Хитър Петър и Настрадин Ходжа тръгнали веднъж за едно село. Като минавали покрай една круша, видели един човек да лежи под дървото по гръб, с отворени уста.
— Какво правиш там бе? — попитал го Настрадин Ходжа.
— Ами чакам да падне някоя круша в устата ми да я изям.
— Абе ти кьорав ли си да станеш и си откъснеш? — казал му Настрадин Ходжа, ударил му един шамар и си продължил пътя с Хитър Петра.
Пристигнали късно в селото и почукали на една врата за пренощуване. Посрещнала ги стопанката, нагостила ги и ги сложила да спят. Върнал се мъжът й и попитал:
— Имаме май гости. Кои са, какви хора са?
— Настрадин Ходжа и Хитър Петър.
— Аха! Настрадин Ходжа днес ми удари един шамар, ама сега ще си го върна!
Взема той едно дърво, влиза тихо в стаята и — тупалупа, набил Настрадина здравата.
Като излиза от стаята, Хитър Петър казва на Ходжата:
— Тоя човек ти има голям яд и ще те бие още. Я мини от другата страна, че като дойде пак, да бие мене.
Настрадин Ходжа минал от другата страна. Стопанинът на къщата се върнал при жена си и казал:
— Жено, аз бих единия, ама ще отида и другия да набия!
Отишел той пак в стаята и започнал да бие другия. А той бил пак Настрадин!
И тъй Настрадин Ходжа ял два пъти бой от един мързеливец.