Експериментът Досейди

Старшият служител на Съдебната арена, топчест и изпълнен с достойнство гауачин от клана на Надменните, посрещна Маккай на вратата на арената с признанието:

— С известно закъснение ви уведомявам, че някои от вашите свидетели бяха изключени от списъка на призованите.

Дарак — това беше името на служителя — сви рамене по гауачински и зачака.

Маккай надникна зад него към пресечения овал на входа на Съдебната арена, който представляваше долната част на аудиторията. Всички места бяха заети. Той бе очаквал подобни спънки от страна на Обвинението през този първи ден от хода на делото и погледна на думите на Дарак като на съдбоносно откровение. Приемаха неговия гамбит. Старшият служител всъщност бе сигнализирал за рискована атака от страна на онези, които направляваха действията на Кейланг. Очакваха Маккай да протестира. Той погледна към Арич, потънал в смирение, три стъпала над своя легум. Създаваше впечатлението, че се е подчинил напълно на условностите на арената.

„Правилата трябва да се спазват.“

Зад маската на лицето му се криеха древните традиции на Гауачинския Закон: Виновният е невинен. Правителствата неизменно са въплъщение на злото. Легалистите12 поставят своите интереси над тези на другите. Защитата и обвинението са брат и сестра. Съмнявай се във всичко.

Легумът на Арич щеше да получи думата пръв; Маккай бе избрал защитата. Той не се учуди, когато му казаха, че обвинението е поверено на Кейланг. Отговори на този ход с настояването един от тримата съдебни заседатели да бъде Броей. Това забави процедурата и Билдун реши да използва промеждутъка, за да изтръгне нещо ценно от агента си. Подходът му беше толкова прозрачен, че в първия момент Маккай заподозря опит за двойна заблуда.

— Гауачините се страхуват, че имаш на свое разположение подкрепата на кейлбан. Това е сила, която те…

— Колкото повече се страхуват, толкова по-добре.

Маккай се втренчи в обрамченото от екрана лице на Билдун, забелязвайки признаците на тревога. Джедрик бе права — няма нищо по-лесно от това да отгатнеш мислите на един недосейдиец.

— Но на мен ми казаха, че ти си напуснал Досейди въпреки кейлбаиския договор, който забранява…

— Нека си мислят каквото щат. Толкова по-добре.

Той наблюдаваше Билдун внимателно, със съвършено непроницаемо лице. Нямаше никакво съмнение, че и други следят този разговор. Време беше да разберат с кого си имат работа. Марионетката Билдун нямаше да разкрие онова, което призрачните сили искаха да научат. Но тъй или иначе те бяха наредили на началника му да дойде тук, на Тандалур, и особеното значение на този факт не можеше да бъде пренебрегвано. Шефът-панспечи на БюСаб беше използван като стръв. Точно това бе очаквал и Маккай.

Билдун прекъсна връзката, без да постигне целта си. Агентът бе направил необходимото, за да ги накара отново да му предложат кукла като стръв. А кукловодите продължаваха да се страхуват, че Маккай има кейлбан изцяло под свое разпореждане.

Без съмнение те се бяха опитали да разпитат кейлбана на Стената на Бога. Маккай се усмихна, като си представи как е протекъл разговорът им. Кейлбанът можеше само да им цитира клаузи от договора, а ако кукловодите се впуснеха в обвинение, той щеше да им отговори с гняв и да прекрати контакта. Думите му навярно щяха да бъдат толкова двусмислени, че те никога нямаше да разберат какво точно са чули. Вглеждайки се в търпеливо чакащия Дарак, Маккай разбра, че са изправени пред проблем — тези призрачни сили зад Арич. Ритуалът лаупук ги беше лишил от Мрег, а сега неговите съвети навярно щяха да им бъдат от полза. Маккай бе стигнал до извода, че „Мрег“ не е име, а титла, и не се съмняваше, че Арич оглавява списъка на възможните приемници. Арич бе получил подготовката си на Досейди, но не беше роден там. Във всичко това се съдържаше урок, който скоро целият Съюз на Разума щеше да научи.

