Феноменът НЛО

ПАЛЕОКОНТАКТИ И СРЕЩИ С НЛО В БЛИЗКОТО И ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО

В историята на човечеството съществуват редица свидетелства, които говорят за присъствие в миналото на планетата ни на представители на високоразвити цивилизации. Най-ранните от тези свидетелства датират от близо петстотин хиляди години. През пролетта на 1990 г. при изготвяне на сеизмични карти на Антарктида с помощта на дистанционни методи на заснемане под 3500 метра лед и сняг бе открито човешко лице, изсечено в скалите, с размери около един квадратен километър. Американските учени, открили тази находка, определиха възрастта й на близо половин милион години. Шокиращото в случая е, че намереният барелеф се оказа напълно идентичен с барелефите, открити преди това на Марс, Луната и Венера. Известно е, че през 1972 г. американската сонда „Маринър-9“ в областта на марсианското плато Елизий откри изображение на човешко лице с размери 1,5 на 0,5 км и височина близо половин километър, гледащо към Космоса. На девет километра западно от него през 1976 г. от сондите „Викинг-1“ и „Викинг-2“ бяха заснети геометрично правилни пирамидални форми, като най-голямата от тези форми се оказа с височина един километър и дължина на основния ръб 1500 метра. В сравнение с Хеопсовата пирамида, която има височина 146 метра и дължина на основния ръб 233 метра, тя се оказа истински гигант. В областта на южния полюс на Марс специалистите от НАСА откриха форми, наподобяващи изоставен град, който нарекоха „Град на инките“. Към този град водят редица пътища. Вече е доказано, че Марс е имал по-плътна атмосфера в миналото и по повърхността му са текли буйни реки — запазени са техните корита. Но пътищата към „Града на инките“ са построени, след като планетата е започнала да губи атмосферата си преди около два милиона години. По степента на ерозията може да бъде определено и времето им на използване. Градът е съществувал преди 200–500 хиляди години. Човечеството тогава едва е надзъртало от пещерите.

На шест километра от марсианския сфинкс има абсолютно точен кръг с диаметър около километър, който не може да бъде кратер поради прекалено големите си размери. Подобни кратери не се забелязват на нито една снимка от повърхността на Марс. Точно в центъра на това образувание се намира идеално кръгла и плоска площадка. Недалеч от „Града на инките“, в областта Кидония, е заснет дисковиден катастрофирал кораб.

За да се изясни окончателно въпросът със сфинкса и пирамидите на Марс, на 25 септември 1992 г. с ракета „Титан“ от „Кейп Канаверал“ във Флорида бе изстреляна сондата „Марс Обзървър“. Тя трябваше да извърши проучвания на червената планета в продължение на една марсианска година, състояща се от 687 дни. Сред множеството задачи, които й предстоеше да изпълни, е и детайлното заснемане на всяка педя от повърхността на планетата, като даде окончателен отговор на въпроса за пирамидите и сфинкса. За съжаление при пристигането си на марсианска орбита на 21 август 1993 г. американските космически специалисти съобщиха, че контактът с „Марс Обзървър“ е неочаквано загубен. Връзката със сондата е прекъсната, часове преди тя да извърши заснемане на интересните обекти на Марс.

Изпратените от Русия космични апарати „Фобос-1“ и „Фобос-2“ през юли 1988 г. също прекратиха излъчването си при загадъчни обстоятелства. Връзката с единия от „Фобос“-ите се прекъсна, след като предаде на Земята телевизионно изображение на прелитащ над Марс вретенообразен обект. През първите шестдесет денонощия от полета си над Марс двете сонди „фобос-1“ и „фобос-2“ също трябваше да извършат подробно картографиране на повърхността на планетата и детайлно заснемане на интересните обекти. В програмата им се включваше и изследване на всички кухини с големина над 100 метра под повърхността на планетата. За странните прекъсвания на работата на сондите „Марс Обзървър“ и „Фобос-1“ и „Фобос-2“ може да са отговорни както извънземни сили, така и служби на двете големи държави, които да са заинтересовани информацията за двете мисии да се запази в пълна тайна. Все пак стойността само на полета на „Марс Обзървър“ е близо един милиард долара. През 1997 г. край червената планета ще бъде поредната космична станция. Вероятно тя ще предаде снимки от спорните райони, ако отново не се случи някое необикновено ново прекъсване на работата.

