Финансист

ГЛАВА XLI

Точно в два часа Денис Шанън в качеството си на областен прокурор започна да чете обвинителния акт. Простичко и меко, както имаше навик да говори, той заяви, че според представените документи мистър Франк А. Каупъруд, който сега е изправен пред съда, се обвинява: първо, в злоупотреба, второ, в присвояване, трето, в злоупотреба с поверена собственост и, четвърто, в присвояване на определена сума, а именно на шейсет хиляди долара, дадени му чрез чек по негово настояване на 9 октомври 1871 година, за да му бъдат възстановени парите, с които той в ролята си на посредник или доверено лице бил закупил за амортизационния фонд определен брой сертификати от градския заем по нареждане на ковчежника съгласно някаква уговорка, която отдавна съществувала между тях (гореспоменатият амортизационен фонд бил създаден, за да се изкупуват от притежателите им облигации, чийто срок е изтекъл), но въпросният чек не бил използван за тази цел.

— И така, господа — продължи спокойно мистър Шанън, — преди да изясним въпроса дали на упоменатата дата мистър Каупъруд е получил или не от градския ковчежник шейсет хиляди долара, срещу които той не е внесъл нищо в амортизационния фонд, позволете ми да ви обясня какво се има предвид с обвиненията: първо, в злоупотреба, второ, в присвояване, трето, в злоупотреба с поверена собственост и, четвърто, в присвояване на получена чрез чек сума. Виждате, че обвинителният акт съдържа четири параграфа, както ги наричаме ние, юристите, а причината да бъдат четири е следната: човек може да е виновен, че е извършил злоупотреба и присвояване едновременно или че е извършил само злоупотреба или само присвояване, и областният прокурор, който представлява интересите на гражданите, може да изпитва съмнение не дали обвиняемият е извършил изобщо и двете престъпления, а дали, ако ги събере в един параграф, той ще получи полагащото му се наказание. При подобни случаи, господа, се предявява обвинение по отделни параграфи, както е направено и при това дело. Тук четирите параграфа в известен смисъл се покриват и се потвърждават един друг и ваш дълг е, след като ви разясним същността на всеки от тях и изслушате свидетелските показания, да кажете дали подсъдимият е виновен по един или по друг параграф, по два, по три или по всичките четири — както прецените или, по-точно казано, както ви подскажат фактите и показанията. Навярно знаете, че злоупотреба е отнемане на пари или движимо имущество без знанието и съгласието па притежателя им; присвояване е нечестно и користно използване на средства от лице, на което те са предоставени за попечителство. Злоупотреба с доверие е всъщност едно по-точно определение на посегателството върху собствеността на доверител без негово знание и съгласие от страна на довереника, тоест от посредник или доверено лице. Присвояване на определена сума доизяснява втория параграф и означава присвояване на пари, получени чрез чек, но предвидени за други цели. И четирите обвинения, както виждате, господа, са почти еднозначни. Те се покриват и взаимно се потвърждават. Гражданите чрез своя представител, областния прокурор, твърдят, че подсъдимият мистър Каупъруд е виновен по всичките четири параграфа. А сега, господа, ще изложим историята на това престъпление, което поне на мен ми говори, че този обвиняем е един от най-ловките и опасни престъпници, каквито могат да се срещнат във финансовите среди, и ние се надяваме чрез свидетелите да докажем това и на вас.

Шанън се възползва от обстоятелството, че процедурните правила не допускат прекъсване на прокурора по време на представянето на обвинителния акт, и продължи да описва от своя гледна точка как Каупъруд се запознал със Стенър, как спечелил доверието му, колко малко разбирал от финанси Стенър и така нататък. Накрая стигна до деня, когато Каупъруд получил чека за шейсет хиляди долара, за чието издаване ковчежникът Стенър твърдял, че нищо не е знаел и върху което твърдение се градяло обвинението за присвояване; разказа също как Каупъруд, получил вече чека, злоупотребил със сертификатите, които, предполага се, бил купил за амортизационния фонд, ако те изобщо са били купени. Всичко това според Шанън потвърждавало несъмнено виновността на Каупъруд.

— Ние имаме сигурни и неопровержими доказателства за онова, което изложихме дотук, господа — заключи, повишавайки глас Шанън. — Не става въпрос нито за слухове, нито за предположения, а за факти. Ще ви докажем с неоспорими и ясни свидетелски показания как е било извършено всичко. И ако след изслушването им продължавате да смятате, че този човек не е виновен, че не е извършил престъпленията, в които се обвинява, ваше право е да го оправдаете. Ако обаче прецените, че свидетелите, които сега ще призовем, казват истината, ваше задължение е да го признаете за виновен и да произнесете присъдата, която заслужава. Благодаря ви за вниманието.

