Дълбоки води

20.

Накрая Асоциацията на продавачите от кея Крейзи Отис гласува единодушно да не затваря магазините в деня, когато щеше да се състои второто сватбено тържество за годината. Вместо това поканиха градските жители на празненството.

За всеобща изненада буквално цялото население на Уиспъринг Уотърс се озова на поканата. Кеят беше претъпкан. Свежото октомврийско слънце, танцуващо по водите на залива, топлеше хората.

Елайъс остана смаян от броя на гостите.

— Тук има повече хора, отколкото присъстваха вечерта, когато се чакаха космическите кораби през август.

— А ти какво очакваше, Уинтърс? — Ханк Тубърн преглътна парчето захаросана бисквита, украсена с глазура и хвърли видимо развеселен поглед към тълпата на кея. — Градът живее с мисълта, че възнамеряваш да останеш тук. Подобренията, които правиш по кея, започват да личат. През уикенда туристите са доста повече от преди, независимо че вече е октомври. А ти и прекрасната ти булка разкрихте престъплението на века. Вие сте знаменитости.

— Лятото наистина беше вълнуващо — съгласи се Чарити благодушно.

— Какво беше това за космическите кораби? — попита Мередит, присъединила се към групата пред „Талисмани и дрънкулки“.

— Дълга история — увери я Ханк. — И най-добре да я забравим.

— Главното е, че сестра ти и Елайъс са местните герои. — Филис Дартмур се спря и поздрави Елайъс и Чарити, като вдигна чаша с пунш. — Между другото — магазинчетата вече са наети — отбеляза тя и кимна към трите новопоявили се табели.

Елайъс проследи погледа й. Освен новият магазин за пощенски картички, който Нюлин и Арлин отвориха с помощта на малкия заем от „Фар сийз“, се бяха появили пекарна и магазинче за ароматотерапия. Не беше сигурен доколко ще процъфти бизнесът с ароматотерапия, но човек никога не знае какво може да стане на кея Крейзи Отис.

— Сега, когато Лейтън спря да воюва с нас за кея, не му отне много време да намери нови наематели — отбеляза Чарити.

— Това е най-малкото, което можеше да направи. Определено ви е длъжник. — Филис пресуши чашата с пунша и направи гримаса. — Ако не бяхте ти и Елайъс, го чакаше процес по обвинение в убийство. Аз лично мисля, че ще се съвземе. Този мъж наистина разбира от недвижими имоти.

Чарити се засмя.

— Никога няма да успееш да превърнеш кея Крейзи Отис в редица от бутици и галерии, но според мен ние ще съживим това място. Права ли съм, Отис?

Отис, кацнал на пръчката си, която Елайъс беше окачил пред входа на магазина, изврещя отмъстително. Пристъпи по клона на изкуственото дърво, а мънистените му очи не се откъсваха от обшития с перли ръкав на Чарити.

— О, не, хич не се кани. — Чарити отстъпи бързо назад, схванала намерението му да отскубне лъскава перла от сватбената й рокля. — Да не си посмял. Тази рокля струва цяло състояние, макар да я получих изгодно, защото я купих от „Труит“. Няма да ти позволя да я унищожиш.

Отис придоби обиден и огорчен вид.

Чарити сбръчка нос насреща му.

Елайъс потисна усмивката си, докато наблюдаваше кея. Не помнеше ден, в който да е бил по-щастлив или доволен от живота. Чарити беше прелестна във възхитителната си, дълга до земята сватбена рокля. Не успяваше да откъсне очи от съпругата си за повече от няколко секунди, откакто тя пристъпи по алеята на църквата, хванала брат си под ръка, два часа по-рано.

Беше като слънчева светлина върху сребристо море, мина му през ума. Или лунни лъчи върху езеро. Всичко, което някога бе искал или от което се нуждаеше. Отново се сети за извивките и праговете на реката на живота му, която най-после го отведе до жената, която промени всичко.

Филис въздъхна и погледна тъжно Елайъс.

— Това, предполагам, означава, че всички мълви, които се носеха през лятото, за богат чуждестранен клиент, готов да изгради голям курорт на залива, са балони.

