Дълбоки води

9.

— Убита. — Рейдиънс се наведе през рамото на Япи да прочете статията на първа страница в Коув хералд. — Но снощи всички казваха, че е самоубийство.

Бея погледна многозначително Чарити, подавайки й чай с мляко.

— Не всички.

Със свъсени вежди Япи хвърли бърз поглед на статията.

— Тук пише, че според предположението на първите, пристигнали на местопроизшествието, Гуендолин Пит сама посегнала на живота си от отчаяние, понеже космическите кораби не се появили в полунощ. Ханк Тубърн обаче твърди друго: за него от самото начало било очевидно, че ставало въпрос за убийство.

— И за Елайъс беше очевидно. — Чарити отпи от чая и погледна струпалите се около малката маса в кафенето „Нашепващи води“. — Освен това никой от нас не вярваше, че Гуендолин Пит действително очаква появата на корабите. Всички смятахме цялата история за измама. Защо тогава ще се самоубива от отчаяние?

— Съвършено права си. Нещата вървяха точно според плана й. — Тед се почеса по големия си корем, днес частично покрит от сива тениска, украсена с думите: Нещата се въртят. — Участваше в тая смахната история за нещо друго, а не заради разходката в космоса. Ясно, че е била убита. Но кой го е сторил?

— Ако питате мен, инспектор Тубърн подозира мнозина — обади се Япи. — Като се почне от всички разочаровани Пътешественици, разбрали веднага след полунощ, че са подведени.

Цялата компания кимна мълчаливо в знак на съгласие и всеки отпи тържествено от сутрешната си напитка.

Седяха в кафенето на Бея, защото отвън беше прекалено хладно. Спусналата се над залива мъгла не даваше никакви признаци, че ще се вдигне. Стелеше се из целия залив и на няколко километра навътре по брега. Часът беше девет и половина. Магазинчетата на кея не отваряха преди десет, ала без да се наговарят, всички съдържатели бяха дошли по-рано, за да обсъдят събитията от предишната вечер.

Всички, освен един, помисли си Чарити. Хвърли поглед през прозореца. От Елайъс все още нямаше и следа. Не го бе виждала откакто се разделиха пред входната й врата в два през нощта. Дори не я целуна за лека нощ. Започна отново да се държи загадъчно и стана дистанциран, отнесен и самовглъбен.

И нейното настроение снощи не би могло, разбира се, да се нарече весело. Ужасната гледка в караваната на Гуендолин тровеше кратките й придремвания през нощта. Щом затвореше очи виждаше Елайъс клекнал до окървавеното тяло.

Липсата му до момента започваше да я притеснява. Щеше й се да се бе отбила в къщурката му на път за работа. Трябваше да поговорят. Трябваше да уеднаквят показанията си.

Снощи и двамата разговаряха с Ханк Тубърн, шефа на полицията в градчето, но за кратко. Ханк бе претрупан с работа да отцепи мястото на престъплението и да предупреждава обърканите и напрегнатите Пътешественици да не напускат града. Нямаше време да вземе пълни показания. Инструктира Чарити и Елайъс да минат днес по-късно през участъка, за да споделят подробности от видяното.

През нощта, когато не сънуваше кръв, Чарити се въртеше неспокойно в леглото и се чудеше какво да каже на Ханк днес следобед. Никога не бе участвала в полицейско разследване. Нямаше представа доколко подробно трябва да опишат — тя и Елайъс — какво са правили преди убийството. Ако имаха късмет, едва ли се очакваше да съобщят много. В края на краищата дори не бяха сред хората, открили първи трупа. Рик Суинтън и малката група Пътешественици ги бяха изпреварили.

Но независимо от това бе гледала достатъчно криминални истории по телевизията, за да се досети, че Тубърн ще иска да знае какво е ставало в и около къмпинга преди смъртта на Гуендолин. А нямаше спор по въпроса с колко съмнителни действия бяха ангажирани тя и Елайъс малко преди убийството. Нахълтаха с взлом в чужда собственост. Как биха могли да обяснят тази постъпка, зачуди се тя.

