Фатално отклонение

Глава 2

Беше два часът сутринта, но Джордан Хил не спеше, а само се преструваше на заспал. Момичето в леглото до него се изправи и тръсна глава така, че пищната й къдрава коса с цвят на препечена курабийка стана пак като развяна от вятъра, каквато беше, преди да се смачка на възглавницата. Тя се пресегна, взе ризата му, захвърлена на края на леглото, облече я, но не си направи труда да я закопчее. След като стана от леглото, момичето предпазливо пристъпи по голия дъсчен под покрай лавиците с книги, които й стигаха до кръста и отделяха леглото от мястото, предназначено едновременно за всекидневна и кухня в дългото тясно ателие. Наведе се да отвори малкия хладилник под умивалника и изведнъж изпищя.

Джордан се подпря на лакът и извика:

— Какво има?

Момичето се върна на леглото с отворена бутилка бира. Отпи от нея и предложи на Джордан. Той приглади краищата на мустаците си и поклати глава.

— В умивалника има хлебарка — каза възмутено момичето.

— Надявам се, че не си я подплашила с твоите крясъци.

Момичето направи гримаса, после седна на крайчеца на леглото. Вдигна единия си изящен крак и се намръщи, като видя полепналата по него мръсотия при кратката разходка до хладилника. Синята памучна риза се свлече прелъстително от рамото й, докато извиваше елегантния си глезен, за да разгледа стъпалото си. Беше към двадесет и пет годишна, със съвършено тяло, без никакъв дефект. Джордан придърпа чаршафа нагоре, давайки си изведнъж сметка за сивите косми на гърдите си.

— Не съм добър домакин — призна той.

Хванала крака си, Аманда плъзна критичен поглед по стените на слабо осветеното жилище. Стаята беше подредена, но Джордан никога не се бе опитвал да я разкраси. На стените висяха няколко театрални афиша. Все се канеше да ги сложи в рамки, но краищата им вече се бяха измачкали около кабарчетата, с които бяха закачени. Иначе оскъдно мебелираната стая беше много функционална. Но стените, някога бели, сега сивееха, а мазилката се бе надигнала под прозорците и около пукнатините на тавана на приземното жилище.

— Не си ли участвал в телевизионни сериали? — попита Аманда.

— Два сезона. По Ен Би Си — каза той.

Момичето пусна крака си и взе бутилката, като избърса дъното й с ризата на Джордан.

— Сега играеш в сапунени опери, нали?

Джордан се замисли и отговори:

— От около три години.

— Какво си правиш парите тогава? За наркотици ли ги даваш? — попита тя.

Джордан се стресна от толкова откровения въпрос.

— Не. Не вземам наркотици — каза той.

Аманда кимна и пак се огледа.

— Кой знае защо си представях, че живееш в нещо малко… хм-м-м, нали разбираш, по-ново — каза тя. — Може би в кооперация в Уест Сайд. Ако аз някога участвам в сапунена опера, точно в такова жилище ще живея. Ще инвестирам в недвижима собственост, изобщо няма да се помайвам.

— Недвижимата собственост е добра инвестиция — каза учтиво Джордан. Поколеба се малко, гледайки замислено гъвкавото тяло, спокойно изложило се на показ под старата му риза, после стана от леглото и обу един памучен панталон. — Ще направя кафе. Искаш ли малко? — попита той.

— По това време? Няма да мога да заспя. Трябва да изглеждам добре утре. Имам прослушване. Не помниш ли, че ти казах?

— О, да — отвърна Джордан, застанал до умивалника да напълни чайника с вода. — В Манхатънския театрален клуб.

В леглото прекара добре с нея. Тя беше активна, опитна и делова, каквито обикновено са по-младите жени. Но сега не му се говореше, а усещаше, че тя се настройва за опознавателен разговор, който едно време се водеше преди да се стигне до леглото. Преди около месец двамата правиха запис на една пиеса, а снощи той попадна на нея в Монтанас Ив, където влезе да изпие една бира и видя, че тя яде хамбургер в компанията на двама хомосексуалисти.

— Та какво, значи, направи с парите? — попита Аманда.

Джордан потисна въздишката си и сложи филтър на каната за кафе.

