Фатално отклонение

Глава 27

Пинк се върна при кладенеца и погледна вътре, сякаш ужасяващата гледка го привличаше като магнит. Беше вече тъмно, а фенерчето, което намери в жабката на колата си, беше много слабо и не осветяваше добре. Като го насочи обаче под ъгъл, видя прегънатите крака и тялото, заклещено дълбоко долу в неудобна поза. По дрехите имаше тъмни петна, които според Пинк сигурно бяха от кръв. Човекът като че ли имаше само една обувка. Другата сигурно се беше търкулнала на дъното на кладенеца, когато нещастникът е паднал. Пинк не можеше да види нито лицето, нито главата му. Дано главата да не е откъсната от тялото, за миг си помисли с ужас той. После се укори, че такова отвратително нещо може да му мине през ум.

Младата двойка, семейство Дюпре, които бяха пожелали да разгледат фермата, седяха свити на задните стъпала на старата къща. Пинк настояваше да влязат вътре и да се разположат удобно, докато чакат да дойде полицията. В края на краищата къщата беше напълно обзаведена. Но жената категорично отказа. Заяви, че кракът й никога вече няма да стъпи вътре.

Край на тази сделка, мислеше Пинк, докато се мотаеше около кладенеца и се ослушваше да чуе идва ли някой по пътя. Добре че телефонът все още работеше, та успя да се обади и да извика помощ. Човекът в кладенеца можеше и да е още жив, но Пинк сериозно се съмняваше. Двамата с клиента му се редуваха да викат и тревожните им гласове отекваха в каменните стени, но отговор нямаше.

Пинк чуваше как жената се оплаква на мъжа си.

— Искам просто да се махна оттук.

Младият съпруг я успокояваше, като й обещаваше, че ще си тръгнат веднага, щом говорят с полицията.

— Студено ми е — мърмореше тя.

Ами, влезте вътре, боже мой, каза си Пинк. Никой не ви е карал да седите на стъпалата. Как няма да ви е студено. Всъщност той поначало много се беше ядосал. Беше уморен и искаше просто да си почине у дома, особено след като Лили се беше върнала. Но все едно, отиде да се срещне с тях и като че ли нещата потръгнаха. Мъжът определено проявяваше интерес, а жената беше доста ентусиазирана след първото си идване тук. Изреждаше кои неща й харесват и говореше така, сякаш трябваше да се направят само незначителни подобрения, макар че Пинк знаеше, че не е така. Но виждаше, че мъжът почти я бе убедил, че това е къща точно за тях. Пинк се беше настроил оптимистично, че ще успее да сключи сделката. И тогава жената взе, че попита за кладенеца.

— Пресъхнал ли е, или още има вода? — заинтересува се тя, сякаш разбираше нещо от кладенци.

Истината беше, че Пинк не знаеше. Никой досега не беше разглеждал толкова подробно фермата на Милрейни. Хората обикновено идваха, хвърляха по един бегъл поглед и си тръгваха. Една жена дори отказа да слезе от колата, поставяйки в много неудобно положение мъжа си.

В тези случаи винаги жените създават неприятности, разсъждаваше Пинк. Мъжете отбелязваха положителните страни и винаги сякаш се извиняваха, че губят времето на Пинк, сякаш го затрудняваха с това да им показва къщи. Жените обаче се заяждаха за всичко. Все те бяха недоволните, критикуваха вкуса на предишните собственици и винаги се държаха подозрително, сякаш някой се опитва да ги измами за нещо.

Също като Лили, когато купуваха тяхната къща. На лицето й бе изписан онзи недоволен израз, от който направо му призляваше. Скъса се да й обяснява защо това е най-изгодната сделка за тях, но виждаше, че тя не изпада във възторг. Откакто се помнеше, Лили си беше все такава. Колкото и да се стараеше да й угоди, капризният поглед никога не слизаше от очите й. И на него всеки път стомахът му се свиваше на топка.

Пинк пак погледна към пътя. Защо се бавят още? Просто не можеше да повярва как се развиха събитията през днешния ден. Важното беше, че Лили се осъзна и се върна. Бъдещето на Грейсън беше осигурено. Всъщност, когато пристигна във фермата на Милрейни със съпрузите Дюпре, Пинк се чувстваше много добре. Беше извадил голям късмет. Изобщо не подозираше какъв номер му се крои, така да се каже. Жената отиде при кладенеца и, светвайки с фенерчето му, погледна долу, но още преди да се изправи, удряйки главата си в кофата, и да се разпищи, той разбра, че сделката се е провалила.

