Фантома на Лондон

Предателството на Майстер

Майстер взе кутийката и я заключи в сейфа, след което отвори вратата и поздрави своя посетител. Въпреки че се опитваше да запази самообладание, той беше блед като платно.

— Търся Ленле — каза Алън.

— Защо ме търсите? — попита Джон.

— Вие познавате госпожа Дарнлей, нали? Преди известно време й изчезна много ценна бисерна огърлица. Колегата ми ме помоли тази сутрин да му изясня една малка подробност, която го е поразила.

Мери, която слушаше разговора през отворената врата, стана от мястото си и се приближи до брат си.

— Той иска да научи защо сте се качили горе в стаята на госпожа Дарнлей?

— Смятам, че вече съм дал обяснение по този въпрос.

— Казали сте, че сте отишли за палтото и шапката си, но се оказа, че един от лакеите ви е предупредил, че палтата на всички гости се намират долу.

— Не помня, защо смятате, че трябва да знам за тази кражба? Та самият аз разбрах за нея на следващия ден, и то от вестниците.

— О, Джон — извика Мери, когато се върна вкъщи, — ти ми спомена, че…

— Скъпа сестро, ти си забравила, че след като се прибрах, не бих могъл да ти разкажа нищо, тъй като аз дори не те заварих у дома.

Мери беше бледа и много разстроена.

— Да, Джон, спомням си — продума тихо тя. — Колко глупаво от моя страна да забравя за това обстоятелство…

След последните думи на Мери настъпи неловко мълчание и Алън се възползва от него, за да се сбогува с всички и да си тръгне. Мери го изпрати и след това се върна към ангажиментите си.

След като остана насаме с Майстер, Джон започна да го моли да изпрати колкото се може по-скоро бисерите в Антверпен, но Майстер възрази, че това трудно би могло да се направи точно в този момент, защото той и къщата му ще бъдат най-зорко наблюдавани от полицията и предложи да скрият бисерите на друго място за ден-два.

Тогава Джон предложи да ги вземе със себе си, защото се страхуваше да не би полицията да направи обиск в къщата на Майстер. Морис Майстер едва успя да прикрие огромното си задоволство.

— Признавам, че идеята ви никак не е лоша. Уембъри едва ли ще обискира вашия апартамент, той е такъв приятел на Мери. — Веднага извади бисерите и ги даде на Джон.

— Ще ги скрия в кутията, която стои под кревата ми, и ще ги върна в края на седмицата — отвърна Джон и напусна къщата на Майстер.

Когато зави зад ъгъла, един човек тръгна след него и го последва до дома му. Нито Джон, нито полицаят, патрулиращ на ъгъла, знаеха, че в тази минута се намират само на няколко крачки от Фантома, когото така настойчиво издирваше Скотланд ярд.

След излизането на Джон, Майстер се замисли за Мери. Той открехна вратата и хвърли поглед в съседната стая, където тя пишеше на машина. Слънцето осветяваше помещението и правеше още по-нежен профила й. Той си помисли, че за да постигне целта си, трябва непременно да се отърве от брат й.

Но как да стане това…? Майстер знаеше, че съществува идеална възможност да изпрати Джон много далеч…

Той се приближи до Мери и като сложи ръка на рамото й, каза загрижено:

— Защо сте така тъжна?

— Непрекъснато мисля за Джон — отговори тя и изведнъж попита: — Морис, какъв е този Фантом?

— Фантома? Защо ме питате за него?

— Защото сред документите ми попадна една телеграма, която вие, вероятно, сте забравили да прочетете. Ето я!

Майстер я грабна от ръцете й. Тя беше изпратена преди три месеца от Сидни от австралийския му агент. Той прочете:

„Установиха кой е човекът, потънал в пристанището на Сидни. Мисля, че Фантома е напуснал Австралия.“

Мери наблюдаваше Майстер — очите му блуждаеха, ръцете му леко трепереха. — Фантома е жив? — прошепна той. После, след като дойде на себе си, прибави:

— Той е един от старите ми клиенти, когото не обичах особено — голям негодник!

Разкъса телеграмата на дребни късчета и я хвърли в коша. След което се върна към разговора за Джон и каза:

— Мери, не трябва толкова да се безпокоите за него. Но ако трябва да съм честен, той причинява големи грижи и на мен и аз съм много недоволен от поведението му.

— Но защо?

— Той дружи с хора, които аз не бих допуснал и до прага си.

Мери скочи, хвана го за двете ръце и силно ги стисна.

— О, Морис, нима нищо не може да направите за Джон?

Майстер мислеше, че ако Джон послуша съвета на Алън и замине в чужбина, там той лесно би могъл да продаде бисерите и да заживее богато с получените пари заедно с нищо неподозиращата си сестра. Тогава Мери щеше да бъде завинаги изгубена за него. Ето защо той се реши да попречи на подобен развой на събитията.

— Ще се постарая да направя всичко възможно — уверено каза Майстер. — И нека хубавата ви глава не се измъчва с подобни мисли.

Майстер държеше в работния си кабинет още една пишеща машина, която използваше за тайната си кореспонденция. И Мери чу как тази машина заработи…

Когато инспектор Уембъри влезе късно вечерта в кабинета си, намери на масата писмо без подпис и подател, което гласеше: „Бисерната огърлица на госпожа Дарнлей е открадната от Джон Ленле и сега се намира в дома му.“

Алън излезе, дълбоко замислен за съдбата на Мери и нейния брат.