— Имам една селска къща в окръг Грийн. Повечето от свободното си време прекарвам там. Напомня ми за дома.

Аманда стана от леглото и започна да се разхожда из апартамента. Вглеждаше се в заглавията на книгите и хвърляше разсеян поглед на разни документи и на програми на пиеси.

— Долавям нещо в говора ти — каза тя. — Откъде си?

— Тенеси.

— О-о — възкликна тя. — Аз съм от Сан Диего. Сигурно ти се струва странно, че съм дошла в Ню Йорк, след като съм била толкова близо до Лос Анджелис. Исках обаче да се занимавам със сериозен театър и да изуча занаята както трябва, нали разбираш. А и тук наистина ми харесва. Харесва ми, че е толкова динамично.

— Сигурна ли си, че не искаш кафе? — попита Джордан, наливайки си горещо кафе в голяма чаша.

— Не, не искам — отвърна тя. Стовари шумно бутилката от бира върху едната стереоколона и съблече памучната риза. — Трябва да вървя. — Вдигна копринената си блуза от протритото персийско килимче и я изтърси. После я облече.

Джордан се обърна точно навреме, за да види как малките й, изящни гърди изчезват под скъпата материя.

— Тръгваш ли? — попита той.

Аманда се вмъкна във впития по краката й панталон и седна на един стол с права облегалка, за да обуе ниските ботуши от змийска кожа.

— Прослушването е утре рано сутринта, а всичките ми гримове и други работи са у дома.

— А-ха — възкликна внимателно Джордан, за да не издаде облекчението си. — Е, много се радвам, че те срещнах снощи. — Това беше вярно. Наистина се радваше. Но също така се радваше, че през останалата част от нощта ще бъде сам, че като се събуди, няма да трябва да води неловки разговори или да се чуди с какви изрази да коментира случилото се.

Аманда извади от чантичката си кръгло огледалце и се взря в него, облизвайки устни с език. След това прокара зигзагообразно пръстите си с лакирани нокти през буйната коса, сякаш използваше дълъг дървен гребен.

— Страхотно изглеждаш — капа искрено Джордан. Изведнъж си даде сметка, че леко е напълнял в кръста и скръсти ръце на гърдите си.

— Беше приятно — каза тя. — Може да го повторим някога.

— Ще ти се обадя — отвърна той.

— Мисля, че ще съм свободна този уикенд.

Джордан усети, че тя се опитва да решава вместо него и ловко се измъкна с дежурното извинение.

— Аз ще гостувам на моя агент в Хамптънс. Иска да ме запознае с някои хора.

— О-о — каза Аманда, кимайки разбиращо. Отиде до библиотеката и взе гривните, които беше оставила там. Вгледа се в снимката в картонена рамка, подпряна между будилника и един пепелник. — Виждам, че си падаш по младите — заяви иронично тя.

Тъмните, почти помръкнали очи на Джордан светнаха.

— Това е дъщеря ми. Красива е, нали?

— Бил си женен?

— За кратко. Преди много години. Казва се Мишел.

Аманда взе снимката и вдигна високомерно глава.

— Сладка е. Но тая коса… Има нужда от едно хубаво подстригване. Мога да я заведа в моя салон. Ще я направят чудесно. Кажи ми, когато пак ще идва в Ню Йорк.

— Не знам — каза той. — Аз обикновено я водя на риба.

— На риба? — Аманда се разсмя, сякаш това беше най-нелепото нещо, което някога е чувала.

— Ходим в провинцията. Тя обича да лови риба — сви рамене Джордан.

Аманда остави снимката и пристъпи към него.

— С отвратителни червеи? Не мога да повярвам. — Тя обърна лице към него и прокара пръсти по голите му гърди.

Джордан изведнъж усети, че стомахът му неприятно се свива от кафето и от напрежението, възникнало след случайната им среща. Винаги се чувстваше неловко, след като моментното увлечение преминеше.

Наведе се да я целуне и усети, че Аманда не бърза да отлепи устните си от неговите. Надяваше се обаче, че тя няма да размисли и да остане.

— Искаш ли да се върнем в леглото? — попита Джордан.

