Хитър Петър и Разумни Радой не се били виждали отдавна. Веднъж най-сетне се срещнали на улицата.
— Е, как си, приятелю? — попитал Радой. — Какво правиш? Как поминаваш? Ожени ли се, или още ергенуваш?
— Абе, добре съм, приятелю — отговорил Хитър Петър. — Ожених се.
— Много ми е драго, че си се оженил! Ха нека ти е честито! Добре си направил!
— Казано откровено, не е съвсем много добре. Жената излезе много проклета.
— А, това е лошо.
— Не е съвсем лошо, защото ми донесе много пари.
— Виж, това е добро.
— И то не е съвсем добро. С парите купих овци, но те излязоха метиляви, та изпукаха всички до една.
— Ех, това е много лошо!
— И то не е съвсем лошо. Случи се, та поскъпнаха овчите кожи. Продадох ги и взех от тях повече пари, отколкото струваха овцете.
— Това е много добро, спечелил си.
— Не е съвсем добро. С парите купих хубава, голяма къща. Но веднъж къщата се запали и изгоря цялата!
— Е, вече това е най-лошото!
— И то не е съвсем лошо, че заедно с къщата изгоря и жената.