А Броей, съдия на това дело, беше като вечен обелиск, живо потвърждение за онова, което бе ставало на Досейди. Той беше досейдиец. Кейлбаиският договор изключваше възможността да напусне отровната планета, но без да го ограничава в едно-единствено тяло — на гауачин. Броей знаеше какво е да бъдеш едновременно хуманоид и гауачин. Броей знаеше за Пчарки и подобните му, както и за тяхната роля в играта на онези, които бяха държали Досейди в робство. И сега Броей беше гауачин. Противостоящите на Маккай сили не се осмелиха да назоват втори съдия гауачин. Те бяха принудени да се ориентират към другите видове. Агентът беше любопитен на кого ще се спрат. Без помощта на своя кейлбан вече не можеха да разиграват картата на Пчарки. Кукловодите бяха изгубили най-силния си коз. Сигурно бяха обезсърчени. А по-старите сред тях — напълно отчаяни.

Зад ъгъла на коридора се чуха стъпки. Маккай се извърна и видя Кейланг заедно с помощниците си. Зад нея крачеха най-малко двадесет от най-знаменитите легуми. Сега вече бяха в пълен състав. Залогът беше не само гауачинската гордост и интегритет, под въпрос бе поставен и свещеният им Закон. Зад тях стояха отчаяните кукловоди — да дръпнат конците на марионетките си, когато се наложи. На Маккай му се стори, че вижда призрачните фигури сред тази пъстра свита.

Той забеляза облечената в черна роба Кейланг с легумската качулка на бели ивици, отметната назад, за да открие челюстите й. Движенията й бяха напрегнати. Тя с нищо не показа, че го е познала, но Маккай я изследваше с очите на досейдиец.

Страхува се от мен. И има основание.

Той се обърна към чакащия служител на арената и заговори високо, за да е сигурен, че приближаващата група ще го чуе:

— Всеки закон трябва да бъде поставян под съмнение. Приемам официалното ви известие за наложените ми ограничения като защитник.

Дарак, който бе очаквал, че Маккай ще го обсипе с гневни протести и ще настоява да получи списък на изключените свидетели, видимо се обърка.

— Официално известие?

Кейланг и свитата й спряха зад Арич.

Маккай продължи все така високо:

— Ние се намираме на Съдебната арена. Всички дебати тук имат официален характер.

Служителят на арената погледна Кейланг, търсейки подкрепа. Този отговор криеше опасност за него. Навярно Дарак, който се надяваше, че някой ден ще бъде Върховен Магистрат, сега разбираше своята безпомощност и некомпетентност. Той никога нямаше да направи кариера в политиката на гауачинските кланове, нито да остане в историята на Досейди.

Маккай му обясни ситуацията като на дилетант:

— Информацията, която трябваше да бъде потвърдена от моите свидетели, ми е известна до последния детайл. Аз сам ще изложа фактите.

Кейланг, която се беше навела, за да чуе приглушения коментар на един от съветниците си гауачини, показа признаци на изненада и вдигна едно от лигавите си пипала.

— Протестирам. Легумът на Защитата не може да дава…

— Как протестираш? — прекъсна я Маккай. — Ние не се намираме пред упълномощени съдебни заседатели, които да преценят този или онзи протест.

— Аз правя официален протест! — настоя Кейланг, без да обръща внимание на съветника от дясната страна, който я дърпаше за ръкава.

Маккай си позволи хладна усмивка.

— Много добре. В такъв случай трябва да призовем Дарак на арената като свидетел, защото той е единствената страна извън нашата полемика.

Челюстите на Арич се отпуснаха в краищата — типична гауачинска гримаса.

— Е, аз ги предупредих да не се захващат с рийв — рече той. — Не могат да кажат, че не са били предупредени.

Твърде късно Кейланг разбра какво бе станало. Сега Маккай имаше право да разпита Дарак за изключените от списъка свидетели, макар предварително да се знаеше, че той няма да приеме безусловно всички направени промени. Най-малкото щеше да разбере от кого точно се страхува обвинението. И да научи това достатъчно рано. Обвинението вече не можеше да разчита на протакания. Напрежението, страхът и гордостта бяха тласнали Кейланг към прибързани действия. Арич беше прав, когато ги предупреди да не разчитат на нея, но те заложиха на респекта, който Маккай ще изпитва от обвързаните в триади рийви. Да залагат на каквото щат, помисли си агентът. Нека това и ненужните тревоги около изключените свидетели замъгляват съзнанието им.

Той махна на Дарак да напусне арената и го чу как изругава. Причината стана ясна, когато Маккай си проби път през плътната група на обвинението. Уредите, наречени „Истина чрез Болка“ бяха наредени върху древната рамка под скамейката на съдиите. Тези инструменти рядко излизаха от сандъците, дори и при посещение на видни сановници, а на арената не се бяха появявали, откакто се помнеше. Организирането на тази изложба не беше изненада за Маккай. Но очевидно нещата при Дарак и Кейланг стояха по-иначе. Любопитно беше да се види как членовете на нейната свита очакват отговора на агента.

