Експериментът Досейди

Осемте задържани бяха хвърлени на арената, вързани и оковани. Маккай се спря недалеч от тях и изчака пристигането на Джедрик. Още не се беше зазорило. Таванът над арената тъмнееше. Няколко от обективите на трансмитера вече проблясваха, а останалите бяха в процес на активиране. Само отделни места от скамейката на свидетелите бяха заети, но зрителите се стичаха след подадения сигнал. Съдийската скамейка оставаше празна.

От външния двор на Съдебната арена се чуваше врявата на хората от охраната, стъпки, сновящи във всички посоки, заповеди, издадени на висок глас. Витаеше усещането за пълен хаос, което постепенно стихна, когато Броей поведе двамата си колеги към тяхната скамейка. Нишата на свидетелите продължи да се пълни, хората прогонваха съня от очите си, гауачините отваряха усти в широки прозявки.

Маккай хвърли поглед към хората на Броей, довели задържаните. Електорът им кимна да се отдалечат, но в същото време им даде таен досейдийски сигнал с ръка да останат на разположение. Кейланг мина покрай тях, пристягайки робата си. Тя се завтече към Маккай, сетне се спря и изчака съдиите да заемат местата си, преди да заговори.

— Какво означава това? Помощниците ми…

Броей даде сигнал на Маккай.

Агентът пристъпи напред, обърна се към скамейката на съдиите и посочи осемте оковани фигури, които бяха започнали да се размърдват, опитвайки се да се изправят.

— Тук вие виждате моя довереник.

Парандо понечи да каже нещо, но Броей го сбута и го накара да замълчи. На Маккай му се стори, че дочу думата „безумие“.

Билдун седеше вцепенен, неспособен да откъсне погледа си от хвърлените на арената пленници, всички до един безмълвни. Да, Билдун познаваше тези хора. Бе достатъчно проницателен — разбира се, доколкото бе възможно за един недосейдиец, за да разбере, че го грози опасност. Парандо бе отгатнал това моментално и наблюдаваше Броей с огромно внимание. Електорът отново кимна на Маккай.

— Над този съд е извършена измама — заяви агентът. — Извършена е над тези велики и доблестни същества, гауачините. Както защитата, така и обвинението са жертви на измамата. А последната жертва е Законът.

Арената беше притихнала. В претъпканата зала всички обективи на трансмитера работеха. Първите лъчи на зората докоснаха прозрачния таван. Маккай се запита колко ли е часът. Бе забравил да си сложи хронер.

Зад него имаше някакво раздвижване. Обърна се и видя охраната да извежда Арич — с известно закъснение — на арената. О, да… те бяха използвали малката пауза, за да го разпитат. Според тях той беше вторият добър познавач на явлението. Никак не бе добре, че този хуманоид, който приличаше на агента, всъщност не беше Маккай, когото те познаваха.

Кейланг реши, че трябва да се намеси. Вдигна едно от пипалата си, за да привлече вниманието на съда.

— Този трибунал…

Маккай я прекъсна.

— …се състои от трима души. Само от трима.

Направи малка пауза, за да могат всички да разберат, че гауачинските съдебни формалности все още господстват на тази арена и че те нямат нищо общо с формалностите в Съюза на Разума. Броят на съдиите можеше да достигне и до петдесет. Бе присъствал на гауачински съдебни процеси, при които случайни хора от улицата бяха сядали на скамейката на съдиите. Юристите от този род гледаха на задълженията си сериозно, но поведението им винаги предизвикваше изненадата на останалите разумни видове. Гауачините бъбреха помежду си, уреждаха си гостувания, подхвърляха шеги и задаваха нетактични въпроси. Това бе един древен ритуал. От тях се искаше да се превърнат в „отделен организъм“. И гауачините имаха свои си начини да го постигнат.

Но този трибунал се състоеше от трима съдии и само един от тях видимо бе гауачин. Превзетото поведение на другите двама бе чуждо на гауачинския манталитет. Дори Броей, покварен от Досейди, навярно будеше учудването на зрителите. „Отделният организъм“ отсъстваше от този съд и неотменимите формалности според Гауачинския Закон оставаха без застъпник. По всяка вероятност това силно тревожеше назначените като съветници на Кейланг легуми.

