Фатално отклонение

Глава 11

След заминаването на Джордан животът в известен смисъл възвърна нормалния си ход. Пинк се опита да продаде част от голяма ферма на един човек, който искаше да започне бизнес с коли под наем, но собственикът на земята в последния момент се отказа. Лили работеше активно като доброволка в болницата и заедно с Бренда и Лорета имаше много заявки за обеди и вечери, приготвени от „Домашна кухня“. Никой повече не се обади във връзка с обявата във вестника. Ройс ги посещаваше от време на време, за да им съобщи, че разпитва този или онзи, или за да им покаже резултатите от лабораторните изследвания на незначителни дреболии, събрани на местопрестъплението. Оръжието все още не беше открито, но от лабораторията бяха категорични, че става дума за дървен предмет. Единствено Грейсън можеше да се похвали с нещо. Той спечели лесно изборите в училище, а като преден защитник на Пантерите от окръг Крес осигури победата на отбора. Лили направи усилие да покаже, че се вълнува, но й беше трудно да прояви ентусиазъм. Радваше се, че нейният син преуспява в живота. За себе си често имаше чувството, че животът й просто се влачи.

Един понеделник следобед в края на октомври силно чукане на предната врата събуди Лили от дълбок сън. Електронният будилник показваше четири и половина и Лили не можа да повярва, че е спала повече от час. През деня полагаше големи усилия да се държи нормално, но когато й дойдеше много, намираше спасение в съня. Единственото неудобство от това отдаване на забрава беше, че се събуждаше с познатото плашещо чувство за празнота и загуба.

— Ей сега — измърмори тя и после извика високо: — Идвам.

Тръгна със залитане по коридора, прекарвайки пръсти през косата си, за да я отметне от лицето, щипейки бузи, за да се разсъни. Отвори вратата и погледна навън. Отначало не видя никого. После забеляза Алин Старнс, която бе седнала в един от люлеещите се столове на верандата и бършеше очите си с две ръце. Лили излезе на верандата и потръпна от хладния октомврийски следобед. Седна на другия люлеещ се стол до момичето.

— Алин?

Момичето погледна Лили с червени, подпухнали очи.

— Здравейте, мис Бърдет.

— Какво има, скъпа? — Лили се прозя и тръсна глава. — Извинявай — каза тя и опъна пуловера си плътно по тялото.

— Не исках да ви събудя — каза натъжено момичето.

— Няма нищо — отвърна Лили. — Като че ли нямам друга работа, та да спя по това време на деня.

— Грейсън тук ли е? — попита Алин.

— Не. Мисля, че не е. Може да се е върнал, докато съм спала. — Лили стана и отвори предната врата. — Грейсън — извика рязко тя. Вътре цареше тишина.

— Знаете ли къде е? — попита Алин.

Лили се намръщи.

— Сутринта каза, че има среща с някого след училище. Аз предположих, че срещата е с теб.

— Трябваше да е с мен — каза Алин. — Трябваше да се срещнем при гардеробите. Веднага след последния час.

— И той не дойде? — повиши глас тя.

Алин се разплака и поклати глава. Сълзите се стекоха по лицето й като дъждовни капки по мокър чадър.

Дланите на Лили изведнъж се изпотиха. Сигурно има някакво просто обяснение, каза си тя. Та той всъщност е голям. Може да се грижи за себе си. Но никакви разумни доводи не разсеяха страха, който внезапно я обзе.

— Не знам — каза нервно тя. — Може би е трябвало да отиде някъде с Ръсел или с някое друго момче. Сигурно всеки момент ще дойде.

— Знаех си — захълца Алин. — Знаех си. Отдавна го е намислил.

— Алин, да не би нещо да не е наред? — попита настоятелно Лили.

— Нищо не е наред — изплака Алин. — Трябва да вървя.

— Чакай малко — каза Лили. — Чакай. Ако знаеш къде е, моля те, кажи ми. Аз се притеснявам за него. Ако е казал, че ще се срещнете…

— Изглежда е размислил — заяви Алин с тих твърд глас.

— Но къде може да е отишъл? — извика Лили.