При изследването на повърхността на Венера от американската междупланетна станция „Пайниър-Венера-1“ през 1979 г. с мощен радар под плътния облачен слой на платото „Тера Иштар“ бе открито също човешко изображение, аналогично на Марсианското от платото Елизий. Изпратената през август 1990 г. американска междупланетна станция „Магелан“ направи още по-детайлно изследване на повърхността на Венера. При обработката на получените данни от нея вероятно ще се открият нови интересни детайли.

Почти еднаквата възраст на барелефите от Земята, Марс и Венера показва, че преди близо половин милион години на планетите от Слънчевата система са пребивавали представители на цивилизация, която е можела да извършва междупланетни космични полети. Еднаквите изображения на лица по различните планети вероятно представляват своеобразен знак на неизвестната хиперцивилизация, че планетата е посетена и изследвана от нейни представители. Възможно е барелефите да са изсечени в скалите чрез мощен лъч, насочен от космичен кораб, висящ над повърхността на съответната планета. Известно е, че при прилуняването на „Аполо-11“ мястото на кацане на лунния модул се оказало вече обработено с мощно и кратко температурно въздействие преди повече от сто хиляди години от неизвестен източник. Не е изключено в главите на откритите барелефи да е скрито някакво послание към тези, които ще посетят съответните планети. Неслучайно НАСА сформира през юни 1990 г. експедиция за изследване на барелефа, открит на Антарктида. Резултатите от тази експедиция още не са публикувани.

Колкото и странна да се окаже действителността, засега не може и да се гадае за равнището на тези, които преди половин милион години са извършвали космични полети. Може само да предполагаме по вида на изобразеното лице, че представителите на тази цивилизация са приличали на нас, че не е изключено те да са създали човечеството по свой образ и подобие. От съществуващите по онова време милиарди животински видове по Земята те са избрали един, който с най-малки генетични корекции би развил интелект на качествено ново равнище с възможност за бързо усъвършенстване.

Както вече беше казано, първите по давност свидетелства за извънземни посещения датират от близо 500 хиляди години.

Вторите по давност свидетелства за палеоконтакти на Земята датират отпреди близо дванадесет хиляди години. Те представляват различни скални рисунки на летящи дискове, намерени в пещери на територията на Великобритания, франция, Испания, Тибет, Източен Сибир и Сахара.

Приликата между неповтарящите се поредици ДНК в човека и шимпанзето е по-голяма, отколкото между мишката и плъха. Типичният протеин се различава с по-малко от един процент в двата вида. Що се отнася до хромозомния набор — шимпанзето има 24 двойки хромозоми, докато при човека те са 23. Втората и третата двойка хромозоми при шимпанзето са слепени при човека в една чрез транслокация. Освен това се забелязват и 7 допълнителни инверсии (завъртане на хромозомите около определен център) на хромозомите на човека спрямо тези на шимпанзето. Изследванията на митохондрийната ДНК показват че всички тези генетични корекции са извършени преди повече от половин милион години. Все пак скелет от вероятно най-стария предшественик на маймуните е открит в Северна Америка и е на възраст близо 70 милиона години, а следи от човекоподобни същества с ръст около 140 см, ходили изправени преди близо 3,6 милиона години, са открити на територията на Кения. Щом генетичното различие между човека и шимпанзето е толкова малко, защо умственото е толкова голямо. Тайната се крие в мозъка — единственият вътрешен орган на човека, който е три пъти по-голям от това, което би могло да се очаква за мозъка на примат с размерите на човека. При сравнението между обема на мозъка и обема на мозъчния ствол в няколко вида примати и един таралеж е установено, че разстоянието между човека и шимпанзето е по-голямо, отколкото между шимпанзето и таралежа. Как човек постига своята неповторимост.

Достатъчна е само малка модификация в гените, които регулират скоростта на растежа, за да могат и маймуните да се сдобият с мозък, голям колкото човешкия. Няма да се получи обаче човешки мозък, ако се разшири мозъкът на шимпанзе, като се запазят същите отношения между отделните му дялове, тъй като мозъкът на човека ще се различава по относителните размери на съставящите го Дялове. Освен това отдавна е известно, че човешкият мозък е организиран коренно различно от мозъка на другите примати. При макака и шимпанзето двете полукълба на главния мозък, общо взето, изпълняват едни и същи функции и се получава ненужно дублиране. При човека мозъкът е устроен така, че двете полукълба изпълняват различни специализирани функции. При делфините, които имат мозък дори по-голям от човешкия, също няма специализация на двете полукълба по отношение на функциите. За сметка на това обаче има специализация във времето. При тези интелигентни същества едното полукълбо работи 12 часа, след което се сменя от другото, така че делфинът е винаги буден и в съзнание.