Броей се наведе напред и се обърна към арената.

— Ще прекратим временно дебатите, докато проучим този нов развой на събитията.

Парандо отново се опита да го прекъсне. Броей го накара да замълчи само с поглед.

— Аз призовавам Арич от Бягащия клан — каза Маккай.

Той се обърна.

Кейланг стоеше като онемяла, обзета от нерешителност. Съветниците й в дъното на арената говореха нещо помежду си. Създаваше се впечатлението, че не могат да стигнат до единодушно становище.

Арич се затътри към смъртоносния фокус на арената — мястото, където заставаха свидетелите. Той зърна наредените под съдебната скамейка уреди за мъчения и сетне хвърли предпазлив поглед към Маккай. Старият Върховен Магистрат изглеждаше измъчен и сломен. Тази нова посока на делото навярно беше изключително тежко изпитание за него.

Маккай прекоси арената, спирайки се на определеното място близо до Арич, и се обърна към съдиите:

— Пред нас стои Арич, Върховен Магистрат на Бягащия клан. Достигнаха сведения, че ако има виновен на тази арена, то това е тъкмо Арич. По наше мнение той е бил лицето, което е взело решението за изолирането на Досейди от останалата вселена. Но как все пак е станало това? Арич е стар, ала не е толкова стар, колкото Досейди. Тогава неговата предполагаема вина може да се състои в това, че е премълчал за изолирането на планетата. В същото време Арич призова един агент на БюСаб и го изпрати открито на Досейди.

Някакво раздвижване сред осемте задържани прекъсна речта му. Неколцина от тях се опитваха да се изправят на крака, но прангите им бяха прекалено къси, за да го сторят.

Парандо се наведе от скамейката с намерение да заговори, но Броей го дръпна назад.

Да, Парандо и останалите започваха да си дават сметка какво означаваше да се намират на Съдебната арена с нейните постоянни обрати, станали известни и в други райони на обединената вселена.

Виновният е невинен. И следователно невинният е виновен.

Броей нареди на задържаните да замълчат.

Маккай продължи:

— Арич е съзнавал свещените отговорности, които носи на плещите си, както майката носи своите малки, и затова е бил избран да понесе удара на Закона — за да не бъде той насочен срещу гауачините из цялата вселена. Кой избра този невинен Върховен Магистрат да страда заради всички гауачини?

Маккай посочи с ръка осемте оковани пленници.

— Кои са тези хора? — попита Парандо.

Агентът замълча продължително и въпросът увисна във въздуха като гилотина. Парандо знаеше кои са осемте. Да не би да се надяваше, че може да отклони развоя на събитията с един такъв неумел ход?

Миг по-късно Маккай отново заговори:

— Този въпрос ще бъде осветлен своевременно. Но преди това е дългът ми като легум. Моето първо задължение е да докажа, че клиентът ми е невинен.

— Момент!

Броей вдигна ципестата си ръка.

Един от помощниците на Кейланг притича покрай Маккай и поиска разрешение да посъветва нещо рийва. Разстроеният Парандо седеше на скамейката като обречен и следеше разговора, сякаш очакваше да чуе, че изпълнението на присъдата му ще бъде отложено. Прегърбеният напред Билдун бе заровил глава в дланите си. Броей очевидно контролираше трибунала.

Маккай познаваше съветника на Кейланг. Бе посредствен легум, на име Лагаг, с неособено добро възпитание. Той й говореше приглушено, напрегнато и настоятелно.

След като свърши, Лагаг изтича обратно при колегите си. Сега те уточниха каква защита бе избрал Маккай. Арич вероятно през цялото време съзнаваше, че може да бъде пожертван тук. Пактът с Обединения Разум вече не допускаше онзи древен обичай, когато невинният подсъдим е бил убиван с голи ръце и нокти. Но достатъчно беше Арич да излезе оттук с печата на невинността; нямаше да успее да се отдалечи и на десет крачки от арената, преди да бъде разкъсан на парчета.

В отправения му от Лагаг поглед Маккай прочете тревога и възхищение. Да… те вече знаеха защо се бе спрял на варианта за малочислен и уязвим съдебен състав.

Осемте задържани отново се раздвижиха, но Броей ги усмири с крясък. После даде знак на Маккай да продължи.

