На един Петровден Хитър Петър влязъл в механата. Селяните, що били в кръчмата захванали Петра да ги черпи:
— Хайде, Пегре, черпи, днес ти е именният ден.
— Абе да черпя, ама не зная да не сгреша нещо.
— Че какво можеш да сгрешиш?
— Когато съм се родил — ние сме били двоица, близнаци демек, — едйния кръстили Петър, а другия Павел. Толкова сме си приличали, че мама, не могла да ни познава кой е Петър и кой е Павел, завързалана дясната ръка наединия червен конец. Но веднъж тя се разболяла, та викнала една бабичка да ни изкъпе. А бабата, без да знае, скъсала конеца. След няколко дена единият от нас се разболял и умрял. Ама като го нямалоконеца, не се знае кой е умрял — А дали Петър или Павел. Й затова мама не прави помен на умрелия и аз не черпя за живия…