Експериментът Досейди

Маккай огледа легумския кабинет, в който го бяха настанили. Следобедните ухания от папратовите джунгли на Тандалур проникваха през отворения прозорец. От амфитеатъра на Съдебната арена го делеше само една ниска преграда. Неговият кабинет и съседните помещения бяха малки, но снабдени с всички необходими системи за свръзка с библиотеките и инфраструктурата на Тандалур. Това даваше възможност за установяване на контакт със съответните свидетели и експерти. Обзавеждането и апаратурата в тази зелена стая бяха толкова измамно прости, че негауачин лесно можеше да реши, че всичко му е ясно. Всъщност помещенията представляваха само призрачна повърхност, под която се носеха могъщи подводни течения. Независимо от това, че пактът със Съюза на Разума ограничаваше правомощията на гауачините, Тандалур си оставаше Тандалур и тук господстваха традициите и етикета на хората-жаби.

Маккай седеше на единствената маса в кабинета. Кано-столът под него се размърда, за да приеме формата на тялото му. Приятно беше да седиш отново на кано-стол след безмилостните мебели на Досейди. Той чукна един клавиш и се обърна към гауачина, който се появи на вградения в масата екран.

— Настоявам да получа свидетелски показания от истинските инициатори на експеримента Досейди. В състояние ли си да изпълниш това искане?

— Имаш ли имената им?

Да не би този глупак да очакваше да му отговори: „Мрег“?

— Ако ме принудиш да го сторя — предупреди го Маккай, — аз ще окажа натиск върху Арич по силата на Закона и ще изтръгна от него тези имена.

Това като че ли не направи никакво впечатление на гауачина. Той се обърна към Маккай по име и титла добавяйки:

— Оставям формалностите на теб. Всеки призован от мен свидетел трябва да има име.

Агентът сдържа усмивката си. Подозренията се потвърждаваха. Твърде късно бдителният гауачин от екрана щеше да осъзнае този факт. Но някой бе разчел разговора им правилно. На екрана се появи лицето на друг, по-стар гауачин.

— Какво правиш, Маккай?

— Опитвам се да реша как да подходя към този случай.

— Ще подходиш като легум от гауачинската адвокатура.

— Именно.

Маккай замълча.

Гауачинските очи от екрана се втренчиха в него.

— Джедрик?

— Ти разговаряш с Йори Х. Маккай, легум от гауачинската адвокатура.

Старият гауачин със закъснение забеляза настъпилата у агента промяна след престоя му на Досейди.

— Желаеш ли да те свържа с Арич?

Маккай поклати глава. Тези дребни чиновници бяха толкова прозрачни.

— Арич не е от инициаторите на експеримента Досейди. Той е бил избран да поеме евентуалния удар. Няма да разговарям с никой друг освен с онзи, който е взел окончателното решение за този експеримент.

Гауачинът го изгледа хладно и сетне каза:

— Един момент. Ще видя какво мога да направя.

Образът от екрана изчезна, но звукът остана. Маккай чуваше неясни гласове.

— Ало… Да, съжалявам, че ви безпокоя по това време.

— Какво има?

Беше дълбок и надменен глас на гауачин, раздразнен заради това, че са го прекъснали. В него се долавяше акцент, който можеше да бъде разпознат само от досейдиец, въпреки внимателно насложените маскировъчни тонове. Явно този гауачин бе ползвал услугите на Досейди.

По-старият от екрана на Маккай продължи:

— Легумът на Арич има въпроси от деликатно естество. Той иска да разговаря с вас.

— С мен? Но аз се готвя за лаупук.

Маккай нямаше никаква представа какво е лаупук, ала за него това бе нов прозорец към света на гауачините. Отдаваше му се възможността да зърне рядък слой, укриван през всичките тези години. Сега вече знаеше, че е избрал вярна посока.

— Той ни чува в този момент.

— Чува ни… Защо?

Във въпроса се съдържаше заплаха, ала старият гауачин продължи непоколебимо.

— За да си спестим обясненията. Съвсем очевидно е, че той държи да разговаря единствено с вас. Става дума за Маккай, но…

— Да?

