Фантома на Лондон

Кора припада

Вратата се отвори и в стаята влезе Кора Милтън. Тя беше облечена елегантно и с вкус. Спря се на прага и огледа внимателно всеки от присъстващите.

Полковникът стана от стола си и учтиво я поздрави.

— Добро утро, госпожо Милтън. Помолих ви да дойдете тук, за да може приятелят ми да поговори с вас.

Кора даже не погледна доктора, цялото й внимание беше съсредоточено върху полковника.

— Много се радвам! — отговори тя. В гласа й се усещаше ирония. — Може би ще ми кажете какво ново и интересно има в театрите!

— Най-интересният театър в Лондон е Скотланд ярд — прекъсна я докторът. — Тези дни представяме доста интригуваща мелодрама и на вас е възложена главната роля.

За пръв път откакто беше влязла, Кора погледна доктора.

— Остроумно казано — забеляза тя. — А какво ще играем?

— Ще си играем на въпроси и отговори, като въпросите ще задавам аз. Вие, струва ми се, сте отскоро в Лондон и досега сте били в чужбина, нали? Кажете ни, ако обичате, къде се разделихте с мъжа си?

Усмивката изчезна от красивото й лице.

— Кажете ми, Уембъри, кой е този човек? — попита тя Алън.

— Доктор Ломънд, съдебен лекар на област Дептфорд — отговори Алън.

Изглежда, отговорът я успокои, защото когато отговори, в думите й звучеше предишната ирония:

— Защо ме питате? Вероятно знаете, че от години не съм виждала мъжа си и че никога вече няма да го видя… Мислех, че всички са прочели вече във вестниците, че бедният Артър се удави в пристанището на Сидни.

Докторът се усмихна и показа разкошните светли дрехи на младата жена.

— Нима? — отбеляза той. — Да, да, аз веднага забелязах, че сте в дълбок траур…

Кора видя, че тази хитрост не сполучи, и за момент самообладанието й я напусна.

Срещу нея докторът продължаваше да се усмихва:

— Нека се върнем отново към това печално събитие. Доколкото ми е известно, мъжът ви набързо е напуснал Англия преди три или четири години. Всъщност, кога го видяхте за последен път?

Кора Милтън предпочете да не отговаря на този въпрос, защото усети, че събеседникът й не може да бъде подведен лесно, и сведе погледа си.

— Пристигнали сте в Сидни три месеца след него — продължи докторът, като хвърли бегъл поглед върху документа, който му подаде Алън. — Нарекли сте се госпожа Дженсън и сте отседнали в хотел „Харбър“, стая 36, и по това време често сте се срещали с мъжа си.

Устните на младата жена незабележимо трепнаха и тя направи усилие да се усмихне.

— Колко гениално!… Та вие знаете дори номера на стаята ми!

След миг рязко добави:

— Но вече ви казах, че не съм го виждала.

Докторът обаче я притисна с още факти, които му бяха известни:

— Той ви е звънял по телефона и вие сте го молили да ви даде възможност да се срещнете с него, или се лъжа.

Той спря, като очакваше отговор, но Кора мълчеше. Тогава продължи:

— Мъжът ви се боял, че може би ви следят и чрез вас полицията лесно би попаднала по следите му.

— Той да се бои! — извика тя и в гласа й прозвучаха гневни нотки. — Вие забравяте, че Артър Милтън никога от никого не се е страхувал. — Впрочем сега това няма никакво значение, щом той вече не е между живите.

— Нека тогава да го възкресим — каза докторът и лукавата усмивка не слизаше от устните му. Той щракна с пръсти и извика: — Възкръсни, Артър Милтън, ти, който напусна Мелбърн на парахода „Темистокъл“ в деня на сватбата си!

Кора чувстваше, че по някакъв начин се е издала. Сепна се и се разсмя нервно:

— Колко глупаво от моя страна да се възмущавам от шегите ви. Не съм длъжна да отговарям на въпросите ви и не зная защо стоя тук.

След което Кора Милтън стана от мястото си и тръгна към вратата.

— Отворете вратата на госпожа Милтън — обърна се доктор Ломънд към Алън и прибави с невинен тон: — „Госпожица Милтън“ — нали?

Тя се обърна и очите й гневно засвяткаха.

— Какво искате да кажете с това? Може би сте знаменит доктор, но този път диагнозата ви е съвършено погрешна.

— Значи вие действително сте омъжена?

— Ще ви кажа само, че първият път ни венча пасторът на парахода и този брак е напълно легален, като след това ние още веднъж се венчахме в църквата „Св. Павел“ в Дептфорд.

— Омъжена!… — прошепна недоверчиво докторът. — Хм, явно женените имат много къса памет. Мъжът ви е забравил да ви изпрати любимите орхидеи.

— Какво искате да кажете с това?

— Нали той винаги ви изпраща орхидеи на годишнините от сватбата. Даже когато се е крил в Австралия и когато сте живели в различни градове, когато полицаите са следили и вас, и него, той пак е намирал начин и ви е пращал цветя. Но тази година не сте ги получили. Едва ли просто е забравил… Може би тази година друга жена е получила букет орхидеи?…

Кора пристъпи към него и очите й святкаха от гняв:

— Така ли мислите! — извика тя. — Тогава знайте, че Артър никога не е мислил за друга жена и че се е излагал на хиляди опасности, само и само да се види с мен.

— Той е бил в Мелбърн, когато и вие сте били там, и все пак не ви е изпратил орхидеи — доволен констатира докторът.

Кора го прекъсна и извика:

— Орхидеи… Много са ми потрябвали те, когато не ги получих, аз знаех, че…

Тя спря.

— … Че е напуснал Австралия — допълни докторът. — Затова и вие така бързо отпътувахте… Започвам да мисля, че още го обичате.

При тези думи Кора Милтън за пръв път се усмихна и каза:

— Мисля, че сега мога да си отида?… Нали нямате намерение да ме арестувате?

— Вие сте съвършено свободна и можете да си отидете, когато поискате, госпожо Милтън — намеси се полковник Уолфорд.

— Довиждане — каза тя и тръгна към вратата.

— Любовта е сляпа — не спираше докторът. — Вие сте го срещнала на Колинс Стрийт и не сте го разпознала? Искате да ни накарате да повярваме, че той е бил така добре гримиран, че не сте го познала посред бял ден? Но това е твърде невероятно, госпожо Милтън! Помислете все пак какво говорите!…

Кора отново изгуби контрол върху чувствата си и се обърна към мъчителя си:

— На Колинс Стрийт! — с презрение извика тя. — Той би могъл да се появи и на Риджънт Стрийт и никой да не го познае. Дори да пазите всички входове и изходи, той би могъл спокойно да влезе и да си излезе оттук. Вие се смеете, но той е способен на това!…

В този момент Блис влезе в стаята. Алън не беше сигурен дали Кора Милтън го е видяла, или не, защото през цялото време, докато говореше, погледът й беше устремен към доктор Ломънд.

Изведнъж тя пребледня и припадна. В последния момент, преди да се смъкне на пода, Алън се спусна към нея и успя да я хване.