Той с удоволствие им изпрати една усмивка.

След това насочи вниманието си към съдиите. Бяха удовлетворили молбата му и един от тях щеше да бъде Броей. Съюзът на Разума, представян от БюСаб, имаше право да посочи втория съдия. Изборът зарадва Маккай. Да, това наистина беше стръв! От дясната страна на Броей седеше Билдун. Шефът-панспечи на Бюрото по Саботаж се беше отпуснал на стола си, любезен и сдържан, в необичайното за него гауачинско одеяние с воднистозелен цвят. Фасетните му очи проблясваха в дрезгавата светлина на арената. Третият съдия трябваше да бъде избран от гауачините и несъмнено щеше да бъде марионетка (както и Билдун) на кукловодите. Той бе хуманоид и когато го позна, Маккай пропусна едно стъпало, но запази равновесие, макар с видимо усилие.

Какво правеха те?

Името на третия съдия бе Мордес Парандо, отявлен противник на политиката на БюСаб. Той искаше Бюрото да бъде елиминирано — или тотално, или чрез закриваме на някои от ключовите му отдели. Идваше от Лират, което не беше изненада за Маккай. Лират бе естествено прикритие на призрачните сили. Това бе планета с несметни богатства и огромни частни имения, охранявани от специално обучени наемници. В маниерите на Парандо се забелязваше известна показност, служеща за прикритие на всеки истински интригант, знаещ или ерудиран, или съвършено безмилостен, от типа на автократа Броей. Нямаше никакво съмнение, че е получил подготовката си на Досейди. Чертите му носеха печата на досейдийската Периферия.

Около Парандо имаше още един факт, който не можеше да бъде известен на никого извън Лират. Маккай попадна на него съвсем случайно, докато разследваше едно паленки, което бе работило като охрана на тази планета. Подобните на костенурки паленки бяха прочути с тъпотата си и ги наемаха на работа главно заради силата им. Но това от Лират беше необикновено наблюдателно.

— Такова е становището на Парандо за Гауачинския Закон.

Репликата бе отговор на въпрос, касаещ взаимоотношенията между Парандо и разследваното паленки. Маккай не се поинтересува какво означава това, защото не видя връзката между въпроса и отговора, но запомни тези думи за всеки случай. По онова време той проявяваше умерен интерес към делото заради слуховете, според които на Лират съществувал легалистки анклав. Пак според слухове целта на тайните клики от този род била да проучи пределите на законността.

Хората зад Арич навярно допускаха, че Маккай познава Парандо. Не се ли страхуваха, че той ще бъде изобличен като легалист? Без съмнение те знаеха, че е опасно да го поставят на гауачинската съдебна скамейка. Професионалните легалисти бяха абсолютно недопусти ми в гауачинската правна система.

„Нека хората да съдят.“

Защо бяха довели подобен субект тук? Може би очакваха Маккай да се досети, че тялото на Парандо е от Периферията? Дали това не беше предупреждение към агента да не повдига този въпрос? Подмяната на тела и проблемът с безсмъртието беше като кутия със змии, която никой не смееше да отвори. А възможността видовете да започнат да се шпионират помежду си… С този процес навярно щеше да започне разпадането на Обединения Разум. В хиляди посоки.

Ако оспоря избора на Парандо и той бъде сменен, може да стане по-опасно. Ами ако го улича като легалист, след като процесът започне… Дали очакват да направя това? Ще видим.

Знаейки, че го наблюдават безброй очи, Маккай обиколи арената с поглед. Над плавния и поглъщащ всеки звук овал, където стоеше, започваха редици от пейки; всички места бяха заети. Сънната утринна светлина от прозрачния куполовиден таван се сипеше върху насядалите хуманоиди, гауачини, паленки, собарипси… Съзря една група от бдителни рийви точно над арената, гъвкавите им тела се извиваха при всяко движение. Щяха да следят внимателно процеса. Всеки вид и фракция в Обединения Разум беше представен тук. Тези, които не можеха да присъстват лично, щяха да наблюдават процедурата чрез блестящите обективи на трансмитера, монтирани по ъглите на тавана.

Сетне Маккай погледна надясно към мястото на свидетелите — това бе една ниша в стената под редиците от пейки. На скамейката седяха призованите от него свидетели, в това число и отхвърлените. Всичко беше в установената форма. Въпреки че пактът с Обединения Разум налагаше определени ограничения, тук, на тази арена, все още господстваше Гауачинският Закон. За да се подчертае това, синята метална кутия на Бягащия клан бе поставена на почетното място — специална пейка пред съдийския плот.