— Вие ще разберете.

— Предполагам, че си изтълкувал нещата правилно. Добре. Свържи ме.

Екранът на Маккай трепна и пред него се появи в едър план гауачинска стая, каквато не бе виждал никога преди. На стената в дъното имаше копия, хладни оръжия, дълги тесни знамена, блестящи камъни и богато украсени резби от някакъв лъскав черен материал. Всичко това беше нещо като декор на едно кано-кресло с полегата облегалка, на което с разкрачени крака седеше стар гауачин, докато двама по-млади го мажеха с някакъв балсам. Слугите изсипваха гъстата златиста течност от зелени кристални флакони със спираловидна форма. Балсамът се втриваше внимателно в кожата на гауачина, която вече бе станала лъскава. Когато той примигна от екрана, Маккай не откри върху клепачите му никакви кланови татуировки.

— Както виждаш — рече седящият, — подготвят ме за…

Той се прекъсна, досещайки се, че разговаря с негауачин. Без съмнение този факт беше очевиден. Прекъсването говореше за бавна реакция.

— Вероятно е станала грешка — подхвърли той.

— Да, наистина. — Маккай кимна любезно. — Името ти?

Старият гауачин се намръщи от грубостта на този въпрос.

— Казвам се Мрег.

Очакванията на Маккай се потвърдиха. Но защо един тандалурски гауачин си бе присвоил името, не, титлата на митичното чудовище, вдъхнало идеята за онзи дивашки подбор в Гралуза? Отговорът бе далеч извън тази планета. Тук беше намесена и Досейди.

— Ти ли си взел окончателното решение за експеримента?

— Все някой трябваше да го вземе.

Това не беше категоричен отговор и Маккай реши да не го приема за окончателен.

— Не си мисли, че ми правиш услуга. Зная какво означава да си легум от гауачинската адвокатура и имам намерение да използвам пълната си власт.

На Маккай му се стори, че е направил някаква магия, която е накарала сцената върху екрана да застине. Двамата слуги спряха да изливат масло от зелените флакони, но не погледнаха към камерата, която го следеше. Що се отнася до Мрег, той седеше съвършено неподвижен, приковал немигащите си очи в него.

Малко по-късно старият гауачин се обърна към слугата от лявата си страна.

— Продължавайте, моля. Времето напредва.

Маккай прие тези думи, сякаш бяха адресирани към самия него.

— Ти си мой довереник. Защо ми изпрати посредник?

Мрег продължи да го наблюдава.

— Сега разбирам какво е имал предвид Екри — рече той. И сетне бързо добави: — Виж, Маккай, следях твоята кариера с интерес. Сега излиза, че не съм я проследил достатъчно внимателно. Може би ако не бяхме…

Агентът реши да се възползва от тази посока на разговора им.

— При всяко положение щях да избягам от Досейди.

— Може би.

Двамата слуги приключиха работата си и се отдалечиха, отнасяйки странните кристални флакони със себе си.

— Отговори на въпроса ми.

— Не съм длъжен да отговарям на твоите въпроси.

— Тогава се оттеглям от този случай.

Мрег се наведе напред, обзет от внезапна тревога.

— Не можеш да направиш това! Арич не е…

— Аз нямам нкакви взаимоотношения с Арич. Моят довереник е гауачинът, който е взел решението за Досейди.

— Поведението ти е странно за един легум. Да, доведи го. — Последните думи бяха адресирани към някого извън обсега на екрана. Миг по-късно се появи друг слуга, който носеше бяла дреха, напомняща дълга престилка с ръкави. Одеянието беше предназначено за Мрег, но той не обърна никакво внимание на новодошлия, защото бе съсредоточил вниманието си върху агента.

— Имаш ли представа какво точно правиш, Маккай?

— Подготвям защитата на моя довереник.

— Разбирам. Кой ти каза за мен?

Агентът поклати глава.

— Наистина ли смяташ, че не съм способен да те открия или да изтълкувам правилно собствените си впечатления?

Веднага разбра, че гауачинът не е усетил нищо повече освен присмех в думите му. Мрег се извърна към слугата, който в това време връзваше престилката със зелена лента на гърба му. Старият гауачин трябваше да се наведе напред.