— Според плана на Арич аз е трябвало да открия истината за Досейди, да се върна и да го защитавам, когато бъде обвинен, че е допуснал извършването на психични експерименти над нищо неподозиращото население. Той е бил готов да се пожертва за другите.

Маккай кисело погледна Арич. Нека Върховният Магистрат се опита да отгатне замисъла в тази защита!

— За негов лош късмет населението на Досейди е подозирало, че е подложено на експеримент. Именно поради тази причина силите под командването на Джедрик пристъпиха към действия за овладяване на ситуацията. Съдията Броей ще потвърди, че тя успя в това си начинание.

Маккай отново посочи окованите пленници.

— Но тези заговорници, тези хора, които предприеха и се облагодетелстваха от експеримента Досейди, поискаха смъртта на Джедрик! Тази сутрин тя беше убита на Туталси, за да не мога да я призова като свидетел при доказването невинността на Арич. Съдията Броей ще потвърди думите ми. Кейла Джедрик беше призована вчера на арената само за да бъде проследена и ликвидирана.

Арич изглеждаше покрусен. Разбираше какво става. Ако осемте задържани отхвърлеха обвиненията, щяха да споделят участта му. Вероятно вече знаеха, че Броей иска да ги изкара виновни по гауачинския кодекс. Те можеха да разкрият истината за кейлбанския договор и търговията с тела, но в такъв случай рискуваха Маккай да стане техен защитник или обвинител, защото вече ги беше обвързал със своя истински довереник — Арич. Броей щеше да одобри това. Сега всичко зависеше от волята му. Ако бъдеха признати за виновни по гауачинския кодекс, щяха да са свободни само тук, на Тандалур. А ако бъдеха обявени за невинни, щяха да умрат още на арената.

Сега те действително бяха като един организъм — осем глави се обърнаха едновременно към Арич. Да, наистина! Какво щеше да направи той? Ако се съгласеше да се пожертва, осемте можеха да оцелеят. Кейланг също впери поглед в него.

Зрителите около арената стаиха дъх.

Маккай наблюдаваше Кейланг. Питаше се доколко откровени са били съветницита на Арич с техния рийв. Знаеше ли тя пълната истина за Досейди?

Кейланг наруши мълчанието, за да разкрие истинската си осведоменост. Тя реши да насочи атаката срещу Маккай, опирайки се на широко разпространеното схващане, че когато всичко е загубено, най-доброто решение е да се опиташ да компрометираш своя противник.

— Това ли е начинът, по който са защитавани тези осем души, при положение, че само ти можеш да бъдеш техен защитник? — попита рийвът.

Сега положението беше деликатно. Щеше ли Броей да го подкрепи?

Маккай парира въпроса й с въпрос:

— Да не би да предлагаш услугите си като обвинител?

— Обвинението дойде от теб, а не от мен!

— Само за да докажа невинността на Арич.

— Но единствено ти можеш да бъдеш техен защитник. Възнамеряваш ли да ги защитаваш?

Групата нейни съветници до входа на арената ахнаха едновременно. Те бяха забелязали капана. Ако Маккай приемеше предизвикателството, съдиите нямаше да имат никакъв друг избор освен да подведат осемте задържани под отговорност в съответствие с Гауачинския Закон. Кейланг неволно се бе озовала в позицията на обвинител на осемте пленници. На практика тя бе заявила, че ги счита за виновни и по този начин бе изгубила делото срещу Арич, за което трябваше да плати с живота си. Тя бе обречена.

В очите й проблесна неизречен въпрос.

Какво щеше да направи Маккай?

Все още не, помисли си той. Все още не, лековерна моя.

Насочи вниманието си към Парандо. Щяха ли да се осмелят да дадат гласност на кейлбанския договор? Осемте задържани бяха само видимият уязвим връх на призрачните сили. Те можеха да бъдат пожертвани.

Очевидно бяха наясно с този факт и той никак не им допадаше. Сред тях нямаше нито един Мрег с онова непоколебимо чувство за отговорност! Те обичаха живота и властта, и особено онези — в човешка плът. Колко ли скъпоценен трябва да е животът за живелите в толкова много тела! Сигурно наистина бяха отчаяни.

