Финансист

ГЛАВА XII

Към същия Едуард Мълая Бътлър се насочи Франк след година и половина, когато реши, че би могъл да постигне много, ако му дадат възможност да разпространи известна част от предвидения заем. Не беше изключено Бътлър да пожелае сам да закупи някакво количество от облигациите, а можеше да му помогне и в пласирането им. Той вече изпитваше много добри чувства към Каупъруд и фигурираше в книгите на фирмата му като един от най-големите купувачи на акции. Каупъруд също харесваше едрия ирландец, харесваше и неговата биография. Беше се запознал и с мисис Бътлър — много пълна и флегматична, но сурова и строга ирландка, която мразеше превзетостта и все още обичаше да ходи в кухнята, за да надзирава готвенето. Познаваше и синовете на Бътлър Оуен и Калъм, и дъщерите Нора и Ейлийн. Ейлийн беше момичето, което бе изприпкало по стълбите през онази студена февруарска утрин при първото посещение на Франк в къщата на Бътлър.

Когато влезе в импровизирания кабинет на Бътлър, в камината гореше огън, който създаваше уют. Пролетта настъпваше, но вечер беше хладно. Бътлър покани госта си да се настани удобно в едно от големите кожени кресла срещу камината и се приготви да изслуша молбата му.

— Хм, да, това не е толкова лесно — каза той, когато Каупъруд свърши. — Вие трябва да ги разбирате тези неща по-добре от мен. Не съм финансист, както знаете — допълни той и се усмихна, сякаш за да се оправдае.

— Но това, за което става дума, е въпрос на влияние. И на покровителство, доколкото знам — отвърна Каупъруд. — „Дрексъл и Ко“ и „Кук и Ко“ имат връзки в Харисбърг. Имат и свои хора, които се грижат за техните интереси. Близки са с главния прокурор и с щатския ковчежник. Па мен никой няма да ми възложи разпространението на заема дори ако докажа, че съм н състояние да свърша тази работа. От опит го знам. Нужни са ми приятели — влиятелни приятели. Добре ви е известно как стават тия неща.

— Стават много лесно, когато знаеш точно към кого да се обърнеш — каза Бътлър. — Джими Оливър например сигурно е в течение на всичко, свързано с тази работа.

Джими Оливър беше бившият окръжен прокурор, който между другото даваше понякога на Бътлър полезни съвети, а освен това беше и личен приятел на щатския ковчежник.

— Каква част от заема искате?

— Пет милиона.

— Пет милиона! — Бътлър се изправи в креслото си. — Какво говорите, млади човече? Това са страшно много пари! Къде ще разпространите толкова облигации?

— Ще направя оферта за пет милиона — каза спокойно Каупъруд, — а всъщност искам да получа един милион. Една оферта за пет милиона ще повиши авторитета ми, а за мен това е от голямо значение.

Бътлър се отпусна облекчено на облегалката на креслото.

— Пет милиона. За авторитет. А искате в действителност само един милион! Е, това вече е друго. Не е лошо измислено, не е лошо. Такава сума май ще успеем да получим.

Той потри с ръка брадичката си и се загледа в огъня.

Когато си тръгна от къщата на Бътлър, Каупъруд беше сигурен, че този човек ще оправдае надеждите му и че ще използва всички свои възможности. Затова никак не се учуди, когато след няколко дни го представиха на градския ковчежник Джулиан Боуд, който му обеща, че ще го запознае с щатския ковчежник Ван Ностранд и ще се погрижи искането на Каупъруд да бъде представено за разглеждане пред когото трябва.

— Сигурно знаете, че групата на банкерите е много силна — каза той на Каупъруд пред Бътлър, в чийто дом се водеше разговорът. — Знаете също кои стоят начело. Те не искат никакво вмешателство в тази история със заема. Говорих с Терънс Релихън, техния представител горе — в столицата на щата, в Харисбърг, — и той ми каза, че няма да допуснат външно лице да се намеси в разпространението на заема. Ако постигнете целта си, може да си навлечете доста неприятности и тук, във Филаделфия, защото тези хора наистина са много силни. Между другото помислили ли сте къде ще разпространите заема?

— Да, помислил съм — отвърна Каупъруд.

— В такъв случай най-доброто, което можете да направите сега, е да си мълчите. Направете си офертата и толкова. Ван Ностранд, след като получи съгласието на губернатора, ще издаде решението. А с губернатора мисля, че лесно ще се разберем. Имайте предвид, че когато излезе решението, те могат да поискат да говорят с вас лично, но това вече си е ваша работа.

