Феноменът НЛО

РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕРМИНИ

АБСОЛЮТНА ТЕМПЕРАТУРНА НУЛА — Най-ниската теоретично възможна температура. Нулата на термодинамичната температура, съответства на — 273,15 градуса по Целзиевата скала.

АНИХИЛАЦИЯ — Процес на взаимодействие на елементарните частици със съответните им античастици, при което последните се превръщат в други елементарни частици или масата им се превръща в енергиен поток. При взаимодействие на електрон и позитрон се получава гама-лъчение от два или три високоенергетични гама-фотони, разлитащи се в противоположни посоки един спрямо друг.

АНТИЧАСТИЦИ — Елементарни частици, чиято маса и спин са същите като на съответните частици, но имат противоположна стойност на заряда. Античастицата на електрона се нарича позитрон.

БИТУИСТОРНА КОНФИГУРАЦИЯ — Може да се разглежда като съставена от два долепени един до друг туистора, между които съществува огледална симетрия.

БОЗОНИ — Елементарни частици, които се подчиняват на статистиката на Бозе-Айнщайн. Имат цял спин 0, 1, 2.

ВЪРТЯЩ МОМЕНТ — Мярка за стремежа на една сила да придаде ускорение на дадено тяло или обект, на който действа, стремейки се да го завърти. Дефинира се с произведението на големината на силата и разстоянието по перпендикуляра от оста на въртене по линията на действие на силата.

ДЕВИАЦИЯ — Произхожда от латинския — devio — наклон на една страна. Във физиката се използва за обозначаване на малките деформации и изкривявания на различните видове полета в околността на дадена точка в пространството.

ЕЛЕКТРОНВОЛТ (еВ) — Извънсистемна единица за енергия, която се използва широко в ядрената физика. Дефинира се с енергията, която придобива един електрон при ускоряването му от потенциална разлика един волт.

ЕФЕКТИВНИ РАЗМЕРИ — Елементарните частици могат да се разглеждат като концентрирана енергия във формата на вълнови пакети, които нямат строго определени размери. Поради това тяхната големина се измерва с ефективни размери, свързани с възможността им да взаимодействат с други елементарни частици.

ЕНТРОПИЯ — Величина, използвана в термодинамиката. Изменението на ентропията се дефинира като отношение на количеството погълната енергия и термодинамичната температура. Ентропията на една система може да се приеме като мярка за степента на нейния безпорядък. Съществуват предположения, че пълната ентропия на Вселената се увеличава.

ИМАГИНЕРНА ВЕЛИЧИНА — Величина, изразяваща се с числа с отрицателен квадрат (i = sqrt(–1)).

ИНВЕРСНА ВЕЛИЧИНА — Величина, която е противоположна по знак и действие на дадената.

КВАНТОВА БИФУРКАЦИЯ НА ВАКУУМА — Бифуркация произлиза от новолатински bifurcatio. Свързва се с придобиване на ново качество на движението на дадена динамична система при слабо изменение на нейните параметри. Във физичен смисъл бифуркацията съответства на пренастройка на характера на движение на дадена реална физична система. Основите на теорията на бифуркацията са поставени от Поанкаре. Във физико-математичен смисъл бифуркацията представлява смяна на топологичната структура на фазовото пространство и динамичната система на траекториите в него при слаби изменения на неговите параметри, при което се извършва смяна на устойчивостта на периодичните движения в него. В гореизказания в текста смисъл се имат предвид по-конкретно периодичните движения на енергията във вакуумната структура.

КЕЛВИН (К) — Основна единица от международната система SI за термодинамична температура. Тройната точка на водата или 0°C отговаря на 273,15 К. Интервалите (градусите) на температурата по Целзий и в келвини в температурната скала са еднакви, но са отместени съответно с 273,15 К. При 20°C имаме съответно 293,15 К.

КОМПЛЕКСНИ ВЕЛИЧИНИ — Могат да се разглеждат като съставени от две части — реална и имагинерна. Последните могат да се представят във вида x + iy, където x и y са реални величини, а i е квадратен корен от –1. В случая реалната част е x, а имагинерната е –iy.

ЛАМИНАРЕН ПОТОК — Поток на флуид, който се движи плътно и без завихряне по определена форма.

ОКТАВНО ИЗМЕРЕНИЕ — Измерение, което се характеризира с кратни, хармонични честоти на трептене спрямо нашето измерение. Определя се от основни носители на взаимодействие, които се движат със скорост, хармонична на корен квадратен от скоростта на електромагнитните вълни във вакуум.

ОПТИЧЕН ДЕШИФРАТОР — Представлява оптичен аналог на класическия електронен дешифратор. Постъпилите на входа на дешифратора оптични лазерни импулси определят последователното разпределение на оптични импулси в оптичните влакна, свързани към изходите на дешифратора. Тези изходни пикови импулси в отделните влакна се подават последователно с нищожно време на закъснение от порядъка на фемтосекунди. Самите импулси имат подобна продължителност.

