Тактиката на Майстер

Майстер знаеше едно нещо със сигурност: Джон се превръщаше в истинска опасност за него. Той беше способен да приведе в изпълнение заплахите, които му отправи.

Скоро мислите му го отведоха към сестрата на Джон. Любовта му към младото момиче премина в истинска страст и сега, когато се боеше, че ще я изгуби, тя му се струваше най-прекрасната жена в целия свят.

Седна зад рояла и започна да свири любимата си мелодия и не забеляза как Мери влезе в стаята.

— Морис! — обърна се тя към него.

Музиката спря.

— Трябва да разберете, че не мога да продължа да работя при вас сега, когато Джон се върна — каза тя.

— Празни приказки — отговори й той и в гласа му се долавяха онези бащински нотки, които не му се удаваха особено лесно.

— Той е толкова подозрителен — продължаваше тя.

— Бих желал зад подозрителността на брат ви да се крие някаква основателна причина — каза Майстер.

Мери недоумяваше.

— Но вие знаете много добре, че не мога да остана повече у вас.

Майстер стана, приближи се до нея и сложи ръката си на рамото й.

— Ако сега си отидете, всички ще помислят, че аз действително съм чудовище — каза той с шеговит глас. — Та вие не можете цял живот да изпълнявате желанията на Джон, който по всяка вероятност ще прекара половината от своя живот в затвора.

Тя извика от учудване.

— Трябва да притежавате смелост и да гледате истината в очите. Няма смисъл да се лъжете!… Та вие не знаете цялата истина. Стараех се да скрия всичко от вас, но това вече е непосилно за мен.

— Какво сте искали да скриете от мен? — попита тя с треперещ глас.

Мери беше пребледняла като платно.

— Ето как стоят нещата — започна той и се поколеба, като че ли се чудеше дали да й разкаже. — Как мислите, какво е направил безумният ви брат, преди да го хванат и съдят? Аз, както сама знаете, бях най-добрият му приятел, но това не му попречи да подправи подписа ми на един чек за четиристотин лири.

Мери с ужас се отдръпна.

— Но това е престъпление!

— Ето това е чекът. — Майстер извади от джоба си бележник, в който беше пъхнат чек. — Държа го тук и самият аз не знам как да постъпя с Джон.

Мери се опитваше да прочете името, изписано върху чека, но Майстер се стараеше да не й го показва напълно. Това беше чек, получен със сутрешната поща, а цялата история с подправянето той току-що измисли. Майстер често импровизираше така.

— Нима не може да се унищожи този документ? — попита Мери с треперещ глас.

— Разбира се, това е възможно… — Майстер играеше великолепно ролята си. — Но брат ви е толкова отмъстителен! Трябва да го запазя като средство, с което бих могъл да се защитя.

Майстер сложи чека обратно в джоба си.

— Разбира се, никога никому няма да го покажа — каза той и хвърли бърз поглед към Мери.

После добави с нежен глас:

— Сама не знаете, Мери, колко ми е трудно да говоря с вас за вашия брат. Бих желал да поговорим на спокойствие, за да сме сигурни, че никой няма да ни попречи. Елате да вечеряме заедно…

Тя поклати глава.

— Не мога да направя това. Морис, нима вие искате и за мен да говорят същото, което са говорили за Гуенда Милтън?

Майстер се ядоса.

— Защо всички ме упрекват за съдбата на това момиче? Ако не искате, може да не идвате! Не разбирам всъщност поради каква причина съжалявам вашия брат, а дори се опитвам и да го защитавам.

Мери изпадна в ужас от внезапния му гняв.

— О, Морис! — извика тя.

— Все ми е едно — рязко я прекъсна той. — Никога не съм бил на колене пред никоя жена и не смятам повече да ви моля! Ако искате, можете веднага да си заминете оттук, но брат ви едва ли ще ви последва, в това можете да бъдете убедена!

Мери го хвана за ръката, тя беше изпаднала в ужас, че Майстер ще изпълни заплахата си.

— Морис, вие знаете, че ще направя всичко, каквото пожелаете…

Той я погледна някак странно.

— Елате утре в единадесет часа…

Преди да успее да продължи, на вратата се чуха три отсечени удара.

Майстер с тревога в гласа попита:

— Кой е там?

Отговори му плътен мъжки глас:

— Трябва да говоря с вас, Майстер!

Морис отиде до вратата и я отвори. На прага го гледаха тъмните проницателни очи на инспектор Блис.

— Вие ли сте? — промълви Майстер.

Блис се усмихна горчиво, показвайки белите си равни зъби.

— Пазя ви от Фантома — каза той рязко. Погледът му се плъзна към развълнуваното момиче.

— Не смятате ли, госпожице Ленли, че и вие се нуждаете от охрана?

Тя поклати отрицателно глава.

— Аз не се боя от Фантома. Зная, че на мен той не би сторил нищо лошо.

Блис се усмихна загадъчно.

— Нямах предвид Фантома! — каза той, като не сваляше поглед от Морис Майстер.

Загрузка...