Каупъруд се усмихна с обичайната си неразгадаема усмивка. Още веднъж се увери, че в тоя финансов свят има много изходи и входове, че той е един огромен риф, където господстват всевъзможни подмолни течения. Какво бе нужно всъщност, за да успееш? Известна съобразителност, известна ловкост и малко късмет — да улучиш подходящо време и случай. Ето, че единствено с амбицията си да напредне бе успял да си създаде връзки с щатския ковчежник и с губернатора. Те лично ще се занимават с неговите работи просто, защото той самият го бе поискал. Немалко финансисти, далеч по-влиятелни от него, имаха също право на част от заема, но не бяха успели да се възползват от него. Важно бе освен хладнокръвие, идеи и настойчивост да имаш и късмет.

На излизане Франк си помисли колко ли ще се учудят „Дрексъл и Ко“ и „Кук и Ко“, като разберат, че става техен конкурент. Когато се прибра у дома си, той се качи на втория етаж в приспособената за кабинет малка стая до спалнята. В нея имаше бюро, сейф и кожено кресло. Франк се зае да проверява ресурсите си, защото трябваше да премисли и претегли много неща. Отново прегледа списъка на хората, с които вече беше говорил и на които можеше твърдо да разчита, че ще вземат известна част от облигациите. Беше сигурен, че ще успее да разпространи облигации за един милион долара. Според предварителните му сметки трябваше да спечели два процента от тази сума, или двайсет хиляди долара. Бе намислил, ако начинанието му успее, да си купи къща на Джирард Авеню в съседство с Бътлър или да купи място и да си построи нова къща, което би било още по-хубаво. Можеше да си помогне парично, като ипотекира старата къща и имуществото си. Баща му също преуспяваше. Може би и той щеше да пожелае да строи и да издигнат две къщи една до друга. Извън сделката със заема Франк очакваше да получи от кантората десет хиляди за годината. В трамвайните линии бе вложил вече петдесет хиляди долара и те му носеха доход от шест процента годишно. Имуществото на жена му, което се състоеше от сегашната им къща, от облигации от държавни заеми и от недвижими имоти в западната част на Филаделфия, възлизаше на четиридесет хиляди. Всъщност те вече бяха богати, но Франк очакваше в близко време да станат още по-богати. Трябваше само да бъде спокоен и самоуверен. Ако успееше да проведе умело операцията със заема, би могъл да я повтори, и то в по-голям мащаб. Несъмнено заеми щеше да има още. След малко загаси лампата и отиде при жена си. Тя вече бе заспала. Гувернантката и децата спяха в стаята, която се намираше от другата страна на стълбата.

— Лилиан — каза той, когато тя се събуди и се обърна към него, — май че сделката със заема, за която ти разказвах, потръгна. Сигурно ще получа един милион за разпространение, а това означава двайсет хиляди печалба. Ако приключа всичко успешно, ще си построим къща на Джирард Авеню, която след време ще стане една от най-хубавите улици в града. Представи си само — колежът е съвсем наблизо.

— Ще бъде чудесно, Франк! — каза тя и го помилва по ръката, когато той приседна на края на леглото й, но в тона й се долавяше известна неувереност.

— Отсега нататък трябва да оказваме повече внимание на семейство Бътлър. Той се отнесе много добре към мен и доколкото разбирам, ще ми бъде полезен и в бъдеще. Няколко пъти е отправял покана да те заведа у тях. Ще трябва да ги посетим. Дръж се любезно с жена му. Ако запази доброто си чувство, той може да направи за мен извънредно много. Има две дъщери. Трябва да поканим цялото им семейство у нас.

— Ще ги поканим някой път на вечеря — побърза да се съгласи Лилиан. — А в близките дни ще предложа на мисис Бътлър да мина да я взема за разходка или ако иска, тя да мине.

Лилиан вече бе научила, че семейство Бътлър и преди всичко младите, разбира се, обичат външния блясък, че са особено чувствителни по отношение на произхода си и че според тях парите заличават абсолютно всички недостатъци.

— Самият Бътлър е много представителен човек — й бе казал веднъж Франк, — но мисис Бътлър… между нас да си остане, е доста простичка. Иначе е добра жена, сърдечна, отзивчива.

Той предупреди жена си да бъде внимателна и към Ейлийн и Нора, защото и бащата, и майката много се гордеели с дъщерите си.

