Феноменът НЛО

ИЗВЪНЗЕМНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ И КОНФЛИКТИ

В нашата Галактика с диаметър приблизително около 100000 светлинни години има над 200 милиарда звезди. Ако на всеки 200 звезди има само една, която притежава планетна система, а на хиляда планетни системи би имало само една, на която да се е зародил живот, то само в нашата Галактика биха съществували близо милион планети с определени форми на живот върху тях. Все пак Галактиката ни е започнала да се образува преди повече от 15 милиарда години, животът на Земята се е зародил преди близо три милиарда години, а от приблизително два милиарда животински вида, живеещи на Земята, се е обособил само един-единствен биологичен вид — човекът, който е дал облика на цивилизация, развила се през последните хилядолетия. При това тук става дума за живот на въглеродна основа и цивилизация от хуманоиден тип, а съществува възможност животът и цивилизациите да бъдат изградени и на съвършено различна база. От тази гледна точка би могло да се предположи, че съществуващите цивилизации в Галактиката ни биха се различавали съществено по своя облик. Все пак само в нашата Галактика съществуват около два милиарда звезди, които имат същия спектрален клас G2 като нашето Слънце. Това означава, че на всеки 100 звезди от „Млечния път“ има една, която по температура и светимост е съвсем близка до родната ни звезда.

Поради големия брой възможни съществуващи цивилизации в нашата Галактика е твърде вероятно в определен момент няколко хиляди от тях да се окажат на приблизително еднакво ниво на развитие. Вероятността за това може да се окаже още по-голяма, ако някоя от старите суперцивилизации извърши посявка на нови цивилизации върху близки планети с приблизително еднакви климатични условия под формата на генетичен експеримент. Тогава в определени области от Галактиката ни биха се развили цивилизации, твърде близки по своя облик и начин на развитие. Какви са известните факти, подкрепящи в определена степен горните твърдения?

Първо, преди години в някои от падналите метеорити бяха намерени органични молекули. Така например през 1969 г. в Австралия на 120 км от Мелбърн падна метеорит, във вътрешността на който бяха открити следи от 18 аминокиселини. От тях 12 не са известни на Земята. Те са се зародили в други точки на Вселената, където следователно се е повторило „невероятното“ стечение на закономерности и случайности, създало живота, а може би и разума. Фактът показва, че животът в познатите ни органични измерения е универсално явление в Космоса.

Второ, наскоро бе доказано съществуването на планети около някои звезди от близкия Космос. През 1983 г. охладените до 10 К (–263,15°C) детектори на инфрачервеното (топлинното) лъчение на телескопа, монтиран на американския спътник „ИРАС“, доловиха в пространството, ограждащо звездата Вега, отстояща на 26 светлинни години от Земята, присъствие на твърди тела с различни размери. Заключението на специалистите от Лабораторията за реактивно движение в Калифорния бе, че около Вега в момента се формира планетна система, подобна на Слънчевата. Подобни заключения в продължение на половин година по-късно бяха направени и за Епсилон от Еридан и за още шестдесет близки звезди. След още няколко години с помощта на големия телескоп, построен в затихналия вулкан Мауна Кеа на Хавайските острови бе открита за първи път планета, намираща се извън Слънчевата система. Тя обикаля около малка млада звезда в съзвездие Бик. Температурата на повърхността на планетата е около 500°C.

С помощта на радиотелескопа в Аресибо също се откри в съзвездието Дева на разстояние около 120 светлинни години планетна система, която е много подобна на Слънчевата система. Засега са открити три планети, от които едната има сходни размери с тази на Земята. Тя се завърта около местната звезда за около 360 земни денонощия. Новооткритата планета поради това е наречена „Близначка“ на Земята.

Една от задачите на изведения през 1990 г. космически телескоп „Хъбъл“ е да открие всички планетни системи около най-близките на Слънцето звезди.

По публикувани данни може да се каже, че има и факти за сигнали, доказващи съществуването на развити цивилизации в Космоса. Така например на 3 март 1990 г. мрежата от радиотелескопи на Русия и САЩ, пръснати по цялата Земя, са приели сигнал, идващ от мъглявината Херкулес, която е на разстояние милиард и половина астрономични единици (а.е.). След разшифроването му от няколко компютърни центъра в САЩ и Русия в продължение на близо шест месеца са се получили почти идентични текстове. Оказало се, че текстът е излъчен от космическа станция, атакувана от боен космически кораб 23000 години преди новата ера в мъглявината Херкулес.

