Фантома на Лондон

В квартирата на Мери нахлуват крадци

След тежкия удар, който й нанесе присъдата на брат й, Мери се отдаде напълно на работата си и Майстер беше доволен от това развитие на нещата. Тя често си мислеше дали не трябва да разкаже на известния адвокат за посещението на Кора Милтън, но нещо я възпираше да го направи. Самият Майстер вече рядко споменаваше името на Фантома. Твърде заета с този ритъм на живот, Мери почти не се виждаше с Алън. Веднъж го срещна на главната улица съвсем случайно.

— Алън! — извика тя. — Толкова рядко ви виждам напоследък!

— Имате ли някакви новини за Джон?

— Да, той се чувства добре и вече прави планове за бъдещето. Бих се радвала, ако отидем някъде да изпием чаша чай и да поговорим на спокойствие. Нека се уговорим за сряда следобед!

Тази случка зарадва много Алън и когато той се върна в службата си, всевиждащият доктор Ломънд погледна засмения детектив изпод очилата си и извика:

— Навярно сте получили неочаквано и голямо наследство?

— Не, нещо повече — избавих се от измъчващите ме угризения.

В този миг вратата на стаята се отвори и в стаята влезе едър човек, облечен в дрипи. Изглежда, той познаваше добре обстановката, защото бързо се ориентира в нея, и забелязвайки инспектор Уембъри, на лицето му се появи широка усмивка.

— А, това сте вие, Хекит! Не знаех, че вече сте на свобода! — Алън протегна ръка на новодошлия и го поздрави сърдечно.

— Свободен съм още миналия понеделник — каза човекът, когото Алън нарече Хекит. — Господин Майстер дори обеща да ми намери работа.

— Как, Сем, вие искате да се заемете с адвокатстване? — пошегува се Алън.

— Не, аз ще му чистя обувките… Разбира се, това е унизително занимание за човек с моите способности, но какво да се прави, когато полицията непрекъснато ме преследва.

Хекит потърка небръснатата си брада и продължи:

— Колко е ужасно това, което се случи с младия Ленле!

— Познавате ли го? — попита Алън.

— Не мога да кажа, че съм го познавал — Хекит не отговори веднага. — Бях само веднъж при него в имението. Тогава ми предложи да свършим заедно една работа. Обаче аз не обичам да работя с любители и не се съгласих. При това искаха да използваме оръжие.

Този страх на дребните мошеници да не бъдат хванати на местопрестъплението с оръжие в ръка беше добре познат на Алън. Все пак му беше интересно да разбере кой е предложил на Хекит тази „работа“. Но въпреки всички старания това не му се отдаде.

— А имате ли някакви новини за Фантома, господин Уембъри? Истина ли е, че се е удавил?

Алън беше учуден — наистина всички дребни престъпници се интересуваха от тази зловеща фигура от подземния свят.

— А него познавахте ли, Сем?

— Аз съм един от малцината, — отговори той, — който го е виждал без никакъв грим. Нито един актьор не може да се преобразява като този господин!

— Може би вие ще ни бъдете нужен някой ден — каза Алън, ако Фантома се появи в нашия край.

Сем поклати глава.

— Той никога няма да се върне. Аз вярвам на вестниците!

Доктор Ломънд погледна след отдалечаващата се набита фигура и не можа да се въздържи да направи няколко антропологически бележки.

— Обърнахте ли внимание на главата му? — попита той. — Любопитно би било да се направят някои измервания…

На Алън му се струваше, че времето тече съвсем бавно и че никога няма да дойде сряда. На сутринта той получи бележка от Мери. В нея тя го молеше да я почака в малката сладкарница на главната улица между пет и пет и половина.

Десет минути преди уговорената среща той вече беше запазил маса в дъното, така че никой да не пречи на разговора им.

Мери пристигна, облечена в тъмносин костюм, весела и в добро настроение, с което му напомни за онова безгрижно момиче, което познаваше от детските години. Тя му разказа, че Майстер желае да помогне на Джон да разработи една неголяма ферма и да се занимава със земеделие.

— Броя дните, които остават до освобождението на брат ми — с въздишка каза тя. — Властите в затвора са му обещали, че ще намаляват по три месеца годишно присъдата му при добро поведение от негова страна. А той се старае с всички сили и в последното писмо ми писа, че има намерение да заслужи това облекчение.

Алън попита какво пише Джон за него в писмото.

— Да, той пише за вас — отговори Мери, — но не със злоба. Джон не ви обвинява за това, че го арестувахте, и дори смятам, че бихте могли да се разбирате добре, когато той излезе на свобода.

За себе си тя разказа, че е заета цял ден при Майстер, а вечер се прибира в скромната си квартира. Попита го дали ще бъде любопитно за него да научи, че при нея е идвала жената на Фантома.

Алън широко отвори очи.

— Кора Милтън? — недоверчиво попита той.

Тя се разсмя и му разказа за странното посещение на непознатата гостенка. Сама не знаеше защо скри от него, че Кора я предупреждаваше относно поведението на Майстер.

Алън се заинтересува от писмото с шифъра.

— Бихте ли могли да донесете това писмо, искам да го видя? — попита той.

Тя обеща, след което Алън плати сметката и двамата излязоха да се поразходят заедно в топлата вечер. После вечеряха в малък ресторант и Алън изпрати Мери до трамвая.

Току-що се беше прибрала в квартирата, когато телефонът иззвъня — Майстер искаше тя непременно да има телефон и това беше единственият лукс, който си беше позволила.

Както и очакваше, обаждаше се Морис.

— Къде бяхте? Имам неотложна работа за вас.

Мери отдавна беше решила да не работи късно вечер при него и затова категорично отказа. Но той продължаваше да настоява и Мери счете за най-добре да затвори. Влезе в спалнята, прозорецът на която зееше широко отворен. Тя добре помнеше, че преди да излезе, затвори внимателно всички прозорци в жилището. Кой тогава го е отворил? Мери се огледа и забеляза, че някой е влизал в нейно отсъствие. Провери веднага дали нещо не е откраднато и тогава забеляза, че всички шкафове и чекмеджета бяха отворени.

Единственото нещо, което липсваше, беше писмото на Кора Милтън с тайния шифър…