С тренираните си на Досейди очи Маккай сякаш четеше мислите им. Най-безопасният вариант бе мълчанието. Вярвай на Парандо. Разчитай на алчността на Броей. В най-лошия случай щяха да доизживеят дните си тук, на Тандалур, с надеждата да се доберат до нови тела преди смъртта на сегашната им плът. Докато все още бяха живи, те можеха да се надяват и да кроят планове. Навярно щеше да се намери някой друг кейлбан, някой друг Пчарки…

Арич наруши мълчанието. Не му се искаше да загуби онова, което почти бе станало негово. В дрезгавия глас на Върховния Магистрат на Тандалур се долавяше протест.

— Но опитите, на които бе подложено досейдийското население, бяха под мой контрол!

— За какви опити говорите?

— Досейдийците…

Той замълча, когато съзря клопката. Повече от милион досейдийски гауачини вече бяха напуснали своята планета. Нима Арич щеше да ги превърне в мишени? Всяка казана от него дума можеше да се тълкува като доказателство за превъзходството на досейдийците над недосейдийците. Всеки гауачин (или хуманоид) щеше да се превърне в жертва в рамките на няколко минути. Достатъчно беше някой да разкрие истината за досейдийските гауачини и хуманоиди. Страховете на Обединения Разум щяха да свършат останалото. А и всеки един от неговите собствени аргументи можеше да доведе до разбулването на истинската цел зад експеримента Досейди.

Върховният Магистрат потвърди тези предположения, поглеждайки към рийвите в аудиторията. Колко ли смаяни ще са потайните рийви, ако разберат, че другите видове можеха да се маскират успешно като техния!

Но Маккай не мислеше да оставя нещата така. Той се обърна към Арич с въпрос:

— Бяха ли първите досейдийци уведомени за естеството на проекта?

— Само те биха могли да потвърдят това.

— Тяхната памет е била изтрита. Ние не разполагаме с никакви исторически сведения по този въпрос.

Арич запази мълчание. Осем от инициаторите на експеримента Досейди седяха недалеч от него на арената. Дали щеше да ги предаде, за да спаси себе си? Маккай се съмняваше в това. Личност, за която се считаше, че достойно би носила титлата Мрег, нямаше да направи подобно нещо. И все пак, какво щеше да бъде решението на Арич? Събитията бяха достигнали точката, от която нямаше връщане назад.

Върховният Магистрат потвърди очакванията на Маккай и се обърна с гръб към трибунала — древен гауачински жест, изразяващ покорство. Колко ли потресени бяха в момента онези, които бяха виждали в Арич бъдещия Мрег! Той бе признал пълния си провал.

Агентът знаеше какво предстои да се случи и чакаше. Бе дошъл часът на истината за Кейланг.

Броей се обърна към нея:

— Вие споменахте, че сте готова да влезете в ролята на обвинител на тези мъже. Сега всичко е в ръцете на легума на защитата.

Броей промени посоката на погледа си.

— Какво е вашето решение, легуме Маккай?

Моментът да изпита Броей бе дошъл. Маккай му отговори с въпрос:

— Има ли съдът някакво предложение за тези осем задържани?

Кейланг затаи дъх.

Броей остана доволен. В крайна сметка той триумфираше над Джедрик. Сега вече беше убеден, че тя не е в тялото на онзи легум долу на арената. Сега вече можеше да покаже на кукловодите на какво е способен роденият на Досейди. Маккай знаеше, че Броей е решил да действа бързо, много по-бързо, отколкото всеки друг би очаквал.

Всеки друг, с изключение на Джедрик, а сега тя беше притихнала (или може би бе само спомен?) в съзнанието му.

Придавайки си дълбокомислено изражение, Броей каза:

— Мога да пренасоча тези осем задържани към юрисдикцията на Обединения Разум, ако легумът на защитата не възразява.

Осемте оковани мъже са размърдаха и веднага след това утихнаха отново.

— Съгласен съм — рече Маккай и погледна към Кейланг. Тя не се впусна в протести, съзнавайки, че ще е безполезно. Единствената й надежда сега беше във възпиращото присъствие на рийвите в аудиторията.

— Така да бъде — каза Броей. Той се въздържа да изгледа тържествуващо Парандо. — Нека юрисдикцията на Обединения Разум реши дали тези осем мъже са виновни в убийство и конспиративни действия.

