Един път Хитър Петър отишел на гости. Той се бил наял здравата и като почнали да го канят и приканят да яде, казвал:
— Хич не ме канете, че съм се наял, та ми е стигнало чак до гушата!
Но като приканвали постоянно стопаните й нямало как да откаже, седнал най-после на софрата и рекъл:
— Е, хайде, ще седна, да не кажете, че съм по-голям от хляба! Ала яденето било много вкусно и му се усладило, та ял: повече, отколкото бил ял у тях. Като се нахранил, рекъл:
— Е, добри люде, харно ме понагостихте! Бях ял и чак до гушата ми беше стигнало, ама гледайте чудо! От гушата до устата се събирало повече!