Съдебните заседатели се размърдаха и се настаниха по-удобно на местата си, защото очакваха, че ще има малък отдих. Шанън обаче веднага призова Джордж Стенър, който припряно пристъпи напред, блед, унил, съсипан. Когато зае мястото си и положи ръка върху Библията, за да се закълне, че ще каже истината, очите му блуждаеха нервно и неспокойно.

Той започна да говори тихо и неуверено. Първо разказа как се е запознал с Каупъруд някъде в началото на 1866 година, точната дата не си спомнял, но това станало по време на първия му мандат на поста градски ковчежник, на който бил избран през есента на 1864 година. Тогава се безпокоял за градския заем — курсът на облигациите бил спаднал под номинала, а според закона градът имал право да ги продава само по номиналната им стойност. Някой го посъветвал да се обърне към Каупъруд, може би мистър Стробик, но не си спомнял точно. Съществувала практика при подобни затруднения градските ковчежници да прибягват до услугите на борсови посредници и той постъпил по същия начин. После, ловко подтикван от насочващите въпроси на хитрия Шанън, Стенър описа първия си разговор с Каупъруд, който си спомнял много добре — как мистър Каупъруд му казал, че е възможно да се намери изход, как си отишъл и как, след като измислил или разработил план, дошъл при него и му го изложил. Направляван умело от Шанън, Стенър разясни в какво точно се е състоял този план, като подчерта, че той в никакъв случай не свидетелствал за почтеност, но много добре изтъквал човешката хитрост и изобретателност.

След като надълго и нашироко разказа за отношенията си с Каупъруд, Стенър стигна най-сетне до оня момент през месец октомври на настоящата година, когато се установило, че вследствие на дългогодишните благоприятни и за двамата приятелски и делови връзки Каупъруд не само се е разпореждал с няколко милиона долара годишно от градския заем, за да сключва сделки за сметка на града, но и е заел от хазната петстотин хиляди долара при изключително ниска лихва, които използвал в интерес и на двамата за различни доходни спекулации с акции от градските трамвайни линии. Стенър явно нямаше особено желание да се впуска в подробности по този въпрос, но Шанън, имайки предвид, че му предстои да обвини и самия Стенър в същото престъпление и че Стеджър скоро щеше да се намеси в разпита, го принуди да внесе яснота. Шанън се стремеше да внуши на съдебните заседатели, че Каупъруд е един ловък измамник, и постепенно успя да го постигне. Когато в хода на разпита се изтъкваше някое обстоятелство, свидетелстващо за необикновената хитрост на обвиняемия, ту един, ту друг от съдебните заседатели се извръщаше към него. Забелязал това, Каупъруд се стараеше да им направи колкото е възможно по-добро впечатление и гледаше Стенър със спокойствието на умен и уверен в себе си човек.

Най-сетне се стигна до прословутия чек за шейсет хиляди долара, който Албърт Стайърс връчил на Каупъруд късно следобед на 9 октомври 1871 година. Шанън показа на Стенър чека. Виждал ли го е досега? Да. Къде? В канцеларията на областния прокурор Пети на 20 октомври или някъде около тази дата. Тогава за първи път ли го е видял? Да. Чувал ли е за него преди това? Да. Кога? На 10 октомври. В такъв случай ще бъде ли така добър да каже на съдебните заседатели точно как и при какви обстоятелства за първи път е чул за чека? Стенър се размърда неловко на стола си. Трудно беше да отговори на този въпрос, без да хвърли сянка върху собствения си характер и моралната си устойчивост. И все пак той се изкашля и започна да описва оня кратък, ала тежък момент в житейската си драма, когато Каупъруд, изпаднал в затруднение и заплашен от фалит, дошъл в канцеларията му и му поискал заем от още триста хиляди долара в добавък към предишната сума. Тъкмо тук между Стеджър и Шанън избухна остро пререкание, тъй като адвокатът на всяка цена държеше да се създаде впечатление, че Стенър лъже безогледно. За да отклони вниманието от главната тема, той поиска да бъде вписано в протокола възражението му, че свидетелят непрекъснато употребява изрази като „мисля“ и „струва ми се“.

— Възразявам! — неведнъж се провикваше Стеджър. — Предлагам това показание да се заличи от протокола като неуместно, несъществено и несвързано с делото. Недопустимо е свидетелят да ни казва какво мисли и обвинението много добре знае това.

— Ваше Благородие — заяви Шанън, — аз правя всичко възможно да накарам свидетеля да изложи фактите ясно и правдиво и мисля, че той тъкмо така говори — това е очевидно.

— Възразявам! — отново извика Стеджър. — Прокурорът няма право да влияе на съдебните заседатели, като сам преценява искреността на свидетеля. Какво мисли той за свидетеля и неговата искреност, не ни интересува в случая. Принуден съм да ви помоля, Ваше Благородие, да му направите необходимото предупреждение.