Броей наистина действаше в съответствие с пакта между Съюза на Разума и гауачините, но присъстващите в залата гауачини не останаха доволни от решението му. Тяхното правораздаване беше най-доброто! Отвсякъде се чуваха гневни освирквания.

Броей се понадигна от стола си и посочи наредените под него уреди за мъчения. Гауачините в залата утихнаха. Те по-добре от всички други знаеха, че нито един член на аудиторията не беше извън властта на трибунала. Много сред присъстващите разбраха едва сега защо бяха изложени на показ кървавите инструменти. Предвидливите уредници се бяха погрижили за опазването на реда.

В отговор на мълчаливото приемане на неговата власт, Броей се отпусна отново на мястото си.

Парандо го гледаше втрещен, сякаш току-що бе видял чудовище, маскирано като гауачин. Много бяха и онези, които коригираха първоначалното си мнение за Електора.

Арич стоеше неподвижен, излъчвайки пълно покорство.

Мислите на Кейланг сякаш бръмчаха около главата й. Накъдето и да се обърнеше, виждаше единствено непроходими плетеници от пипала и препречени проходи.

Маккай разбра, че е време нещата да бъдат доведени до своя логичен край. Той тръгна към скамейката на съдиите и взе едно късо копие от наредените под нея инструменти. Сетне размаха острото като бръснач и покрито с шипове оръжие.

— Кои са членовете на този трибунал?

Веднъж Арич бе прибягнал до подобно предизвикателство. Повтаряйки наученото, с насочено към Броей копие, Маккай отговори сам на въпроса си:

— Един избран от мен гауачин, който вероятно е бил засегнат от експеримента Досейди. Пострада ли по някакъв начин от него, Броей?

— Не.

Маккай погледна към Парандо.

— А тук виждаме един хуманоид от Лират. Не е ли така, Парандо?

— Да, аз съм от Лират.

Маккай кимна.

— Мога да призова не един свидетел на тази арена, който да потвърди с какво се занимаваш на Лират. Би ли си направил труда сам да ни кажеш това?

— Как смееш да разпитваш трибунала?

Парандо гледаше надолу към Маккай с пламнало от гняв лице.

— Отговори на въпроса му.

Думите бяха на Броей.

Парандо отклони погледа си към Билдун, който продължаваше да седи с наведена глава, криейки лицето си в длани. Нещо в панспечито му действаше отблъскващо, но той знаеше, че трябва да го спечели на своя страна, за да вземе връх над Броей. Парандо побутна Билдун. Ръката на хуманоида потъна в купчина желеподобна плът.

Маккай разбра.

Подчинявайки се на съдбата си, Билдун се бе върнал в своя пашкул. Някъде едно неоформено тяло на панспечи трябваше да приеме неговото съкрушено его. Появата на новия Билдун щеше да отнеме значително време. А те не разполагаха с такова. Когато пашкулът най-накрая излъчеше своята пълноценна личност, тя нямаше да наследи поста на Билдун в БюСаб.

Парандо бе сам, уязвим. Той гледаше втренчено копието в ръката на Маккай.

Агентът обиколи арената с поглед, преди да заговори отново на Парандо.

— Ще цитирам прочутия познавач на Гауачинския Закон, Върховния Магистрат Арич: „Правораздаването на Обединения Разум превръща своите юристи в аристократи. Гауачинският Закон пита: Кой познава хората? Само такава личност е подходяща за съдия на Съдебната арена.“ Това е същността на Гауачинския Закон, според Върховния Магистрат Арич. Това е законът на настоящото място.

Маккай отново даде възможност на Парандо да говори, но той продължаваше да мълчи.

— Ти може би наистина си подходящ за съдия на тази арена — предположи агентът. — Може би си занаятчия? Философ? Комик? Или художник? А, да, сигурно си някой нискоквалифициран оператор на автоматична машина?

Парандо все така мълчеше с поглед, прикован в копието.

— Нима не си нито едно от тези неща? — попита Маккай. — Тогава аз ще отговоря вместо теб. Ти си професионален легалист — човек, който дава правни съвети, дори и такива, касаещи Гауачинския Закон. Ти, един хуманоид, как смееш да говориш за Гауачинския Закон, без даже да си легум!

