Веднъж Хитър Петър взел в ръката си една турска пара — сребърна меджидия, — отишел в еврейската чаршия и взел да вика:
— Хей, хора, кой ми даде одеве тая меджидия? Като го слушали евреите, чудили се на ума му, но никой не смеел да се обади. Най-сетне един от тях намислил да се изхитри, та извикал:
— Аз, аз ти дадох тая меджидия! Дай си ми я! Хитър Петър това и търсел. Той го хваща за яката и му казва:
— На, вземи си меджидията, а си ми дай лирата, която ти оставих оня ден като залог срещу меджидията!
Бре бива, бре не бива, евреинът объркал пусулата, почнал да се тегли, но Хитър Петър го държал здраво и не му давал да шавне.
Най-сетне дошло спорът да се разреши в съда.
Отишли в съда и Хитър Петър доказал със свидетели, че евреинът сам си признал, дето му бил дал меджидията.
Тогава съдията присъдил — евреинът да даде една лира на Хитър Петър.