Една одисея из Делиорман

III

Къде обед се озоваха в първите гъсталаци на Делиормана.

Иванов пръв път влазяше в тая непозната и тайнствена област. Делиорманът тук беше доста рядък, поизсечен, погрознял от опитомяването си. Тук-там по шосето срещаха левенти турци с волски кола или коне, които разменяха поздравления с Османа и отминаваха.

Ненадейно Иванов съгледа двама конни стражари, че се показаха отсреща. Гузен, както беше, той трепна, особено като позна, че тия стражари бяха шуменски. Единият, брадат, му се стори, че беше между ония стражари, които бяха го подгонили при избягването му из къщи. Той направи усилие да запази хладнокръвието си при тая неприятна среща. Той действително имаше нужда от хладнокръвие: стражарите приближиха с погледи впити любопитно в Иванова и като махнаха на турчина да спре, брадатият попита Иванова:

— Накъде отивате, господине?

— За Ак-Кадънлар — отговори Иванов.

— Какво дирите там?

— Аз съм тамкашен.

— Кой сте вие? Как ви викат?

— Михаил Едикуленски — назова се внезапно Иванов, без да знае как именно му дойде на ума такова име да си даде.

Стражарите го изгледаха внимателно.

— Едикуленски? — попита брадатият.

— Да, и ако искате повече — аз съм аккадънларски народен представител — рискува нова лъжа Иванов, пазейки с голяма мъка самообладанието си.

Положението ставаше натегнато. Стражарите размениха тихо няколко думи.

Иванов помисли, че го познаха или щяха да го познаят. В тоя критически миг дръзна нова и опасна лъжа:

— Утре тръгва за Ак-Кадънлар и приставът Ихтиманов. Вчера приказвахме с него.

— Защо иде в Ак-Кадънлар?

Иванов каза по-нисичко:

— Там се криел един от шуменските бунтовници. Моля, това помежду нас… Ихтиманов не можа да тръгне с мен днес. Довечера, като стигнете там, поздравете го от мен.

После, като се приведе от колата към стражарите, каза още по-ниско, уж да не чуе турчина:

— Кажете на Ихтиманова да не слазя със стражарите си право в моята къща, както говорихме, но да се спре на ханчето край селото.

— На ханчето на Ивана Кюсето?

— Да, на ханчето на Ивана Кюсето — потвърди Иванов, който никога не бе ходил в Ак-Кадънлар.

— Аз там ще го чакам, за да му дам нужните сведения. Трябва да турим ръка на оногова, без да му дадем възможност да избегне или да се съпротиви с оръжие. Хай сега на добър час, господа. Поздравете Ихтиманова… Османе, карай! — извика той повелително.

Стражарите бутнаха конете си и тръгнаха нататък.

Осман плесна с бича своите и файтонът бърже отмина нагоре.

Пот изби по Ивановото чело. Той чак сега видя колко опасни и нелепи лъжи в страха си наизказа, без да мисли, несъзнателно. Ако случайно стражарите да знаеха кой е аккадънларския депутат — а той беше турчин, — Иванов бе пропаднал. Но добрата му съдба и изменената му външност, и дързостта му заблудиха полицейските хора. Той се спаси като по чудо.

След няколко минути той плахо се извърна и погледна крадишком назад. Видя, че стражарите се бяха спрели, гледайки насам. Те приказваха с живо махане на ръцете.

— Османе! Удрай конете! — извика той.

В тоя миг файтона се намираше на върха на една рътлина. От първия удар конете го понесоха надолу из стръмнината между две стени от гъсталаци. Като се озова долу, Иванов пак погледна. Стражарите се бяха върнали и от висотата, която току-що бе оставил, махаха насам и викаха:

— Хей, чакай там!

— Иванов, спри файтона!

Осман се извърна:

— Стражарите заповядват да спрем, чорбаджи!

— Карай, Осман, напред! — извика Иванов, разбрал, че спасението бе сега само в бягство.

Конете припкаха изново по шосето. Тук то правеше нагъл завой наляво. Трясъкът на файтона разбуди ековете на гората. При едно извръщане Иванов видя през храстите на лещака, че двамата стражари се спущаха бързо низ стръмнината, идейки по дирите им.

Това забележи и турчинът.

— Ние, колкото да бягаме, ще ни стигнат-каза той.

Иванов бе впил очи надясно в гъсталака.

— През тая пътека са минавали кола — каза той, посочи пътеката надясно, що се отбиваше от шосето и влизаше в гъсталака. И без да даде време на смаяния файтонджия да отговори нещо, той изкрещя:

— Тук, тук влез!

Турчинът покорно възви файтона надясно и той потъна в дърволяка.

Стражарите препускаха тъкмо в завоя.