Феноменът НЛО

КОИ СА И ОТКЪДЕ ИДВАТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ НА НАШАТА ПЛАНЕТА

Информация по въпроса за това, кои са и откъде идват извънземните екипажи, може да се получи по няколко канала. Първият от тях е свързан с информацията, получена при изследването на паднали извънземни космически апарати. От 1947 г. досега има данни за около 20 подобни случая. От направения анализ върху тях в стотици секретни институти и бази на големите държави са събрани редица сведения за пришълците и за техните кораби. На второ място информация от подобен характер може да се получи при обработката на документирания материал на така наречените срещи от III вид, в който са описани подробно случаите на отвличане на земни жители на борда на извънземните кораби. Общият брой на описаните преживявания от подобен характер от 1961 г. досега е над 800. Субективният вид на информацията, получена при този тип случаи, може да се премахне чрез анализ, направен по метода на съвпадение на общите признаци и различия при множеството разглеждани преживявания. На трето място информация по въпроса за това, какви са намеренията на посещаващите ни извънземни кораби, се получава от космическите разузнавания на големите държави, които със своята глобална система от спътници държат под контрол повърхността на планетата ни. По разбираеми причини тя има секретен характер и се държи от ограничен кръг хора в ръководните кръгове на съответните страни. Контактите на този кръг от хора с някои извънземни екипажи също имат подобен характер, но все пак понякога към пресата поради една или друга причина изтича малко достоверна информация. От тази гледна точка информацията, която може да се каже за нашите извънземни посетители. Не е много по обем, но все пак на нейна база могат да се направят някои изводи за пришълците.

Според направения анализ на съществуващи сведения, сивите хуманоиди с височина от 1.20 до 1.40 метра с голяма глава и големи очи, които първи са сключили договор с управляващите среди на САЩ, са дошли от дзета Ретикули. „Ретикули“ е латинското название на съзвездието Мрежа, видимо от южното полукълбо на Земята. Дзета представлява двойна звездна система от това съзвездие. Разстоянието между Дзета I и Дзета II е 0.5 светлинни години. Що се отнася до разстоянието между нашето Слънце и звездите Дзета от съзвездие Мрежа, то е от порядъка на 37 светлинни години. Разполагайки с космически кораби, при които движението се извършва чрез тунелни преходи в друго измерение, вероятно тахионно, където времето и другите параметри на нашето пространство се превръщат в комплексни величини, сивите хуманоиди преодоляват това разстояние, изглежда, за около двадесет земни часа. Интересно е да се отбележи, че от звездите Дзета на съзвездието Мрежа при нас може би пристигат и други извънземни посетители. Това са двуметрови гиганти, на външен вид приличащи на земните хора. Те носят черни прилепнали към тялото скафандри. Техните кораби са подобни на тези на сивите хуманоиди — принципът на придвижване в космическото пространство вероятно е същият. Някои данни сочат, че сивите и гигантите живеят на отделни планети от планетните системи на Дзета I и Дзета II и вероятно отдавна са установили контакти помежду си. Освен това, ако се съди по маркировките по някои междузвездни карти на разбили се или кацнали техни кораби, последните поддържат отношения с още четири цивилизации в радиус от 40 светлинни години. Една от тези цивилизации е нашата. От маркировката по откритите карти може да се предположи, че в момента са в процес на проучване на още пет цивилизации, които отстоят средно на около сто светлинни години от техните родни планети. Подобно на сивите хуманоиди и гигантите от Дзета имат силно развити телепатични възможности. Те също проявяват голям интерес към земните хора. Нещо повече, първите известни срещи от така наречения III вид, се дължат именно на тях. В отношенията си с хората при тези срещи се държат внимателно и дружелюбно. Въобще за разлика от сивите хуманоиди по всичко изглежда, че те са за минимална намеса в развитието на човешката цивилизация.