— Със сигурност ще ти кажа едно — отвърна й Елайъс, — никой от старите ми клиенти не възнамерява да идва на курорт тук. Поне доколкото ми е известно. Но от друга страна, аз вече не съм в консултантския бизнес. Прекалено съм зает на кея Крейзи Отис, за да се притеснявам за чуждестранни инвеститори.

Япи се появи зад рамото на Елайъс.

— Дали този тип, насочил се право към нас, няма да те притесни? Тед го забеляза преди минута. Онзи, дето веднъж се опита да те пребие.

Чарити се извърна.

— Да не говориш за Джъстин Кийуърт? Господи, той е, Елайъс. Какво прави тук?

Елайъс се загледа как Джъстин бавно върви през тълпата.

— Ще отида да разбера — заяви той и остави чашата си с пунш на най-близката пейка.

Япи присви очи.

— Искаш ли подкрепление?

— Този път ще се справя с него — увери го Елайъс. — Ако ми е нужна помощ, ще ти съобщя.

Тед и Нюлин цъфнаха до Япи.

— Тук сме — обади се Тед.

— Благодаря.

Елайъс тръгна напред да пресрещне Джъстин.

Чарити сграбчи бухналите дипли на роклята си и забърза след него.

— Идвам с теб, Елайъс.

Той не оспори намерението й. Ако Джъстин е тук да му съобщи, че Гарик Кийуърт най-после е успял да се самоубие, щеше да бъде добре Чарити да е до него.

Посегна, за да я улови за ръка. Тя го дари с окуражаваща усмивка, която говореше повече от думи. Уверяваше го, че вече не е сам.

Джъстин видя идващите насреща му Елайъс и Чарити и спря. Погледна единия, после другия и леко се намръщи.

— Какво става тук? — Погледна роклята на Чарити. — Вие двамата да не сте се оженили току-що?

— Да. — Елайъс и Чарити спряха. — Какво искаш, Кийуърт?

Джъстин изглеждаше смутен.

— Това е малко лично, Уинтърс. Нека поговорим насаме. Няма да ти отнема много време.

Чарити свъси вежди.

— Не. Никъде няма да отидете сами. Откъде да знам, че не си дошъл тук отново да пребиеш Елайъс? А аз няма да допусна подобно нещо. Не и на сватбения ни ден.

Гъста руменина заля лицето на Джъстин.

— Не съм дошъл тук да бия, когото и да било. Просто искам да поговоря с Уинтърс, това е всичко.

— Става въпрос за баща ти, нали? — бързо се намеси Елайъс.

— Да.

— Всичко е наред — обяви Елайъс. Усети как Чарити леко стисна ръката му. — Каквото и да имаш да ми кажеш, говори спокойно пред Чарити.

Джъстин хвърли последен поглед към упоритото изражение на Чарити и очевидно прие факта, че тя няма да изчезне тихичко.

— Дойдох да ти кажа, че състоянието на татко… се подобрява. Сега провежда терапия. Взима лекарства. Започва да задава въпроси за бизнеса.

Елайъс изпита облекчение.

— Радвам се да го чуя.

— Двамата доста си поприказвахме след онзи ден, когато отиде да го видиш в Сиатъл. — Очите на Джъстин се впиха в Елайъс. — Разказа ми всичко. За баща ти, за катастрофата. Всичко.

Елайъс кимна.

— Разбирам.

— Сега ми е ясно защо си постъпил така. — Джъстин се поколеба. — Само едно още не успявам да проумея.

— Какво е то? — попита Елайъс.

— Планът ти е бил готов. Татко твърди, че си имал възможност да унищожиш всички сделки на компанията в Тихоокеанския район. И си се отказал в последния момент. А по-късно, когато ти съобщих за опита му да се самоубие, отиде да го видиш. Бил си му изнесъл лекция. Нещо в духа на това да не постъпва с мен, както баща ти е постъпил с теб.

— Изглежда не ме е слушал много внимателно — обади се Елайъс.

— Напротив — слушал те е. — Джъстин погледна към окъпания в слънчева светлина залив, после пак се взря в Елайъс. — Предложи да слеем моята нова фирма и „Кийуърт интернешънъл“. Аз ще я ръководя. Той ще бъде почетен президент.