— Пише ли в статията кога е била убита Гуендолин? — попита Тед.

Япи прочете дългия материал до края.

— Инспекторът изчаква официалните данни от аутопсията, но репортерът пише, че очевидно е била застреляна между единадесет и половина — когато за последен път е видяна жива — и полунощ. Суинтън и няколко Пътешественика открили тялото й минути след дванадесет.

— Именно тогава чух писъците — отбеляза Бея.

— Бас държа, че областният съдебен лекар няма да даде по-точно време — обяви Тед със задоволството на капацитет по въпросите на криминалния жанр. — Кой последен я е видял жива?

— Май онзи тип Рик Суинтън. — Япи прокара пръст статията и спря някъде по средата. — Точно така. Рик Суинтън и няколко Пътешественици. Видели Гуендолин Пит да влиза в караваната си в единадесет и половина. Искала да се уедини, за да настрои съзнанието си на вълната на извънземните. Очевидно е трябвало да действа като радар при кацането.

— Е, ако питате мен — намеси се Бея, — бих заложила парите си, че убиецът е един от Пътешествениците. Мнозина от клетите заблудени души загубиха всичките си спестявания, като ги прехвърлиха на Гуендолин Пит.

— Поне някои от тях трябва да са били бесни снощи, когато корабите не се явиха — обобщи Рейдиънс.

— Така е. — Япи остави вестника и отпи от чая. — И всеки от тях е могъл да я убие.

Тед свъси вежди.

— Ако е бил от Пътешествениците, той или тя е трябвало да действа бързо. До полунощ всички се намираха долу на плажа. Хлапетата при оградата видяха първите, които се връщаха.

— Не забравяй, че до плажа има две пътеки — напомни му Япи. — Старата не е безопасна, затова не се ползва от години, но все още съществува.

— Прав си — съгласи се сияещ Тед. — А и снощи имаше доста мъгла. Някой Пътешественик е могъл да се изкачи по старата пътека, да стигне до караваната на Гуендолин, да я застреля и после отново да се присъедини към тълпата на плажа. Никой не би го забелязал заради мъглата. Убиецът е можел да се върне в къмпинга с основната група малко след полунощ.

— Нещата започват да звучат доста сложно — промърмори Бея. — Като се замисли човек, всеки от Пътешествениците е имал възможност да постъпи точно по този начин. А и да нямаше мъгла кой ще ги различи в тези еднакви бели и сини роби, с които постоянно са облечени?

— Никак не завиждам на инспектор Тубърн — отбеляза Тед замислено. — Страшно трудно ще бъде да се изплува от цялата каша.

— Особено като се има предвид липсата му на опит — промърмори Рейдиънс суховато. — Не сме имали убийство в Уиспъринг Уотърс от десет години. Пък и последното беше много лесно за разрешаване, помните ли?

Тед кимна.

— Така е. Нали имаш предвид жената на Том Фрейзър? Дето най-после й писна да я бие и го ударила по главата с крика за колата. В съда го нарекоха самозащита.

— Каквото си и беше — добави Бея. — Том беше истински негодник.

Вратата на кафенето се отвори със замах. Трясъкът прикова вниманието на всички. Извърнаха се и видяха Арлин Фентън, останала без дъх, разчорлена и почти изпаднала в паника. Нахълта в кафенето и изведнъж спря. Широко отворените й очи мигом се насочиха към Чарити.

— Госпожице Труит, слава богу — промълви тя задъхано. — Ходих до къщата ти, но не те намерих. И в магазина те нямаше, и се досетих, че сигурно си тук.

— Арлин. — Чарити остави чая и се изправи. — Какво има? Какво е станало?

— Трябва да го спасиш! Трябва да спасиш Нюлин.

— Нюлин? Успокой се, Арлин. — Чарити тръгна към нея. — Разкажи какво е станало.

— Инспектор Тубърн арестува Нюлин преди няколко минути.

Всички в кафенето ахнаха, изненадани.

— Господи — простена Чарити. — Не може да е Нюлин.