Звездният куп М13 в съзвездие Херкулес, от който е излъчено съобщението, е един от близо петстотинте сферични звездни купа, изграждащи халото на нашата Галактика. Той се състои от около 500000 звезди от тип „звездно население II“, които са сравнително малки по размери и са на възраст 10–15 милиарда години.

Характерно за звездните купове от рода на М13 е, че плътността на звездите в тях е около 1000 пъти по-висока от звездната плътност в околностите на Слънцето. Този факт обуславя малките разстояния между звездите в тези формации. Сравнително голямата възраст на звездите от звездните купове обуславя възможността край тях да са се развили цивилизации много преди нашата. Впрочем съвсем не е случаен и фактът, че единственото изпратено послание на 16 ноември 1974 г. от гигантския радиотелескоп в Аресибо, Пуерто Рико, с диаметър 304 метра е именно насочено към звездния куп М13 в съзвездие Херкулес. В това послание, излъчено на честота 2380 МХц в 1679 бита информация, се съдържат основните данни на Хомо сапиенс и неговия свят. Явно е, че от звездния куп М13 много години преди съобщението от 3 март 1990 г. са пристигали сигнали, говорещи за присъствието на извънземен разум, но са били засекретени. Досега са уловени над 70 сигнала с неизяснен произход от посоката на различни съзвездия, макар че много малко от тях са се повторили.

Такива интригуващи сигнали са били регистрирани от радиотелескопа в щата Охайо на 15 август 1977 г. Сигналът е идвал от съзвездие Стрелец. От същото съзвездие е бил приет сигнал на 10 октомври 1986 г., но този път от радиотелескопа в Харвард, щата Масачузетс, работещ по проекта МЕТА (Многоканално търсене на извънземни). На 14 август 1989 г. е засечен още един сигнал, уловен в рамките на МЕТА, изследващ „магическите честоти“ (честотата на естественото излъчване на водорода, коригирана за Доплеровото отместване). На 16 август същата година е получен подобен сигнал от съзвездие Риби. На 15 ноември 1989 г. в рамките на МЕТА е приет сигнал, идващ от съзвездие Касиопея, който и досега не може да бъде обяснен със земен източник и разшифрован. Сигнал, регистриран от телескопа ПАРКС в Австралия на 9 май 1990 г. доказва по неоспорим начин съществуването на предаваща извънземна цивилизация.

Чрез радиотелескопи в Русия досега са проучени около 4050 звезди от класа на жълтите джуджета, подобни на Слънцето, в обхвата от 100 до 1000 МХц. В околностите на 9 от тези 4050 звезди са открити източници на слабо радиоизлъчване в споменатия диапазон — факт, който може да издава дейността на цивилизация от нашия ранг на развитие.

Ако се разгледа строежът на нашата Галактика по-подробно, биха могли да се направят някои изводи за цивилизациите от хуманоиден тип, които вероятно я населяват. Най-старите цивилизации в Галактиката ни биха били разположени главно в пръстена, намиращ се на разстояние около 16000 светлинни години от нейния център и в халото, тъй като там се намират най-старите звезди, чиято основна светимост е в областта на червения край на видимия спектър. Поради голямата близост на звездите около ядрото на Галактиката и в звездните купове цивилизациите от тези участъци много по-лесно биха изградили комуникационни общности и биха влезли в определени взаимоотношения, което още повече би ускорило техния прогрес. За това биха способствали и редица дадености. Така например в централната част на Галактиката ни почти липсват водородни и други прахообразни облаци — факт, който дава много добра възможност за преки визуални наблюдения.

Ако нашата слънчева система беше разположена около централната част на Галактиката ни, то по небето на планетата ни с невъоръжено око биха се наблюдавали не 6000 звезди, а 6 милиона звезди и вечерното ни небе би било обсипано с близо хиляда пъти повече звездна светлина.