Други много чести посетители на нашата планета са два типа хуманоиди, които по физическия си облик много приличат на вече разгледаните. Единият от тях също представлява малки сиви хуманоиди, а другият — двуметрови гиганти. За разлика от първите обаче според сведения, базиращи се на множество документирани срещи с пришълци, те идват от съзвездието Орион. Това съзвездие, видимо от северното полукълбо на Земята, е на разстояние от около хиляда светлинни години от нашето Слънце. Това голямо разстояние е причина хуманоидите от Орион да изпращат вероятно цели експедиции до планетата ни. При срещи на хора с тези пришълци, последните са заявявали, че експедициите им обикновено се състоят от огромен кораб майка, на който са натоварени няколко по-малки разузнавателни антигравитационни апарата. Корабът майка обикновено се разполагал зад орбитата на планетата Марс. Този кораб преодолявал разстоянието от съзвездие Орион до Слънчевата система за около двадесет земни денонощия, като използвал тунелни преходи в пространството. Срещите на хора с екипажи от тези пришълци показват, че корабите и апаратите на посетителите от съзвездие Орион не са радиоактивно обезопасени и са опасни за хората, пребиваващи в близост до тях. Този факт не бива да се пренебрегва, още повече, че някои анализи показват, че в 18% от посещенията на НЛО се дължат именно на тези цивилизации. Освен по радиоактивността корабите и апаратите на „гостите“ ни от Орион се отличават и по своята форма. Тя е по-скоро кълбовидна, отколкото дисковидна.

Каква е разликата между сивите хуманоиди, идващи от планетни системи, разположени около звезди, близки на звездата Ригел (B на Орион), и сивите хуманоиди от Дзета на съзвездието Мрежа? Статистиката сочи, че на първо място те се отличават по своя ръст. Пришълците от Орион са високи 85–105 см, а тези от Мрежа 120–140 см. На второ място те се отличават по цвета на кожата си. Макар че и на двете раси тя е сива, се наблюдава различие в оттенъка. Ригелианците имат зеленикав оттенък на кожата си, а тези от Мрежа — кафеникав. На трето място двете раси се отличават по своята възраст. При аутопсия, направена на пришълци, извлечени от разбили се кораби, се оказало, че сивите от Дзета, които ни посещават, имат възраст над 200 години по земното летоброене, докато тези от Ригел на Орион имат възраст до 30 години на своите тела и мозък, който е стар до 500 години. Последният факт показва, че орионците могат да подмладяват телата си.

Всички тези данни, както вече споменахме, са получени при изследване на екипажи от катастрофирали НЛО. Статистическата обработка на редица случаи показва, че гигантите от съзвездие Орион и съзвездие Мрежа също се различават помежду си. Обобщено може да се каже, че двуметровите пришълци от Мрежа по физическия си облик са по-близки до земните хора. Гигантите от Орион, носещи сребристи облекла, принадлежат към по-стара цивилизация. Те са създали раса от биороботи, които външно приличат на тях и които се използват за различни изследователски дейности. Пришълците от Орион владеят и използват широко телепатията и телепортацията. В повече от 30 случая на отвличане на хора в градски условия от този тип хуманоиди отвлечените лица са наблюдавали на мониторни екрани във вътрешността на чуждоземните кораби действията на хората от определени избрани жилища на близкия до кораба квартал на съответния град. Подобни случаи са констатирани многократно в някои градове на Русия и САЩ. От тази гледна точка би могло да се приеме, че явлението „полтъргайст“ е дело на пришълците от Орион. С него вероятно те изследват граничните адаптационни възможности на човешкия вид.

Освен от гиганти и малки хуманоиди нашата планета се посещава и от раси, близки по физическия си облик до хората. Редица факти показват, че представителите на най-често посещаващата ни раса са осъществили контакт с американските астронавти по време на изпълнението на лунната програма „Аполо“. В настоящия момент вероятно тази раса има редица бази. По направени предположения една от тях се намира в Мексико в така наречената „Долина на мълчанието“ и друга под лунната повърхност. Неслучайно статистическите сведения сочат, че 25% от посещенията на НЛО се дължат на апарати на тази цивилизация.

Според документирани случаи на отвличане на хора от екипажи на тази раса след Луната най-близката космическа база на бялата раса вероятно отстои на 4,3 светлинни години от Земята и се намира на планета, обикаляща около третата звезда от тройната система на Алфа Кентавър.

Според подложени на регресивна хипноза отвлечени и върнати обратно хора корабите на тази цивилизация преодоляват разстоянието от Земята до тази база за около 120 земни минути. Придвижването се е осъществявало чрез няколко прехода (скока) в пространството с дължина до една светлинна година. Дължината на всеки преход се е определяла от големината на енергията, с която апаратът е влизал в тахионния тунел. В този „тунел“ корабите се придвижват, използвайки тахионни носители. За разлика от електромагнитните вълни, които се движат със скоростта на светлината, тахионните носители се предполага, че се движат с близо седемнадесет хиляди пъти по-висока скорост, или по-точно 17315 пъти по-бързо. Предполага се, че гравитационните взаимодействия между телата се дължат именно на обмен на такива носители между тях.