ПАРАПОЗИТРОНИЙ — Система, състояща се от електрон и позитрон с противоположно насочени спинови моменти, които се въртят около общ ротационен център един спрямо друг, преди да анихилират и да превърнат масите си в гама-фотони.

ПОЗИТРОН — Елементарна частица, равна по маса на електрона, но с противоположен по стойност електричен заряд.

ПОЛЕВА ТЕМПОРАЛНА МОДУЛАЦИЯ — Процес, при който се управлява скоростта на протичане на часовото време в определена област от пространството, като се използват специални устройства, които създават и модулират избирателно ротиращи със светлинна и надсветлинна скорост физични полета в определената област.

ПОЛИФУРКАЦИЯ НА ВАКУУМА — Процес, подобен по същност на бифуркацията, с тази разлика, че в резултат на слабото изменение на няколко параметъра на вакуумната структура вакуумът придобива няколко принципно нови свойства.

РАДИУС-ВЕКТОР — Положението на произволна точка Р в пространството спрямо дадено начало на координатна система О, може да се определи напълно от посоката и дължината на отсечката ОР. Тази отсечка се нарича радиус-вектор на точката Р.

СИНХРОТРОННО ИЗЛЪЧВАНЕ — Представлява магнитно спирачно лъчение на електромагнитни вълни от заредени частици, които се движат с релативистки скорости, близки до тази на светлината в магнитно поле H. Подобно лъчение се наблюдава в ускорителите на електрони — синхротроните. Магнитното поле изкривява траекторията на движение на електроните и възникващото при този процес ускорение се явява като причина за електромагнитното синхротронно излъчване. Основното различие от циклотронното излъчване на бавните частици е, че заради доплеровия ефект честотата на излъчване по направление на движението на частиците за високите хармоници интензивността силно нараства. В областта на високите хармоници излъчването практически има непрекъснат спектър. То е съсредоточено в тесен конус с ъгъл на разтваряне, определящ се от масата и енергията на частицата. При своето движение релативистките електрони описват полуокръжност — полуспирала. Тъй като честотата им на въртене и на излъчване е много висока, тесният конус на лъчението от тях мени постоянно положението си заедно с измененото положение на вектора на моментната им скорост по траекторията на движение. Това означава, че един наблюдател, намиращ се в равнината на орбитата на електроните, може да наблюдава излъчването само когато векторът на тангенциалната скорост на електрона е насочена към него. Тъй като честотата на въртене, на избухване и на излъчване е много висока, то се наблюдава практически непрекъснат спектър. Важна особеност на синхротронното излъчване е нейната поляризация. За наблюдател, намиращ се точно в плоскостта на орбитата на електрона, излъчването е линейно поляризирано с електричен вектор, постоянно лежащ в плоскостта на тази орбита. От всеки друг ъгъл на наблюдение спрямо тази плоскост се наблюдава елиптична поляризация.

СУПЕРПОЗИЦИЯ НА СКОРОСТИ — Има се предвид векторното сумиране на съответните скорости.

ТЕМПОРАЛЕН ДЕВИАТОР — Уред, който определя деформацията около дадена точка в пространството на хроналното (времевото) поле. Принципът на действие на този уред се базира на измерването на разликите в показанията на два свръхпрецизни, свръхточни и свръхстабилни часовника, чиито активни детекторни елементи са поставени на определено разстояние един от друг.

ТРАНСПЮТЪР — Компютър, на който последователният принцип на работа и изпълнение на командите във времето е заменен с паралелен. В резултат на това бързодействието на транспютъра е много по-голямо от това на класическия компютър.

ТРАНСФАЗЕР — Представлява оптичен транзистор, при който с помощта на слаб лазерен лъч може да се управлява силен лазерен лъч. Активният елемент на трансфазера е изграден от бистабилен кристал, съдържащ слоеве от индиев антимонид или галиев арсенид с примесени алуминиеви атоми. За разлика от обикновения транзистор, който в ключов режим (на пропускане или спиране на електрическия ток) може да работи с честота до 500 ГХц (500 милиарда превключвания за една секунда), трансфазерът позволява около 10000 пъти по-високо бързодействие. То се дължи на факта, че фотоните се движат с много по-голяма скорост от електроните. Освен това влиянието на електромагнитните полета върху тях е много по-слабо изразено и смущенията при предаване са съответно много по-малки. На базата на трансфазери са създадени редица оптични аналози на много електронни схеми и устройства. Създадените оптични компютри са много по-бързи от електронните им събратя.