— Малко по-стегнато — каза той.

Прислужникът върза лентата отново. Обръщайки се към Маккай, Мрег рече:

— Извинявай, тази процедура трябва да приключи в определен момент.

Маккай следеше сцената на екрана с очи на досейдиец. Явно Мрег се приготвяше за някакъв важен, макар и непознат за самия него ритуал. Както и да е. Това можеше да почака.

— Когато разбра за специфичните дивиденти, които могат да бъдат извлечени от Досейди…

— Специфични? Това е универсална мотивация, Маккай. Всички хора се стремят да намалят конкуренцията си.

— Прецени ли правилно последиците и цената, която евентуално щеше да се наложи да платиш?

— О, да. Знаех тази цена.

В гласа на гауачина съвсем ясно прозвуча примирение, рядко срещано у неговия вид. Маккай се поколеба.

Слугата, който бе донесъл престилката, излезе от стаята без нито веднъж да погледне към агента, въпреки че до кано-креслото на Мрег вероятно имаше екран.

— Значи ти се питаш защо съм изпратил мой пълномощник за наемането на легум? — каза гауачинът.

— Защо точно Арич?

— Защото той бе изявил желание да… поеме по-голяма отговорност. Знаеш ли, Маккай, ти ме учудваш. Наясно си какво бих могъл да ти причиня заради твоята наглост, но тъй или иначе това не те възпира.

С думите си Мрег разкри повече, отколкото бе имал намерение, но не забеляза (или просто не го интересуваше) какво е прочел в тях Маккай. От своя страна агентът оставаше непроницаем, непроницаем като истински досейдиец.

— Имам една-единствена цел — рече той. — Никой, дори и моят довереник, не би могъл да ме отклони от нея.

— Това е дългът на легума — отбеляза Мрег.

Прислужникът, който бе донесъл бялата престилка, се върна с малка гола сабя, дълга около двадесет сантиметра. Маккай зърна обкованата със скъпоценни камъни дръжка и блестящото й острие. Извиваше се навътре под формата на стегната дъга. Слугата стоеше с гръб към него и с лице към Мрег. Сабята вече не се виждаше.

Лявата половина на Мрег бе частично скрита от Маккай, но старият гауачин се наклони надясно и се втренчи в екрана, през който наблюдаваше.

— Ти никога не си имал възможност да станеш свидетел на церемонията, която ние наричаме лаупук. Голям пропуск от наша страна. Значението на лаупук е първостепенно и всеки трябва да го познава преди… преди да даде ход на проект като Досейди. Опитай се да вникнеш в този ритуал. Той ще ти помогне да се подготвиш за своя случай.

— Кой е твоят клан? — попита Маккай.

— Това вече не е от значение, но… е, добре. Моят клан беше Голямото Пробуждане. В продължение на две десетилетия аз бях Върховен Магистрат… преди да вземем решението за Досейди.

— Колко тела от Периферията си използвал?

— Това ми е последното. Тези неща също вече нямат значение. Кажи ми, Маккай, кога предположи, че Арич е само мой пълномощник?

— Когато разбрах, че не всички гауачини са такива по произход.

— Но Арич…

— Той се домогва до по-отговорни постове.

— Да… естествено. Разбирам. Инициаторите на експеримента Досейди далеч не можеха да бъдат сведени до няколко клана или един-единствен вид. Трябваше да имаме нещо като… мисля, че вие, хуманоидите, го наричате „Върховно Командване“. Да, това неизбежно щеше да бъде разкрито от един толкова наблюдателен човек като теб. Струва ми се, че ни подведоха твоите многобройни бракове. Имаше ли зад тях умисъл?

Скрит зад непроницаемата си досейдийска маска, Маккай реши да излъже.

— Да.

— Охх…

Мрег сякаш се смали, но после бързо се окопити.

— Разбирам. Ние сме били подведени да повярваме, че си някакъв перверзен дилетант. Сметнахме това за твой недостатък, който може да ни послужи. В такъв случай съществува някакво друго Върховно Командване, за което не сме и подозирали.