— Подозирам къде може да е — отговори горчиво Алин.

Лили изведнъж разбра, че тук може да е замесено друго момиче.

— Като се върне, ще му кажа да ти се обади — каза внимателно тя.

— Няма значение. Вече ще бъде късно — отговори Алин. Слезе тичешком по стълбите на верандата, качи се на колелото си и пое към града.

Лили я гледаше как се отдалечава. От една страна, й беше жал за нея и се надяваше, че няма да се разстрои повече от това. От друга страна, се молеше Алин да се окаже права и на Грейсън да му няма нищо, а просто да е в компанията на друго момиче. Бакъренорусата коса на Алин се открояваше като малко пламъче сред пъстрокафявия фон на есенния пейзаж. Любовта е толкова болезнена, когато си млад, помисли си тя. Тогава сърцето е най-уязвимо.

Телефонният звън прекъсна мислите й и сърцето й подскочи. Може би е Грейсън. Затвори предната врата, влезе вътре и вдигна слушалката. Гласът, който чу, я изненада.

— Джордан? — каза тя.

— Как си, Лили?

Лили погледна през прозореца към улицата, надявайки се да види сина си.

— Карам някак — отговори тя. На другия край Джордан мълчеше. — Съжалявам, Джордан, не мога да говоря повече.

— О, извинявай, не исках да те притеснявам. — Гласът на Джордан беше плътен и като актьор той умееше да му придава топлота и увереност, но Лили долови тревога и несигурност в тона му.

— Откъде се обаждаш? — попита тя загрижено. — В Ню Йорк ли си?

— Да. Върнах се на работа. Чудех се дали няма някакви новини. Не исках да ти досаждам, но просто е много изнервящо, когато не знаеш какво става.

— Повярвай ми, че знаеш точно толкова, колкото и ние знаем. Казах на Пинк, че според мен шерифът е обезкуражен не по-малко от нас — обясни Лили. — Но изглежда не можем да направим нищо.

— Така изглежда — съгласи се той.

Лили чу, че някой влиза в коридора и се обърна с надеждата, че ще види Грейсън. Беше Пинк.

— Между другото, майка ти дойде да ме види — каза тя на Джордан.

— Така ли? Как ти се стори? Тревожа се за нея.

— Изглеждаше добре. Тя е жилав човек. Много е преживяла. Всъщност нейното гостуване ми подейства добре.

— Това е хубаво. — В гласа на Джордан прозвуча истинско облекчение. — Страхувах се, че този път ще й дойде прекалено много. — Лили долови в гласа му нещо, което отдавна й бе познато. Той се настройваше за сериозен разговор. Пинк бе излязъл от стаята, но сега се върна с бутилка „Джак Даниелс“ и чаша. Наля си малко уиски и загледа намръщено чашата. Тя знаеше, че не се мръщи на питието.

— Ще ти се обадя, ако научим нещо — каза решително тя.

— Е, добре — отвърна Джордан и в гласа му прозвуча лека изненада.

— Благодаря, че се обади.

— Да се пазиш, Лили.

— Ще се пазя. Довиждане засега. — Тя затвори телефона.

— Е-е — каза Пинк. — Какво иска Ромео?

Лили го изгледа хладно.

— Джордан се интересуваше как върви разследването.

Пинк поклати глава и си наля още една глътка уиски.

— Златен шанс е това за него — въздъхна той. — Откога чака такава възможност.

— Пинк — каза тя. — Притеснявам се за Грейсън. Трябвало е да се срещне с Алин след училище…

Пинк нарочно пресуши на един дъх чашата си.

— След такъв ден като днешния да се върна у дома и да чуя как жена ми си чурулика по телефона с бившия си съпруг.

— Чу ли какво ти казах? Грейсън не се е срещнал с Алин и не се е прибирал — повтори Лили.

— Боже мой — извика Пинк. — Той е на шестнайсет години. Сигурно си е намерил по-приятно занимание.

— Ами ако му се е случило нещо?

— Не изпадай в хистерия, Лили.

