи добра цена.

Чарити отново скочи.

— Нали го чу. Току-що ти каза, че кеят не се продава.

Устните на Филис се свиха от зле прикрит яд.

— Имам впечатлението, че Елайъс, а не ти, е собственик на кея, Чарити. Ще възразиш ли той да говори от свое име?

— Тя доста добре говори от мое име — обади се Елайъс подчертано учтиво. — Най-добре да я оставим да довърши.

Някой се изсмя. Хората зашумяха. Докато сядаше на мястото си, Чарити усети как се изчервява.

— Ще оставим този въпрос за обсъждане следващия месец. — Филис се усмихна ледено и се обърна към друг член от градската управа. — Кларк, ще ни запознаеш ли с доклада на комисията по панаира?

Кларк Робъртс стана.

Елайъс стори същото. Без да промълви и дума излезе от залата. Чарити го наблюдаваше тревожно.

Час по-късно събранието свърши и тя се присъедини към останалите съдържатели на магазинчета, скупчили се на стъпала пред кметството. Всички бяха възторжени.

— Да се надяваме, че въпросът е уреден веднъж завинаги — обади се Бея. — До утре цялото градче ще говори как сме натрили носа на кметицата и на градската управа и сме им дали да разберат, че кеят не е за продан.

Тед се прозина.

— Наистина се надявам за последен път да съм присъствал на тези събрания. Адски са отегчителни.

— Не допускам скоро въпросът за кея Крейзи Отис да бъде отново включен в дневния ред — обяви Рейдиънс. — Елайъс даде да се разбере, че не иска да сменя името му и не приема оферти за продан.

— Радвам се на решението му да посети събранието тази вечер. Все си е друго новият собственик на кея да направи публично изказване, та да се прекратят мълвите — отбеляза Япи.

— Така е — съгласи се Тед. — Единственият начин да спреш клюките… — Замлъкна при шума от високи токчета по циментените стъпала. — Добър вечер, Филис. Точно обсъждаме как в резултат на тазвечерното събрание доста от приказките, дето се носят напоследък, ще се разсеят.

— Ако наистина смяташ така, Тед, очаква те изненада. — Филис спря и се вторачи в Чарити с изпепеляващ поглед. — Започват да се носят нови клюки. Дори и да не сте ги чули още, сигурно ще стигнат до вас след случилото се тази вечер.

Чарити простена.

— Това пък какво значи?

— И ме питаш? — Филис й се усмихна насмешливо. — Предполагам, сама ще се досетиш. Всички видяха как Елайъс Уинтърс казва точно каквото му нареждаш. И всички знаят за връзката ти с него. Хората ще предположат, че спиш с него, за да повлияеш на решенията му относно кея.

Чарити си пое въздух.

— Не е вярно.

Мъжете зяпнаха.

— Долнопробна лъжа! — обяви Рейдиънс.

Бея се наежи.

— Как смееш да загатваш подобно нещо?

Филис им се усмихна сурово, но учтиво.

— Само ви съобщавам какво се говори. Самата аз не вярвам и на думичка от чутото.

— То пък и оставаше — промърмори Бея.

— В края на краищата — продължи Филис, — всеки, по-дочул нещо за корпорацията „Фар сийз“, е наясно, че Чарити има толкова шансове да прелъсти президента на компанията, с цел да влияе на бизнес решенията му, колкото снежна топка в ада.

— Господи, Филис. — Тед изглеждаше засегнат. — Малко грубичка ти стана играта.

Тя се обърна към него.

— Станала съм груба, така ли? Тогава нека ти съобщя: Уинтърс е хладнокръвен играч. Чарити може да си въобразява, че контролира ситуацията, но според мен Елайъс просто се забавлява с нея, докато изчаква момента да приключи сделката, за която се появи.

Нюлин се намръщи.

— За каква точно сделка намекваш?

Филис стисна дръжката на кожената си чанта, метната през рамо.

— Всички ще узнаем достатъчно скоро, сигурна съм. И не се съмнявайте в едно: Елайъс Уинтърс няма дългосрочни лични интереси нито към Чарити, нито към кея Крейзи Отис. Той е тук единствено да извлече поредната печалба.

Слезе по стъпалата и тръгна към паркинга. Чаткането на острите й токчета отекваше в леката мъгла. Малката група на стълбите стоеше смълчана. Чарити гледаше замислено след Филис.

— Означава ли това, че в края на краищата няма да получа ролята на Ингрид Бергман за представлението на Всеизвестно в Уиспъринг Уотърс?