Хитър Петър

КОЛАТА В ЛОКВАТА

Един селянин натоварил колата си с жито, прекръстил се и потеглил за града на пазар. По пътя, за зла врага, колата му затънала до главините в една локва. Мъчил се селянинът и тъй и инак да я изтегли не може. Видял, че отсреща двама души лежат на сенка под една върба и отишъл да ги повика на помощ. Те били Хитър Петър и синътг му.

— Бай Петре — рекъл му селянинът — ще дойдете ли да помогнете?

— Да дойдем — отвърнал Хитър Петър, — ама щеплатиш ли двайсет гроша?

— За такава малка работа искат ли се двайсет гроша! — рекъл ядосано селянинът.

— Като е малка работата, свърши си я сам! Защо си дошел да ни викаш? — рекъл Хитър Петър и пак се изтегнал на сянка.

— Няма какво да се прави! — казал селянинът. — Елате да помогнете, ще дам двайсет гроша!

Изтеглили колата. Кога да си тръгнат, селянинът рекъл гневно на сина на Хитър Петър:

— Хайлязи! Цял ден се излежавате, а като ви повика човек да му свършите някоя работа, гледате да го оберете!

— Кой! Ние ли сме хайлязи? — отвърнал синът на Хитър Петър.

— Вие, ами аз ли!

— Ехей, чичо — отвърнал синът на Хитър Петър, — ние тука се трудим денонощно…

— Какво се трудите бе, хлапе?

— Какво ли? Денем се напъваме да вадим затъналите кола из локвата, а цяла нощ мъкнем вода чак от реката да я наливаме, да не би да изсъхне…