Той скочи напред и запрати към Парандо копието, което потъна дълбоко в гърдите му. Това е за Джедрик!

Парандо хлътна под скамейката, със задавен от агонията вик.

Броей, забелязвайки святкащите от гняв очи на Маккай, докосна синята кутия пред себе си.

Не се страхувай, Броей. Все още не е дошло време. Аз имам нужда от теб.

Но сега и други разбраха, че агентът на БюСаб действително беше в собствената си плът. Това не бе Джедрик. Представителите на призрачните сили, които наблюдаваха тази сцена, щяха да стигнат до очакваното заключение, защото не знаеха колко пълен и свободен е бил обменът между Маккай и Джедрик. Призрачните сили щяха да предположат, че Маккай е научил за Парандо след началото на процеса. И скоро щяха да открият грешката си. Значи на арената е истинският Маккай. Но той е напуснал Досейди. Изводът в главите на съзаклятниците можеше да бъде само един.

Маккай разполага с помощта на кейлбана.

А те се страхуваха от кейлбаните.

Единствено от мен трябва да се страхувате — помисли си той.

До слуха му достигна одобрително мърморене. Те го приемаха като легум, следователно приемаха и неговия аргумент. Такъв съдия заслужаваше да умре.

В миналото Арич първи бе избрал подобна стратегия. Маккай го надмина.

И двамата бяха получили одобрение за това, че бяха убили недостойни съдии, но агентът прехвърли гауачинския прецедент в правната практика на Обединения Разум. Компромисът, който обвързваше Гауачинския Закон и този на Обединения Разум в обща отговорност за случващото се на Съдебната арена, в очите на гауачините щеше да се превърне в първа сериозна стъпка към признаването на техния Закон за най-добър сред всички останали.

Арич се беше извърнал наполовина към скамейката на съдиите с блеснали от радост очи — гауачините все пак бяха спасили част от достойнството си.

Маккай тръгна към Кейланг. Следвайки правилата, той застана лице в лице срещу нея и пожела да чуе присъдата.

— Билдун?

Мълчание.

— Парандо?

Мълчание.

— Броей?

— Присъдата е в полза на защитата.

Досейдийският акцент отекна в залата. Гауачинската Федерация, единственият член на Обединения Разум, който позволяваше на жертвата да съди онези, над които тегне обвинението, че са я превърнали в такава, бе с наранена гордост. Но от друга страна гауачините бяха получили нещо с неоценима стойност според разбиранията им — опорна точка за Гауачинския Закон в Съюза на Разума, плюс едно запомнящо се съдебно представление, което отиваше към така обичания от тях драматичен завършек.

Маккай пристъпи в непосредствена близост до Кейланг и протегна дясната си ръка с дланта нагоре.

— Искам ножа.

Чуха се забързани стъпки. След това звукът от отварянето на синята кутия. Малко по-късно дръжката на ножа бе поставена в дланта на Маккай. Той обви пръстите си около нея, мислейки за всички онези безбройни легуми, стигали до този момент тук, на гауачинската Съдебна арена.

— Кейланг?

— Подчинявам се на волята на този съд.

Маккай видя рийвите в залата да се надигат от местата си като един. Те бяха готови да скочат към арената и да отмъстят за Кейланг независимо от последствията. Всъщност не можеха да направят нищо друго, освен да изпълнят определената им от гауачините роля. Малцина бяха онези, изтълкували погрешно присъствието им тук. Гауачините не бяха свикнали да понасят страданието с радост, независимо колко тежка или лека бе раната.

В погледите на Кейланг и Маккай трепна искра на другарство. Ето ги тук, на арената, единствените двама негауачини в цялата вселена на Обединения Разум, преминали през странната алхимия, превръщаща обикновената личност в легум. Единият от тях щеше да умре само след миг, а и другият нямаше да го надживее много. Въпреки това те се разбираха като брат и сестра. Всеки се бе изхлузил от кожата на собствения си вид, за да се трансформира в нещо друго.

Умишлено бавно Маккай насочи върха на ножа си към лявата челюст на Кейланг, забелязвайки безбройните дупчици, оставени от триадите, през които бе минала. Тя трепна, но не отстъпи. С бързо и ловко движение Маккай добави поредната дупка върху лявата й челюст.