Все пак трябва да се има предвид, че в ядрото на Галактиката ни звездите се движат с огромни скорости и често сменят своето близко обкръжение. В същинското ядро на нашата Галактика с диаметър около 1500 светлинни години се събира достатъчно маса за образуването на 10 милиарда слънца, т.е. около една десета част от общата маса на Галактиката ни. Ядрото е изключително агресивна среда, пълна с високоенергийно лъчение, в което някои от звездите си взаимодействат и поради това е трудно да се допусне, че там са се развили напреднали цивилизации от нашия биологичен тип. Съществува и предположение, че в самия център е разположена масивна черна дупка. Поради спиралните клонове Кентавър, Норма и Стрелец, наситени с огромни количества газ и прах, оптичните дължини на вълните, излъчвани от ядрото на Галактиката ни, не могат пряко да се наблюдават. До нас достига само една милиардна част от синята светлина и една милионна част от червената светлина, излъчвана от ядрото на нашата Галактика. От нашия спирален клон Орион, разположен на разстояние около 25000 светлинни години от центъра на Млечния път, може да се наблюдава видимо само ръкавът на Стрелец. За точното положение на същинското ядро с диаметър около 200 светлинни години, намиращо се по посока на „Стрелец А“, може да се съди само по данните, получени от радиотелескопите от рода на VLA в щата Ню Мексико, САЩ. Този телескоп със свръхдълга интерферентна база след пускането му в действие през 1985 г. е направил най-подробно изследване на центъра на нашата Галактика заедно с новия технологичен телескоп НТТ на обсерваторията в Чили.

Ако разгледаме спиралните ръкави на Галактиката ни, ще видим, че те са изградени от значително по-млади звезди на възраст около 5–10 милиарда години. Цивилизациите, които биха се развили около тях, в основната си част ще бъдат в началото на своята еволюция. Все пак някои от тях биха били достигнали значителна степен на развитие, достатъчна, за да могат да осъществяват междузвездни полети до близки звезди, отдалечени до 1000 светлинни години.

Други цивилизации от спиралните ръкави, като нашата например, биха били в процес на усвояване на планетните си системи, а трети може би сега тепърва осъзнават и колонизират собствените си планети. От тази гледна точка може би съвсем не е случаен фактът, че всичките шестдесет цивилизации, за които досега има някакви данни, че ни посещават, са от нашия ръкав на Галактиката, а именно ръкава Орион. Техните родни планети са на разстояния най-много 1000 светлинни години от нас.

Ръкавът Орион е с напречни размери, вариращи от 1000 до 5000 светлинни години. Най-близките съседни ръкави на Галактиката ни, на Персей и на Стрелец (в посока на Галактичния център), се намират съответно на разстояние 5000 и 7000 светлинни години от нашия ръкав. За старите цивилизации, които вероятно са разположени около ядрото и халото на Галактиката ни, населението от ръкавите би било все още варварско. Около центъра на Галактиката ни в момента може би има изградена мощна цивилизация. Мощните радио-, инфра- и рентгенови излъчвания, идващи от центъра на Галактиката ни, може би са в резултат именно на дейността на тази суперцивилизация. За нея може би биха представлявали интерес главно цивилизациите от другите близки галактики, като Магелановите облаци, мъглявината Андромеда М31 и спиралната галактика М33, тъй като най-развитите цивилизации в Галактиката ни биха имали възможност да изпратят кораби до тях. Що се отнася до крайните части на Млечния път подобно на другите спирални галактики там се наблюдават главно много млади звезди — сини гиганти, като някои от тях в момента са в процес на образуване. Крайните части на Галактиката ни са изпълнени с огромни маси прах и водородни облаци и е малко вероятно там да са се създали развити цивилизации около звезди на възраст от няколко милиона до един милиард години. Възможно е войните в Галактиката ни да са главно в резултат на битки между варварски цивилизации от ръкавите, както и между тях и форт-постове на галактическата хиперцивилизация, разположени в халото и ръкавите на Млечния път. Засега някои публикувани данни говорят, че съществуват действия от подобен характер, тоест, че войната и мирът са универсални явления в Космоса. Този факт не бива да ни учудва, тъй като винаги в живите разумни същества е съществувал природно закодиран стремеж и интерес към завоюване на нови територии и нови технологии, даващи нови възможности за развитие.

За подобна дейност на галактични суперцивилизации говорят може би редица интересни обекти в Космоса. Изучавайки някои групи взаимодействащи си галактики, например W33 и W34, човек остава поразен от тяхното „разумно“ разположение в Космоса. Сякаш някой съзнателно с определена цел създава свързващи мостчета, които предимно са съставени от звезди, при това удивително целесъобразно, с минимален разход на „строителен материал“ — често под формата на прави, опънати като струна линии. Поразява веригата от пет галактики W172, последователно съединени със свързващи мостчета. В този случай поразява и фактът, че скоростта на петте галактики е почти еднаква с изключение само на най-малката. Впечатлява и веригата от шест галактики W165 с различни размери, също последователно съединени със свързващи мостчета. Две от галактиките W21 са съединени не с едно свързващо мостче, а с две. Три галактики W405 са съединени с извити връзки. Галактиката W394 е свързана с двата си спътника с къси връзки, демонстриращи още веднъж необикновеността и неповторимостта на тези удивителни космични форми.