— Извинявай. Притеснявам се за него. Вече изгубих едното си дете. Не мога да не се притеснявам.

— Да-а. Ама и аз се притеснявам. Притеснявам се за жена си и за бившия й мъж.

— Джордан се обади да разбере има ли нещо ново за убийството на Мишел. Странно ли ти се струва, че иска убиецът на дъщеря му да бъде хванат? — попита ядосано тя.

— О, правилно. Той е истинският баща. Бях забравил.

Лили погледна тъжно съпруга си.

— Пинк, ти си единственият истински баща, който Мишел е имала. Никой не може да отрече това. Просто се опитвам да ти обясня защо той се интересува.

— Баща — повтори подигравателно Пинк. — Никакъв баща не е той. А женкар. И нищо повече. Сега обаче му се отваря възможност пак да ти завърти главата. — Пинк вдигна чашата си и я изпразни. — За негово здраве!

— О, господи! — каза Лили и тръгна към вратата.

Той я последва в коридора към кухнята.

— Лили, не ми обръщай гръб така.

Тя се извърна и застана с лице към него.

— Недей тогава да се държиш като свиня!

— Знам — каза Пинк. — Права си. — Затвори бутилката и я остави на шкафа. — Имах лош ден — измърмори той.

Лили отвори хладилника и погледна вътре. Не й се говореше с Пинк. Въздъхна и извади пакет кайма. После вдигна очи към съпруга си.

— Мислиш ли, че трябва да отидем да потърсим Грейсън? — попита тя.

— Навън дори не се е стъмнило още! — извика Пинк.

— Добре — каза троснато Лили, все още с пакета месо в ръка. — Просто се чудех. Алин беше толкова разстроена…

— Грейсън е още много млад да се обвързва само с едно момиче — каза Пинк. — Целият му живот е пред него. Лили, много съм скапан. Ще отида да полегна.

— Отивай.

— Извикай ме, като сготвиш — каза Пинк.

— Ще те извикам — отговори с въздишка Лили.

Алин знаеше къде ще го намери. Знаеше го с цялото си същество. Сякаш живо дяволче се бе свряло в стомаха й, откъдето я измъчваше и тормозеше. Знаеше го още преди да отиде у тях. Досети се, докато го чакаше пред училище. Мина Ръсел Мийкс и тя го попита виждал ли е Грейсън, а Ръсел изтърси, че го е видял малко преди това с Емили Кроуел. После Ръсел изведнъж отмести виновно поглед от нея и Алин веднага разбра.

Тя въртеше педалите и почти не гледаше къде кара. Не беше и нужно да бъде особено внимателна. Цял живот бе живяла в този град и знаеше наизуст пътя за фермата на Милрейни. Няколко пъти бяха ходили там, тя и Грейсън. Всеки миг, прекаран там, се беше запечатал като най-прекрасен спомен в паметта й.

Първия път не искаше да отиде там, но Грейсън я убеди, че нищо лошо няма да се случи. Там не живееше никой, фермата беше един от имотите, които бащата на Грейсън се опитваше да продаде. Старият Милрейни беше умрял, а единственият му наследник, някакъв племенник в Чикаго, искаше просто да се отърве от това място. Никой обаче не искаше да го купи, защото всичко беше старо и в лошо състояние. Мебели и всякакви други вещи, трупани в продължение на години, стояха все още там. Дори от ключ няма нужда, за да влезеш, бе казал Грейсън. И беше прав.

Алин имаше чувството, че върти педалите през избуяло жито, толкова тежко беше на душата й, толкова натежали усещаше краката си, докато караше колелото. Може би там няма да има никой, каза си тя. Може би преувеличавам цялата история. Разбирам, че е говорил с едно красиво момиче и веднага съм готова да го осъдя. Натисна спирачките, колелото леко се разклати и спря. Стъпи с единия крак на пътя, а другия задържа върху педала. Ако сега просто се върна у дома, може би всичко ще се оправи, каза си тя. Постоя малко, отправила невиждащ поглед към сухите кафяви листа, шумолящи като панделки по изсушените житни стъбла.

