Експериментът Досейди

Нямаше никаква нужда Маккай и Джедрик да обсъждат взетото решение. Бяха направили своя избор, съзнавайки, че той произтича от общия им опит и знания. В Стената на Бога имаше вратичка и макар сега тази Стена да обгръщаше Досейди с мрак, кейлбанският договор бе все още в сила. Главният въпрос беше дали кейлбаиът ще реагира.

Джедрик — в тялото на Маккай — остана на пост пред собствената си стая, а Маккай — в плътта на Джедрик — влезе вътре. С кого трябваше да опита да се свърже? С Фани Мае? Мракът над Досейди внушаваше възможността за пълното оттегляне на кейлбана-защитник. А оставаше толкова малко време.

Маккай седна с кръстосани крака на пода и се опита да изчисти съзнанието си. Постоянните странни открития в това женско тяло му пречеха да се съсредоточи. Осъществената от Пчарки размяна остави след себе си потрес и агентът се съмняваше той да отшуми скоро. Сега те трябваше просто да пожелаят нова размяна и чудото щеше да стане. Но това ново тяло… ох, това множество от различия бе толкова объркващо. Те далеч не се изчерпваха с приспособяването към различните ръст и тегло. Мускулите на неговите/нейните ръце и бедра създаваха впечатлението, че не са им по мярка. Телесните усещания пътуваха по нови подсъзнателни коридори. Анатомията на тялото създаваше свои собствени модели и инстинктивни реакции. На първо време той реши да оттренира няколко движения за предпазване на неговите/нейните гърди. Тези движения напомняха оная съвкупност от навици, чрез които мъжете пазеха тестисите си. Усвояваха ги в ранна възраст и впоследствие те ставаха автоматични. Проблемът с женското тяло бе, че предпазването трябваше да е съзнателно. Всъщност проблемите далеч не се изчерпваха с паралела между гърдите и тестисите.

Докато се опитваше да изчисти съзнанието си за контакта с кейлбана, в него нахлуха нови, подобни на паяжини усещания. Беше влудяващо. Всичко материално трябваше да бъде заличено, но женското тяло продължаваше да изпраща тревожни сигнали. Отчаян, Маккай превърна съзнанието си в пламтящ конусовиден фокус, макар да знаеше колко опасно е това. Избираше пътя към пълна загуба на идентичността, в случай че останеше дълго време в подобно състояние. От друга страна, фокусът му даваше достатъчно бистрота, за да може да запълни съзнанието си със спомени за Фани Мае.

Тишина.

Почувства как ударите на сърцето му отчитат времето.

По периферията на тази тишина бе надвиснал страх.

Хрумна му, че някаква сила е вдъхнала ужас у кейлбана на Божествената Стена.

Усети в него да се надига гняв.

— Кейлбан! Ти си ми длъжница!

— Маккай?

Името му бе произнесено толкова тихо, че той се запита дали това не е някаква игра на въображението.

— Фани Мае?

— Ти ли си, Маккай?

Този път бе по-отчетливо и той долови познатото присъствие в съзнанието си.

— Аз съм Маккай и ти си ми длъжница.

— Ако наистина си Маккай… тогава защо си така… странно… променен?

— Сега имам друго тяло.

Не можеше да го твърди със сигурност, но му се стори, че се вцепенява. Гласът на Фани Мае стана още по-силен.

— Да те освободя ли от Досейди? Договорът позволява.

— Аз ще споделя съдбата на планетата.

— Маккай!

— Недей да спориш с мен, Фани Мае. Аз ще споделя съдбата на Досейди, ако не освободиш още едно ядро/личност заедно с мен.

Той обективира образа на Джедрик, съвсем лесна работа, при положение, че разполагаше с цялата и памет.

— Тя е с тялото на Маккай!

Тонът беше обвинителен.

— Тя е с друго тяло — натърти Маккай. Знаеше, че звездата е отчела отношението му към Джедрик. Сега всичко зависеше от интерпретацията на кейлбанския договор.

— Джедрик е досейдийка — възрази кейлбанът.

— Както и аз… от известно време.

— Но ти си Маккай!

— Джедрик също е Маккай. Влез във връзка с нея, ако не ми вярваш.

Той прекъсна грубо и гневно контакта и откри, че се намира проснат на пода, все още потръпващ. По сегашното му женско тяло се стичаше пот. Мозъкът му пулсираше болезнено.

Щеше ли Фани Мае да изпълни исканото от него? Знаеше, че Джедрик е в състояние да обективира съзнанието му така, както той нейното. Каква интерпретация щеше да направи кейлбанът на Досейдииския договор? О, богове! Болката в главата му ставаше все по-пареща. Чувстваше се чужд в тялото на Джедрик, сякаш се беше озовал не там, където трябва. Пулсирането в черепа му продължи и той се запита дали не е увредил неизлечимо мозъка й чрез онзи конусовиден фокус.

