Феноменът НЛО

СРЕЩИ С НЛО В ОКЕАНА

Разглеждайки поведението на НЛО като кораби на неизвестни чужди цивилизации, се оказва, че не е никак странно неидентифицирани кораби с дисковидна, цилиндрична и кълбовидна форма като срещаните от пилотите на самолети и като тези, който американските астронавти са видели на Луната, да са забелязвани многократно и в океаните на нашата планета.

В едно от съобщенията, дошло от Руския тихоокеански флот, се описва например наблюдаването на висящ над водната повърхност гигантски цилиндър с метален блясък, който отразявал силно слънчевите лъчи. Според наблюдателите, а те имат професионално око и точни прибори за измерване, обектът се намирал на височина 500–700 метра. От единия му край излизали множество по-малки тела, гмуркали се под водата, излитали от нея, след това многократно обикаляли около цилиндъра и изчезвали зад хоризонта.

В друго съобщение пък се докладва за случай, станал с един ледоразбивач, достигнал до значителна северна ширина през 1966 г. Вахтените на него били свидетели на странно явление. Близо до кораба сребристо пурообразно тяло с неустановен произход пробило със страшна сила триметровия лед отдолу и излетяло вертикално нагоре, за да се скрие след малко в облаците. Подобен случай е регистриран от борда на ледоразбивач през 1974 г. Близо до кораба внезапно от водата изскочило някакво сребристо кълбообразно тяло и светкавично изчезнало в небето. Съобщения с подобен характер е дошло и от японски търговски кораб. Както се разбира от него, летяща чиния с размерите на небостъргач, изскочила от водата, понесла се над палубата на плавателния съд и отново рухнала в океана, повдигайки огромни вълни. „Моряците ми се скриха в трюма, ридаейки като жени“ — оплакал се капитанът на кораба, описвайки случая.

През 1945 г. членовете на екипажа на военния транспортен кораб на САЩ „Делароф“, който пътувал към североизточната част на Тихи океан за пристанище Сиатъл, видели през деня голям кръгъл обект, който според тях имал диаметър 45–75 метра. Той изскочил от водата, а след това изчезнал в южна посока.

Зарегистрирани са и случаи на поява на неидентифицирани обекти в Атлантически океан. През 1963 г. самолетоносачът на САЩ „Уеск“ плавал начело на 12 кораба. Внезапно неговите уреди открили подводен обект, движещ се със скорост 270 км/ч. Този обект съпровождал известно време групата кораби и е бил следен от приборите им, когато започнал да се спуска в дълбочина до 6000 метра от повърхността на водата.

През януари 1960 г. край бреговете на Аржентина било отбелязано присъствието на два обекта, чийто произход не могъл да се установи. Единият от тях спокойно си лежал на океанското дъно. След нормалните в такива случаи предупреждения тайнственият обект бил обстрелян с дълбочинни бомби. Без резултат. Сонарите в същото време сигнализирали за присъствието на още два обекта. Всички излази в открито море били затворени с помощта на голям брой кораби. И тогава… обектите изчезнали. Буквално се разтворили във водата.

Действително, съвсем непонятно, като се има предвид, че акцията на аржентинския флот била ръководена от американски офицери и била снабдена със супермодерно техническо оборудване.

Известен е случай, когато руска подводница била прехваната като в капан от шест внезапно появили се подводни обекта. Капитанът на подводницата се опитал да се освободи от тях с резки маневри под водата, движел се с пълен ход напред и назад, но те като вързани следвали неговия курс. След като си поиграли известно време „на котка и мишка“, непознатите обекти развили огромна скорост под водата и изчезнали в дълбините на океана.

В друг подобен случай руска подводница в подводно положение и движеща се с максимална скорост била бързо застигната от неизвестен обект, който минал буквално на метри от нея, след това завил нагоре и излетял във въздуха.

През юли 1969 г. капитанът и вахтените на американския военен транспортен кораб „Спероу“, пътуващ в Атлантически океан, наблюдавали как над кораба на височина 200 метра бавно прелетял дисковиден обект с диаметър 25 метра, при което радиовръзката на кораба веднага изчезнала. Прелитайки над кораба, обектът рязко завил настрани и, като увеличил скоростта си, се спуснал във водата на 5 мили от кораба, след което на повърхността на водата на това място в течение на няколко минути се виждал светещ кръг.

През ноември 1947 г. десетки членове на екипажа на ескадрения миноносец „Блекбърн“ в Индийски океан забелязали три кръгли светещи обекта, кръжащи над кораба. След седемнадесет минути те се потопили във водата сред фонтани от пръски. Тяхното по-нататъшно движение било проследено от хидролокаторите на кораба.

