Майстер знаеше едно нещо със сигурност: Джон се превръщаше в истинска опасност за него. Той беше способен да приведе в изпълнение заплахите, които му отправи.
Скоро мислите му го отведоха към сестрата на Джон. Любовта му към младото момиче премина в истинска страст и сега, когато се боеше, че ще я изгуби, тя му се струваше най-прекрасната жена в целия свят.
Седна зад рояла и започна да свири любимата си мелодия и не забеляза как Мери влезе в стаята.
— Морис! — обърна се тя към него.
Музиката спря.
— Трябва да разберете, че не мога да продължа да работя при вас сега, когато Джон се върна — каза тя.
— Празни приказки — отговори й той и в гласа му се долавяха онези бащински нотки, които не му се удаваха особено лесно.
— Той е толкова подозрителен — продължаваше тя.
— Бих желал зад подозрителността на брат ви да се крие някаква основателна причина — каза Майстер.
Мери недоумяваше.
— Но вие знаете много добре, че не мога да остана повече у вас.
Майстер стана, приближи се до нея и сложи ръката си на рамото й.
— Ако сега си отидете, всички ще помислят, че аз действително съм чудовище — каза той с шеговит глас. — Та вие не можете цял живот да изпълнявате желанията на Джон, който по всяка вероятност ще прекара половината от своя живот в затвора.
Тя извика от учудване.
— Трябва да притежавате смелост и да гледате истината в очите. Няма смисъл да се лъжете!… Та вие не знаете цялата истина. Стараех се да скрия всичко от вас, но това вече е непосилно за мен.
— Какво сте искали да скриете от мен? — попита тя с треперещ глас.
Мери беше пребледняла като платно.
— Ето как стоят нещата — започна той и се поколеба, като че ли се чудеше дали да й разкаже. — Как мислите, какво е направил безумният ви брат, преди да го хванат и съдят? Аз, както сама знаете, бях най-добрият му приятел, но това не му попречи да подправи подписа ми на един чек за четиристотин лири.
Мери с ужас се отдръпна.
— Но това е престъпление!
— Ето това е чекът. — Майстер извади от джоба си бележник, в който беше пъхнат чек. — Държа го тук и самият аз не знам как да постъпя с Джон.
Мери се опитваше да прочете името, изписано върху чека, но Майстер се стараеше да не й го показва напълно. Това беше чек, получен със сутрешната поща, а цялата история с подправянето той току-що измисли. Майстер често импровизираше така.
— Нима не може да се унищожи този документ? — попита Мери с треперещ глас.
— Разбира се, това е възможно… — Майстер играеше великолепно ролята си. — Но брат ви е толкова отмъстителен! Трябва да го запазя като средство, с което бих могъл да се защитя.
Майстер сложи чека обратно в джоба си.
— Разбира се, никога никому няма да го покажа — каза той и хвърли бърз поглед към Мери.
После добави с нежен глас:
— Сама не знаете, Мери, колко ми е трудно да говоря с вас за вашия брат. Бих желал да поговорим на спокойствие, за да сме сигурни, че никой няма да ни попречи. Елате да вечеряме заедно…
Тя поклати глава.
— Не мога да направя това. Морис, нима вие искате и за мен да говорят същото, което са говорили за Гуенда Милтън?
Майстер се ядоса.
— Защо всички ме упрекват за съдбата на това момиче? Ако не искате, може да не идвате! Не разбирам всъщност поради каква причина съжалявам вашия брат, а дори се опитвам и да го защитавам.
Мери изпадна в ужас от внезапния му гняв.
— О, Морис! — извика тя.
— Все ми е едно — рязко я прекъсна той. — Никога не съм бил на колене пред никоя жена и не смятам повече да ви моля! Ако искате, можете веднага да си заминете оттук, но брат ви едва ли ще ви последва, в това можете да бъдете убедена!
Мери го хвана за ръката, тя беше изпаднала в ужас, че Майстер ще изпълни заплахата си.
— Морис, вие знаете, че ще направя всичко, каквото пожелаете…
Той я погледна някак странно.
— Елате утре в единадесет часа…
Преди да успее да продължи, на вратата се чуха три отсечени удара.
Майстер с тревога в гласа попита:
— Кой е там?
Отговори му плътен мъжки глас:
— Трябва да говоря с вас, Майстер!
Морис отиде до вратата и я отвори. На прага го гледаха тъмните проницателни очи на инспектор Блис.
— Вие ли сте? — промълви Майстер.
Блис се усмихна горчиво, показвайки белите си равни зъби.
— Пазя ви от Фантома — каза той рязко. Погледът му се плъзна към развълнуваното момиче.
— Не смятате ли, госпожице Ленли, че и вие се нуждаете от охрана?
Тя поклати отрицателно глава.
— Аз не се боя от Фантома. Зная, че на мен той не би сторил нищо лошо.
Блис се усмихна загадъчно.
— Нямах предвид Фантома! — каза той, като не сваляше поглед от Морис Майстер.