Характерна особеност на корабите на бялата раса е дисковидната форма. Обикновено под тази форма се намират няколко малки кълбовидни апарата, които могат да се отделят и прибират в носещото тяло по време на полет. Хуманоидите в корабите приличат изцяло на хората с тази разлика, че са с малко по-дребни и фини тела и малко по-големи глави. Голямата прилика и малките различия вероятно не са случайни, тъй като съществуват предположения, че представителите на тази сравнително стара цивилизация са свързани генетично с човечеството. Върху подобна връзка, която вероятно датира отпреди повече от дванадесет хиляди години, ще се спрем по-подробно по-нататък.

Представителите на сравнително близката до нас цивилизация неведнъж са демонстрирали пред избрани хора, че владеят телепатията, телепортацията и управлението на времето. Редица случаи показват, че притежават апарати, които могат да подмладяват тялото на човека, връщайки хода на времето в определени области. Може да се приеме, че нашата цивилизация се намира вероятно под тяхното попечителство. Поради това те явно не следят с добро око вмешателството на сивата раса в някои действия на хората. Нерядко може би възникват конфликти, при които над Земята биват сваляни кораби на сивите хуманоиди. Катастрофите на НЛО, на които сме свидетели, се дължат вероятно главно на тези причини.

Интересно е да се отбележи, че нашата планета се посещава и от още един тип хуманоиди, които също са свързани може би генетично със земните хора и приличат силно на тях. Неслучайно техните кораби идват от съзвездието Кентавър, откъдето идва и другата човекоподобна раса (Алфа Кентавър). Според описани срещи на хора с екипажи от тази раса представителите на цивилизацията носят скафандри и корабите им имат триъгълно-елипсоидна форма. Говорът им е подобен на грухтене и имат изпъкнали скули на лицето и големи очи. При полетите си до Земята извършват генетични експерименти за кръстосване с човешката раса. (Някои статистики показват, че 5% от наблюдаваните НЛО представляват кораби на тези човекоподобни същества). Редица случаи говорят, че напоследък представителите на тази цивилизация са увеличили значително разузнавателните си полети над Земята, и то главно над северното полукълбо.

Освен от представителите на шестте цивилизации Земята епизодично се посещава и от кораби на други космически пришълци. Съществуват свидетелства за посещения на дисковидни апарати над Европа от звездния куп Плеяди, отстоящ от нас на около 400 светлинни години. Според собствените думи на енлонавтите, изказани пред избрани от тях хора, при близки срещи от така наречения трети вид, последните имат възраст над 350 години по земното летоброене.

Редица случаи показват, че през осемдесетте години на нашия век Земята е активно посещавана от кораби на цивилизация, чиито представители са високи около два и половина метра. Екипажи на тази цивилизация вероятно от хилядолетия посещават планетата ни. Съществуват определени предположения, базиращи се на конкретни факти, че те са взели участие при строежа на египетските пирамиди и са построили пирамидите на Марс. При разглеждането на палеоконтактите вече бе споменато, че близо до египетските пирамиди е намерено тялото на 2,5-метров мумифициран преди 4500 години астронавт, който на външен вид много прилича на тези посетители. Нещо повече, предполага се, че пришълците от тази цивилизация са имали в миналото изградена база на Червената планета.

Корабите на тази раса са обикновено с кълбовидна форма с диаметър близо 60 метра, около която често се наблюдава пръстен, подобен на пръстена на планетата Сатурн. Общо взето, може да се предположи, че тези, които ни посещават, идват от близката област на нашата Галактика. Досега има регистрирани само няколко случая на посещения на интелигентни, безпилотни разузнавателни сонди от друга галактика.

Фактът, че цивилизациите, които ни посещават със своите кораби, идват главно от близката област (до 1000 светлинни години) на нашата Галактика, вероятно съвсем не е случаен. Възможностите на тахионните кораби на тези цивилизации може би също са ограничени. Според направени предположения, използвайки тахионни Т-носители, тези кораби могат да развият максимална скорост 17315 C0, където C0 е скоростта на светлината във вакуум. С подобна скорост нашата галактика с диаметър 100000 светлинни години може да се пресече за около шест земни години полет.