Кой тук ще опита вкуса на ножа?

Протоколът изискваше обвинителят и защитникът да се приближат до една определена точка под съдиите, да се поклонят и да заявят, че приемат условията на арената. В лагера на обвинението обаче цареше хаос. Двама от съветниците на Кейланг й шепнеха нещо развълнувани.

Членовете на съда разискваха някакъв въпрос, поглеждайки от време на време надолу. Те не можеха да дадат ход на делото преди поклона.

Маккай отклони поглед към скамейката на съдиите и съсредоточи вниманието си върху Броей. Просветлената алчност на досейдийския гауачин бе като острия връх на котва. Тя приличаше на Гауачинския Закон, променяше се само на повърхността. А Броей бе просто наконечникът на една одобрена от Джедрик съветническа група.

С протегнати встрани ръце Маккай тръгна напред, коленичи с лице към пода, сетне се изправи и извика:

— Приемам тази арена като мой приятел. Нейните условия са мои условия, но обвинението оскверни свещените традиции на това място. Ще получа ли разрешение от съда да я убия веднага?

Зад него някой възкликна, забързани стъпки, строполяване на тяло върху застлания под. Кейланг не можеше да се обърне към съда, преди да се поклони — и го знаеше. Тя и останалите разбраха още нещо, при това не по-малко важно — Маккай бе готов да я убие въпреки опасността от рийвска вендета.

Останала без дъх, Кейланг произнесе ритуалните слова и добави:

— Протестирам срещу този трик на легума от защитата!

Маккай забеляза раздвижването сред гауачините в залата. Трик? Не знаеше ли Кейланг колко високо ценят гауачините правните трикове?

Тримата съдии бяха получили пълна информация за формалните изисквания при гауачинското съдопроизводство, но Маккай се съмняваше дали Билдун е разбрал достатъчно добре какво се крие зад тези изисквания. Догадката му намери потвърждение, когато панспечито се наведе напред и каза:

— Защо старшият служител на арената влезе преди легумите?

Той забеляза презрителната усмивка на Броей и отклони очи към Дарак, който стоеше на известно разстояние от свитата на Кейланг, самотен и треперещ. Агентът направи крачка напред.

— Ще насочи ли уважаемият съд Дарак към скамейката на свидетелите? Той е тук, защото бе призован официално от обвинителя.

— Но Дарак е старши разсилен на вашия съд — заспори Кейланг. — Той охранява вратата към…

— Обвинението направи официален протест в присъствието на този служител — каза Маккай. — Като служител на арената Дарак е неутрален участник, извън двете противостоящи страни. Той е единственият надежден свидетел.

Броей се размърда и погледна Кейланг. Маккай си помисли колко ли странно изглежда женският рийв в очите на един досейдиец. Но това не възпря Електора.

— Имаше ли протест от ваша страна, обвинителю?

Това беше директен въпрос от съдийската скамейка. Кейланг бе длъжна да отговори. Тя погледна към Билдун, търсейки помощ, но той запази мълчание. Парандо също отказа да й помогне. Рийвът отклони очи към Дарак. Ужасеният служител не можеше да отмести погледа си от уредите на болката. Може би действително знаеше каква е причината да бъдат те тук, на арената. Кейланг се опита да обясни:

— Когато легумът на защитата предложи едно незаконно…

— Протестирахте ли?

— Но аз…

— Съдът ще реши кое е законно и кое не. Протестирахте ли?

— Да.

Отговорът беше изтръгнат от нея. През тънкото й тяло премина спазъм.

Броей махна на Дарак да седне на скамейката на свидетелите, но трябваше да го подкани и устно, защото ужасеният старши служител не разбра какво се иска от него. Дарак почти затича към спасителната ниша в стената.

Арената потъна в гробно мълчание. Безмълвието на аудиторията вещаеше експлозия. Присъстващите седяха притихнали по пейките, всички разумни видове и фракции с техните лични страхове. Много слухове и истории бяха достигнали вече до ушите им. Пространствените врати разпръскваха емигранти от Досейди из цялата вселена на Обединения Разум. Представители на медиите не бяха допуснати на този съд, по настояване на гауачините с аргумента, че журналистите са „жертви на слепи и субективни реакции“, но те щяха да наблюдават процеса с помощта на трансмитера.