През 1938 г. в една пещера от Западен Тибет от китайски археолози бяха открити 1000 кобалтови диска с отвор по средата. От този отвор излиза двойна спираловидна бразда с клиновидни йероглифи. Китайски учен след неколкогодишен труд разчел тази писменост и твърди, че на дисковете е записана историята на малък народ, дошъл от звездите с космически кораб преди дванадесет хиляди години. Хората на този народ били малко по-дребни и крехки от земните жители, но приличали на тях. Не разполагайки с големи технологични ресурси и възможност да се върнат там, откъдето са дошли, извънземните с течение на времето се претопили в морето от хора. Неслучайно китайският професор Чи Путей е открил през 1938 г. до дисковете скелети на странни същества с огромни глави. Вероятно подобно нещо се е случило и с други космически кораби на същата цивилизация, кацнали на територията на Западна Европа и Сахара. Малко или много, космическите пришълци, смесили се с хората, ускорили човешката еволюция. Между другото периодът преди 11600 години се е характеризирал не само с поява на извънземни представители, но и с големи катаклизми. Съществуват предположения, че в споменатия период е потънал легендарният континент Атлантида, като в същото време броят на хората на Земята рязко е намалял. Не е изключено появата на първите пришълци да е свързана именно с някои небесни катастрофи. Според митологията на догоните и намерените клиновидни знаци в Тибет „хората от небето“ са дошли от звездата Сириус, след като са пътували осем земни години. Сириус, най-ярката звезда на северния небосвод, представлява тройна звездна система (Сириус A, B и C) и е отдалечена от Земята на разстояние 8,7 светлинни години.

Тези факти навеждат на мисълта, че вероятно звездолетите на пришълците, кацнали преди дванадесет хиляди години на нашата планета, са се движили със скорост, близка до тази на светлината. Причината за предприетото пътуване вероятно е била предстоящото избухване на червения гигант Сириус B, което впоследствие е превърнало звездата в бяло джудже. Вероятно цивилизацията, дошла от планетната система на Сириус, се е разселила и на други подходящи близки планети в космоса. Представителите на тази цивилизация, попаднали на планети с по-добри условия на живот от Земята, са успели по някакъв начин да съхранят технологичната си мощ и да потърсят своите събратя по разум. Вероятно тази е причината от дванадесет хилядолетия до наши дни дисковидни апарати да посещават планетата ни. В този контекст е интересно да се отбележи, че от периода преди 12000 години са открити твърде интересни находки. Така например в едно свлачище в щата Аризона са открити черепи на хуманоиди с два рога на главата. Въпросните пришълци са били изтребени групово в този далечен период. Този факт навежда на мисълта, че е имало битка с други пришълци в споменатия период.

До третото хилядолетие пр.н.е. рисунките, намерени в пещерите на Източен Сибир, Сахара и Западна Европа, изобразяват само дисколети. Отпреди близо пет хиляди години на редица места по Земята започват да се появяват скални рисунки, наподобяващи по форма космични ракети и самолети, характерни за равнището на днешната цивилизация. Скални изображения с подобен характер са открити в Централна и Северна Америка, Индия, Китай, Япония, Ирак, Египет и Гърция. От третото хилядолетие пр.н.е. по планетата ни започват да се строят и различни мегалитни постройки, като пирамидите в Египет и зикуратите в древен Вавилон. Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилонската кула:

„Насред светилището е построена здрава кула, дълга и широка по една стадия. Над тази кула се възправя друга. Над нея още една и така осем на брой. Стълбата, която води нагоре, е изградена отвън и се вие около всички кули. По средата й има площадка и място за сядане, на което да си почине човек, В най-горната кула има храм, а в него голямо легло с красиви покривки, златна масичка. В храма няма статуи на божества и никое човешко същество не може да прекара там нощта освен една жена от околността, избрана измежду всички други от Бога, както казват халдейците, неговите жреци.“

Боговете пришълци не само построили кулата, но и се отдавали там на плътски удоволствия, твърди Херодот. Месопотамската кула била смятана за център на Вселената и за митична връзка между небето и Земята. Явно боговете, посетили Земята преди близо пет хиляди години, са успели да построят и останалите вавилонски стъпаловидни кули, величествените зикурати, високи до 90 метра, като този в Ур. Впрочем най-старата известна пирамида в Египет — тази на Джосер от четвърта династия, е също стъпаловидна и е от същия период, в който са строени зикуратите в Двуречието. Според някои сведения с исторически характер, боговете, построили зикуратите на шумерската цивилизация, са дошли от планетна система около звездата Алдебаран — „а“ от съзвездието Телец, която отстои на разстояние 68 светлинни години от нашата планета.