Кофата се бе разлюляла като луда и Пинк трябваше да я спре с ръце, за да могат двамата с мъжа да погледнат в кладенеца и да разберат защо жената е изпаднала в хистерия. Не можеше да я обвинява, че се е разпищяла. И той самият за малко да изкрещи, като видя какво има вътре.

Вдигна глава, щом чу звука на сирена и трополенето на коли по коларския път. Хукна натам с фенера и започна уверено да ги насочва към алеята.

Първо пристигна линейката, чиято трепкаща червена светлина се местеше като неясно петно на вечерното небе. Пинк посочи едно място до олдсмобила, а съпрузите Дюпре скочиха от стъпалата и затичаха тревожно към медицинския екип. От линейката изскочиха двама души с бели престилки, настана суматоха, докато Пинк и съпрузите Дюпре се опитваха да обяснят за кладенеца, а през това време по пътя заприиждаха други коли. Хората от линейката започнаха да се подготвят за евентуален спешен случай. Пинк затича по алеята и взе да вика на Естис Конрой, който полека се задаваше по пътя с голямата си кола.

Пинк насочи бавно движещия се джип през поляната и шофьорът паркира на около три метра от кладенеца. Две полицейски коли спряха на алеята. В едната беше шерифът, все още с неделните си дрехи, а в другата — помощник-шерифите Уолас Ренолдс и Флойд Питърсън.

Ройс слезе от колата и отиде при Пинк. Съпрузите Дюпре забързаха към шерифа като към разпален огън в студена нощ. Пинк и шерифът небрежно си кимнаха.

— Какво се е случило? — попита Ройс.

— Двамата с мъжа ми разглеждахме фермата — взе да обяснява разстроената жена, — аз реших да погледна кладенеца и го видях.

Шофьорът на линейката, червенокос мъж със синя униформа, се присъедини към тях и попита:

— Знае ли се дали е още жив?

Единият от санитарите, чиято бяла престилка сякаш светеше в мрака, се наклони, за да чуе отговора.

— Съмнявам се — каза Пинк.

— Много пъти викахме, но отговор няма — обади се съпругът Дюпре.

— Как ще го извадите? — попита мисис Дюпре с писклив глас.

Ройс отиде при кладенеца и спокойно го огледа. Видя смътно два извити крака долу, но нищо повече. Обърна се и извика на Естис Конрой, който навиваше едно въже на лебедката върху предницата на джипа си.

— Как върви, Естис? Хайде, побързай с тая лебедка.

— Ей сега ще стане, шерифе.

Ройс се обърна към Уолас и младия помощник и каза:

— Флойд, ще поемеш ли ти?

— Да, сър — кимна мрачно младият помощник.

Естис, едър мъж с увиснала на устата цигара и кепе на главата, дойде при тях с въжето в ръце.

— Кой ще се върже? — попита той.

Флойд Питърсън пристъпи напред и Уолас помогна на Естис да затегне здраво примката около гърдите на мъжа. Шофьорът на линейката провери възела, после направи примка на единия край на друго въже, което Флойд щеше да свали в кладенеца.

— Ако е жив, опитай се да разбереш къде е ранен — каза санитарят. — Трябва много внимателно да го изтеглим.

Флойд бързо кимна, нетърпелив да започне спасителната си мисия.

— Хлъзгаво е долу — предупреди го Ройс. — Опипвай добре отстрани. Уолас, ти дръж другото въже.

Уолас кимна и застана до кладенеца, а Флойд, чиято атлетична фигура се осветяваше от фаровете на събралите се коли, се покатери на кладенеца и се спусна в него. Естис се върна при джипа, готов да задейства лебедката.

Когато младият помощник започна да се спуска, настана тишина, но след това изведнъж всички припряно заговориха.

Пинк, който стоеше до Ройс, се поклащаше напред-назад, забил пети в земята.

— Чудесно прекарване на неделната вечер — каза неловко той.

Ройс се отдалечи и кръстоса ръце на гърдите. Пинк го последва. Никой вече не можеше да чуе думите им.

— Лили се върна — каза оживено Пинк. — Преценила е, че сме прави.

— Разбрах. Току-що имах посещение от бившия й съпруг.

— Тоя негодник! — възкликна Пинк и шерифът гневно го изгледа. Пинк сниши глас и попита: — Какво искаше?

— Издири ме чак в Уинчестър — въздъхна Ройс. — Искаше просто да ме сплаши.

— Мръсник — извика Пинк. — Казал е на Лили, че няма да се меси. Ах, как го мразя тоя мръсник.

— Добре ли си? — изкрещя тревожно Уолас, надвесен над кладенеца.

— Какво стана? — извика Ройс и пристъпи напред.

— Подхлъзна се. Всичко е наред — каза Уолас.