До най-близкия от звездните купове, заобикалящи Млечния път, апаратите на тези цивилизации могат да достигнат за около 16 земни години. До най-близката спирална галактика Андромеда (M31.NGC224), на разстояние около 2,3 милиона светлинни години, тахионните кораби биха достигнали за около 160 земни години. Ясно е, че дори представителите на цивилизациите, които ни посещават, да живеят над 400 земни години, те трудно биха се решили да изпратят експедиции на подобни междугалактични разстояния.

За цивилизации, използващи фотонни ф-носители и кораби, движещи се със скорост, близка до скоростта на светлината във вакуум, ще бъдат достъпни само близки звезди. Подобни цивилизации могат да си позволят да идват на Земята само от разстояние до 15 светлинни години. В такъв обсег до Слънцето се намират само около 30 звезди. Възможностите за живот на най-близките от тези звезди са разгледани в таблицата на стр. 116.

Както се вижда от таблицата, най-големи възможности за развитие на цивилизации около тях притежават звездите POCD 154, POC 128, Епсилон Еридани и Алфа Кентавър. Съществуват данни, приети от радиотелескопите, които сочат, че цивилизация, намираща се около звездата Епсилон, е изпратила безпилотна сонда в Слънчевата система. Съществува и информация, че една от най-често посещаващите ни цивилизации има база около най-близката до Слънцето звезда Толимак (алфа от съзвездие Кентавър), отстояща от нас само на 4,3 светлинни години. Тази звезда е почти толкова голяма, колкото и Слънцето, при това е от същия спектрален клас като него G2 и има същата светимост — истински двойник. Това е много благоприятно обстоятелство, защото е най-вероятно живот от хуманоиден тип, подобен на земния, да се появи при аналогични условия. Бедата е, че тази звезда не е сама като Слънцето. Край нея кръжи втора, яркооранжева звезда с маса почти като Слънцето, която обаче свети три пъти по-слабо от него (температурата на повърхността й е 4400 К) и която обикаля около главната звезда за около 80 земни години, а както е известно, двойните звезди трудно задържат планети около себе си. Ако все пак такива са се запазили, техните орбити описват не кръгови, а сложни криви, а това означава, че планетите ще имат крайно изменчиви и неблагоприятни климатични условия за живот на разумни същества от хуманоиден тип, изграден на белтъчна основа.

Около разгледаното двойно слънце кръжи трета звезда, наречена Проксима. Тя се намира на огромно разстояние от централната двойка, обикаля за хиляди години край нея и свети 20000 пъти по-слабо от Слънцето, така че и край нея трудно би могло да се породи живот, подобен на земния.

Другата подобна на Слънцето звезда — Тау от съзвездието Кит — също предлага много голяма вероятност да бъде люлка на високоразвита цивилизация. Първо, тя е сама звезда. Второ, тя е от същия спектрален клас като Слънцето, макар и да излъчва три пъти по-малко светлина от него. Но това не е фатално обстоятелство. Една планета, разположена в района на разстояние стотина милиона километра от звездата, би получавала достатъчно топлина и светлина, за да се съхрани живот, изграден на белтъчна основа.

Горните предположения не се отнасят за наличие на живот и разум, който в биологично и еволюционно отношение стои далеч от изградения на нашата планета. Разстоянието между Земята и Тау от съзвездието Кит е само 11,8 светлинни години.

Сигналите, излъчени от земните радио- и телевизионни станции, военни радари и радиотелескопи, вече са обхванали сфера с радиус над 60 светлинни години, която обхваща над 1200 звезди. Следователно всички по-развити цивилизации, намиращи се в обсега на тази сфера, вече биха знаели за съществуването на земната цивилизация.

През 1976 г. трима американски учени решили да определят точно какъв е почеркът на земното радиоизлъчване и какво биха научили от него разумните извънземни (подслушвачи), ако такива съществуват в близост до Слънчевата система.

Оказало се, че разчитането на „почерка“ на Земята е доста трудна задача.

Нашата планета излъчва сигнали, които се различават не само по мощност и честота, но и по ред други характеристики. За целта учените проучили данните за такива характеристики на радиоразпръскването, като спектрални честоти, технологията на модулацията и диаграмата на насоченост на съществуващите по Земята антени. Оказало се, че сигналите на радарите за далечно откриване на ракети са около сто пъти по-мощни от най-мощните телевизионни станции (действителната им мощност, различно модулирана, била близо 400000 пъти по-висока от тази на телевизионните станции). Всяка радиолокационна станция непрекъснато оглежда голяма част от видимия си хоризонт, а резултатът от общото действие на радарите бил, че в даден момент се осветявала голяма област от небесната сфера. Радиолокационните станции обаче били сравнително малко на брой и за целите на сигурността непрекъснато сменяли честотите, на които работят. Това ги правело неподходящи за дългосрочни наблюдения.