В митологията на редица народи от това време се говори и за други богове с големи възможности, които пристигат от далечни звезди, учат хората на различни неща и летят на крилати машини. Такива свидетелства намираме в Библията, в индийския епос „Махабхарата“, в преданията на индианците в Америка, в елинската култура, в китайската митология. Както изглежда, това трето поред нашествие по планетата ни продължава в този си вид до бурното технологично развитие на нашата цивилизация от последните сто години.

Представителите на развитата цивилизация, започнали да ни посещават преди пет хиляди години, са имали техника, до която все още не сме достигнали. По всяка вероятност те са долетели до Земята с космически кораби; които са се движели с досветлинни скорости от близки звездни системи, намиращи се на разстояние до двадесет светлинни години. Възможно е най-големите мегалитни постройки от древността да са построени под влияние на космическите пришълци. Знае се, че мегалитни постройки има открити и на Марс, както и на други планети от Слънчевата система. От древногръцки източници е известно, че египетските жреци ревниво криели своите научни знания, които според тях били получени от бог Тот. Един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет — Тот, е бил почитан като творец на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките. На него се приписва и изобретяването на теглилките, водните часовници и мярката за дължина. Жреците, ръководещи строежа на Хеопсовата пирамида, дълго, но безуспешно са търсели някакъв уред, оставен от Тот, който им бил необходим за строежа на пирамидата. Кой е бил всъщност бог Тот и откъде би могъл да получи широките си познания? Отговор на този въпрос може да се получи от откритата през 1991 г. от френски изследователи тайнствена стая, недалече от кариерата Ал Харрах в Египет. В нея бе намерен огромен мумифициран астронавт с височина над два и половина метра. Огромният хуманоид, пришълец от Космоса, има широка уста без език и няма уши и нос на огромната си глава. При изследването му от световноизвестни учени бе установено, че тялото на астронавта е мумифицирано преди 4500 години, по времето на строежа на Хеопсовата пирамида. До тялото на хуманоида френските археолози са намерили полиран кръгъл металически диск с непонятна писменост по него, ръждясал метален костюм с останки от изкуствена материя и таблички с изображения на планети и звезди, на които освен това били гравирани и някакви космически кораби и въздухоплавателни машини. По всяка вероятност събратята на мумифицирания астронавт са участвали не само при строежа на Хеопсовата пирамида, но и на другите най-големи пирамиди на Хефрен и Микерин. Не е изключена възможността те да са създали и пирамидите на Марс.

Голямата марсианска пирамида е ориентирана строго по посоката север-юг по меридиана на планетата по същия начин, по който е ориентирана Хеопсовата пирамида на Земята — отклонението е само три минути и шест секунди спрямо меридиана на планетата. Впрочем столицата на Египет Кайро, преведена на арабски като Ел Кахир, означава Червена планета (такава е Марс). Малко хора знаят, че нашият Григориански календар представлява малко усъвършенстваният Египетски календар, датиращ отпреди 4500 години, който е създаден по времето на строежа на Хеопсовата пирамида. Съществуват предположения, че големите пирамиди на Марс и на Земята играят роля на своеобразни гравитационни маяци за тези, които са ги създали. Подобно на морските фарове по островите вероятно те направляват извънземните кораби по трасетата на космическия океан. Земята, както и останалите планети от Слънчевата система, излъчва гравитационни вълни при движението си около Слънцето# (От физиката е известно, че ако върху даден светлинен източник поставим стъклена призма, последната ще разложи спектрално електромагнитното излъчване. При това разлагане светлинният спектър ще се излъчи в строго определено направление, определено от разположението на стените на стъклената призма. Пречупването на светлинните вълни с определена дължина на вълната в призмата се дължи на различната скорост, с която се движат електромагнитните вълни във въздуха и в стъклото. Подобно на разгледания пример гравитационните вълни, излъчвани от Земята, ще се пречупват от каменните пирамиди и ще се разлагат в определена посока, определена от разположението на стените на пирамидите спрямо основата им. Скоростта на разпространение на гравитационните вълни в каменните блокове на пирамидите и в почвата под тях е различна, тъй като те имат различна плътност и състав. Излъчените под основата на пирамидите гравитационни вълни ще се пречупват от пирамидалните структури, които сами по себе си могат да се разглеждат като сложни призматични тела. — Бележка на автора.). Съществуват предположения, че гравитационните вълни се движат с около осемнадесет хиляди пъти по-висока скорост от тази на светлината в космичното пространство. Логично е все пак те да бъдат предпочетени в комуникациите на една по-развита цивилизация от човешката, като тази на 2,5-метровите гиганти, които са дали идеята и са помогнали на египетските фараони да построят трите най-големи пирамиди в Египет — на Хеопс, Хефрен и Микерин. Всъщност изграденият комплекс от тези три пирамиди вероятно символизира, че Земята е третата планета от Слънчевата система, като нашата планета се представя чрез пирамидата на Хеопс. Планетата Венера може би е свързана с пирамидата на Хефрен, а планетата Меркурий — с пирамидата на Микерин. Отношението на размерите и масите на трите пирамиди е същото, като при тези на изброените планети. Комплексът, открит на Марс, се състои от четири пирамиди, а знаем, че Марс е четвъртата планета от Слънчевата система.