ТРАНСФАЗЕРНА МАТРИЦА — Представлява матрица, изградена от трансфазери, съдържаща няколко милиона такива елементи, разположени в една равнина във формата на кръг или на квадрат. Чрез подобна матрица може да се управлява избирателно мощен лазерен лъч, който преминава перпендикулярно на равнината на матрицата. По този начин енергията в отделни точки от сечението на лъча може да се регулира във всеки момент.

ТРАНСФАЗЕРНА МОДУЛАЦИЯ — Използват се възможностите на трансфазерната матрица да създаде ротираща около центъра на сечението на лазерния лъч прецесионна вълна. Така създадената вълна може да възбужда точките от дадена пространствена област с много висока скорост. Тази скорост е изцяло зависима от скоростта на управление на ключовите елементи в трансфазерната матрица. За да се постигне голямо бързодействие при това управление, трансфазерите на матрицата се свързват паралелно чрез оптични влакна към изходите на оптичен компютър.

ТРАНСФАЗЕРНА ХРОНАЛНА МОДУЛАЦИЯ — При подобна модулация се използват няколко трансфазерни матрици, които са разположени в кръг на равни разстояния помежду си и са наклонени под малък ъгъл, който може да се регулира около обща централна ос. Управлението на тези матрици е синхронизирано във времето, така че във всеки момент лазерните лъчи, преминаващи през всяка една от тях, да се срещат в определени точки от пространството под тях, които да менят едновременно с това положението си около споменатата по-горе ос. По този начин създаденото въртящо се поле може да възбужда с много висока скорост последователно дадена пространствена структура. Ако мощността на така управляваните лазерни лъчи в пресечните точки е такава, че да създаде 1000 милиарда свободни електрона в обем един кубичен сантиметър, или напрегнатостта на полето в лъчите достигне 1000 волта на линеен метър, то в съответната среда се създава плазма. В така създадената плазма ротират две вълни. Едната от тях се движи със скорост, близка до тази на светлината, а другата ротира с тангенциална скорост 17315 пъти по-голяма от предходната. Синхронизираните с помощта на матриците вълни създават условия за управление на хроналното часово време в избраната пространствена област.

ТУИСТОР — английски — посукан, изкълчен в пространството. Понятието е въведено от Роджър Пенроуз за определени обекти във физиката.

ТУНЕЛЕН ПОЛЕВИ ПРЕХОД — Преход, при който даден обект преминава през определена енергетична бариера, като използва свойствата на дадени полета да снижават локално височината на съответния енергиен праг.

УСЛОВИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНА ВЪЗБУДИМОСТ НА АТОМИТЕ — Има се предвид, че фронтът на вълновия пакет на фотона при своето разпространение не трябва да бъде изкривен повече от даден допустим ъгъл спрямо посоката на разпространение на вълната, за да може да възбуди конкретен атом.

ФОНОВО РЕЛИКТОВО ЛЪЧЕНИЕ — Микровълново електромагнитно излъчване, разпространяващо се в Космоса със средна температура 2,7 К. Съществува хипотезата, че фоновото излъчване е остатъчно (реликтово) от гигантски космически взрив, станал преди близо 18 милиарда години, при който е започнало разширение на видимата от нас Вселена.

„Ф-Т“-ТРАНСФОРМАЦИЯ — При използването на това понятие се изхожда от тезата, че Вселената представлява сложен конгломерат от наложени едно в друго пространства и измерения. Всяко от тези измерения се характеризира с определена структура, скорост и динамика. Според същата теза всички тези пространствени измерения са определени и закодирани в най-елементарните клетки, изграждащи вакуумната микроструктура. В случая на горната трансформация с „Ф“ е означено нашето тримерно пространство, за което най-характерни са фотонните носители на електромагнитното взаимодействие. С „Т“ е обозначено най-близкото до него по скорост и динамика октавно пространство, за което са характерни като основни носители тахионите, определящи гравитационното взаимодействие. При гореупоменатия процес на трансформация се извършва прехвърляне на масата на даден обект от нашето „ф“-пространство в „Т“-пространството, като се използват някои специални ефекти и процеси от физиката.

„Ф-Т-Д“-ТРАНСФОРМАЦИЯ — Разглеждането е аналогично на описания вече процес на „ф-Т“-трансформация, с тази разлика, че се въвежда ново допълнително „Д“-пространствено измерение. Характерна особеност на последното е, че то може да се разглежда като спрегнато и свързано с нашето „Ф“-пространство. В „Т“-пространството много от процесите, характерни за нашето измерение, изглеждат обърнати, а други — противоположно насочени. Вероятно благодарение на съществуването на това пространство има положителни и отрицателни електрични заряди, както и има възможност за обръщане на хода на времето.