— Възражението се приема — заяви съдията Пейдърсън. — Моля обвинението да се придържа строго към същината на делото.

Шанън продължи разпита.

По-нататъшните показания на Стенър бяха много важни, защото изясняваха нещо, което Каупъруд изобщо не желаеше да се разкрива: че между него и Стенър е имало сериозна разправия; че Стенър направо е отказал да му заеме още пари; че в деня, преди да вземе чека, и в самия ден Каупъруд е казал на Стенър, че е изпаднал в тежко финансово положение и ако той не му помогне с триста хиляди долара, ще фалира, а това ще ги погуби и двамата. После Стенър обясни, че още същата сутрин е изпратил на Каупъруд писмо, с което му наредил да прекрати покупката на сертификати от градския заем за амортизационния фонд, а след разговора им, състоял се следобед, Каупъруд изнудил Албърт Стайърс да му даде чек за шейсет хиляди долара без негово (на Стенър) знание. И когато Стенър изпратил Албърт да поиска обратно чека, Каупъруд отказал да му го даде, въпреки че още на следващия ден в пет часа следобед обявил неплатежоспособност. Сертификатите, срещу които бил присвоен чекът, не се оказали в амортизационния фонд, където е следвало да бъдат предадени. Тези показания бяха, разбира се, твърде неизгодни за Каупъруд.

Много грешите, ако мислите, че разпитът на Стенър протичаше гладко — и Стеджър, и Шанън постоянно го прекъсваха с яростните си „възражения“ и „отводи“. На моменти залата се нажежаваше от ожесточената престрелка между тези двама господа и „Негово благородие“ удряше с чукчето си по масата, за да ги вразуми, и ги заплашваше с глоба за неуважение към съда. Но докато съдията Пейдърсън се гневеше, съдебните заседатели се забавляваха и следяха с интерес пререканията.

— Господа, ако не престанете, ще ме принудите да наложа и на двама ви голяма глоба! Това е съдебна зала, а не кръчма! Мистър Стеджър, настоявам незабавно да се извините и на мен, и на вашия колега! Мистър Шанън, длъжен съм да ви помоля да не бъдете толкова нападателен. Вашето поведение, господа, ме оскърбява. Не можете да се държите така непристойно пред съда. Повече няма да ви предупреждавам.

И двамата се извиниха, както е прието в подобни случаи, но всъщност нищо не се промени. Те продължиха да се държат така, както и преди.

— Какво ви каза той — обърна се прокурорът към Стенър след поредното заядливо прекъсване от страна на адвоката — на 9 октомври, когато дойде при вас и ви поиска допълнителен заем от триста хиляди долара? Предайте думите му точно, доколкото си спомняте — съвсем точно, ако е възможно.

— Възразявам! — намеси се енергично Стеджър. — Точните думи на мистър Каупъруд са регистрирани само в паметта на мистър Стенър, а на неговата памет очевидно не може да се разчита. Досегашните показания на свидетеля имаха доста общ характер.

Съдията Пейдърсън мрачно се усмихна.

— Възражението се отхвърля — каза той.

— Настоявам за отвод! — извика Стеджър.

— Той каза, доколкото си спомням — започна Стенър, като барабанеше нервно по ръчките на свидетелския стол, — че ако не му дам триста хиляди долара, ще фалира и аз отново ще стана бедняк и ще отида в затвора.

— Възразявам! — извика Стеджър, скачайки на крака. — Категорично възразявам, Ваше Благородие, срещу начина, по който обвинението води разпита. Опитите на областния прокурор да изтръгне от несигурната памет на свидетеля доказателства, които нямат нищо общо със същината на делото, защото не могат нито да опровергаят, нито да потвърдят дали мистър Каупъруд е смятал, че ще фалира или не, са и незаконни, и безпрецедентни. Мистър Стенър би могъл да има една версия за този разговор или за който и да било разговор, състоял се по това време, а мистър Каупъруд — друга. Повече от очевидно е, че версиите им са различни. Не виждам друга причина мистър Шанън да води разпита по такъв начин освен желанието му да накара съдебните заседатели да повярват на определени твърдения, които са в интерес на обвинението, но не могат да бъдат доказани. Трябва да предупредите свидетеля да говори само за нещата, които помни със сигурност, а не за онези, за които му се струва, че си спомня. Лично аз мисля, че всички показания, дадени през последните пет минути, би следвало да бъдат заличени от протокола.

— Възраждането се отхвърля — невъзмутимо заяви съдията Пейдърсън, а Стеджър, който досега беше изразходвал толкова много думи само за да омаловажи пред съдебните заседатели показанията на Стенър, седна на мястото си.

Шанън отново се обърна към Стенър.