Може би съвсем не е случаен фактът, че масата на Хеопсовата пирамида е приблизително 31560000 тона. Или масата й, изразена в тонове, е равна на броя на секундите, за които Земята обикаля около Слънцето. Масата на голямата пирамида на Марс, изразена в тонове, вероятно също е равна на броя на секундите, за които тази планета обикаля около Слънцето. При диаметър на планетата Марс 6794 км, а на Земята 12766 км и средна плътност за първата 4 грама на кубичен сантиметър за Земята тази стойност е 5,4 грама на кубичен сантиметър, се оказва че масата на Марс е около 10 пъти по-малка от тази на Земята. По отношение на другите параметри съществува удивително сходство. Марсианското денонощие е по-дълго от земното само с 41 минути и продължава 24,6 часа, а наклонът на оста на планетата спрямо еклиптиката е 24°, на земната ос този наклон е 23,6°. Като се имат предвид притегателната сила на Марс, която е близо три пъти по-малка от земната — 0,38 g, и периодът на обикаляне около Слънцето, който е близо два пъти по-голям от земния — 687 денонощия, става ясно защо голямата Марсианска пирамида е с много по-големи размери от Хеопсовата. При това съотношението на височината към основния ръб при Голямата марсианска пирамида и Хеопсовата пирамида е едно и също. Марсианската пирамида е висока близо километър, а основният й ръб е с дължина около 1,5 км, а Хеопсовата пирамида по времето, когато е изградена, заедно с облицовката е висока 146 метра и има дължина на основата 233 метра. Сегашните размери на Хеопсовата пирамида са съответно 137 метра височина и дължина на основния ръб 227 метра. Стените на големите марсиански и земни пирамиди са ориентирани под ъгъл, определен от съотношението 2L/H = Ј = 3,14159, където L е дължината на основния ръб, а H — височината на пирамидите.

Числото Ј обуславя изменението на гравитационната енергия във формулите на Айнщайн, тъй като зависимостта от разстоянието е квадратична функция. Трите по-малки пирамиди на Марс са ориентирани под ъгъл 16° спрямо голямата пирамида и меридиана на планетата. По-малките пирамиди около Хеопсовата са ориентирани строго по меридиана на Земята. Комплексът от малки пирамиди на двете планети вероятно също изобразява определена зависимост спрямо останалите планети от Слънчевата система. Впрочем съвсем логично е египетските фараони да придадат съвсем различни функции на пирамидите и да ги използват за съвършено различни цели впоследствие. Друг е въпросът дали тези функции не са били внушени от самите извънземни, за да оправдаят строежа и да му придадат естествен исторически характер.

Общият брой на пирамидите в Египет, без да се смятат трите големи, е 86, но те са много по-малки и вероятно не са свързани с подобни зависимости, тъй като са строени изцяло от самите египтяни.

