ГУЛаг. Лагерите на смъртта

Благодарности

Никоя книга не е дело на един-единствен човек, но тази наистина нямаше да може да бъде написана без практическия, интелектуалния и философския принос на много хора – някои от тях са мои близки приятели, други никога не съм срещала. Въпреки че е необичайно авторите да благодарят на отдавна починали писатели, аз бих желала да отдам особена почит на малката, но забележителна група оцелели от лагерите, чиито мемоари препрочитах отново и отново, докато пишех настоящата книга. Въпреки че много от тях описваха подробно и талантливо преживяванията си, неслучайно в книгата са включени предимно цитати от Варлам Шаламов, Исак Филщински, Густав Херлинг, Евгения Гинзбург, Лев Разгон, Януш Бардах, Олга Адамова-Сльозберг, Анатолий Жигулин, Александър Долгун и разбира се, Александър Солженицин. Някои от тях са сред най-прочутите оцелели от ГУЛаг. Други не са – но всички те имат нещо общо. Мемоарите им се открояваха сред стотиците прочетени от мен не само със силата на прозата си, но и със способността на авторите да вникват под повърхността на всекидневния ужас и да откриват дълбоки прозрения за човешката съдба.

Изключително признателна съм и на редица московчани, които ми помагаха да се ориентирам в архивите, запознаха ме с оцелели от лагерите и същевременно споделиха собствените си виждания за миналото. На първо място сред тях е архиварят и историк Александър Кокурин – надявам се един ден да го помнят като пионер на новата руска история, както и Галя Виноградова и Алла Борина, които се отдадоха на този проект със забележителен плам. В различни моменти ми помагаха разговорите с Анна Гришина, Борис Беликин, Никита Петров, Сузана Печора, Александър Гурянов, Арсени Роджински и Наташа Маликина от московското дружество „Памет“; със Симеон Виленски от „Возврашчение“; както и с Олег Клевнюк, Зоя Ерошок, професор Наталия Лебедева, Люба Виноградова и Станислав Грегорович, работили в полското посолство в Москва. Задължена съм и на всички онези, които ми дадоха дълги, официални интервюта и чиито имена са посочени в библиографията.

Извън Москва получавах помощ от хора, готови да изоставят всичко и без предварителна уговорка да отделят доста време на една чужденка, пристигнала – понякога като гръм от ясно небе, – за да задава наивни въпроси по теми, които те изучаваха от години. Сред тях са Николай Морозов и Михаил Рогачов от Сиктивкар; Женя Хайдарова и Люба Петровна от Воркута; Ирина Шабулина и Татяна Фокина от Соловки; Галина Дудина от Архангелск; Василий Макуров, Анатолий Циганков и Юрий Дмитриев от Петрозаводск; Виктор Шмиров от Перм; Леонид Трус от Новосибирск; Светлана Дойнисена, директор на местния исторически музей в Искитим; Вениамин Йоффе и Ирина Резникова от дружество „Памет“ в Санкт Петербург. Особено благодарна съм на библиотекарите от Архангелската историческа библиотека, някои от които посветиха цял ден на старанието ми да разбера историята на региона им просто защото усещаха, че е важно да го направят.

Във Варшава много ми помогнаха библиотеката и архивите на института „Карта“, както и разговорите с Анна Дженкевич и Дорота Пажио. В библиотеката на Конгреса във Вашингтон получих помощта на Дейвид Нордлендър и Хари Лийч. Особено съм признателна на Елена Даниълсън, Томас Нериксън, Лора Сорока и особено на Робърт Кинкъст от института „Хувър“. Италианската историчка Марта Кравери ми помогна много да разбера бунтовете в лагерите. Разговорите с Владимир Буковски и Александър Яковлев ми помогнаха да разбера следсталинската епоха.

Много съм задължена на фондация „Линд и Хари Брадли“, на фондацията „Джон М. Олин“, на института „Хувър“, на фондация „Марит и Ханс Раузинг“ и на Джон Блъндел от икономическия институт за тяхната финансова и морална подкрепа.

Също така бих искала да благодаря и на моите приятели и колеги за техните съвети – практически и исторически, докато пишех настоящата книга. Сред тях са Антъни Бийвър, Колин Табрън, Стивън и Данюта Уейдънфълд, Юрий Мораков, Пол Хофхайнц, Амити Шлайс, Дейвид Нордлендър, Саймън Хефър, Крие Джойс, Алесандро Мисир, Тери Мартин, Александър Грибанов, Пьотър Рашковски и Орландо Файджис, както и Радек Сикорски, чието дипломатическо куфарче се оказа наистина много полезно. Специални благодарности на Джордж Борчард, Кристин Пуополо, Джери Хауърд и Стюарт Профит, които се погрижиха за завършването на тази книга.

И накрая бих искала да благодаря на Крисчън и Наташа Кейрил, Едуард Лукас, Юри Сенокосов и Лена Немировская – моите прекрасни московски хазяи – за приятелството, мъдрите им предложения, гостоприемството и храната.