Арлин се втурна към Чарити; по лицето й се четеше отчаяние.

— Госпожице Труит, какво ще правим? Всички в градчето знаят колко много Нюлин ненавиждаше Гуендолин Пит. Постоянно повтаряше, че някой трябва да я спре.

Чарити обгърна раменете й с ръка и погледна останалите съдържатели на магазинчета.

Никой не промълви и дума. Арлин имаше право. Всички в градчето знаеха колко бе вбесен Нюлин от фарса на Гуендолин Пит.

— Не го е направил — проплака Арлин. — Не е той, знам. Нюлин не е убиец. Но няма кой да му помогне.

— Ще отида в участъка и ще поговоря с инспектор Тубърн — промълви Чарити тихо.

Не, че имаше някаква представа какво ще каже на инспектора, помисли си Чарити, докато изкачваше стъпалата към малкия полицейски участък двадесет минути по-късно. Тя обаче е наела Нюлин и той й бе приятел. Чувстваше се задължена да му помогне.

Мислено започна да преценява какво трябва да направи. Първо, очевидно, да уреди освобождаването на Нюлин под гаранция. Представа нямаше как става това, но Ханк Тубърн ще й обясни. Второ, да намери адвокат на Нюлин. Добър. Единственият адвокат в градчето беше Филис Дартмур. Но тя се занимаваше с договори за недвижими имоти и завещания, а не с криминални случаи. Следователно налагаше се да потърси човек от Сиатъл.

Чарити, изцяло погълната от мислите си, се сблъска с Нюлин пред вратата на участъка.

— Чарити! — Нюлин я гледаше смаяно. — Какво правиш тук?

— Дойдох да те спасявам. — Тя огледа младежа внимателно. — Арлин каза, че са те арестували.

— Нищо подобно. — Нюлин направи гримаса. — Поне засега. Инспекторът просто ме помоли да дойда за разпит. Арлин е прибързала в преценките си.

— Много се тревожи за теб, Нюлин.

Нюлин посрещна новината с видима радост.

— Така ли?

Набит плешив мъж се измъкна от участъка.

— Добро утро, Чарити. Малко е рано да бързаш така, не смяташ ли?

Чарити се усмихна учтиво. През последните месеци няколко пъти се беше срещала с Ханк Тубърн. Беше на средна възраст, с обветреното лице на човек, които през младите си години е работил на търговските риболовни кораби.

Тубърн — от старомодния тип семейни мъже — излъчваше стабилност и спокойствие. Може би малко муден, но внимателен. Чарити подозираше, че зад бавната, привидно сговорчива фасада се крие остра интелигентност. Ханк бе живял в Уиспъринг Уотърс почти през целия си живот и се радваше на уважението на съгражданите си.

— Добро утро, Ханк. Чух, че си арестувал Нюлин, но очевидно слуховете са били преувеличени.

Присвивайки очи, около които се образуваха бръчици, той изгледа Нюлин.

— Просто исках да поговоря с него. Днес ще се наложи да поговоря с доста хора. Реших да започна с младия Нюлин.

Младежът стисна устни.

— Според инспектор Тубърн ще бъде от голяма полза да намеря някой, който ме е видял в пикапа ми между единадесет и половина и полунощ.

— Господи — Чарити хвърли неспокоен поглед към Ханк. — Алиби ли ти е нужно?

Ханк подпря едрото си тяло на вратата.

— Няма причина да се вълнуваш, Чарити. Просто ще бъде по-лесно, ако открием някой, който го е видял в колата през онзи половин час преди полунощ.

Чарити се замисли бързо.

— Елайъс Уинтърс и аз отидохме да поговорим с него около полунощ.

Млъкна рязко и погледна безпомощно Ханк.

— И? — подкани я Ханк.

— Не бях в пикапа — обади се Нюлин. — Казах ти: няколко минути преди полунощ излязох и отидох при хората горе на пътеката. Исках да намеря Арлин. И успях. Беше се запътила да иска обяснение от Гуендолин Пит. Тръгнах с нея. Докато стигнем до караваната, Рик Суинтън и двама-трима Пътешественици вече бяха намерили тялото.