Съществуващите мнения, че тези мостчета са се образували в резултат на сили, действащи при приближаване и раздалечаване на галактиките, са несъстоятелни поради редица причини. Една от тях е, че при сблъсък на две галактики проникването една в друга на тези формации продължава средно около 500 милиона години и видът на взаимодействието е съвсем друг. След два и половина милиарда години вероятно и нашата Галактика ще се сблъска с галактиката Андромеда. Има места в Космоса, където съществуват огромни струпвания на галактики, като свръхкупа в съзвездието Дева, към който лети нашата Галактика. В този свръхкуп съществуват хиляди галактики, които се намират на много по-малки разстояния помежду си от разгледаните по-горе галактики, но между тях не съществуват никакви мостчета. Този факт също ни навежда на мисълта за изкуствения произход на разгледаните образувания. При тяхното построяване вероятно се използват напълно различни сили от познатите ни гравитационни и електромагнитни сили. Например силата, която може да се прояви при някои фундаментални свойства на вакуума — тъй наречената „ламбда сила“ от уравненията на Айнщайн, която създава и съхранява връзките. Още повече, че някои връзки са направо уникални.

Така например при контрастна фотография на първия от разглежданите обекти се вижда, че тънката междугалактична свръзка излиза не от диска или ядрото на спиралата, а от горна звездна „скобка“, почти перпендикулярна на нея, и се устремява нагоре към елиптичната галактика. Досега подобно нещо не е наблюдавано. Макар да звучи невероятно, но е възможно, светещите връзки, съединяващи галактиките, да са мостове на връзка между две или няколко стари суперцивилизации, подобно на осветените пътища, свързващи два близки града на Земята. Ако това е така, може да се предположи, че тези мостове са изградени от цивилизации, използващи тахионни кораби, движещи се със скорост до 17315 C0, тъй като разстоянието по мостовите пътища може да се измине от кораби, работещи с тахионни носители, по предположение средно за около 5 до 20 земни години. Звездните системи по тези пътища вероятно са временни спирки при такива дълги пътувания.

За цивилизации на по-високо равнище, използващи вероятно споменатите вече ергонни кораби, подобни мостове са нецелесъобразни, тъй като техните кораби биха изминавали разстоянието между свързаните галактики за броени секунди, освен ако въпросът с транспорта се разглежда комплицирано. Все пак и на Земята съществуват автомобилни пътища, въпреки че са създадени и много по-бързи самолетни връзки за по-големите разстояния.

Но да се върнем към положението в нашия ръкав на Галактиката ни, където предположихме, че цивилизациите са на по-ниско равнище. На такова ниво войните за завоюване на нови територии вероятно са закономерно явление.

Битки между НЛО са наблюдавани и описани още през 1290 г. над Англия. В днешно време подобни битки между извънземни кораби са наблюдавани над редица страни, в това число и над територията на нашата. Така например на 15 юни 1958 г. на територията на нашата страна е наблюдаван и описан въздушен бой с лъчево оръжие, при който блестяща сфера е преследвала четири малки апарата.

Космическият кораб с форма на кълбо е изпуснал няколко блестящи лъча, при което е свалил два от апаратите. Двама от извънземните, намиращи се в единия от тях, са били още живи, когато са паднали на земята. Апаратите са приличали на моторолери, заградени от прозрачен щит. Главният свидетел, публикувал в пресата случая, е успял да види в единия апарат арматурно табло с бели и зелени светлини. Върху апарата е имало изобразена синя лента.