Между другото преди 4500 години по времето на строежа на Хеопсовата пирамида добри богове са се подвизавали не само в Египет, но и на други места по планетата ни. Според древните предания шумерите получили знанията си от бог Оанес — митичния филантроп с поразителна ерудиция и неизчерпаем алтруизъм. Той им донесъл писмеността, запознал ги с геометрията, научил ги да строят градове и величествени зикурати (стъпаловидни пирамидални кули с дължина на страната до 90 метра и височина до 90 метра). Шумерите се прекланяли пред Оанес и го почитали като бог. В Централна Америка се е съхранило предание за могъщата владетелка, наречена „Летящата тигрица“, която донесла на хората знания. А след известно време заповядала да я отнесат навръх планината, откъдето „изчезнала сред гръм и мълнии“. В раннохристиянския епос „Книга на Енох“ също се разказва, че хората са получили знанията си от неизвестни и далечни цивилизации. Баракеал ги научил да наблюдават и да разбират звездите, Аеродел им разкрил тайните на Луната, а Кокабел им помагал да тълкуват знаменията. В преданията на майте също се говори за добри богове. Бог Кукулкан помогнал на индианците да построят величествени пирамидални храмове в Чичен-Итца, Боч Бочика подарил на майте календара (почти идентичен с Египетския, но по-съвършен от него). Кетцалкоатъл ги научил да сеят жито и да леят изделия от бронз. Тези предания удивително напомнят за други, възникнали в район, твърде отдалечен от Америка — в Югоизточна Азия. И там, и тук става дума за някакви просветители, които се придвижвали с летателни апарати и в края на своята „мисия“ си отивали също с тях. В древнокитайския речник „Хуанди“ са описани четири вида летателни апарата. Един от тях, в който се придвижвал просветителят от древнокитайските предания Хуанди, бил с метален блясък и имал криле. Преди полета този апарат „набирал вода“. Според древните текстове просветителят Хуанди след изпълнението на своята мисия, се оттеглил със спътниците си към звездата Регул (Алфа от съзвездието Лъв).

Един от летящите натам взел нещо, заспал, и се възродил чак след 200 земни години# (Вероятно при тези полети космонавтите на неизвестната цивилизация са изпаднали в състояние на хибернация. — Бележка на автора.). Любопитно е да се отбележи, че Хуанди се е подвизавал на Земята преди 4500 години. Преди толкова години са живели по планетата ни и другите богове от египетските, шумерските, индийските и индианските предания. Преди толкова години е бил мумифициран и намереният в Египет астронавт. Повечето от големите мегалитни постройки са именно от това време, като големите египетски пирамиди, зикуратите от Вавилон, обсерваторията в Стоунхендж, подводните правоъгълни тераси край Бахамските острови, пирамидалните храмове в Централна Америка. Основите на храмовете в Баалбек, каменните кълба от Коста Рика, Гватемала и Мексико са също от това време. Същата давност имат и хилядите фигурки от Централно Мексико, пресъздаващи живота на Земята от милиони години насам, намереният през 1927 г. кристален череп в Хондурас, камъните от Ика, статуетките догу, открити в Япония, скалните рисунки, изобразяващи космични летателни апарати. Затова, че космичната експанзия е продължила — Говорят редица паметници и документи от по-ново време. Такива са откритите каменни глави от остров Пасха, създадени през около първи век от н.е., както и загадъчните гигантски рисунки от платото Наска, създадени в период от шести до десети век от н.е. В папирус, намиращ се в Египетския музей във Ватикана, който е от времето на фараон Тутмос III (1500 г. пр.н.е.), се говори как над Египет пред очите на целия народ, на войската и даже на самия фараон се появил в небето огнен диск. Неговият диаметър (по сегашни мерки) достигал 45 метра. След няколко дена се появили още дискове. След като постояли малко над Земята, те се извисили в небето и отлетели на юг. При това светели по-ярко от Слънцето, фараонът си спомнил, че в аналите на „Дома на живота“ вече имало подобен случай, но от много далечни времена.

Специално внимание по отношение на гореописаните случаи предизвиква откритият през 1995 г. череп на хуманоид с огромно чело. Той е намерен в каменни кариери в щата Северна Каролина. Въглеродният анализ на този череп показва възраст 3500 години. Съществото, на което е принадлежал, е загинало през 1500 г. пр.н.е. Черепът е бил открит в скални образувания, около които били разпръснати метални парчета. Те били концентрирани около скала, която е издълбана от експлозия или удар.

Учените, изследвали скалата, са стигнали до заключението, че там се е разбил вероятно космичен кораб. Горната част на намерения череп е огромна и явно е съдържала мозък, далеч по-обемист и по-усъвършенстван от човешкия. Очните кухини са наклонени и свръхголеми, а устата е почти атрофирала. Няма примери на примати или първобитни хора, които да притежават подобни черти. Нещо повече, особено изненадващ е материалът, от който е изграден намереният череп. Той е с невероятна плътност и е съставен от смес от калций и странно кристално вещество, което е много по-здраво от това на човешките кости. Черепът е принадлежал на същество, по-интелигентно от човека, което е било високо около 140 см. То е имало много добре развито зрение и слух. Ядяло е храни, които не изискват много дъвчене.

