Експериментът Досейди

Електор Броей, обзет от истински и несдържан гняв бе нещо, което си заслужаваше да се види, и през тази нощ доста от подчинените му станаха свидетели на този емоционален изблик. Броей не бе спал от два дни; помощниците му от четвъртия екип стояха пред началника си в светилището, за да понесат пълния размах на неговата ярост. Мълвата вече бе стигнала до тях и те, както и всички останали, не се опитваха да скрият страха си, нито огромното желание да си възвърнат благоразположението на своя господар.

Броей стоеше близо до края на дългата маса, където малко по-рано се бе срещнал с Гар и Трия. За дългите безсънни часове говореха единствено ситните дупчици по мастните възли под гръдните му кухини. Погледът му беше пронизващ както винаги, а гласът му — все така рязък.

— Онова, което бих искал да разбера, е как стана така, че не получих никакъв сигнал. Не само, че не успяхме да засечем тази дейност, а продължихме да фабрикуваме самодоволни рапорти, несъответстващи ни най-малко на действителността.

Всички помощници, скупчени в другия край на масата, стояха прави и помръдваха неспокойно. Употребеното от Броей местоимение „ние“ изобщо не им носеше утеха. Те го чуваха съвсем ясно да казва: „Вие! Вие! Вие!“

— На всяка цена искам да ми намерите осведомител — нареди Броей. — Осведомител хуманоид или от Чу, или от Периферията. Не ме интересува как ще стане това. Трябва да открием този склад с хранителни продукти. Трябва да разберем къде са започнали да строят своя светотатствен град.

Един от помощниците му, строен млад гауачин от предната редица, предпазливо се осмели да зададе въпроса, който през тази нощ бе повдиган няколко пъти и от останалите дисциплинирани сътрудници.

— Няма ли да задълбочим проблема с размириците, ако настъпим прекалено масирано срещу хуманоидите в Развъдниците…

— Бунтовете ще зачестят, конфронтацията между хуманоиди и гауачини ще се засили — съгласи се Броей.

— Но ние сме готови да посрещнем тези последствия.

Този път те разбраха, че в „ние“ Броей бе вложил онова значение, което влагат кралете и императорите. Той бе готов да посрещне последствията. Не всички от помощниците му обаче гледаха с добро око на една война между видовете зад градските стени. Някой от задните редици вдигна ръка.

— Може би ще бъде по-добре да изпратим само хуманоиди в Развъдниците. Ако ние…

— Това са глупости — отсече Броей. — Взехме необходимите мерки, за да задържим Чу под контрол. Пред вас стои едиа-единствена задача — намерете този склад за храни и подземните фабрики. Ако се провалите, всичко е свършено. А сега се махайте. Не искам никой да се мярка пред очите ми без добри новини!

Те се изнизаха безшумно, двама по двама.

Броей остана загледан в празния екран на комуникатора си. Сега, когато най-сетне бе сам, той отпусна раменете си и задиша тежко, едновременно през устата и гръдните си кухини.

Каква бъркотия! Каква ужасна бъркотия!

Дълбоко в себе си Електорът съзнаваше, че прави точно онова, което Джедрик очакваше от него. Тя не му бе оставила никаква алтернатива. Можеше само да се възхищава на умелия й подход и да изчаква удобния случай, който тъй или иначе щеше да дойде. Но какъв изумителен интелект работеше в тази хуманоидна глава. При това от женски пол! Женските гауачини никога не развиваха такива качества. Те се използваха само за разплод, изключение правеше единствено Периферията. От друга страна, жените хуманоиди винаги бяха извиквали удивлението му. Тази Джедрик притежаваше истински качества на лидер. Оставаше да се види дали точно тя ще е човекът, който ще поеме Електорството.

Броей установи, че несъзнателно се е върнал към онези първи и ужасни мигове на осъзнаване в Гралуза. Да, такива бяха законите на живота. Ако подборът на силните не се извършваше чрез страховито изпитание, всички щяха да загинат. Това би бил краят и на двата вида. Това би бил техният край на Досейди, а Досейди бе всичко.

Тъй или иначе, Броей се чувстваше съкрушен. Струваше му се, че е бил измамен от собствения си Бог. И защо Бог му бе казал, че само злото може да проникне в ума на един фанатик? Нима Бог не бе всемогъщ? Възможно ли беше нечие съзнание да се доближи до Бог? И как тогава Бог би останал Бог?

Аз съм твоят Бог!

Никога не можеше да забрави този беззвучен глас, отекнал в съзнанието му.

Лъжа ли бе това?

Идеята, че са марионетки в ръцете на един лъжлив Бог, не беше нова. Но ако наистина бе така, по какъв друг начин можеше да се използват хората като Пчарки? Какъв бе смисълът да бъдеш гауачин в човешка форма и обратното, ако не да се изплъзнеш от Бога на Воала? Съвсем очевидно Джедрик действаше въз основа на едно такова предварително условие. Какъв друг мотив би могла да има тя, освен да удължи живота си? Каквото бе Градът за Периферията, същото бе и властта да се изплъзнеш от Бога (бил той фалшив или истински) за тези от Града. И това бе единственото оправдание за съществуването на Досейди.