Свалените хуманоиди били високи около 90 см. Облечени били в сиво-сребристи комбинезони със зеленикав оттенък и имали черни полуботушки на краката. На гърдите хуманоидите имали закрепена малка цилиндрична кутийка. Имали също синя лента около главата. Свалените същества са били с кафява кожа, леко жълтееща в гънките. Ръцете им били с четири пръста, еднакво дълги, но наредени под ъгъл още от китката. Хуманоидите били със сравнително малки глави с монголоиден тип очи, разположени под около 45-градусов ъгъл към средата на лицето. Имали охлювоподобен отвор на местата на ушите, но под слепоочията се забелязвали малки уши, които помръдвали при всеки по-силен звук. Всеки от хуманоидите е имал малка уста, над която не се е забелязвал нос. Затова пък на гърдите имали шест отвора, които, както и устата, служели за дишане. Малко време след катастрофата апаратите, приличащи на моторолери, и хуманоидите били взети за изследване от специална група.

В началото на 1996 г. в небето над Кения стотици хора са наблюдавали как две извънземни ескадрили са се сражавали.

Специалистите съобщават, че в битката са участвали шест летателни апарата. Според разказа на полковника в оставка от немските ВВС Курт форман, който гостувал при свои роднини в Кения, наблюдаваните кораби били от два напълно различни типа. Едната ескадрила се състояла от три куполообразни кораба, всеки от които бил с размерите на голям самолет. Те първи открили огън по противника с мощни лъчи. Корабите на противниковата страна били с дисковидна форма и с по-малки размери, но били по-бързи и по-маневрени. Те се движели в небето с огромна недостижима за военните самолети скорост, обстрелвайки на свой ред с мощни лъчи куполообразните кораби. След 57-минутно сражение четири от шестте кораба били напълно унищожени, а останалите два — по един кораб от всяка от страните отлетели с мълниеносна скорост от мястото на сражението.

Битката, продължила от 23,13 часа до 0,10 часа местно време, била наблюдавана от над 300 души, голяма част от които били жители на кенийското селище Рифт-Вали. Формата на корабите добре се виждала, тъй като те били силно осветени от лъчите.

Схватката на пришълците била зафиксирана и от радарите в Кайро, и от други радари, разположени в източната част на африканския континент, но военни самолети не били вдигнати във въздуха поради безпредметността на подобно действие. Ако военни самолети се намесят в подобно сражение, просто ще бъдат унищожени веднага.

От случаите на катастрофи на НЛО, както и от известните описани случаи на наблюдаване на битки между извънземни апарати около Земята, може да се направят някои изводи за съществуващата реалност, свързана с НЛО.

Първият от тях е, че в близкото космическо пространство съществува някакъв конфликт между извънземните цивилизации. Вторият от тях, следващ от анализа на катастрофирали НЛО, е, че тези цивилизации притежават достатъчно мощна техника, за да унищожат живота на Земята за секунди, ако поискат. Трето, фактът, че не извършват подобни действия, показва, че са настроени приятелски или най-малкото неутрално към човешката цивилизация. Общото впечатление е, че те, извършвайки определени действия и изследвания около и по планетата ни, в настоящия момент се придържат към политика на минимална намеса в развитието на човешката цивилизация. Що се отнася до описаните случаи, в които НЛО е бил обстрелян и свален с ракети „земя-въздух“ или с военна лазерна система от противовъздушната отбрана на някоя от страните, може да се приеме, че подобни твърдения звучат несериозно, като се има предвид защитната силова система на подобни кораби.

При тези случаи по-скоро се отнася за сваляне на един извънземен космически кораб от друг в близкото космическо пространство. При падането и навлизането на сваления кораб в атмосферата на планетата ни обикновено той вече е с полуразрушена силова защитна система. Обстрелването на подобен обект с ракетни зенитни системи само увеличава резултата от поражението. Все пак така се повдига малко рейтингът на земната военна техника в очите на населението, което от време на време наблюдава по небето НЛО, които демонстрират фантастични летателни възможности.

Какво все пак би могло да бъде бъдещото развитие на отношенията между извънземните и хората? Една от вероятните възможности е някоя от великите извънземни сили да изгради мощна база на Земята. Тогава нашата цивилизация може би ще получи компенсации под различна форма. На нашата планета би се появила вълна от цивилизаторски мисии, които малко по-малко да приобщят земното население към новата реалност.

Друга вероятна възможност е, Земята да бъде запазена като девствен оазис в Космоса и да бъде посещавана от време на време от извънземни изследователи. Каквото и да стане в близкото бъдеще, на хората ще се наложи да преживеят шок от новата реалност. Вероятно никак няма да бъде лесно да се приеме, че човекът не е единственият „венец на природата“, както на времето не е било лесно да се приеме, че Земята не е център на Вселената…