Всичко това бе изречено устремно и хвърли светлина върху многообразните мотиви, които определяха възгледите на Мрег. Маккай се чудеше доколко бе проникнал отвъд буквалния смисъл на думите му. Гауачинът отдавна не беше пребивавал на Досейди, нито пък беше роден там, но обстоятелствата сега го принудиха да впрегне всичко научено от тази планета.

Маккай не го прекъсна.

— Както може би се досещаш, ние не очаквахме, че ще прозреш каква е ролята ти, а също и нашата крайна цел. Предполагам…

Каквото и да предполагаше Мрег, той реши да не го казва и вместо това се впусна в разсъждения на глас:

— Човек ще рече, че си роден на Досейди.

Маккай запази мълчание, за да даде възможност на родения от това предположение страх да изпълни съзнанието на Мрег.

Малко по-късно гауачинът го попита:

— Върху всички ли хвърляш вината?

Маккай все така мълчеше.

Мрег стана неспокоен.

— Ние сме нещо като правителство, говоря за моето Върховно Командване. Лесно е да накараш хората да не се бъркат в работата на едно правителство.

Агентът реши да натисне именно тази болезнена точка.

— Правителствата винаги ангажират всичките си поданици, когато видят достатъчно основания да направят това. Приемайки наложената им воля пасивно, тези поданици стават съучастници в онова, което е било извършено в тяхно име.

— Ти си позволил достъп на досейдийците до вратите-трамплини.

Маккай кимна.

— Кейлбаните знаят задълженията си. Джедрик хвърли доста усилия, за да даде необходимите обяснения на своите сънародници.

— Значи смяташ да пуснеш досейдийците на свобода и да преследваш моето Върховно Командване? Внимавай, Маккай. Съветвам те да не забравяш задълженията си на легум и да не обръщаш гръб на Арич.

Агентът продължаваше да мълчи.

— Не прави тази грешка, Маккай. Арич е твой довереник. Чрез него ти представяш всички гауачини.

— Легумът има нужда от отговорен довереник — отбеляза Маккай. — Не от посредник, а от истински довереник, чиито действия са поставени под съмнение пред съда.

Мрег прояви признаци на дълбока тревога.

— Чуй ме, Маккай! Не ми остава много време.

Изведнъж агентът разбра какво ще се случи. Той прикова поглед върху прислужника с късата сабя, който почти скриваше седналия гауачин. Мрег заговори бързо:

— Според нашите разбирания, Маккай, ти не си много добре запознат с някои основни моменти от живота на гауачините. Това беше грешка. И сега твоята… прибързаност те постави в позиция, която скоро ще стане уязвима.

Слугата със сабята се премести малко, вдигайки ръце нагоре. Маккай зърна острието й до дясното му рамо.

— Гауачините нямат семейства като хуманоидите или дори като рийвите — продължи Мрег. — Ние се издигаме постепенно, обединени в групи, които съсредоточават в себе си все повече и повече отговорности спрямо онези под тях. Това беше моделът, който възприе нашето Върховно Командване. Гауачинското семейство е само размножителна единица с ограничен брой правила. Колкото по-голяма е отговорността, толкова по-висока е цената, която се плаща при провал. Питаш ме дали знам цената? Ех, Маккай! Мъжкият гауачин взима необходимите мерки, за да оцелеят най-бързите и най-подвижните от неговите малки. Магистратът е застъпник на Закона. Върховното Командване отговаря пред… Мрег. Разбираш ли? А Мрег е длъжен да взима само перфектни решения. Никакви провали. Затова… Лаупук.

При изричането на последната дума сабята в ръцете на слугата просветна и очерта блещукаща дъга. Острието се заби във врата на седналия гауачин. Елегантно отсечената глава на Мрег бе уловена в прикрепената към върха на сабята примка, вдигната високо нагоре и отново свалена върху бялата престилка, вече изпръскана със зелена кръв.

Сцената изчезна от екрана и на нейно място се появи гауачинът, който бе свързал Маккай с Мрег.

— Арич иска да се посъветва със своя легум — каза той.