Рийвите в залата първи разбраха какво бе станало. Те веднага насядаха обратно по местата си.

Кейланг ахна и докосна раната с едно от пипалата си. Много пъти подобни рани и бяха давали свобода да влиза в нови триадни съюзи, без да я откъснат напълно от старите. За миг Маккай си помисли, че тя няма да приеме жеста му, но все по-шумното одобрение в залата надделя над колебанията й. Преди да затихне, това одобрение се превърна в оглушително кресчендо. Дори и гауачините се присъединиха към него. Колко високо ценяха те подобни правни нюанси!

Маккай извиси глас така, че да го чуе Кейланг:

— Няма да е лошо да започнеш работа в БюСаб. Новият директор ще погледне благосклонно на молбата ти.

— Смяташ, че този директор ще бъдеш ти?

— Готов съм да сключа рийвски облог.

Тя го удостои с гримаса, която сред рийвите минаваше за усмивка, и изрече традиционните прощални думи на триадите.

— Ние живяхме в добър и предан брачен съюз.

Значи също бе разбрала истината за уникалната им близост. Маккай разкри езотеричните си познания, отвръщайки й с правилния отговор:

— По оставената от мен следа ще те позная.

Това никак не я изненада. Агентът притежаваше могъщ интелект, макар и да не бе достигнал нивото на досейдийците.

Добър и предан брачен съюз.

Подчинил напълно емоциите на волята си (за което му помогна наученото на Досейди), Маккай прекоси арената и застана пред Арич.

— Доверенико Арич, ти си невинен.

Сетне вдигна ножа с петното рийвска кръв на самия му връх.

— Ние спазихме формалностите и сега си напълно оправдан. Ликувам с всички онези, които обичат справедливостта.

В миналото, когато нещата стигнеха до този момент, тържествуващото множество в залата се нахвърляше върху злополучния довереник, за да го разкъса и разнесе кървавите парчета плът от тялото му из улиците на града. Нямаше никакво съмнение, че Арич би предпочел подобна развръзка, защото беше привърженик на старите традиции. Потвърждението не закъсня.

— Радвам се, че се разделям с тези времена, Маккай.

— И кой ще бъде Мрег сега, когато ти… отпадна? Който и да бъде, аз се съмнявам, че ще е толкова добър, колкото предшественикът му. Тъй или иначе, ще бъде полезно за следващия Мрег да се замисли над това, колко преходни и мимолетни са изгодите, които могат да бъдат извлечени от манипулациите с другите разумни видове.

Намръщеният Арич се обърна и се затътри към изхода на арената.

Някои от гауачините, които в момента напускаха залата, без съмнение се надяваха да го поздравят навън.

Маккай не изпитваше никакво желание да стане свидетел на този древен ритуал. Имаше си други грижи.

Добър и предан брак.

Усещаше някакво парене в очите. А също и онова тихо спящо присъствие в съзнанието си.

Джедрик?

Никакъв отговор.

Той погледна към Броей, който — верен на своя дълг като съдия — щеше да напусне арената последен. Досейдийският Електор съзерцаваше спокойно това място, от което бе започнала кампанията му за върховенство в Съюза на Разума. Нямаше да се задоволи с нищо по-малко. А призрачните кукловоди скоро щяха да почувстват силната му ръка.

Това отговаряше на плана, който Маккай и Джедрик бяха изковали заедно. В известен смисъл такъв бе и планът на онези хора, които бяха подготвили Джедрик за прецизно изпълнената от нея задача.

Маккай си помисли, че безименните и безлики досейдийци, строени в призрачни легиони зад Джедрик, бяха взели смело решение. Макар и сблъскали се с многобройните доказателства за търговията с тела, те не бяха избрали смъртта. Консерватизмът на идеята за самозаличаване явно им е бил чужд. Вместо това бяха предпочели сперматозоида и яйцеклетката, търсейки винаги новото и по-доброто, промените и приспособяването. Сетне се бяха впуснали в добре организирана кампания за премахването на всички Пчарки от техния свят, запазвайки само един за своя последен ход.