Аманда поклати глава, доволна, че той е задал въпроса.

— Не мога. С теб изобщо няма да мога да си взема дозата сън за красота — каза тя и се запъти към вратата, която Джордан отвори, оглеждайки коридора, боядисан в жълтеникав цвят и покрит с износен линолеум.

— Имаш ли пари за такси? — попита той.

— Разбира се.

Джордан пак я целуна, този път с повече чувство. Сега, когато тя наистина си тръгваше, парфюмът и формите на тялото й отново го възбудиха.

— И късмет утре — пожела й той.

Тя прокара език по горната му устна под мустаците и каза:

— Ще ти се обадя да ти разкажа как е минало.

— Защо не изчакаш една минута? Само ще си сложа някаква дреха и ще изляза с теб. Искам да съм сигурен, че ще хванеш такси.

— Ще се оправя — отвърна тя. — Аз съм само на една пресечка оттук на Шесто авеню.

Той видя, че тя се зарадва на предложението му и каза:

— Не, по-добре почакай.

— Южняшки кавалер — измънка тя, но всъщност се засмя.

Страхотен кавалер, няма що, помисли си Джордан, докато разравяше купчината дрехи на стола, за да измъкне панталон и памучна риза. Едно време се смяташе, че ако спиш с момиче и не се ожениш за него, значи си негодник. Сега, ако след като си свършил с нея, я изпратиш посред нощ до ъгъла, те смятат за герой.

— Готово, хайде да вървим — каза той, нахлузвайки мокасините си. Докато затваряше вратата зад гърба си, телефонът в апартамента иззвъня. Двамата с Аманда се спогледаха. После той погледна часовника си. — Наближава два часът — каза Джордан и усети, че потръпна от някакъв страх. — По-добре да се обадя.

Аманда сви рамене.

— Нямам нужда от придружител — каза хладнокръвно тя, премятайки чантичката си през рамо, сякаш беше пушка.

— Защо не изчакаш? — попита той, мъчейки се да вкара ключа в ключалката.

— О, това сигурно е някоя стара любов — заяви небрежно тя, но остана на мястото си в очакване предположението й да бъде отхвърлено.

Джордан вече беше влязъл вътре. Лоши новини, помисли си той. В такъв час се съобщават само лоши новини. Първата му мисъл беше за майка му. Тя вече наближаваше седемдесетте. Живееше сама във Фелтън, макар че по-голямата му сестра Джени Рей живееше наблизо, в Чатануга. Майка му беше здрава, но на тази възраст всичко може да се случи.

— Аз ще тръгвам — каза несигурно Аманда. Извади очила за слънце от чантичката си и ги сложи, макар че беше посред нощ.

— Добре, добре — извика Джордан.

Докато се препъваше в дрехите на пода към телефона, изрече мълчалива молитва за майка си. В момента, в който вдигна слушалката, погледът му падна върху снимката на Мишел. За миг сърцето му застина. После отхвърли тази мисъл. Тя беше млада и най-сетне беше вече здрава и прекрасна. Целият й живот беше пред нея. Не, каза си той. Може би е някой приятел. Или колега от сапунената опера, който се е почерпил и сега му се приказва. Всеки си има проблеми, от които иска да се разтовари. А когато си актьор, два часът през нощта не е толкова късно. Така е, каза си той. Така е. Не е чак толкова късно.

— Ало — прозвуча спокойно гласът на Джордан.

Аманда издаде напред долната си устна и го погледна с присвити очи зад тъмните очила. Въздъхна раздразнено, но той не се обърна. Тя затръшна вратата зад гърба си.

Джордан държеше слушалката на ухото си и слушаше думите на Лили. Зададе няколко въпроса и каза, че разбира. Благодари й, че му се е обадила. После заопипва слепешком с телефонната слушалка в ръка, докато най-накрая успя да я постави на мястото, и седна на един стол в ъгъла на стаята.

Седя цяла нощ безмълвен, сам, обзет от гняв, плувнал в пот и накрая, с настъпването на утрото с ужас осъзна загубата. Единственото хубаво, смислено нещо, което се опитваше да прави в живота си, бе свършило. Единственото му дете си беше отишло.