Фантома на Лондон

Тайнственият летец

С напредването на вечерта мъглата ставаше все по-гъста и по-гъста. Час след разговора на Мери с брат й един автомобил си пробиваше път през лепкавата влага и накрая спря безшумно до една изоставена къща. През войната тук е имало летище, после тази ивица земя на няколко пъти е минавала от едни ръце в други и вече никой не си спомняше името на истинския й стопанин.

Шофьорът угаси фаровете и тръгна към сградата. Той чу кучешки лай и от мъглата се обади глас:

— Вие ли сте, полковник Ден?

— Да — беше отговорът.

— Приготвих самолета ви, в пълна изправност е, обаче не ви съветвам да летите за Париж точно тази нощ. Мъглата е прекалено гъста и по сведения на метеорологичната служба тя се издига на височина две хиляди метра и така чак до Ламанша.

— В такъв случай ще се позабавлявам добре — отговори весело човекът, когото другият нарече „полковник Ден“. — Полетите в гъста мъгла са точно моята специалност.

Другият измърмори нещо за това, че всеки е свободен да постъпва, както намери за добре, и замина напред, осветявайки пътя си с малко фенерче.

Яката на палтото на полковника беше вдигната така, че лицето му не се виждаше. Човек можеше да забележи единствено блясъка в очите му, останалата част от лицето му беше в сянката на мека шапка, прихлупена ниско над веждите.

— Чудесна машина — каза механикът, докато правеше последните приготовления. — Чистих и изпробвах мотора цяла сутрин.

По време на войната той беше служил във въздушните войски, а сега работеше в един гараж и живееше недалеч оттук, в малка къща. Славеше се като най-добрия механик на самолети в цяла Англия.

— Днес тук идва полицията, господине — продължи той. — Разглеждаха всичко наоколо и непременно искаха да разберат кой е собственикът на тази машина. Казах им, че сте вие — бивш офицер от военновъздушните сили, но право да си кажа, и аз самият не знам кой сте всъщност!

Човекът срещу него тихо се разсмя.

— Грин, по-добре ще е за вас да не се задълбочавате толкова. Плаща ви се достатъчно добре, за да мислите единствено в изправност ли е машината и дали резервоарите са пълни.

— Правих най-различни предположения — не спираше Грин.

— Смятах дори, че се готвите да бягате на континента, но това в края на краищата действително не е моя работа и не ме засяга. — После той изведнъж промени темата на разговора.

— Чували ли сте някога за Фантома, господине? Всички вечерни вестници пишат за него.

— Какъв е този Фантом? — попита полковникът.

— Това е човек, който непрекъснато променя външността си до неузнаваемост, полицията го преследва от дълги години, но уви, безрезултатно — обясни Грин.

Той беше от онези хора, които живо се интересуваха от престъпления и замесените в тях лица. Не само си спомняше всички извършени през последните двадесет години убийства, но можеше без грешка да назове извършителите и колко години присъда са получили.

— Този Фантом, казват, е служил във въздушните сили — продължаваше приказливият механик.

— Никога не съм чувал за него! — отсече полковникът.

Той влезе в хангара и започна внимателно да разглежда машината. Изглежда, огледът го задоволи, защото се обърна към механика:

— Чудесно, всичко е в пълна изправност. Не знам точно кога ще излетя тази нощ, тъй че изкарайте самолета, за да бъде готов за полет. — Полковник Ден извади от джоба си връзка банкноти и ги подаде на механика с думите:

— Щом сте толкова любопитен, приятелю, то ще ви кажа, че се готвя да летя с една млада дама. Не е ли романтично?

— Вероятно тя бяга от мъжа си — не преставаше да любопитства Грин.

— Да, тя наистина е омъжена — съгласи се полковникът. — Във всеки случай със сигурност мога да ви кажа, че колкото по-гъста е мъглата, толкова по-добре. Може да тръгнем към Франция или Белгия, а може и към Северна Африка… Кой знае? Не мога да ви кажа кога ще се върна обратно, но ще ви оставя достатъчно пари, за да живеете добре поне една година. Ако не се върна след десет дни, съветвам ви да напуснете и да държите устата си здраво затворена. Бог знае, може някога пак да се срещнем.

Той тръгна обратно към автомобила и Грин с присъщото си любопитство през цялото време се стараеше да разпознае скритото му лице. Никога не беше виждал на дневна светлина лицето на полковника. Той идваше нощем с прихлупена над очите шапка и облечен с широко палто. Струваше му се, че клиентът му е с брада, но досега не му се беше удало да надникне зад вдигнатата яка и да се увери в това.

— Ако се върнем отново на Фантома — започна Грин.

— Грин! Не знам нищо за този Фантом, освен че е много опасен човек. Страшно е дори само да се мисли или да се говори за него. Съсредоточете се върху самолетите, те са по-безопасни.