Трябваше да се увери… Качи се пак на колелото и продължи. Стигна до неравен тесен път и мина край голяма гола нива. Старата ферма беше зад следващия завой. Последните лъчи на следобедното слънце прорязваха островърхия покрив и проблясваха в прашните прозорци на старата къща. Зад нея имаше обор с дупка в покрива и порутена от времето ограда за добитъка. Недалеч от задната врата на къщата имаше стар каменен кладенец. Когато я доведе тук първия път, Грейсън й даде една монета и й каза да си пожелае нещо. А после прошепна в ухото й какво желае той. И сега дъхът й секна, като си спомни за топлия му дъх, за устните му, докоснали ухото й, за ръката му, стиснала нейната ръка, докато я водеше към къщата, колебаеща се и отмаляла от желание.

Червената спортна кола на Емили Кроуел беше паркирана в алеята пред задната врата. Алин знаеше, че колата е нейна. В училище малко хора имаха коли, а Емили беше достатъчно голяма и имаше право да шофира. Баща й беше важна клечка в банката, затова тя караше червена спортна кола, от която Грейсън често се възхищаваше на висок глас. Сега колата блестеше рубиненочервена насред алеята и при тази гледка сякаш нож прониза сърцето на Алин.

Тя слезе от колелото в началото на алеята, подпря го на разтреперания си хълбок и стисна здраво дръжките със студени потни ръце. Знаеше кой е прозорецът на спалнята. Знаеше къде са те. Спомни си първия път, когато той я беше омаял с думи за любов и тя беше влязла вътре, макар и да знаеше, че не бива. Затвори очи и веднага усети грапавата материя на покривката на леглото под кожата си, неговото тяло, проникнало в нейното, веднага видя красивото му лице, изкривено от желание, стенещо над нея.

Не искам да се доближавам до прозореца, каза си тя. Гледката, която щеше да се разкрие пред очите й, не можеше да бъде по-истинска от онова, което виждаше в мислите си. Но необходимостта да премахне всякакви следи от съмнение я тласна напред. Докато се приближаваше към прозореца, в главата й се завъртяха откъслечни молитви. Стъклата бяха мръсни и в тях се отразяваше чезнещата светлина. Тя сви ръката си в юмрук и внимателно изчисти едно ъгълче в долния край. И през цялото време си казваше, че може би няма да има нищо за гледане. Може би двамата учат. Тя знаеше, че той помага на съученици. Помагаше на Тайлър Ансли, преди Тайлър да отиде във военно училище. Срещали са се тук. Той й го беше казал. Може би сега помагаше на Емили. Стъклото се изчисти, Алин стисна здраво мръсния перваз и погледна през стъклото.

Той лежеше върху Емили, грапавата покривка на леглото беше омотана в краката им, нейните кръгли бели гърди бяха притиснати под златистия мъх на гърдите му, а черната й коса, разперена като ветрило, скриваше възглавницата. Със затворени очи, отворили уста, двамата се полюшваха като вълни.

Алин рязко се дръпна от прозореца, усети, че й се повръща. Ако поиска, може да влезе вътре. Задната врата беше отворена, а и те сигурно нямаше да чуят, че влиза. Но за какво? Унижението й без това беше пълно. Тя му беше дала любовта си, тялото си, душата си. Но излизаше, че това не е достатъчно, за да го задържи. Скоро всички в училище щяха да разберат. Нейната любов към него щеше да се превърне в смешка, с която всички щяха да се забавляват.

В следващия миг друга мисъл я стресна. Възможно ли е вече да знаят? Възможно ли е тя да е последната, която научава това? Откога я лъже той? От онази вечер в Деня на основателите, когато й каза, че иска да остане с приятелите си? Тогава Емили беше там. Алин смътно си спомни, че я беше видяла. Ами уикенда, когато тя правеше афишите, а той каза, че трябва да си стои у дома? През цялото ли време е било така? Тази мисъл я съкруши. Алин никога не бе допускала, че човек може да се чувства толкова зле и да остане жив. Обърна колелото, качи се и подкара към града, шепнейки отчаяно през сълзи името му.