— А сега, мистър Стенър, бих желал да кажете пред съдебните заседатели, доколкото си спомняте, какво друго ви говори мистър Каупъруд тогава. Сигурно се е задоволил със забележката, че ще се разорите и ще попаднете в затвора. Не си ли послужи с по-остри думи?

— Доколкото си спомням, той каза — отвърна Стенър, — че група политици се опитват да ме сплашат и че ако не му дам триста хиляди долара, ще бъдем погубени и двамата, че мен ще ме съдят — все едно дали за кражба на овца или на агне.

— А-а! — извика Шанън. — Така ли каза?

— Да, господине, така — отвърна Стенър.

— И как точно го каза, с какви думи? — попита Шанън, като насочи рязко показалец към Стенър, за да го накара да проясни паметта си и да предаде точно случилото се.

— Ами… доколкото си спомням, той се изрази точно така — колебливо измънка Стенър. — Теб ще те съдят — все едно дали за кражба на овца или на агне.

— Ясно — възкликна Шанън, като се обърна с гръб към съдебните заседатели и погледна Каупъруд. — Така и предполагах.

— Евтини ораторски фокуси, Ваше Благородие — веднага се намеси Стеджър, изправяйки се на крака, — само и само да се повлияе на съдебните заседатели. Циркаджийство! Настоятелно ви моля да предупредите обвинението да се ограничава само с фактите, с които разполага, без да си служи с циркаджилъци за своя изгода.

По лицата на присъстващите се появиха усмивки, а съдията Пейдърсън, забелязвайки това, неодобрително свъси вежди.

— Възражение ли правите, мистър Стеджър? — попита той.

— Да, Ваше Благородие — съобразително потвърди Стеджър.

— Възражението се отхвърля. Няма правило, което да предписва на обвинителите или на защитниците как да се изразяват.

Самият Стеджър също бе готов да се усмихне, но не посмя.

Въпреки че се страхуваше от въздействието, което можеха да имат показанията на Стенър; Каупъруд продължаваше да го гледа със съжаление. Какъв безхарактерен човек! Каква липса на воля! И до какво тежко положение ги бе довел и двамата този негов страх!

След като Шанън успя да изтръгне от Стенър тези неблагоприятни за обвиняемия сведения, със свидетеля се зае Стеджър, но той не постигна онова, на което се надяваше. Колкото до последния параграф от обвинението, Стенър казваше самата истина, а е трудно да обориш истината с разни хитри тълкувания, макар че понякога и това се случва. Стеджър подробно разгледа всички по-важни моменти в дългогодишната връзка между Стенър и Каупъруд, стараейки се да представи Каупъруд като напълно безкористен посредник, който в никакъв случай не би могъл да бъде подстрекател на хитри и престъпни спекулации. Трудно беше наистина да го постигне, но Стеджър успя да направи благоприятно впечатление. И все пак съдебните заседатели го слушаха с известно недоверие. Може би не е справедливо да се наказва Каупъруд, загдето алчно се е възползвал от една великолепна възможност да забогатее бързо, мислеха си те, но пък и не бива да се прикрива с булото на невинността това толкова явно човешко користолюбие. Най-сетне защитникът и обвинителят прекратиха за момента разпита на Стенър и бе призован свидетелят Албърт Стайърс.

Той си беше все същият слаб, приятен, жив и приветлив човек, както и в най-добрите дни на своята чиновническа служба, само дето беше по-блед. Беше успял да спаси малкото си имущество благодарение на Каупъруд, който бе накарал Стеджър да уведоми Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината, че поръчителите на Стайърс искат да присвоят собствеността му, която би трябвало да се даде на хазната, ако срещу него има някакви действителни обвинения, каквито всъщност нямаше. Бдителната организация публикува по този повод едно от многобройните си „съобщения“ и Албърт има удоволствието да види как Стробик и останалите веднага се отказаха от намерението си. Той изпитваше благодарност към Каупъруд, макар че при историята с чека банкерът го бе накарал да се разплаче от отчаяние. Сега много му се искаше да направи каквото може, за да му помогне, но неговата вродена честност не му позволяваше да изопачава фактите, който бяха и в полза, и във вреда на Каупъруд.

Стайърс заяви, че си спомня как Каупъруд му казал за покупката на сертификатите, срещу които имал право да получи пари, че Стенър бил прекалено изплашен и че той, Албърт, нямало да пострада. Той удостовери правилното вписване на сметките и в счетоводните книги на градската хазна, и в книгите на Каупъруд, представени в съда като веществено доказателство. Показанието му, че Стенър е бил силно изненадан, когато научил за издадения от секретаря му чек, беше във вреда на Каупъруд, но Каупъруд се надяваше, че по-късно ще успее да омаловажи този факт чрез собствените си показания.

И Стеджър, и Каупъруд считаха, че до този момент нещата се развиват добре и че не би било изненадващо, ако спечелят делото.