Въпреки мощността на отделните радари за далечно откриване на ракети изследователите изчислили, че по-голям общ дял — около 300 мегавата срещу 200 мегавата от радарите — идва от големия брой честотномодулирани радиопредаватели. Носещите телевизионни вълни обаче, чиято мощност е концентрирана в извънредно тесни диапазони, давали общо около 10 милиарда вата при постоянни честоти, или 50 пъти по-голяма излъчена мощност от тази на радарите. В своя анализ американските учени са установили, че 97% от общата мощност на телевизионните вълни в спектъра са представени от около 15% от предавателите с ефективна излъчвана мощност 50 или повече киловата. Останалите 3% идвали от общо над 2200 предавателя с ниска мощност. Дори без да декодира съдържанието на програмите, „извънземният слушател“, намиращ се в близост до съседна звезда, би могъл да извлече някои важни данни от сигнала: Земята се върти, така че силата на радиосигнала се увеличава винаги, когато концентрация от предавателни станции, като например в източната част на Северна Америка или в Западна Европа и Япония, се появят по ръба на планетата. Картата с три подчертано големи концентрации на телевизионни предаватели, няколко по-малки концентрации и обширни „бели полета“ — може да позволи да се направят геофизически, политически или други изводи за нашата цивилизация. Несъзнателното изпращане на сигнали от Земята все пак не трябва да замества съзнателните опити да се изпращат или да се търсят сигнали от извънземни цивилизации.

Една от задачите на изведения през 1990 г. на орбита космически телескоп „Хъбъл“ е да определи дали най-близките до Слънцето звезди притежават планетни системи. За нашата цивилизация, която е усвоила скорости, характерни за Пи-мезонни П-носители (около 20 км/сек), пътуването до тези звезди е все още невъзможно. Но за една суперцивилизация, използваща вероятно „ергонни“

Е-носители и кораби, за които се предполага, че могат да се движат със скорости, близки до 300000000 C0 (триста милиона пъти по-бързо от скоростта на светлината) подобно разстояние би било нищожно.

За ергонните носители се предполага, че на тях се дължи нов неоткрит още вид взаимодействие, отнасящо се до самата същност на понятието енергия. Вероятно съвсем не е случаен фактът, че в добилата популярност формула на Айнщайн

E = mC0²

скоростта на светлината C0 е дадена на квадрат.

Корабите на цивилизация, използваща ергонни носители, биха били в състояние да пресекат нашата Галактика за около 3 земни часа. Те ще могат вероятно да преодолеят разстоянието от Земята до галактиката Андромеда за около 3,6 денонощия и да пресекат за 60 земни години цялата видима от нас Вселена. От гледна точка на равнището на цивилизация с подобни възможности човешкото развитие вероятно просто не би събудило какъвто и да е било интерес.

При разглеждане на посещенията на Земята от извънземните цивилизации не трябва да се пропуска възможността нашата планета да се посещава от хора от бъдещето ни. Взимайки предвид бурното развитие на техниката и технологиите през последния век, може да се предположи, че, ако човечеството оцелее още известно време, ако не сега, то само след 100 до 200 години, широкото използване на двупосочни машини на времето би било реален факт.

Тогава нашите праправнуци биха използвали подобни апарати с историческа или друга цел. От база, разположена в Слънчевата система, те биха следили с интерес живата си история. Друг е въпросът, доколко строги ще бъдат условията за ненамеса в нашето развитие. В историята на срещите с НЛО съществуват няколко случая, единият от които е в Италия, които предполагат наличието и съществуването на посещения с машини на времето от бъдещето ни, по-точно от 2350 г. (XXIV век). От тези случаи следва, че в настоящия момент човечеството е на прага на създаването на машина на времето. Факт, който предполага големия интерес на хората от бъдещето и интереса, проявяван от по-развитите цивилизации към нас в настоящия момент. След създаването на кораби, пътуващи във времето, човечеството ще може вероятно да се включи в общия хронобиологичен кръговрат, като се издигне до по-високите степени на природното съвършенство.

От всички изброени досега посещения на пришълци и направени изследвания за търсене на извънземен разум в Космоса може да се предположи, че животът и разумът са универсални явления в Космоса и човечеството все повече ще осъзнава този факт.