По това време мисис Каупъруд беше на трийсет и две години, Каупъруд на двайсет и седем. Раждането на двете деца и грижите по тях се бяха отразили на външността й. Бе загубила някогашната си привлекателност и бе станала прекалено слаба. Страните и бяха хлътнали, в лице приличаше на жените от картините на Росети и Бърн-Джоунс14. Не беше вече така здрава както преди. Гледането на децата и особено появилият се напоследък гастрит я изтощаваха много. С други думи, нервите й бяха поразклатени и тя често изпадаше в депресия. Каупъруд виждаше всичко това. Стараеше се да е мил и внимателен, но тъй като беше човек с трезв и практичен ум, си даваше сметка, че след време навярно ще трябва да се грижи за болнава жена. Обичта и привързаността са наистина нещо голямо, но желанието и взаимното привличане трябва да се запазят, за да не бъде принуден човек да установява с тъга, че са угаснали. Сега Франк често срещаше преливащи от здраве весели момичета, които му бяха близки по темперамент. Чудесно е, благоразумно е, полезно е да си добродетелен, да спазваш установените от обществото морални норми, но ако имаш болнава жена … Пък и трябва ли един мъж да се обрича завинаги на съпругата си? Никога ли не бива да поглежда друга жена? Ами ако срещне някоя, която го привлича? Той разсъждаваше върху тези неща в малкото свободни от работа мигове и стигна до извода, че те не са особено съществени. Ако човек може да го прави, без да бъде разобличен, всичко ще бъде наред. Трябва обаче да е внимателен. Тази вечер, докато седеше на края на леглото на жена си, той пак се върна към тези мисли, защото отново бе видял Ейлийн Бътлър, която свиреше на пианото и пееше, когато той мина покрай вратата на гостната. Тя приличаше на весела птичка, излъчваща здраве и искряща радост — истинско олицетворение на младостта.

„Странен е този свят“ — помисли си той, но не смяташе да споделя с когото и да било скритите си мисли.

Операцията със заема не завърши с очаквания резултат. Макар че спечели повече от двайсет хиляди долара и привлече вниманието на финансовите кръгове на Филаделфия и на щата Пенсилвания, Франк не можа да манипулира подписката така, както бе замислил. Той се срещна с щатския ковчежник в кантората на един известен местен адвокат, която ковчежникът използваше като работно място, когато идваше във Филаделфия. Той се държа любезно с Каупъруд — както можеше да се очаква. Обясни му как се уреждат нещата в Харисбърг. Средствата, необходими за предизборните кампании, се осигуряваха от едрите финансисти. Те бяха представени от подставени лица в събранието и сената на щата. Губернаторът и ковчежникът можеха да постъпват така, както намерят за добре, но не биваше да забравят за допълнителните съществени фактори: авторитета, приятелските връзки, общественото влияние, политическите амбиции и така нататък. Големите бизнесмени често създават тайни акционерни дружества — нещо, което не е съвсем почтено, но те са всъщност реалните поръчители на големите парични заеми от този вид. Щатът трябваше да поддържа добри отношения с тях особено в такива времена. И тъй като мистър Каупъруд имал всички възможности да се справи с разпространението на облигации за един милион долара, сума, която той очаквал да получи, нямало причини тя да не му бъде предоставена. Но Ван Ностранд предлагал нещо друго. Не би ли се съгласил Каупъруд, ако групата финансисти, които се занимаваха в момента със заема, пожелаеха това, да им преотстъпи своята част от разпространението на заема срещу известно възнаграждение — равно на сумата, която той е очаквал да реализира, ако, разбира се, тази част от заема му бъде дадена? Някои финансисти настоявали за това и било опасно да им се възразява. Те дори били съгласни той да направи оферта за пет милиона долара, за да укрепи авторитета си. Готови били да отпуснат един милион — пак за да не пострада авторитетът му. Но държали сами да реализират цялата сума от двайсет и три милиона долара. Така щяло да бъде по-добре. Не било нужно да разгласява, че се е оттеглил. Готови били дори да го оставят да се възползва от престижа, който би му донесла една самостоятелно осъществена операция. Това обаче можело да даде лош пример. Щели да се появят подражатели. Но ако се подшушнело, че срещу известно възнаграждение той е бил принуден да се откаже, това би попарило надеждите на желаещите да го последват. Ако не приемел, можели да му създадат неприятности. Щели да го принудят да си уреди плащанията. Много от банките нямало да бъдат така благосклонни към него. Не било трудно да бъде разколебано и доверието на клиентите му.

