Град от кости

43.

Бош и Едгар чакаха асансьора. Бош погледна неясното си отражение в стоманените врати, после погледна отражението на партньора си — и накрая и самия него.

— Колко си ми ядосан?

— Между много и не особено. Наистина ме направи за смях, Хари.

— Знам. Съжалявам. Искаш ли да слезем по стълбите?

— Потърпи малко. Какво стана с мобилния ти телефон снощи? Счупи ли го, или какво?

— Не. Просто исках да… Не знаех какво точно да мисля и затова реших да проверя нещата на своя глава. Освен това знам, че детето е при теб в четвъртък вечер. А срещата с Шийла съвсем не беше предвидена.

— Ами като започна да претърсваш? Можеше да звъннеш. Детето вече беше при майка си.

— Да, знам. Наистина трябваше да звънна.

Едгар кимна и сложи край на обсъждането. После каза:

— Твоята теория ни връща в стартова позиция.

— Да, в самото начало. Ще трябва да прегледаме всичко пак.

— Ще работиш ли в събота и неделя?

— Сигурно.

— Обади ми се.

— Добре.

Накрая Бош не издържа и възкликна:

— По дяволите! Слизам по стълбите. Ще се видим долу. — И тръгна към аварийния изход.