ЦИКЛОТРОННО ИЗЛЪЧВАНЕ — Представлява електромагнитно излъчване, дължащо се на заряди, движещи се във външно магнитно поле В, които под действието на силата на Лоренц описват спирални траектории около магнитните силови линии на това поле. Въртящите се в магнитното поле заредени частици със скорост много по-малка от скоростта на светлината, изпускат спирачно магнитно лъчение на определени хармонични честоти. Ъгловата скорост на завъртане на тези частици се нарича циклотронна (жиромагнитна) честота. Частиците излъчват вълни както на тази основна честота, така и на кратни на нея по-високи хармонични честоти. За електроните тази честота е от порядъка на 17,6 мегахерца. Характерно за циклотронното лъчение е, че с увеличаване на номера на съответната хармонична честота интензивността на излъчването рязко спада.

ЦУГ — Произлиза от немската дума Zug — влак, прелитане. С това понятие във физиката се означава последователността от върхове и падини на светлинната вълна, излъчена от един елементарен излъчвател, например атом, за времето на един акт на излъчване. Квантов аналог на цуга е дължината на един фотон. Вълновият цуг на фотона можем да си го представим като отрязък от синусоида в пространството или като вълнов пакет с определена дължина. Тази дължина на „късчето синусоидално трептене“, определящо пространствената картина на единичен фотон, е

L = ct,

където t е времето на излъчване, което е от порядъка на 10 наносекунди (10 милиардни части от секундата);

c — скоростта на светлината в съответната среда.

Дължината и времето за образуване на един цуг се наричат още дължина и време на кохерентност, тъй като при еднократен акт на излъчване лъчението е винаги кохерентно (векторите на електричното и магнитното поле на вълната не променят плоскостта на своето трептене по дължината на вълновият цуг). Енергията, която пренася всеки фотон, е пряко свързана с броя на вълните, които се нанасят по дължината на неговия цуг. Колкото този брой е по-голям, толкова по-голяма е енергията, заключена в неговите граници, и толкова съответният фотон е по-енергетичен.

За илюстрация на вида на вълновия цуг — нека разгледаме един елементарен акт на излъчване от водороден атом. Единственият електрон се движи около ядрото на този атом приблизително със скорост 137 пъти по-малка от скоростта на светлината във вакуум, или приблизително с 2300 км/сек. Дължината на орбиталата, по която обикаля този електрон, е от порядъка на една милиардна част от метъра. Това означава, че за време една секунда електронът би направил 1000 трилиона обиколки около протона в ядрото на атома. Ако в определен момент под действието на приложено външно поле, електронът слезе на по-ниска енергетична орбита, то за времето на това спускане, което е от порядъка на 10 милиардни от секундата, електронът би се завъртял около 230 милиона пъти.

Ако вакуумът за улеснение си го представим като някаква течна среда, в която е потопен разглежданият атом, то при всяка от тези милиони обиколки около ядрото, електронът би „създавал“ по една вълна от вълновият пакет (цуг) на излъчения фотон. От времето на излъчване и от скоростта на светлината би следвало, че дължината на този цуг би била от порядъка на 3 метра. Във тези три метра ще бъдат нанесени последователно 230 милиона вълни, всяка от които би имала дължина от порядъка на една милионна част от метъра. Само в основното състояние на водорода досега са възпроизведени над 720 устойчиви нива с различна енергия. Разликите в енергията на прехода между всеки две от тях е различна и поради това излъчените фотони биха имали различен брой вълни по дължината на вълновия си цуг.

Ако избраната орбитала на електрона в атома е сферична, то вълновият пакет на излъченият фотон би имал формата на сфера с дебелина около 3 метра, която постоянно се отдалечава от излъчилият я атом със скоростта на светлината. Тъй като в различните тела има стотици милиарди атоми, то при създаване на процес на излъчване в тях, създадените милиарди вълнови пакети — фотони биха дифрактирали и взаимодействали първо със заобикалящите излъчвателя атоми на тялото. В резултат на това взаимодействие, фотоните биха изменили съществено своята първоначална излъчена форма. Въпреки това изменение, дължината на вълновият цуг на всеки от тях не би се променила. Ако обаче тялото се движи със скорост близка до скоростта на светлината и в него се създаде процес на забавяне на времето на излъчване, то създадените фотони биха имали вълнов цуг, по-дълъг от нормалния. Тези „ненормални“ фотони не биха били в състояние да възбудят адекватно нормални атоми, намиращи се извън движещото се тяло. Освен това поради бързото отместване на излъчващият източник в гореописания случай за времето на един елементарен акт на излъчване, центърът на този източник би се отместил на разстояние 3 метра, а това разстояние е съизмеримо с дължината на самия вълнов пакет — цуг на фотона.

В резултат на това самият излъчен фотон ще бъде деформиран не само от гледна точка на дължината на своя цуг, но и от разположението на самия вълнов пакет в пространството, който ще бъде изкривен.