Експериментът Досейди

Маккай осъществи следващата серия контакти в предоставената му от клана на Сухата Глава стая. Това бе сравнително голямо помещение за гости хуманоиди, мебелирано с добре обучени кано-столове и едно широко кано-легло, на които Джедрик гледаше с подозрение, въпреки че разполагаше с информацията на Маккай за тези неща. Тя разбираше, че имат само рудиментарен мозък, но нали все пак бяха… живи.

Джедрик стоеше до единствения прозорец в стаята и гледаше към басейна на двора. Когато чу Маккай да се пробужда от тапризиотовия транс, тя се обърна към него.

— Подозренията ни се потвърдиха — рече той.

— Твоите приятели от БюСаб ще застанат ли на наша страна?

— Да.

Джедрик се извърна отново към прозореца.

— Продължавам да се питам как ли изглежда небето над Досейди сега… без Стената на Бога. Дали е така ясно като това над Тандалур. — Тя кимна по посока на двора, който се виждаше през прозореца. — А когато и ние имаме пространствени врати…

Джедрик не довърши. Маккай, разбира се, долавяше всяка нейна мисъл. Тази нова близост изискваше значително пренастройване.

— Мислех си за твоята подготовка като легум — каза тя.

Той отгатна посоката на разсъжденията й. Всички гауачини, участвали в подготовката му, се бяха старали да изглеждат открити. Бяха му казали, че са специално подбрани заради изключителните си качества, най-добрите за тази задача — създаването на гауачински легум от негауачин.

От нищо — нещо!

Неговите учители оставяха впечатлението, че водят живот на нормални гауачини; те имаха обичайния брой плодовити женски в семейните резервоари и пресяваха малките си в Гралуза с необходимото усърдие. На повърхността всичко изглеждаше съвсем обикновено. Въведоха го в интимните аспекти на своето битие, а на въпросите му отговаряха с обезоръжаваща откровеност. Сега, когато интелектът му бе подсилен с този на Джедрик, Маккай видя всичко това в различна светлина. На преден план излязоха боричканията между гауачинските кланове. Той вече знаеше, че не е задавал правилните въпроси, че учителите му са били избрани по критерий, различен от онзи, който бяха изтъкнали, че тайните инструкции на техните шефове са съдържали някои изключително важни нюанси, които са били скрити от бъдещия легум.

Клетата Кейланг!

Това бяха тревожни разсъждения. Те променяха представите му за гауачинската чест и поставяха под съмнение всички онези прибързани сравнения, които бе правил между гауачинските модели и структурата на БюСаб. Подготовката му като агент на БюСаб бе подложена на същия разнищващ анализ.

Защо… защо… защо… защо…

Закон? Гауачински Закон?

Стойността на това да бъдеш човек, който е едновременно агент на БюСаб и легум при гауачините, придоби ново значение. Маккай премина през този лабиринт от факти, както преди време интелектът на Джедрик бе проникнал през Стената на Бога. Зад видимия параван съществуваха други, само смътно зрими сили. Имаше задкулисно здание на властта, хора, които рядко изплуваха на повърхността, творци на решения, чиито най-малки прищевки бяха свързани с ужасни последици за безбройните светове. Много бяха планетите, поробени в една или друга степен. Досейди бе просто крайност със специално предназначение.

Нови тела за стари. Безсмъртие. Полигон за хора, които трябва да взимат гибелни решения.

Но нито един от тях не можеше да бъде толкова завършен досейдиец, колкото Джедрик плюс Маккай.

Той се запита къде е било взето решението за Досейди. Арич очевидно нямаше пръст в това. Зад Арич стояха други — гауачини и негауачини. Някаква призрачна група. По всяка вероятност търговците на власт се срещаха от време на време, но не задължително лице в лице. И никога публично. Тяхното първо правило бе пълната секретност. Използваха хиляди свои слуги, обитаващи периферията на могъществото им, слуги, които привеждаха призрачните заповеди в действие — като Арич.

И Билдун.

Какво се надяваха да спечелят панспечите? Постоянен контрол над неговото его в пашкула? Разбира се. Именно това… плюс нови тела — несъмнено човешки тела, без клеймото на панспечийския произход.

Сега поведението на Билдун — и това на Арич — изглеждаше толкова прозрачно. Недалеч от тях беше и Мрег, повелителят и благодетелят на Арич. Конците на куклата водят до кукловода.

Мрег.

Този глупак, Гриник, му разкри повече неща, отколкото си мислеше.

И Билдун.

— Вариантите са два — рече Маккай.

Джедрик кимна.

— Билдун и Мрег. Вторият е по-опасен.

Маккай се почеса по лицето и в следващия миг почувства, че нещо не е наред. Огледа се и установи, че се намира в женско тяло, застанало до прозореца.

По дяволите! Всичко се променяше толкова лесно.

Джедрик вдигна глава и го погледна със собствените му очи. Говореше с неговия глас, но интонацията си беше изцяло нейна. И двамата намираха това за забавно.

— Твоето могъщо Бюро по Саботаж.

Той разбра.

— Да, благодарение на справедливостта.

— Къде са били тези блюстители, когато предците ми са се оказали подмамени в капана на Досейди?

— Опасно е да бъдеш блюстител на справедливостта — съгласи се той.

— Ти познаваш нашето чувство на ожесточение и обида — рече Джедрик.

— И зная какво е да имаш любещи родители.

— Не забравяй това, когато разговаряш с Билдун.

Маккай още веднъж се озова на леглото, този път в собственото си тяло.

Малко по-късно почувства мисловните пипала на тапризиота и усети съзнанието на Билдун да влиза в контакт с неговото. Реши да не губи никакво време. Скоро призрачните сили щяха да лапнат стръвта.

— Открих местонахождението на Досейди. Въпросът ще стигне до Съдебната арена. В това няма никакво съмнение. Искам да се заемеш с предварителния протокол. Уведоми Върховния Магистрат Арич, че възбуждам официален иск в качеството си на легум. В списъка на съдебните заседатели трябва да влезе един гауачин от Досейди. Говоря за конкретен гауачин. Името му е Броей.

— Къде си сега?

— На Тандалур.

— Възможно ли е това?

Маккай прикри обзелото го съжаление. О, Билдун, колко лесно е човек да надникне в теб!

— Сега засега Досейди е извън опасност. Взел съм необходимите предпазни мерки.

Маккай прекъсна контакта.

— Като си помисля само до какъв смут доведе нашата поява — каза Джедрик разсеяно.

Но агентът нямаше време за подобни абстрактни разсъждения.

— Броей ще се нуждае от помощ, един изключително надежден екип, който искам да бъде подбран от теб.

— Да, а Гар и Трия?

— Засега нека ги оставим на свобода. Електорът ще ги пипне по-късно.