Като минавал през едно село Хитър Петър се отбил на едно ханче да си похапне. Седнал на една пейка и до себе си сложил торбата си. На масата заедно с него имало и други пътници. Всеки поискал ядене, Хитър Петър също си поръчал нещо да яде. Като се нахранили, на масата останало доста ядене и плодове.
Разплатили се другите пътници. Хитър Петър и той си извадил кесията да си плати. Ханджията му казал:
— Ти трябва да платиш още три гроша и половина за торбата си, че ако не беше я оставил до себе си на пейката, друг щеше да седне на това място и да спечеля нещо от него. Хитър Петър се ядосал, но сетне размислил и казал:
— Добре, ето ти още три гроша и половина! Снел след това торбата от рамото си, разтворил я и казал:
— Яж сега и ти, торбйчке, аз платих и за тебе! — И започнал да събира в нея всичко, каквото било останало по масата.
Ханджията се разсърдил и се впуснал да вземе торбата, но другите пътници му казали:
— Не си прав, приятелю! Човекът има право, той си плати и за торбата!
Дигнал си Хитър Петър торбата и си заминал, а ханджията трябва още да го е яд. Нали хората са казали: „На такава глава — такъв бръснач!“