Маккай се огледа наоколо, без да се спира на нищо конкретно, но запечатвайки в съзнанието си всеки детайл. Съдиите на тази арена бяха повече от трима и Кейланг на всяка цена трябваше да разбере това. Гауачинският Закон бе саморазрушителен по своята същност, той съществуваше „само за да бъде променен“. Но множеството в този амфитеатър бе нещо съвсем друго. Кейланг трябваше да бъде накарана да осъзнае, че тя е жертва на арената. Общественото мнение на Обединения Разум бе надвиснало над нея като тежък чук, готов да я смаже.

Сега беше ред на Парандо.

— Ще произнесат ли двамата легуми своите встъпителни слова?

— На делото не може да се даде ход, преди да бъде решен въпросът с официалния протест — рече Маккай.

Парандо разбра. Той огледа аудиторията, сетне вдигна очи към тавана. Всеки негов жест беше сигнал. Знаеше кои бяха истинските съдии тук. За да подчертае това, направи отсечено движение с длан пред гърдите си — уникален поздрав на воините от досейдийската Периферия, който означаваше: „Смърт вместо плен.“ Тутакси Маккай осъзна още един важен факт: Парандо бе гауачин в човешко тяло. Бяха се осмелили да включат двама гауачини в съдийския състав.

С досейдийска проницателност Маккай разбра защо са направили това. Готови бяха да дадат гласност на кейлбанския контракт. Кукловодите му намекваха, че ако ги принуди, те ще разкрият тайната за търговията с тела. Всички щяха да видят тази вратичка в кейлбанския договор, чрез която пришълците можеха да напуснат планетата в досейдийска плът, докато родените на Досейди оставаха там завинаги.

Те наистина смятат, че аз съм Джедрик в тялото на Маккай!

Парандо го подсети и за друго. Неговите хора възнамеряваха да открият тялото на Джедрик и да я убият, лишавайки плътта на Маккай от истинското й его. Той можеше да настоява, че е Маккай, колкото си ще. Просто щяха да поискат да го докаже. Без другото лице… Какво им беше казал кейлбанът на Стената на Бога?

„Той е Маккай, тя е Маккай. Той е Джедрик, тя е Джедрик.“

Умът му беше в смут. Чудеше се дали веднага да не влезе в контакт с нея. Двамата бяха предвидили тази опасност. Джедрик се беше укрила в неговото убежище — плаващия остров на Туталси. Бе там по силата на специален тапризиотов договор, изключващ нежеланите контакти, при които може да се стигне до разкриване на нейното местонахождение.

Но в това време съдиите, водени от Парандо, настояваха за незабавен разпит на Дарак. Маккай бе принуден да влезе в ролята си на легум.

Сега, когато кариерата му беше провалена, старшият служител отговаряше на въпросите като автомат. Накрая агентът успя да си върне повечето от свидетелите. С две съществени изключения: Гриник (онази разхлабена нишка, за която бе предположил, че води към Мрег) и Стига. Маккай не знаеше със сигурност защо бяха решили да изключат досейдийския оръжеен гений, превърнал комплекта на БюСаб в оръжие на победата. Може би Стига бе нарушил някакъв ненарушим кодекс? Това бе вероятно само ако обвинението възнамеряваше да крие истината за естественото превъзходство на досейдийците.

Все така неуверен, Маккай се подготви да отстъпи и да търси начин и да избегне гамбита на Парандо, но точно в този момент Кайланг се обърна към съдебната скамейка:

— Въпросът за свидетелите бе повдигнат от защитата — рече тя. — Обвинението би искало да се спрем на този въпрос. Виждаме, че защитата е призовала много свидетели от Досейди, но е направен и един важен пропуск. Говоря за хуманоида на име Джедрик. Обвинението иска да призове Кейла Джедрик като…

— Един момент!

Маккай трескаво затърси изход от ситуацията. Знаеше, че неговата прибързана реплика е разкрила повече, отколкото би желал. Наистина действаха бързо. Всъщност обвинението не се нуждаеше от Джедрик като свидетел, особено тук, на гауачинската Съдебна арена, където ролите не бяха точно такива, каквито изглеждаха в очите на негауачините. Това беше недвусмислено послание към Маккай.

„Ние ще я открием и ще я убием.“

Билдун и Парандо стигнаха до единодушие, бе осигурена пространствена врата и тогава Кейланг изигра своя голям коз.

— Защитата знае местонахождението на свидетелката Кейла Джедрик.