— За жалост пак остава доста време, за което не се знае какво си правил — отбеляза Ханк меко. — И най-вече тридесетте минути преди полунощ, през които някой е отишъл до караваната на Гуендолин и я е застрелял.

— Почакай. — Чарити се извъртя към Нюлин. — Казваш, че си изчакал в пикапа няколко минути преди дванадесет нали?

Нюлин сви рамене.

— Не ми се мръзнеше край оградата на къмпинга, докато свърши представлението. Арлин не би се върнала, преди да се убеди напълно, че никакви космически кораби няма да пристигнат.

— Хората от другия пикап — прекъсна го Чарити забързано.

Ханк я погледна.

— Какви хора?

— Не знам кои са, но бяха паркирали точно зад Нюлин. Двойка младежи. Най-вероятно — тийнейджъри. Или малко по-големи. Студенти. Не ги видях, но ги чух. Бяха пуснали радиото и едната врата на пикапа зееше отворена. Вероятно някой от тях е забелязал кога точно Нюлин е тръгнал да търси Арлин.

Ханк свъси вежди замислено.

— Не си обърнала внимание на номера на колата им, предполагам?

— Разбира се, не. Тогава не мислех за алибита. — Чарити се опита да си припомни всяка подробност. — Хлапетата… правеха онова, което се досещате какво може да прави една млада двойка на задната седалка на пикапа.

— Оправяха ли се? — попита Нюлин съвършено искрено.

Чарити прочисти гърлото си.

— Ами — да.

— Цветът на колата? — попита Ханк.

— Беше полунощ, нали помниш? И мъгливо. — Чарити се опита да си спомни как изглеждаше колата. — Беше тъмен. Имам предвид — пикапът. Пикапът на Нюлин е светъл, та лесно го различих. Не забелязах другия, докато не чух гласовете и радиото. Лампичката в кабинката не светеше. Може би Елайъс ще е в състояние да даде повече информация.

Ханк кимна.

— Ще го попитам, когато го видя днес следобед.

— Почакай. Спомних си! Момичето нарече момчето „Кевин“. Това помага ли?

— Кевин. Тъмен пикап. Студентска възраст. — Ханк кимна, изправи рамене и се пресегна за телефонния указател. — Сигурно е Кевин Гадсон. Върна се от колежа за лятото и излиза с момичето на Търнър. Баща му има тъмнозелен пикап.

Едно от предимствата на малките градчета, помисли си Чарити, докато наблюдаваше как Ханк набира номера, е, че местният полицейски инспектор познава всички. Както и превозните им средства.

Десет минути по-късно, след кратък разговор с Кевин Гадсон, Ханк остави телефонната слушалка и се усмихна весело на Нюлин.

— Чист си, синко. Кевин и приятелката му били пуснали радиото. Помни, че те видял на няколко пъти в пикапа точно преди полунощ. Не си излязъл, преди да започнат новините, а те са в дванайсет без пет. Времето не стига да претичаш през целия къмпинг и да застреляш Гуен Пит.

Нюлин се ухили облекчено.

— Ха, та това е направо чудесно. — Обърна се към Чарити. — Благодаря. Длъжник съм ти.

Чарити въздъхна дълбоко.

— Радвам се, че този въпрос се уреди. Хайде да си вървим, Нюлин.

— Дадено.

Нюлин тръгна към вратата.

Ханк скръсти ръце върху широките си гърди.

— Днес ще бъда доста зает. Много хора ще разпитвам. — Загледа се в Чарити. — Ще се видя с теб и Уинтърс по-късно. Какво ще кажеш за четири и половина?

— Ще бъдем тук — обеща Чарити. — Но не виждам с какво ще ти помогнем повече. Хайде, Нюлин. Магазинът ни чака.

След няколко минути пристигнаха на кея Крейзи Отис. Арлин изскочи от кафенето на Бея и се хвърли в прегръдките на Нюлин.

