Храмът на инките

Интервю с Матю Райли

Винаги ли си искал да станеш писател?

Предполагам, че винаги съм обичал да пиша. Но едва когато започнах първия си роман „Състезание“, осъзнах, че искам да съм писател. По това време следвах в университета и работех над книгата в свободното си време.

Започвах в девет сутринта и изведнъж виждах, че е станало седем вечерта — и все пак ми се струваше, че са изтекли само пет минути! Тогава разбрах, че съм писател.

Първите признаци се появиха още във втори клас, когато се заех да създам новела по „Междузвездни войни“. Това щеше да е най-дългата история, писана от седемгодишно дете. Стигнах до втора страница и се отказах. Но намерението съществуваше! А веднъж в гимназията за едно домашно по „творческо съчинение“, което трябваше да е три страници, ми хрумна история, чието последно изречение внасяше обрат в действието. Мисля, че това говори нещо.

Кога започна първия си роман?

Написах „Състезание“ година след гимназията. Бях на деветнадесет и го завърших на двадесет. Мотивацията ми по времето, когато пишех книгата: само действие, действие отначало докрай — роман, който приковава читателя заради самия бесен развой на повествованието. Честно казано, струваше ми се, че в книгите, които четях, действията се развиват прекалено бавно или са прекалено разводнени. Освен това не виждах защо да не може да има наистина батални сцени, още по-мащабни от тези в касовите холивудски филми. Филмите са ограничени.

За какво се разказва в „Състезание“?

Това е история за един човек, когото затварят в Нюйоркската щатска библиотека и му казват, че е избран да представлява човешката раса в състезание, провеждащо се веднъж на хиляда години. В сградата заедно с него има шестима извънземни, всички изходи са заключени.

Никой не може да я напусне, докато не остане жив само един участник. Седем влизат, излиза само един. С други думи, това е добрата стара тема за битка на живот и смърт. Много ужасяващи извънземни и хитри номера.

Според мен „Състезание“ в много по-голяма степен е безкрайна поредица от светкавично развиващи се смразяващи сцени, отколкото „Експлозивно“ и „Храмът на инките“. Киноверсията ще е страхотна — нещо като комбинация от „Умирай трудно“ и „Извънземни“.

Какво те накара да финансираш сам издаването на „Състезание“?

Съвсем просто е. Предложих романа на всички големи издателства в Сидни и те го отхвърлиха! И тогава го публикувах сам, защото исках да се продава. Честно казано, смятах, че е добър и си мислех, че издателствата не са му обърнали нужното внимание (убеден съм, че някои издатели изобщо не са го прочели).

Ето защо реших да привлека вниманието им по друг начин. Ако „Състезание“ се появеше по лавиците на големите книжарници, някой можеше да го забележи. И така, с помощта на брат ми Стивън публикувах романа — със страхотна корица — и лично го предложих на книгоразпространителите. Отпечатването на хиляда броя ми струваше осем хиляди долара — в печатница, наречена „Десктоп Пъблишинг“ (правя им безплатна реклама, но хей, те се справиха чудесно. А, и освен това цените са от J996 г.).

Във всеки случай „Състезание“ беше забелязан от завеждащата отдел „Пласмент“ в „Макмилан“. Тя ми се обади и ме попита дали пиша нещо друго. Случайно само две седмици по-рано бях решил да започна нова книга, кратък екшън, който се развива в Антарктида и разказва за поделение американски морски пехотинци, натоварени да защитават космически кораб, открит дълбоко в леда. Пратих първите петдесет страници в „Макмилан“ и на тяхна основа подписахме договор. Така се появи „Експлозивно“.

Да кажа нещо и за „позора“ със собствени средства да издадеш своя книга. Трябваше да видите с какво презрение ме гледат някои хора, когато им казвах: „Аз сам финансирах публикуването“. Изражението на лицата им говореше: „Сигурно си адски слаб писател. Ако творбата ти беше добра, все някое издателство щеше да я издаде“.

Такива забележки не оценяват колко е трудно за един автор (особено който няма никакви връзки в издателския бизнес) да сключи договор за публикуване на роман. По дяволите, аз пратих „Състезание“ на една от най-големите агенции в Сидни, за да се опитам да пробия. Те изгубиха ръкописа.

Накрая обаче тази излязла с мои с мои средства книга ми донесе договор с голямо издателство. Ако не рискуваш, няма и да успееш, така смятам аз.

Вярно ли е, че си продал правата за филмиране на „Състезание“?

Вярно е. Продадох ги в началото на 1999 г. Неотдавна се запознах с някои от идеите, които имат продуцентите. Специалните ефекти ще са невероятни. Нямам търпение да го гледам.

Романът „Състезание“ ще бъде ли преиздаден от „Пан Макмилан“?

Да, да, да, да, да, да! Моите извинения на всички, които са се опитали да го намерят, след като са прочели от бюджети. Но бюджетът на писателя е собственото му въображение. Иска ми се да мисля, че имам страхотно въображение.

„Експлозивно“. Отпечатах само хиляда броя и когато излезе вторият ми роман, от тях вече не беше останал нито един!

Как ти хрумна идеята за „Експлозивно“?

За мен всеки роман започва с въпроса „Какво би се случило, ако…“. Идеята за „Експлозивно“ ми хрумна, когато се запитах „Какво би станало, ако някой открие космически кораб някъде на земята?“ И отговорът: страната, на чиято територия се намира, ще го запази в тайна. За роман не е много задоволително.