Ако се съпостави снимката на открития череп със снимката на заобиколения от сътрудници на специалните служби на САЩ хуманоид, висок около 140 см, може да се направи предположение, че роднините на въпросния посетител не са от вчера на нашата планета. Снимката на пришълеца е направена на 29 септември 1991 г. в планините на щата Западна Вирджиния, където на 30 метра от кацнал летящ диск последният е бил открит.

Във втори том на своята „Естествена история“ Плиний пише, че през 100 година пр.н.е. над консулската галерия на Луций и Гай Валерий по небето от изток на запад преминал светещ „щит“, който разпръсквал искри.

Подобни явления много пъти са отбелязвани и през средновековието в Европа. През лятото на 1355 г. над Англия се появили дискообразни обекти, които излъчвали светлосиня и пурпурна светлина. Понякога изглеждало, че те взаимно се борят. Постепенно пурпурните започнали да побеждават светлосините, които пък побързали да се спуснат на Земята. Много хора наблюдавали това явления. В „Ръкопис на Емплфорското абатство“ в Англия се съобщава, че през 1290 г. над главите на монасите, които прекарвали по пътя манастирското стадо, „се появило огромно овално сребристо тяло, което приличало на диск“. То бавно прелетяло над тях и предизвикало голям ужас. През 1490 г. в Ирландия над покривите на къщите се появил сребрист дискообразен предмет. Той преминал над главите на хората няколко пъти, оставяйки след себе си следа от дим. От въздушната вълна се съборила камбаната в църковната камбанария. На 20 април 1535 г. над Стокхолм се появили пет „слънчеви диска“. През 1530 г. над Нюрнберг и през 1556 г. над Витенберг също били наблюдавани летящи дискове. В кметството на Цюрих има запазени няколко гравюри, които увековечават дискообразни апарати, кръжили над града през 1547–1548 г. На 27 юли 1566 г. в 19,00 часа и на 28 юли същата година в 16,00 часа над Мюнстер се появили ярко светещи сферични обекти, които извършвали различни маневри. През 1567 г. над Швейцария било наблюдавано сферично тяло, което напълно закрило слънчевия диск. Ако се съди по някои съобщения, явлението продължило през целия ден. Същата година над Хамбург и някои други градове на Северна Германия бавно прелетяла огнена „машина“ с огромно кълбо по средата.

През ноември 1661 г. при посещението си в тибетската столица Лхаса белгийският езуит Алберт дьо Орвил наблюдавал летящ диск с формата на сдвоена китайска шапка, който се въртял бързо около оста си. Дискът, след като направил два кръга над града, изчезнал в мъглата. В трактата на франческо Бардзини, издаден във Флоренция, се описва появата на светещо тяло с форма на чиния в небето на Тоскана през нощта на 31 март 1671 г. Тялото с огромна скорост прелетяло над морето. Летящи обекти били наблюдавани и над Флоренция на 9 декември 1731 г., над Лисабон през октомври 1755 г., над Швейцария през 1761 г., над Франция през 1779 г. Над Пинероло са се появили през 1808 г., над Ламанш през 1821 г., десет години по-късно са ги видели над Германия, а през 1845 г. над Китай. През октомври 1877 г. осем от тях прелетели над Уелс в разгърнат строй, а през 1885 г. над Одрин бил забелязан червен кораб с дисковидна форма, който искрял. В 1897 г. много вестници в САЩ съобщили за появата на странни летящи обекти. А накрая по време на Втората световна война са написани немалко военни доклади за необикновени летящи апарати с неизвестно естество, които се появявали край самолетите и на двете воюващи групировки.

Така например на 26 февруари 1942 г. неидентифицирани обекти, летящи над Лос Анжелис, са били обстреляни от подразделенията на 37-а бригада на Американската армия. На 14 декември 1944 г. пилоти от ВВС на САЩ съобщават за срещи във въздуха над германска територия със сребристи сфери. Сферите се движели както поединично, така и на групи.

След всичко казано дотук може да се предположи, че контактите между извънземните цивилизации и човешката раса основно са протекли на четири етапа. При първия от тях неизвестна хиперцивилизация преди близо половин милион години извършва вероятно генетичен експеримент, присаждайки на определени човекоподобни маймуни човешки генетичен код. Подобни генетични подобрения тя е извършила и на други подходящи планети от близката космична област на нашата галактика. „Присадените“ нови цивилизации в зависимост от условията, при които са се развивали, са достигнали до различни степени на усъвършенстване. Възможно е много от тях да са изпреварили нашата цивилизация с хилядолетия. Развивайки активно космичните си възможности, по една или друга причина първите от тях са посетили Земята преди 12000 години. При това си посещение, макар и слабо, те са ускорили човешката еволюция. През следващите години те са следили с интерес човешкото развитие.