Рейдиънс, Бея, Япи и Тед излязоха навън да им се порадват.

— Нюлин, така се изплаших. — Арлин впери в него насълзените си очи. — Сигурен ли си, че си добре?

— Да, напълно. — Нюлин я погали по главата неловко, но влюбено. — Благодарение на Чарити. Сети се за някакви хлапета, паркирали зад моя пикап. Едното ми осигури алибито.

Арлин се обърна към Чарити.

— Не знам как да ти се отблагодаря, госпожице Труит. Държах се като пълна глупачка по отношение на Пътешествениците, космическите кораби и всичко. Не стига, че всичките ми пари пропаднаха, но като капак да арестуват и Нюлин за убийство… Просто не знам какво щях да правя.

— Не се съди строго, Арлин. — Чарити я потупа по рамото. — Всеки има право да помечтае.

— Е, оттук нататък мечтите ми ще са свързани с напълно земни неща. — Арлин изправи рамене. — И преди всичко трябва да си намеря работа. Банковата ми сметка е на нула.

Нюлин стисна зъби.

— Не съм убил Гуендолин Пит, но не възнамерявам да плача на гроба й. Тя задигна доста пари от много хора.

— Защо не влезеш да изпиеш един чай, Нюлин? — покани го Бея с майчински тон. — После ще отидеш на работа.

— Благодаря.

Прегърна Арлин през раменете, Нюлин влезе в кафеното „Нашепващи води“.

Рейдиънс погледна към Чарити.

— Добре си се сетила за онези хора в пикапа. Нюлин е външен човек в градчето. И всички знаем колко ненавиждаше Гуендолин Пит. Лесно можеше да се предположи, че той я е убил.

— Спести на момчето куп неприятности — съгласи се Япи. — Браво, Чарити.

Тед се изхили.

— Нещо ми подсказва, че в лицето на Арлин си спечели приятелка за цял живот.

Чарити едва го чу. Гледаше към табелата „ЗАТВОРЕНО“ на вратата на „Талисмани и дрънкулки“. Минаваше десет, а Елайъс все още го нямаше.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — Рик Суинтън залитна назад, докато Елайъс влизаше през вратата на караваната му. — Изчезвай, Уинтърс. Нямаш право да нахълтваш така. Ще поискам да те арестуват.

— Седни, Суинтън. — Елайъс затвори и заключи вратата. — Ти и аз ще си поговорим.

— Разкарай се.

— Седни.

Елайъс пристъпи напред.

— По дяволите! Ако си въобразяваш, че можеш да… — Рик отстъпи. Краката му се блъснаха във вградения нар; неволно седна на него. — Нямащ право да влизаш тук по този начин.

— Току-що го сторих. — Елайъс леко се усмихна. — Не се притеснявай. И двамата тръгваме след минути. Веднага, щом си поговорим.

— За какво толкова ще разговаряме?

— Като начало — за личната ти банкова сметка. — Елайъс измъкна лист хартия от вътрешния джоб на якето си. — Онази, която използваш, за да прехвърляш средства от сметката, открита от Гуендолин Пит за така наречените дарения от Пътешествениците.

В очите на Рик блесна смайване, а след миг истински гняв.

— Представа нямам за какво говориш.

— С удоволствие ще ти обясня. — Елайъс хвърли листа в скута на Рик. — Използвах номера на социалната ти осигуровка, за да се добера до двете банкови сметки на твое име. Схемата е ясна: най-редовно си прехвърлял суми от фирмената в личната си сметка. Това едва ли би убягнало от окото на изключително вещата в бизнеса Гуендолин Пит. Тъй че, готов съм да се обзаложа, прикривал си преводите с фалшиви разписки и договори.

— Нищо не можеш да докажеш.

— Не, но измамите обикновено се вършат по този начин. А ти не ми правиш впечатление на тип, чиято силна страна е въображението. Една финансова проверка ще извади на бял свят всичко.

— Глупости.

— Добрата новина е, че повечето пари, които Гуендолин Пит е прибрала от Пътешествениците, все още са налице. Намират се в личната ти сметка, Суинтън.