— Звучи ми като сериозен управленчески екип — отбеляза Елайъс. — Ще приемеш ли?

— Обмислям го. Да. Вероятно. Старият има голям опит в международния товарен бизнес. На моменти е истински негодник, но е изобретателен като дявол. Ще науча някои неща от него. А и той изглежда готов да ми ги предаде. След всичките тези години изрази желание да ми покаже как се дърпат конците.

— По-добре късно, отколкото никога — обади се Елайъс.

— Ще видим. — Джъстин напъха ръце в джобовете и отново изпитателно изгледа Елайъс. — Но все още искам да знам защо се отказа от плановете си да осакатиш компанията му. А и защо си даде труда да отидеш да видиш татко след опита му за самоубийство?

Този път отговори Чарити:

— Никой не обича да плува в мръсни води. Елайъс реши да види какво е по силите му, за да прочисти реката.

Джъстин се намръщи.

— Какво общо има замърсяването на реките с това?

— Свързано е с водата — обясни Чарити сериозно. — Нужни са години на тренировки и самодисциплина, за да се проумеят по-висшите степени на съзнанието и как те се съотнасят към водата. Но ако търсиш къса пътечка към прозрението, купи си фланелка от компанията „Моментална философия върху тениски“ на Тед. Ей там е, в другия край на кея.

Джъстин остана истински смаян и отново погледна Елайъс.

Елайъс се ухили.

— Не й обръщай внимание, Кийуърт. Изпадне ли в това тайнствено философско настроение, не се разбира и думичка от онова, което иска да каже. Ела с мен при бюфета. Ще те почерпя с парче сватбена торта и с чаша от най-лошия пунш, който някога си вкусвал през живота си.

— Една бира ще ми дойде добре — бавно промърмори Джъстин.

— Имаш късмет. Разполагаме с голямо количество.

Почти пълна луна осветяваше тъмните сребристи води на залива. Елайъс стоеше на скалата, прегърнал Чарити през раменете, и слушаше нашепванията на вълните.

— За какво мислиш? — попита Чарити.

— За първия път, когато те целунах. Гледахме Пътешествениците от оградата на стария къмпинг. Помниш ли?

— Разбира се. Направо те зашеметих, нали? — Тя се засмя. — Уплаших се да не ти прималее.

— Бързо се съвзех.

— Така е — съгласи се тя. — Отне ти известно време, но определено се съвзе. — Извърна се и обви врата му с ръце. — Нещата на кея вървят чудесно, нали?

— Всички ще оцелеем до следващото лято.

Той обгърна талията й и се наслади на топлите й, женствени форми.

— Членовете на градската управа вече не ни дишат във врата. Благодарение на подобренията, които направи, има много кандидати да наемат магазинчета. Бизнесът се утрои в сравнение с миналата година.

— Готвиш се да ми кажеш, че си намислила нещо ново?

Тя го дари с ослепителната си усмивка.

— Как се досети?

— Можеш да извадиш висшия управител от кабинета му, но не и от кожата му. Какво си намислила този път?

— Мина ми през ума дали не е време да поработим по въпроса за едно бебе.

Той я погледна така недоумяващо, както и първия път, когато я взе в прегръдките си.

— Бебе ли?

— Имаш ли възражения? От теб ще излезе страхотен баща, а Отис ще бъде детегледачка.

Замаян от дълбоко удивление, Елайъс остана безмълвен известно време.

— Никакви възражения — успя най-сетне да прошепне той.

Тя се усмихна.

Придърпа я плътно в прегръдките си и се загледа в залива.

Сребристата луна се отразяваше в повърхността на постоянно движещата се вода. В този миг бе готов да се закълне, че зърва за миг едно от най-редките отражения: образ от бъдещето. Той направо сияеше.

Елайъс видя как водите от миналото текат безпрепятствено към бъдещето и осъзна, че Хейдън Стоун се оказа прав.

— За какво мислиш? — попита отново Чарити.

— За нещо, което Хейдън е написал в дневника си.

— И какво е то?

— За да опознае истинското щастие, един мъж трябва да се отвори за любовта.

— Мисля, че най-после си научил урока.

Елайъс наведе глава, за да я целуне.