Мисис Дюпре се бе вкопчила в съпруга си, който й шепнеше успокоително. И двамата не искаха да видят какво ще се покаже от кладенеца, но като всички останали не можеха да отместят очи оттам.

Пинк се промъкна до Ройс, нетърпелив да обсъди вестта за Джордан, но вниманието на шерифа изглежда бе погълнато от спасителната операция. Пинк настоятелно го потупа по рамото и накрая Ройс се обърна и го изгледа. На слабата светлина от фаровете на колите лицето му беше изопнато и сиво.

— Мислех, че си е заминал — оплака се Пинк. — Защо още се мотае тук?

— Защото му е приятно — отвърна уморено Ройс. — Каза обаче, че тази вечер заминава. Твърди, че ще си мълчи.

— Дано да е така — разфуча се Пинк. — Кълна се, че ако пак дойде тук и започне да тормози семейството ми…

Хората се бяха надвесили над кладенеца и подвикваха окуражително на Флойд, който бе стигнал до тялото и се опитваше да го помести.

— Жив ли е? — извика шофьорът на линейката.

Гласът на Флойд, слаб и глух, дойде от дълбоко.

— Целият е в кръв. Мъртъв е.

Над кладенеца настъпи печално затишие, после един след друг хората взеха загрижено да дават напътствия как да бъде обърнат трупът, за да може безопасно да го изтеглят.

Ройс гледаше с невиждащи очи вълнението около кладенеца.

— Мисля, че повече няма да ни тормози. Просто си търсеше забавление. Може и да си е мислил, че цялата история ще му послужи за реклама.

— Във всеки случай успя да побърка Лили. Мисля, че най-после съумях да я успокоя и искам вече да сложа край на цялата тая бъркотия — каза Пинк.

От кладенеца долетя странен, сподавен вик, заглушен от съветите, които цялата група побърза да даде на помощника на шерифа.

— Издърпай го, Естис — извика Уолас Ренолдс, щом Флойд даде знак отдолу.

— Кажете на шерифа — чуха те слабия глас от кладенеца.

— Какво да кажем на шерифа? — надвеси се отгоре шофьорът на линейката, но в този момент шумът на двигателя и скърцането на лебедката заглушиха всякакви думи.

— Всичко това го забърка Джордан Хил — продължи упорито Пинк.

— Всичко го забъркахме ние — отвърна Ройс с глух глас.

Докато въжето скърцаше и двигателят бръмчеше, хората подвикваха на Флойд Питърсън, който се показа над кладенеца с пребледняло, потно лице. Очите му огледаха чакащата група и се спряха на Ройс.

— Хайде, помогнете му — извика Уолас Ренолдс. — Вържете другото въже.

Флойд се изкатери до горе и се строполи до кладенеца, криейки лицето си в ръце. Мъжете побързаха да го отвържат и да сложат второто въже на лебедката. Само след няколко секунди Естис включи двигателя и започна да изтегля тялото. Ройс се отскубна от настойчивите приказки на Пинк и отиде при помощника си, който се бе свил до стената на кладенеца и се опитваше да си поеме дъх.

— Съжалявам, шерифе — изхлипа Флойд.

— Неприятна работа — каза Ройс, като приклекна и сложи ръка на рамото на помощника си да го успокои.

— Така е добре — извика Уолас. — Ето го, вижда се. Още малко.

Окървавеното безжизнено тяло бавно се показа от дълбините на тъмната каменна пропаст. Мисис Дюпре изпищя като го видя, и зарови лице в гърдите на мъжа си. Ужасените възгласи стихнаха в смразяваща тишина, когато един след друг присъстващите разпознаха трупа.

— О, боже мой — изпъшка Уолас Ренолдс.

И тогава шерифът се обърна натам, накъдето те гледаха, за да види смазаното тяло, люлеещата се глава, окървавеното лице.

Пинк, който беше останал зад другите, в първия момент не разбра. Виждаше, че тъмни струи кръв са се стекли по лицето на мъртвия. Отишъл си е човекът, помисли си той. Трябва да върнат линейката. Забеляза, че всички са притихнали, като поразени. Сякаш бяха онемели от разкрилата се гледка. Вярно, че е зловеща, помисли си Пинк. Но не можеше да разбере защо всички са се втренчили в шерифа. Сякаш малко ги беше страх какво ще направи той. На Пинк това му се видя странно. Шерифът и друг път е виждал мъртъв човек. Много по-често отколкото всички тук, разсъждаваше той.

Не разбра, докато не отвързаха от въжето отблъскващото, извито тяло и не го положиха внимателно на земята. Чак тогава, като видя как Ройс се свлича до тялото и нежно го поема в ръце, изведнъж с ужас осъзна…