Продължаваха да настъпват в тази посока, защото емоционалната връзка между Джедрик и Маккай им беше известна. Оставаше само един вариант: агентът можеше да изтъкне аргумента, че между него и свидетелката съществуват лични взаимоотношения. Но обвинението и тримата съдии нямаше да приемат такъв довод. Беше очевидно, че няма да го направят… все още не. Мислите на Маккай се заплетоха в стегнат възел. Той даде необходимите указания на вратата-трамплин.

Малко по-късно Джедрик се появи на арената с лице към съдиите. Тя бе разровила гардероба му на Туталси и сега носеше жълто-оранжев саронг13, който подчертаваше нейния ръст и грациозност. Краката й бяха обути в отворени кафяви сандали. Зад лявото й ухо пламтеше цвят от някакво дърво. Джедрик изглеждаше екзотична и крехка едновременно.

Броей заговори от името на съдиите:

— Запозната ли сте с разглежданите в този съд въпроси?

— Какви въпроси?

Въпросът беше зададен с такава детска наивност, че изобщо не можа да заблуди Билдун. Но сега те трябваше да се впуснат в обяснения заради онези, другите съдии, за които всеки нюанс тук имаше изключително значение. Джедрик ги изслуша мълчаливо.

— Делото е заведено по повод на твърдения за експеримент над разумни същества, ограничен в пределите на планетата Досейди… липса на осведомено съгласие от страна на подложеното на този експеримент население… обвинение в конспирация срещу лица, които все още не са назовани…

Маккай притисна очите си с два пръста, за да създаде впечатление, че слуша внимателно, и в същото време установи контакт с Джедрик, впускайки се в съвети и предположения. Трябваше да се измъкнат от този капан! Когато отново вдигна очи, видя изписаното върху лицето на Парандо подозрение: Кое тяло, кое его? Джедрик? Маккай?

Най-накрая Кейланг повдигна въпроса за „личните взаимоотношения между свидетелката и легума на защитата.“

Отговорът на Джедрик беше съвсем недосейдийски:

— Ами… да. Ние сме любовници.

Само по себе си това не беше достатъчно да бъде освободена от арената без съгласието на обвинението и целия съдийски състав. Кейланг първа предложи тя да бъде отзована. Билдун и Парандо я подкрепиха по обясними причини. Маккай чакаше решението на Броей.

— Съгласен съм.

Това означаваше, че Електорът е сключил някакъв таен договор с призрачните сили. Джедрик и Маккай бяха очаквали това, макар и да не знаеха в каква форма ще се получи потвърждението.

Маккай помоли делото да бъде отложено за следващата сутрин.

Молбата му беше удовлетворена по най-любезен начин. Броей обяви края на заседанието, изпращайки лицемерна усмивка на стоящата под него Джедрик. Преценявайки нещата през погледа на досейдиец, агентът не можеше да го вини за това, че търси лична победа над жената, от която бе понесъл разгром на самата Досейди.

Когато бяха отново в квартирата, Джедрик сложи ръка върху гърдите му и заговори с наведена глава:

— Не се обвинявай. Това беше неизбежно. Нито един от тези съдии няма да приеме никакъв твой протест, преди да ме видят окована на арената.

— Зная.

Тя вдигна очи към него и се усмихна.

— Да… разбира се. Ние наистина сме като едно цяло.

След това се заеха да обсъдят избраните от нея помощници на Броей. Обединеното им съзнание отстраняваше с лекота незначителните подробности. Възможно ли беше изборът да бъде подобрен? Нито един от тях не беше сменен, било то хуманоид или гауачин. Всички съветници и помощници бяха родени на Досейди. Джедрик и Маккай можеха да им имат доверие заради лоялността им към техния произход, положение и лични принципи. Те бяха най-добрите за тази задача. Маккай сложи край на тази тема с думите:

— Нямам право да напускам района на арената преди края на процеса.

Джедрик го знаеше и все пак то трябваше да бъде изтъкнато.

До кабинета му имаше малка стаичка с кано-легло, комуникационна апаратура и тоалетна, съобразена с физиката на хуманоидите. Решиха, че все още не е време да си лягат и се впуснаха в приглушен спор доколко целесъобразно ще бъде да си разменят телата. На практика всичко бе ясно. Познатата плът беше по-сигурна и по-надеждна. Маккай можеше да играе Джедрик, а Джедрик — Маккай, но за в бъдеще това щеше да е опасна игра.

Когато се прибраха в спалнята, те се любиха и никой от двамата не бе изпитвал нещо толкова прекрасно и завладяващо през целия си живот. В ласките им нямаше покорство, а само отдаване, споделяне и неограничено преливане на чувства. Радост и страх стегнаха гърдите на Маккай, а Джедрик се разхлипа — нещо съвсем нетипично за една досейдийка.