— Това е лъжа.

— Не е. А и освен това е достатъчен мотив за убийство.

— Убийство? — Рик го зяпна. — Не можеш да ми припишеш убийството на Гуендолин.

— Ако информирам Тубърн какво знам за банковите ти сметки, той ще направи естествено умозаключение: убил си Гуендолин, защото е разкрила измамата ти и те е заплашила да те предаде на властите.

— Не е вярно. — По лицето на Рик се изписа паника. — Луд ли си? Не съм я убил. Ха, та аз дори не знаех, че е в караваната, докато не се върнах от плажа с някои от останалите.

— Малко ще ти е трудно да го докажеш, нали? Падналата мъгла и еднаквите ви роби с качулки, дават възможност на всеки от плажа да изчезне незабелязано от тълпата и достатъчно дълго време и да убие Гуендолин. А ти имаш солиден мотив. Това ти дава предимство пред конкуренцията, Суинтън.

— Казвам ти — не съм я убил. Ще го докажа, ако се стигне дотам. Много хора ме видяха на плажа през онзи половин час преди полунощ.

— Може. А може и да не са. Доста вълнения имаше снощи на плажа. Но ще оставя на теб и Тубърн да уточните всичко. — Елайъс се облегна назад на масичката. — Междувременно ти и аз ще поработим върху имиджа ти.

— За какво говориш?

Елайъс се усмихна.

— Ще докажем на Пътешествениците и на всички други в града какъв готин, честен тип си. Ще им покажем колко си разстроен, защото космическите кораби не пристигнаха снощи. Ще направиш така, както Гуендолин Пит би постъпила при създалите се тъжни обстоятелства.

— И какво е то, копеле такова?

— Отиваме в банката да открием нова сметка. После се обаждаме в банката ти в Сиатъл и уговаряме всички средства от личната ти сметка да бъдат прехвърлени тук.

Лицето на Рик почервеня силно.

— Как ли пък не!

— Представител на Първа национална банка в Уиспъринг Уотърс ще разпредели парите между Пътешествениците. Като имам предвид колко компетентен, внимателен и трудолюбив служител си, не допускам да не разполагаш със списък, в който да са отразени даренията на всеки.

— По дяволите.

Рик скочи и се нахвърли върху Елайъс.

Елайъс отстъпи настрана. Рик се просна върху вградената масичка.

— Ще поставя въпроса така, Суинтън: ако не пожелаеш да се правиш на добричък, ще кажа всичко на Тубърн. Той ще поеме нещата в свои ръце. Няма да му отнеме много време, за да измисли как да блокира средствата ти в Сиатъл, докато уговори въпросната финансова ревизия. В края на краищата той провежда разследване за убийство. Така или иначе ще загубиш тези пари. Не е ли по-добре да обърнеш нещата в своя полза?

— Копеле.

Рик бавно се надигна от масата със злобно присвити очи.

— Ако ме питаш, отдава ти се чудесна възможност. В противен случай ще бъдеш заподозрян в убийство. Избирай.

Рик стовари няколко пъти юмрук върху масичката.

— Копеле, копеле, копеле. Ще ми платиш за това. Кълна се. Никой не може да прецака Рик Суинтън безнаказано.

— Хайде да вървим. Десет часът е. Банката е отворена.

Елайъс току-що бе позволил на Крейзи Отис да слезе от рамото му и да се настани върху клона на изкуственото дърво, когато Чарити нахълта в „Талисмани и дрънкулки“.

— Минава пладне. — Беше се устремила към него, а полите й се вееха. — Къде беше? Страшно се разтревожих.

— Хе-хе-хе… — обади се Отис.

Чарити не обърна внимание на папагала.

— Започнах да си мисля, че ти се е случило нещо ужасно.

— Като например?

Елайъс удари един от клавишите на стар касов апарат. Чекмеджето изскочи с весело иззвъняване.

— Откъде, да знам. — Чарити стигна до тезгяха. Беше останала без дъх. — Всичко може да се случи. В градчето има убиец, забрави ли?