През третото хилядолетие пр.н.е. планетата ни е била посетена от друга близка цивилизация, която също за втори път е ускорила човешкото развитие. При тази си дейност може би тя е била контролирана от предишните по-развити цивилизации, които са ни били посетили вече. След известно време Земята е започнала да бъде посещавана и от други цивилизации, достигнали съответната степен на развитие за осъществяването на космични полети. Вероятно много от тези цивилизации са встъпили в определени взаимоотношения помежду си, образувайки определена федерация.

Засиленият интерес на тези цивилизации към бурното технологично развитие на човечеството през последните години предполага наличие на подготовка за предстоящо приобщаване на земните жители към галактическата култура. Не е изключено бързата намеса на извънземните в нашите работи да е била предизвикана и от възникналата опасност човечеството да се самоунищожи след откриването на атомната енергия.

При разглеждане на въпросите за палеоконтактите специално внимание заслужават посещенията в далечното ни минало на апарати, принадлежащи вероятно на извънземни и на хора от близкото и по-далечното бъдеще на Земята, които използват хронопортация. По същество всички НЛО, които представляват кораби на извънземни, вероятно са в състояние да извършват такива преходи. Хората от близкото бъдеще на човечеството също може би ще са в състояние да изпращат експедиции в произволна точка от миналото на Земята. Може би в този аспект трябва да се разбират епизодичните находки, които се откриват в геоложките пластове отпреди милиони години. Така например американският археолог Г.Буру през 1931 г. открива отпечатъци от човешки крака в слоеве, датиращи отпреди 250 милиона години. Руско-китайска експедиция открива в пустинята Гоби отпечатък от ботуш във вкаменен пясъчник. Възрастта на отпечатъка е определена на 50 милиона години, при условие, че е прието човешката раса да се е зародила в най-примитивна форма само преди половин милион години.

Друг учен, немецът Бруд Щайгер, съобщава за следи от сандал или обувка върху скала от камбрийския период отпреди около 600 милиона години. Щайгер обръща внимание на наличието на натрошени трилобити (морски организми), които вероятно са стъпкани от съществото, оставило тези следи в тогава податливия още варовик. Палеонтологът К.Н.Догърти е намерил стотици отпечатъци от праисторически животни в „Долината на великаните“ в САЩ. Навсякъде около тях се забелязват и следи от човешки крака. През 1928 г. в оловните рудници Брокън Хил в Родезия е открит череп на неандерталец, чиято лява слепоочна кост е пробита като от куршум. Около отвора в черепа липсват пукнатини, които биха се образували при рана, нанесена с копие, стрела или друг вид оръжие или предмет. В случай, че предшественикът на Хомо сапиенс е прострелян именно с куршум, би трябвало да липсва и дясната слепоочна кост и това действително е така. Биологът К.флоров е представил в палеонтологичния музей на Руската академия на науките череп на бизон отпреди повече от 40 хиляди години. Неговата челна кост е повредена сякаш от изстрел с пушка, но мозъкът не е бил сериозно засегнат. Тежко раненото животно е оцеляло, понеже по краищата на сферичната рана има костно образувание — признак, че тя е заздравяла.

Въпросът, дали любителите на пътешествията и лова в минали епохи са пришълци от други светове, или са хора, участващи в секретни експерименти по хронопортация от края на двадесети век или от следващите векове, не е еднозначен. Вероятно и двете версии са валидни в някаква степен. Впрочем от зарегистрирани случаи на контакти с хора от бъдещето в Италия и франция е създадена версия, че след двадесет и трети век техниката е достигнала такова равнище, че на пространствен филм е заснета на живо почти цялата история на човечеството. За целта са били използвани хронални невидими капсули, снабдени със специални камери. Според тази хипотеза след двадесет и четвърти век всеки наш потомък, който се интересува от конкретна личност или събитие в исторически план, е можел да го проследи с подобна индивидуална хронална автоматична капсула, без затова да е необходимо самият той да прави пътешествие в миналото. Намесата в хода на историята през други времена е била абсолютно забранена поради хаоса, който може да настъпи в развитието на човечеството. Има факти, които сочат, че след двадесет и четвърти век вероятно подобна забрана ще съществува и за пътешествията в бъдещето.