Феноменът НЛО

НЛО НА ЛУНАТА

Особен интерес предизвикват публикуваните съобщения за движещи се обекти по повърхността на нашия спътник. Последните се забелязват особено често над „Морето на спокойствието“, където за първи път се прилуниха през 1969 г. американските космонавти. Така например на 18 май 1964 г. американските астрономи Харис и Крос в продължение на 1 час и 15 минути са наблюдавали светещо петно, което се придвижвало със скорост 32 км/ч по повърхността на Луната.

На 21 юни същата година Харис, Крос и Хеланд са засекли тъмен обект, който се е премествал с променлива скорост от 32 до 80 км/ч на юг от кратера „Рос-Д“.

На 11 септември 1967 г. наблюдатели от Монреал забелязват в „Морето на спокойствието“ тяло, което изглежда като паралелепипед с виолетови светлини по краищата. Тялото престава да се вижда близо до линията на терминатора (границата между деня и нощта), а след 14 минути около кратера Сабин за части от секундата избухва жълта светлина. Двадесет дни по-късно на същото място е забелязано ярко петно, придвижващо се със скорост 80 км/ч.

През 1968 г. американски изследователи забелязали как в района на кратера „Аристарх“ три червени светлинни петна се слели в едно. По същото време японски астрономи наблюдавали розово петно, което покривало южната част на този кратер. Впоследствие в кратера се появили две червени и една синя ивици, широки 8 и дълги 50 километра. Забележителното било, че те се виждали добре при пълнолуние, тоест тогава, когато лунната повърхност е залята с ослепителна слънчева светлина и е най-малко удобно да се наблюдават с телескоп светли петна.

Подобни наблюдения са извършвани и в по-далечното минало. На 12 октомври 1875 г. на границата на тъмната и осветената част на диска на Луната (терминатора) в центъра на „Морето на дъждовете“ е наблюдавана внезапно появила се ярка светлина. Светещото петно имало точно такъв бял цвят както осветената част на луната. То се движело по права линия на север. Когато петното преминало половината път, подобно петно се е появило на юг. Второто явление било точно копие на първото. Всичко свършило след 4 секунди. След известно време се забелязало светло петно на юг от кратера „Гримолди“. Крайната точка на неговото движение се видяла добре. Там петното се забелязвало поразително ясно. Установено било, че скоростта на странния обект спрямо повърхността на Луната била по сметките на астрономите не по-малка от 63 мили/сек.

През есента на 1957 г. списание „Скайс енд телескоуп“ публикува снимка, направена от американския астроном Р.Къртис. На нея в единия край на Луната се вижда кратерът „Фра Мауро“ фотографиран с високочувствителна лента през 16-дюймов рефрактор на телескоп. В размитите лунни сенки ясно се различава геометрично правилен малтийски кръст. Щателната експертиза потвърждава, че фотографията не е фалшификат.

През лятото на 1969 г. на около 100 километра от кратера „Сабин“ се прилунява „Аполо-11“. Оказва се, че грундът на мястото на кацането е бил вече разтапян, но не от двигателите на лунния модул. Професор Т.Галд е стигнал до извод на базата на получените проби от мястото на прилуняването, че преди не по-малко от 100 хиляди години това място е било облъчено с мощен поток от енергия. Продължителността на въздействието е била от 10 до 100 сек. Неизвестният източник на енергия се е намирал достатъчно близо до повърхността на Луната, тъй като опаленият участък не е голям. Ясно е и, че разтопяването не е резултат от метеорит, защото там кратер не е имало.

Не бива да се забравя, че когато американските космонавти стъпват за първи път на Луната, те забелязват близо до мястото на кацане следи от вериги.

Трябва ли да ни се струва тогава странно поведението на сложния измервателен комплекс, доставен на Луната от експедицията на „Аполо-11“, който след неочаквано самоизключване самоволно се задействал отново, работейки по-добре. Батериите за автономно захранване на комплекса са работили така, сякаш някой ги е презареждал редовно.

Общо 579 са отбелязаните в специален каталог на НАСА странни обекти и събития на нашия естествен спътник, следени в продължение на последните четири века и неполучили до днес приемливо конвенционално тълкуване.

Впрочем, оказва се, че НЛО са срещани често не само на Луната, в космическото пространство и около земната повърхност, но и в океанските простори и дълбини.