Когато се овладя, тя се извърна към него на леглото и докосна дясната му буза с пръст.

— Маккай.

— Да?

— Никога не трябва да казвам това на друг човек, но… — Джедрик замълча, мушвайки го с юмрук в рамото, сетне се облегна на лакът и впери поглед в него. Това му напомни за първата им нощ и той забеляза, че тя се е прибрала обратно в досейдийската си черупка… Но имаше и нещо друго, сега очите й бяха различни.

— Какво има?

— Просто те обичам. Много интересно чувство, особено когато не можеш да го признаеш открито. Колко странно.

— Остани при мен.

— И двамата разбираме, че това е невъзможно. Тук няма сигурно място за нито един от нас, но онзи, който…

— Тогава нека…

— Ние вече отхвърлихме размяната като вариант.

— Къде ще отидеш?

— По-добре е да не знаеш.

— Ако…

— Не! Аз няма да бъда в безопасност като свидетел. Не съм в безопасност дори когато съм до теб. Ние…

— Не се връщай на Досейди.

— Къде е Досейди? Това е единственото място, където бих могла да се чувствам у дома, но Досейди вече не съществува.

— Искам да кажа…

— Зная.

Тя седна на леглото и обви коленете си с ръце, откривайки жилестите мускули по раменете и гърба си. Маккай я наблюдаваше и се опитваше да отгатне какво криеше Джедрик в досейдийската си черупка. Въпреки мисловната близост между тях нещо у нея му се изплъзваше. И сякаш самият той не искаше да го разбере. Тя щеше да избяга и да се скрие, разбира се, но… Когато заговори, гласът й като че ли идваше някъде отдалеч.

— Би било интересно да се върна някой ден на Досейди. Разликите…

Джедрик го погледна през рамо.

— Има хора, които се страхуват, че ще придадем на Обединения Разум облика на планетата. Може би ще се опитаме да го направим, но резултатът няма да бъде същият. Ние ще вземем онова, което смятаме за ценно, но то ще промени в по-голяма степен Досейди, отколкото вас. Твоите хора са по-бавни, по-мудни и по-несъобразителни, но вие сте по-многобройни. В крайна сметка Съюзът на Разума ще победи, макар и да не остане същият. Опитвам се да си представя какъв ще бъде той, когато…

Тя се засмя над собствените си разсъждения и поклати глава.

— Не бива да забравяме и Броей. Ще трябва да се споразумеят с него и поверения му от нас екип. Броей и сие! Твоят Съюз на Разума няма и най-малка представа каква сила сме пуснали на свобода.

— Вълкът в кошарата.

— За Броей твоите хора са като сганта от Периферията — нещо като природно богатство.

— Но той не разполага със същества като Пчарки.

— Все още не.

— Кейлбаните едва ли биха участвали отново в…

— Може да има и други начини. Виж само колко лесно е това за нас.

— Ние сме отпечатани един върху друг с помощта на…

— Именно! И те продължават да подозират, че ти си в моето тяло, а аз в твоето. Целият им опит изключва възможността за свободна размяна в двете посоки, от едно тяло към друго…

— Или другото нещо…

Той погали съзнанието й.

— Да! Твърде късно Броей ще разбере какво го очаква. Ще мине много време, преди да научат, че няма как да те откъснат от… мен!

Джедрик извика последната дума ликувайки и в същия миг се хвърли върху му. Това беше диво повторение на тяхната първа нощ, което изцяло погълна Маккай. Нямаше никакъв друг избор. Всичко стана толкова бързо, че тревогите му изчезнаха.

На сутринта той трябваше да настрои имплантираните си сетивни усилватели на необходимото за арената ниво.

Джедрик се движеше тихо из стаята; тя оправи кано-леглото и погали гъвкавата му повърхност. Сетне повика една пространствена врата, привлече Маккай към себе си и го целуна продължително. Вратата-трамплин се отвори в мига, в който тя го оттласна от себе си.

Агентът усети познатото ухание на цветя и зърна беседките на своя плаващ остров на Туталси, преди същата тази врата да трепне и да скрие и Джедрик, и острова от погледа му. Туталси? Изненадата забави реакциите му. Тя бе разчитала именно на това! След като дойде на себе си, той изпрати съзнанието си подир нея.