— Не. — Елайъс си даде няколко секунди да я огледа с наслада. Страните й бяха поруменели, а очите й блестяха от тревога. Тревога за него, помисли си той смаян. — Изненадан съм как така си почувствала липсата ми. Дочух, че си отървала Нюлин от бесилото.

— Само му намерих алиби. — Веждите й се свъсиха. — Това пък откъде го знаеш?

— Срещнах Тед и Рейдиънс, докато идвах на кея. Разказаха ми какви си ги вършила тази сутрин.

— Така ли? — Тя въздъхна дълбоко. — Една жена винаги си намира работа. Откакто измъкнах Нюлин от лапите на Тубърн, търся алиби за теб.

— За мен?

— Не те ли смущава поне малко перспективата да разкажеш на инспектор Тубърн как приблизително по същото време, когато Гуендолин е била убита, ти си бил зает да претърсваш караваната на Рик Суинтън? Нахълтване с взлом не е сред законните действия и не подсигурява кой знае какво алиби.

Елайъс бавно се усмихна.

— А ти измисли ли ми по-добро?

— Разсъждавам по въпроса. — Тя хвърли поглед през рамо, за да се увери дали са сами в магазина. После се наведе към Елайъс и сниши глас: — Например, ще кажем, на Тубърн, че просто сме решили да се поразходим, докато сме чакали да видим какво ще се случи на плажа.

— Разходка?

— Точно така.

— В мъглата?

— Да.

— Не ти ли звучи малко необичайно?

Тя свъси вежди.

— Десетки хора бяха извън колите си и се мотаеха наоколо.

— Но повечето висяха при оградата и наблюдаваха какво става на плажа.

Чарити прехапа устни.

— А кой ще докаже, че някои от тях не са се разхождали в мъглата?

Той започваше да се забавлява.

— А жената, която видяхме да се измъква от караваната на Суинтън — за нея ще споменаваме ли?

Чарити продължи да гризе долната си устна.

— По дяволите. Това е труден въпрос.

— И става все по-труден. Ако споменем за нея и къде сме я забелязали, тогава трябва да признаем, че сме се навъртали в тази част на къмпинга. Караваната на Гуендолин не е далеч от тази на Суинтън.

— Тогава да не я споменаваме. Та в края на краищата ние нямаме представа коя е.

— Да излъжем инспектор Тубърн? Чарити, шокиран съм.

— Не е смешно, Елайъс. Снощи Гуендолин Пит е била убита, а по същото време ние с теб се занимавахме с нещо, което повечето хора биха определили като незаконно.

— Откъде се появи множественото число? Само аз влязох в караваната.

— Но аз вардех отвън, забрави ли? Точно толкова съм забъркана в тази история, колкото и ти. Заедно сме в тази каша.

Той бавно се усмихна.

— Трогнат съм.

— Драго ми е, че намираш всичко така забавно. Но същото не важи за мен.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Чарити?

Тя го погледна с дълбоко подозрение.

— Какъв?

— Не си даваш сметка, че истината най-добре се вижда в спокойни води.

— Това какво значи?

— Ще отговаряш на всички въпроси на инспектор Тубърн с истината. Това значи.

— Но, Елайъс…

— Успокой се. Тубърн няма да тикне никого от нас в затвора. — Елайъс направи пауза. — Но да предположим, че ме хвърли зад решетката. Ще дойдеш ли да ме посетиш?

— Шегуваш ли се? — Тя му се усмихна сладко. — Ще ти опека торта и вътре ще пъхна пила.

— Поласкан съм.

— Не бъди. Ще направя всичко по силите си да те измъкна, защото иначе Крейзи Отис ще легне на моите ръце, докато не те освободят.

Отис изсумтя.

Очите на Елайъс срещнаха тези на Чарити.

— Само едно трябва да уточним, преди да се видим с Тубърн днес следобед.

— Да?

— Ще ме оставиш аз да говоря, когато стигнем до нахълтването в караваната на Рик.

Тя го погледна неспокойно.