И добре, че тази експлозивна тайна не получи гласност тук. Маккай изпитваше благодарност към Кейланг. Тя знаеше всичко, но запази мълчание, дори и когато можеше да се възползва от информацията. Сега БюСаб щеше да има време да се подготви за неутрализирането на проблема. От нея би излязъл добър агент. Колко ли още неща щяха да станат известни за панспечите, кейлбаните и тапризиотите? Стига само Джедрик…

Той усети някой да тършува из съзнанието му.

— Стига само Джедрик какво?

Тя говореше през смях в ума му, както винаги бе правила това там.

Маккай се разтрепери и едва не припадна.

— Внимавай какво вършиш с нашето тяло. Сега имаме само едно.

— Кое е това тяло?

Тя погали съзнанието му.

— Нашето, любов моя.

Халюцинация ли беше? Той копнееше до болка да я вземе в прегръдките си, да почувства ръцете й около себе си, да усети плътта й да се притиска към неговата.

— То е загубено завинаги, скъпи мой, но виж какво имам в замяна!

Не дочака отговора му и каза:

— Единият винаги може да наблюдава, докато другият действа… или спи.

— Но къде си ти?

— Там, където винаги съм била след прехвърлянето. Сега разбираш ли?

Той почувства нейния паралел в общата им плът и отдръпвайки се съзнателно назад, влезе в контакт с взаимната им памет; продължаваше да гледа през собствените си очи, но усещаше, че и някой друг също надзърта през тях; някой друг обърна това тяло с лице към Броей.

Маккай се уплаши, че това може да е капан и почти изпадна в паника, но Джедрик му помогна да възвърне самообладанието си.

— Съмняваш ли се в мен, скъпи мой?

Той се засрами. Не можеше да скрие нищо от нея. При това знаеше съвършено добре какво чувства тя, какво бе готова да пожертва.

— От теб би излязъл един съвършен Мрег.

— И дума да не става!

Тя продължи да плува из образите от арената и радостта му и доставяше удоволствие.

— О, Маккай, това е изумително. Прекрасно! И аз не бих могла да се справя по-добре. На всичкото отгоре Броей все още не подозира…

В този момент служителите на арената извеждаха осмината оковани пленници. Скамейките в залата бяха почти празни.

В съзнанието на Маккай започна да се просмуква чувство на удовлетвореност.

Аз загубих нещо, но в същото време спечелих друго.

— Не загуби толкова много, колкото Арич.

— А спечелих значително повече.

Сега той си позволи да вдигне глава към Броей и да разгледа внимателно съдията гауачин с очите на досейдиец, използвайки двойното си съзнание. Арич и осемте обвинени в убийство принадлежаха на миналото. Те и още много други като тях щяха да бъдат мъртви или лишени от власт преди да изтекат десет дни. Броей вече бе загатнал за скоростта, с която смяташе да действа. С подкрепата на избраните от Джедрик помощници той щеше да превземе всички центрове на властта и да стегне хватката си около онова призрачно правителство, елиминирайки зачатъците на съпротива. Електорът вярваше, че Джедрик е мъртва, и въпреки че Маккай беше умен противник, той и неговото Бюро по Саботаж не бяха първата му грижа. Ударът трябваше да бъде нанесен върху истинските гнезда на властта. Като досейдиец той не можеше да разсъждава по друг начин. А бе почти най-доброто, което неговата планета можеше да създаде. Почти… Джедрик отново се засмя тържествуващо в съзнанието на Маккай.

Да, сега всичко беше съвършено ясно — Броей щеше да се превърне в единствения прицел на БюСаб. Междувременно тя бе усъвършенствала симулативния модел, чрез който действията му можеха да бъдат предвидени. Когато му дойдеше времето, Електорът щеше да попадне в клопката на Маккай.

Зад гърба си щеше да има едно ново Бюро по Саботаж — управлявано от човек, чийто интелект и способности са подсилени от единствената досейдийка, превъзхождаща Броей.

Застанал в средата на тихата вече арена, Маккай си мислеше:

Кога Електорът Броей ще разбере, че върши нашата работа вместо нас?

— Когато му покажем, че не е успял да ме убие.

В знак на най-искрено покорство пред гауачинските традиции и без да издава с нищо лъкатушещите в съзнанието му мисли, Извънредният Саботьор Йори Х. Маккай се поклони на оцелелия в това изпитание правник, сетне се обърна и излезе. А през цялото това време Джедрик в него премисляше… пресмяташе… кроеше…