Аз ще я принудя да направим размяна. О, богове…

В ума му лумна изгаряща, ослепителна болка. Това беше страдание, каквото никога не си бе представял, че е възможно да съществува.

Джедрик!

Умът му се докосна до изпаднала в безсъзнание жена, избягала по този начин от болката. Връзката им беше толкова крехка… струваше му се, че държи новородено дете. При най-малкото отпускане от негова страна тя щеше да потъне в… Усети онова ужасно чудовище някъде в дъното на съзнанието си, но любовта и тревогата му дадоха сила да се пребори със страха.

Обезумял, Маккай се вкопчи в тънката нишка между тях, докато намери свободна врата-трамплин. Миг по-късно вратата се отвори и през нея той видя почернелите руини на своя плаващ остров. Слънцето сипеше безмилостните си лъчи върху овъглената земя, от която се издигаше дим. В далечината се виждаше някакъв разкривен метален обект, вероятно един от малките му четириместни аероскутери; преобърнатата машина потъваше с клокочене. Използваният експлозив сигурно беше пентрат, бърз и всепоглъщащ. Водата около острова все още клокочеше. Земният масив сред океана започна да се разпада пред очите му. Дългите ниски вълни отнасяха останалата от него сгурия и шлака. Морският бриз притисна издигащите се струйки дим. Скоро от прекрасния плаващ остров нямаше да има и следа. Нищо не можеше да устои на ударната сила на пентрата… дори и телата, които…

Объркан, Маккай продължаваше да държи тънката нишка, която го свързваше с изпадналата в безсъзнание Джедрик. От болката бе останал само спомен. Наистина ли Джедрик беше в неговото съзнание, или само нейният отпечатък върху ума му? Опита се да разбуди спящото присъствие, но не успя. Усети леките припламвания на нейната памет и разбра, че експлозията действително е била дело на Джедрик, отговор на нечий набег. Нападателите явно са искали да я вземат като заложница. Не са разбрали нейното отчаяно и недвусмислено послание:

— Вие няма да ме заловите през главата на Маккай!

Но ако там нямаше никакви тела…

Маккай отново се опита да събуди безсъзнателното присъствие. Нейната памет бе там, но самата тя оставаше в несвяст. Усилието му стегна хватката около присъствието. Каза си, че това трябва да е Джедрик, защото иначе не би могъл да научи какво се е случило на острова с беседките.

Още веднъж огледа пустото море. Нищо. Пентратът бе разкъсал и разрушил всичко наоколо. Парчета метал, плът, превърната в разпиляна пепел…

Тя е мъртва. Би трябвало да е мъртва. Пентрат…

Но познатото присъствие все така дремеше в съзнанието му.

Щракването на вратата го извади от унесеността. Маккай освободи вратата-трамплин и погледна към екрана до леглото, за да види какво става извън неговата легумска квартира. Очакваната делегация бе пристигнала. Самоуверените кукловоди излизаха на сцената, още преди да са получили потвърждение за своя гамбит на Туталси. Те не можеха да знаят онова, което знаеше Маккай. Съществуването на някаква пространствена врата или каквото и да било друго трасе, което да ги свърже с Туталси, бе невъзможно.

Агентът ги разгледа внимателно, сдържайки яростта си. Бяха осмина, резервирани и овладени, което издаваше досейдийската им школовка. Но иначе изглеждаха съвсем прозрачни — за Джедрик плюс Маккай. Четирима гауачини и четирима хуманоиди. Всички до един прекалено самонадеяни. Джедрик се беше погрижила да няма оцелели.

Той отново се опита да разбуди безсъзнателното присъствие. Тя не му отговори.

А може би просто я бе изградил от собствените си спомени?

Нямаше време за подобни разсъждения. Джедрик беше направила своя избор на Туталси. Тук той също бе изправен пред дилеми — дилеми, които касаеха и двамата. Заключеното в ума му призрачно присъствие трябваше да почака.

Маккай удари с юмрук комуникатора, който го свързваше с Броей, и даде уговорения сигнал.

— Време е.

След това направи усилие да се овладее и тръгна към вратата.

Този път бяха без свита. Агентът сам се бе погрижил за това. Но винаги се обръщаха към него с името Джедрик, подхвърляха забележки и злорадстваха. Едва тогава разбра колко добре беше преценила тя тези хора; и колко изкусно бе използвала самия него през последните часове. Осъзна защо Джедрик бе направила своя смъртоносен избор.

Както и се очакваше, членовете на делегацията бяха безкрайно изненадани, когато хората на Броей се нахвърлиха върху тях без никакво предупреждение.