Каупъруд разбра всичко. И се съгласи. Никак не беше малко да накараш толкова влиятелни и силни хора да се съобразяват с тебе. Знаеха кой е! Знаеха какво представлява! Чудесно! Той ще вземе фиктивно своята част от заема, ще вземе и двайсетте хиляди долара и ще се оттегли. Щатският ковчежник остана много доволен. Беше се справил с една деликатна задача.

— Радвам се, че се срещнахме — каза той. — Радвам се, че изобщо се запознахме. Когато имам път насам, ще ви се обадя да си поговорим. Бихме могли да обядваме заедно.

Без да може да обясни защо, щатският ковчежник усети, че мистър Каупъруд е човек, благодарение на чиито способности и той самият би могъл да спечели. Този жив поглед, този пъргав ум му направиха силно впечатление. За Каупъруд той разказа и на губернатора, и на някои свои колеги.

Най-сетне заемът бе пуснат в обръщение. След няколко поверителни разговора с шефовете на „Дрексъл и Ко“ Каупъруд получи двайсетте хиляди долара и преотстъпи на фирмата своята част от заема, както бе обещал. Нови хора започнаха да се появяват в кантората му — сред тях бяха Ван Ностранд и Терънс Релихън, представител на други политически сили в Харисбърг. По време на един обед Франк бе представен на губернатора. Името му се споменаваше във вестниците и авторитетът му бързо растеше.

Той незабавно започна да разработва заедно с младия Елсуърт проекта за новата си къща. Каза на Лилиан, че този път ще построи нещо изключително. Къщата им трябваше да стане далеч по-представителна от досегашната. Норт Фрънт Стрийт му изглеждаше вече твърде безлична. Обяви къщата си за продан и в един разговор с баща си разбра, че той също иска да се премести. Преуспяването на сина бе издигнало и авторитета на бащата. Директорите на банката се държаха все по-внимателно със стария човек. През следващата година предстоеше да се пенсионира директорът Кугъл и старият Каупъруд благодарение на изключителните успехи на своя син и на собствената си дългогодишна служба щеше да заеме неговото място. Франк често прибягваше до услугите на банката, в която работеше баща му — вземаше големи заеми, но и много влагаше. Голямо значение имаше връзката му с Едуард Бътлър. Освен това Франк даваше на банката сведения, които без него нямаше как да бъдат получени. Трета национална банка привлече към себе си вниманието както на градския, така и на щатския ковчежник. Пред Каупъруд старши се откриваше възможността да печели двайсет хиляди годишно като директор и това до голяма степен той го дължеше на своя син. Двете семейства сега бяха в най-добри отношения. Ана, навършила вече пълнолетие, и Едуард и Джоузеф често прекарваха вечерите в дома на Франк. Лилиан почти всеки ден посещаваше майка му. Създаде се такава близост, че решиха двете къщи да бъдат построени една до друга. Каупъруд старши купи парцел с ширина шестнайсет метра до десетметровия парцел на сина си. И двамата започнаха строежа на две красиви и удобни къщи, които щяха да бъдат свързани помежду си с покрита галерия или пергола, пригодена да бъде остъклявана през зимата.

За облицовката на къщите избраха най-разпространения местен камък, зеления гранит, но мистър Елсуърт обеща да го използва така, че да изглежда особено приятно. Каупъруд старши прецени, че може да си позволи да вложи в строежа седемдесет и пет хиляди долара — в момента неговото състояние възлизаше на двеста и петдесет хиляди. От своя страна Франк бе готов да поеме риска да похарчи петдесет хиляди, които щеше да вземе срещу ипотека. Имаше намерение също да премести кантората си малко по на юг на Трета улица в собствена сграда. Беше се спрял вече на една обявена за продан къща с осемметрова фасада, която беше стара, но ако се облицоваше с кафяв пясъчник, би могла да стане доста хубава. Той вече си представяше едно красиво здание с голям прозорец от армирано дебело стъкло, през който се вижда дървената ламперия на стените, а над вратата или от едната й страна — надпис с бронзови букви „Каупъруд и Ко“. Макар и смътно, той съзираше на хоризонта подобно на пухкаво, обагрено от слънцето облаче бъдещото си благополучие. Ще стане богат, много богат! Беше сигурен в това.