Фантома на Лондон

Джон се завръща

В къщата на Майстер имаше таен вход, който беше известен още на трима души. Един от тях, както се надяваше Майстер, вече не беше между живите, другият — Джон Ленле — беше в затвора. Третият беше Мери — на нея той сам го показа.

Владенията на Майстер се простираха до малкия тинест канал, на чийто бряг имаше няколко сгради, приличащи на складове.

Тази сутрин покрай канала вървеше висок, строен млад човек. Когато стигна до тъмните постройки, той извади от джоба си малък ключ и отключи вратичката на сградата.

Едва направил няколко крачки навътре, със същия ключ той отвори вратата на единия от складовете и я заключи отвътре. После се спусна по извитата стълба, която водеше към подземен канал, иззидан от тухли. Проходът беше достатъчно висок за човек, среден на ръст, но младежът трябваше да се наведе, за да мине.

По всичко личеше, че мястото му беше добре познато, защото след шест крачки той напипа малка дупка, в която Майстер винаги държеше готови за употреба четири фенерчета.

Замисълът на последния беше, че по този подземен проход при него ще идват очарователни гостенки, като се крият от любопитните погледи.

Младежът продължаваше да върви все така уверено, докато стигна до стая, постлана с килим и приличаща на склад, от която водеше стълба нагоре. След като стигна до половината на тази стълба, той стъпи с крак на точно определено място на стъпалото и се усмихна — знаеше, че при това движение вътре в стаята се запалва червена светлина. Това беше сигнал, измислен от самия Майстер. Не след дълго неочакваният посетител стигна до вратата, спря и се ослуша.

Чу гласа на Майстер, а след това и на Мери:

— Скъпа Мери, колко сте хубава!

— Не говорете такива глупости, Морис!

После се чу музика — Майстер навярно свиреше на рояла. След няколко минути младият господин, притаен зад вратата, чу гласа му, както и шум от борба в стаята. Отвори вратата и хвърли в ужас Морис, който избяга в спалнята. Вцепенена от страх, Мери гледаше как вратата бавно се отваря и в стаята влиза човек, в чието лице тя разпозна брат си.

— Джон! — извика тя и се хвърли в обятията му. — Защо не ми писа, че се връщаш? — задъхано попита тя.

Джон строго погледна сестра си и каза:

— Мери, какво правиш в тази къща? Ти не би трябвало да работиш вече при Майстер, защото аз му оставих пари и го помолих да се грижи за теб и да не работиш по време на моето отсъствие.

Сестра му учудено го погледна.

— Оставил си пари на Майстер?

— Разбира се! Нима той е прекратил месечните ти вноски?

— Аз дори не знаех, че ти си оставил пари за мене — прошепна тя. — Надявам се, Джон, че не ми се сърдиш…

— Разбирам — отвърна брат й. После й разказа защо е освободен от затвора предсрочно.

— В затвора имаше бунт и тези луди хора искаха да убият губернатора… Аз му спасих живота, но смятах, че само ще ми намалят наказанието… И изведнъж вчера ми съобщиха, че съм свободен.

Братът и сестрата не забелязаха, че в стаята беше влязъл Хекит и беше чул целия разговор.

Мери прегърна нежно брат си и прошепна:

— Джон, надявам се, че сега ще започнем нов живот. Искам да напуснем Лондон. Майстер обеща, че ще ти помогне финансово, за да започнеш нещо. Помисли, Джон, ти не би попаднал в затвора, ако следваше съветите му.

— Хмъ… — избъбри брат й. — Той ли ти каза това? — После прибави, гледайки я втренчено:

— Мери, кажи ми откровено, влюбена ли си в Майстер?

Младото момиче изглеждаше обидено от този въпрос и не отговори веднага, а брат й взе мълчанието за смущение и попита повторно:

— Значи ти го обичаш?

— Той беше много добър към мене… — започна тя и в същия момент се запита в какво точно се беше проявила добротата на Майстер.

— Все пак от днес ти ще прекратиш работата — каза Джон сериозно.

Мери се разсмя и възкликна.

— Не знаеш колко неотложни неща имам да свърша.

Тя седна зад пишещата машина, а в това време вратата се отвори и влезе самият Майстер. Като видя младия Ленле в стаята, той се намръщи.

Джон с поглед каза на сестра си да излезе и се обърна към Морис, без да му подаде ръка.

— Кажете ми, Майстер, защо не сте казали на сестра ми за парите, които ви оставих за нея?

— Отговорете ми първо вие, Джон, какво правите тук? — вече поуспокоен попита Майстер.

Джон накратко преразказа историята на своето освобождаване и като гледаше изпитателно Майстер, повтори въпроса си.

— Драги ми Джон, смятах, че ще е по-добре да намеря някакво занимание на очарователната ви сестра, която иначе би скучала. Впрочем, към нея изпитвам най-топли бащински чувства.

Майстер видя строгия поглед на брата и неволно сведе глава.

— В такъв случай стойте по-настрана от нея, отдавна ви познавам, Морис, и зная, че репутацията ви не е от най-добрите. Още веднъж ви предупреждавам, ако имате намерение да повторите историята с Гуенда Милтън, зле ще си изпатите!