През 1972 г. на брега на Средиземно море близо до Савоя (Италия) много очевидци наблюдавали снижаването на дискообразен обект с диаметър около 80 метра, от който през определени промеждутъци от време са излизали лъчи, осветяващи повърхността на морето. Известно време дискът летял в кръг, като че ли очаквал нещо, а когато на 200 метра от брега под водата засветели някакви светлини, той се потопил на това място и изчезнал от погледите на наблюдателите.

В края на същата 1972 г. в продължение на 15 дни подводен обект с неизвестен произход си играл на криеница с норвежкия военноморски флот и дори с пристигналия на помощ флот на НАТО. Тайнственият обект последователно бил забелязан в околностите на Берген, Согндал и Согнефиорд, след което безследно изчезнал.

След този необикновен случай и във връзка с постоянно постъпващите сигнали американските власти организирали редица наблюдателни пунктове: на Бермудските острови, близо до Азорските острови и дори в околностите на Па дьо Кале.

За голямото разпространение на неизвестни подводни обекти във водите на световния океан говори и следният факт. При потапянето на батискафа „Триест“ в Марианската падина (най-дълбокото място на планетата) на дълбочина 1500 метра е забелязано доста голямо овално тяло с многобройни светещи точки по периферията.

В тясна връзка с гореописаните обекти могат да се разгледат и случаите на поява на светлинни кръгове на повърхността на океана. Подобно явление е било наблюдавано например от борда на руския експедиционен кораб „Владимир Воробьов“ по време на плаването му в Арабско море. По време на океанографски изследвания неговият екипаж изведнъж забелязал, че около кораба в радиус от 150–200 метра се въртяло ярко бяло петно, което постепенно се разпаднало на осем части. Ехолотът отбелязал дълбочина на мястото 170 метра, като същевременно показал присъствие под кила на някаква маса на дълбочина около 20 метра. Явлението започнало в 23,30 часа и в един миг се прекратило точно в 24,00 часа. Характерна за случая особеност е, че в мига на настъпване на явлението излязъл от строя генераторът, който захранвал тралната лебедка. В същото време около кораба се наблюдавали строго повтарящи се импулси на някаква неестествена светлина. Светлината пробягвала по вълните под формата на осем въртящи се пречупени лъча, напомнящи перки на турбина. След половин час светенето силно отслабнало, а диаметърът на „колелата“ се намалил на 80–100 метра. И макар че не били чути никакви звуци, членовете на екипажа изпитвали сякаш известно налягане върху тъпанчетата на ушите си. Наблюдавали се леки вълни и се създавало впечатление, че водата вибрира.

През 1973 г. моряците от черноморския кораб „Антон Макаренко“ видели светещо колело в Малакския пролив към два часа през нощта. Отделните светли петна внезапно се превърнали в ивици с широчина 10–15 метра, радиално отделящи се от кораба. Но скоро краищата им се пречупили в една посока, като образували колело, което започнало все по-бързо да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. След това светлинната феерия изчезнала.

Ще дадем още едно съобщение. Офицери от английския кораб „Патна“ в западната част на Индийски океан обърнали внимание на два светещи кръга, които се въртели със завидна съгласуваност, сякаш били нанизани на някаква ос. Те определили скоростта на въртенето им — около 160 км/ч, при диаметър на кръга около 600 метра.

Досега само в Индийски океан са били забелязани най-малко 50 пъти светещи кръгове. Общото за тези наблюдения било, че светенето се появявало от дълбочините, внезапно преминавало в бързо въртене и след това отново изчезвало в глъбините на океана.

През 1887 г. близо до нос Рейс членове на екипажа на английския кораб „Сибириън“ наблюдавали появил се изпод водата голям светещ диск, който бавно се издигнал на височина 16 метра. Известно време той се движил срещу вятъра, а след това спрял, бързо се издигнал в небето и се скрил в облаците. Цялото явление продължило около пет минути.

Излитания от водата и изчезването в небето на неизвестни обекти са били наблюдавани също през 1953 г. в Средиземно море, през 1955 г. близо до брега на Калифорния, през 1957 г. край бреговете на Англия, през 1967 г. близо до крайбрежието на Венецуела и през 1979 г. в Червено море. Обратният процес на потапяне във водата на неидентифицирани летящи обекти също са наблюдавани многократно. След Втората световна война случаи на падане или потъване под водата на такива обекти са зафиксирани през 1950 г. в Мексиканския залив, през 1956 г. край бреговете на Калифорния и през 1968 г. край бреговете на Венецуела.

Какво може да се каже за обекти, които са в състояние да се движат с лекота еднакво добре и в океанските дълбочини, и във въздушните простори над планетата, и в космическото пространство, на Луната и по повърхността на други планети от Слънчевата система. При това, проявяващи в повечето случаи разумно от човешка гледна точка поведение.