Събра сили и бавно се изправи на крака. Мускулите на Джедрик му се струваха слаби. Представи си я там навън, трепереща в мъртвешкия транс, необходим за контакта. Защо се бавеха толкова много? Може би Фани Мае бе решила да му откаже помощта си.

Загубихме ли играта?

Маккай тръгна към вратата, но преди да направи втората крачка, около него се появи сияние. За миг си помисли, че това е огънят, който ще погълне Досейди, но светлината остана. Огледа се наоколо и установи, че се намира на открито. Позна мястото веднага — двора на Сухата Глава на планетата Тандалур. Видя емблемата на клана върху стената — зелени гауачински знаци на фона на жълтите тухли. От басейна в ъгъла се чуваше плискане на вода. Група гауачини стояха под куполовиден свод и Маккай позна сред тях един от старите си учители. Да… това бе светилището на Сухата Глава. Тези хора го бяха защитавали, обучавали и въвели в най-съкровените си тайнства.

Гауачините под сенчестия свод се придвижваха развълнувано към средата на двора; вниманието им беше привлечено от нечия фигура, просната недалеч от тях. Фигурата се раздвижи и понадигна.

Маккай позна в нея собственото си тяло.

Джедрик!

Те се нуждаеха неистово един от друг. Размяната им отне по-малко от миг. Агентът се видя в собственото си познато тяло, седнал върху хладните плочи. Приближаващите гауачини го обсипаха с въпроси.

— Маккай, какво е това?

— Ти падна през някаква пространствена врата!

— Ранен ли си?

Той пресече питанията им с махване на ръка, кръстоса крака и изпадна в комуникационен транс, фокусиран върху мънистото в стомаха му. Билдун никога не бе очаквал, че ще прибегне до това мънисто!

Чакащият в Главната Централа тапризиот се подчини на задълженията си и обгърна съзнанието му. Маккай отказа контакт с Билдун и отзивчивото същество го свърза с неколцина ключови агенти на БюСаб, всички до един амбициозни, съобразителни и напълно лоялни към Бюрото. Той предаде информацията си за Досейди под формата на експлозии, използвайки усвоената с Джедрик техника — съзнание в съзнание.

Въпросите бяха малко, а отговорите лесни.

— Кейлбанът, който държи Досейди в плен, играе ролята на Бог. Това е една от клаузите на договора.

— Одобряват ли кейлбаните този експеримент?

Питането бе отправено от един изключително проницателен рийв, чувствителен към факта, че гауачините подготвят Кейланг — рийв от женски пол — за легум.

— Понятията одобрение и неодобрение не са приложими в този случай. Фани Мае просто е била длъжна да се придържа към клаузите на договора.

— Това някаква игра ли е?

Агентът рийв беше вбесен.

— Може би. Едно е сигурно. Кейлбаните не споделят нашите разбирания за етика и поведенчески модели.

— Винаги сме знаели това.

— Но сега наистина го научихме.

След като се свърза с шестима агенти, Маккай накара тапризиота да потърси Арич и Върховният Магистрат бе открит в заседателната зала на Бягащия клан.

— Здравей, доверенико.

В поздрава на Маккай имаше злъчно веселие. Долови изненадата на гауачина.

— Има някои неща, които твоят легум те съветва да направиш съгласно условията на нашия свещен договор — рече Маккай.

— Значи си решил да ни изкараш на Съдебната арена?

Върховният Магистрат бе схватлив и явно бе ползвал особените услуги на Досейди, но не беше досейдиец. Маккай установи, че е относително лесно да си играе с Арич, наблягайки върху най-дълбоката му мотивация. Когато Арич възрази срещу премахването на Божествената Стена, Маккай му показа само горния пласт от непреклонната си решимост.

— Няма да създаваш нови пречки в работата на своя легум.

— Но какво ще ги задържи тогава на Досейди?

— Нищо.

— Значи си решил да бъдеш защитник, вместо обвинител?

— Нека твоят домашен любимец ти отговори на този въпрос. Попитай Кейланг.

Той прекъсна контакта. Знаеше, че на Арич не му остава нищо друго, освен да се подчини. Пред Върховния Магистрат стояха няколко варианта, повечето от тях неприемливи за него. А Гауачинският Закон не му позволяваше да пренебрегва заповедите на своя легум, след като борбата вече бе започнала.

Маккай излезе от транс, за да види приятелите си от клана на Сухата Глава, скупчени около Джедрик. Тя им обясняваше тежкото положение, в което бяха изпаднали. Да… Схемата две тела с една цел имаше определени предимства. Агентът се изправи на крака. Тя го видя и каза:

— Сега главата ми е по-добре.

— Всичко висеше на косъм — рече той и след малко добави: — А и все още виси. Но Досейди е свободна.