Тръгнали веднъж Настрадин Ходжа и Хитър Петър на пазар. Като вървели по пътя, минали покрай една река. Видели на брега една върба, наведена над реката. Хитър Петър казал на Настрадина:
— Ходжа, дай да напоим тая върба бе, джанъм! Гледай колко се мъчи да се напие, а не може да стигне водата.
Ходжата се съгласил.
Отиват те и застават под върбата. Петър подскочил и се хванал за един клон. Тегли, тегли, не може да надделей сам и казва на Мастрадин:
— Хайде, Ходжа, хващай се за краката ми да ми помогнеш!
И Ходжата — готов! Подхвърля се и се хваща за краката на Хитър Петър. Теглили, мъчили се — не може върбата да достигне до водата!
Тогава Петър казал:
— Дръж се здраво. Ходжа, да си наплюя ръцете, че отмаляха!
Пуща се да си наплюе ръцете, цамбукват двамата във водата и се измокрили целите!
Ходжата казва:
— Абе, Петре, ние уж върбата щяхме да поим, пък то — ние се окъпахме като мишки, а върбата пак остана жадна! А Петър рекъл:
— Ами, Ходжа, мене меракът ми беше — тебе да окъпя!