Затова разширих въпроса: „Какво би станало, ако някой намери космически кораб в Антарктида, единственото място на земята, което не е собственост на нито една държава?“ Отговорът на този въпрос беше много по-интересен. Така плячката можеше да стане притежание на всеки. Като представих някои от традиционните съюзници на Америка (например французите) — страни, които повечето западняци обикновено не смятат за заплаха — в ролята на „лошите“, аз направих историята малко по-сложна в геополитическо отношение. Колкото и да е странно, написах „Експлозивно“ през 1997 г. и само две години по-късно — през 1999 — ФБР залови австралийски шпионин, който продавал американски тайни на французите! Какво ще кажете за това!

Романът „Експлозивно“ продаден ли е на чуждестранни издателства?

Да. На издателства в Съединените щати, Великобритания и Япония. Страхотно. Нямам търпение да видя японското издание.

Изненада ли те успехът на „Експлозивно“?

Труден въпрос, понеже според мен всеки писател смята книгата си за добра — и следователно очаква да постигне успех! Ето защо най-добрият начин да отговоря е следният: Аз мисля, че хората обичат бягството от действителността, а „Експлозивно“ е тъкмо това. Забавно бягство от действителността. В ежедневието си хората изпитват толкова много мъка и гняв, че когато вечер седнат да четат, искат просто да се забавляват, да оставят писателя да върши работата вместо тях. Смятам, че затова са харесали книгата ми.

Ще се появи ли Шейн Скофийлд и в друга творба?

Предполагам, че да. Всъщност през последните месеци обмислям идеята за продължение на „Експлозивно“. Скофийлд е много удобен герой, защото като морски пехотинец мога да го пращам на всякакви приключения по света. Иска ми се пак да използвам и герои като Майка и Гант. Особено Майка. Тя е едно от любимите ми творения. (Ако щете вярвайте, когато замислях „Експлозивно“, аз не си бях „представил“ предварително Майка. В деня, в който пишех сцената с първото й появяване, просто се отпуснах назад на стола си и си казах: „Добре, дай да видим как изглежда тя“. След тридесет секунди имах деветдесеткилограмова жена, висока над метър и осемдесет, с бръсната глава и златно сърце. Бам. Така се роди Майка.) Бъдете спокойни, когато се завърне в „Скофийлд“, тя ще има крак от титан на мястото на истинския, откъснат от косатка в „Експлозивно“!

Уилям Рейс е съвсем различен герой от Шейн Скофийлд, нали?

Скофийлд е герой за всички сезони — нещо като Индиана Джоунс, безстрашен, но мил човек, който може да убива лошите, но казва на момиченцето до него да си затвори очите. — А Уилям Рейс е по-обикновен мъж и трябва да открие героичния си характер при най-невероятни обстоятелства. Както се досещате, аз обичам да изобразявам героите си с оглед на актьорите, които биха могли да изиграят ролите им в киноверсии на книгите ми. Описвах Скофийлд като постоянно си представях Том Круз (той дори е показан в книгата като висок метър седемдесет и осем и с остра черна коса! Уилям Рейс, от друга страна, винаги е бил Брад Пит — Брад Пит с очила и вечна бейзболна шапка.

Като направих Рейс обикновен човек обаче, открих, че мога много да се забавлявам с неговия страх. Той не е герой. Страхува се, дори когато върши най-невъобразими неща (минава под бясно носещи се моторници, скача от един на друг самолет във въздуха…). По едно време той вижда в храма скелет, който според него е на Ренко и си мисли: „Ето какво очаква героите“. Но като Алберто Сантяго, Рейс открива, че да си герой всъщност е съвсем просто — при всички обстоятелства правиш каквото е редно.

Как се появи „Храмът на Инките“?

Създаването му е малко по-различно от това на „Експлозивно“.

Исках да напиша книга, в която действието да се развива в два различни периода, но повратите в първата история да оказват влияние върху втората (например откритият от Рейс скелет в съвременната история загатва на читателя, че в миналото Ренко е бил сполетян от ужасен край. И обратно, в историята, която се развива в миналото, Алберто научава за лабиринта под Вилкафор, но Рейс използва тази информация в своя полза).

А и двете истории ми даваха двойно повече действие!

Освен това инките винаги са ме привличали. Реших, че мога да опиша шеметни приключения, развиващи се през 1535 г., докато в същото време разказвам свръхмодерен трилър като „Експлозивно“. Естествено, от време на време се опасявах, че главата ми ще се взриви от всички тези герои, които тичат насам-натам. Но си струваше.

Уилям Рейс ще се появи ли отново?

Като се изключат непредвидени творчески отклонения (например ако Джордж Лукас ме повика, за да напиша Епизод II и III на „Междузвездни войни“… Джордж, четеш ли това?), да, Уилям Рейс определено ще се завърне за нови приключения.

Всъщност наскоро измислих още една история с Рейс — той ще трябва да преведе друг ръкопис и така пак ще се получи раздвояване на действието. Но като имам пред вид желанието си да напиша нова книга за Скофийлд, в бъдеще може да се наложи да редувам тези двама герои.

След написването на „Експлозивно“ ти често се появяваш в медиите. Имаш ли някакви интересни спомени, свързани с това?

Изявите ми в „Клио“ и „Космо“ — като добра партия за женитба и преуспял човек под тридесет години — беше голямо събитие. Най-много се поласках, когато един мой приятел ми каза, че в следващия брой на „Клио“ някаква читателка питала къде може да намери телефонния ми номер!

Къде искаш да си след десет години, Матю?

Имам няколко цели в живота и те се основават на постиженията на двама творци, на които се възхищавам най-много — Майкъл Крайтън и Джордж Лукас.

Искам да пиша романи, искам да режисирам документални филми, искам да правя телевизионни сериали.

Така че след десет години искам:

— романите ми да постигнат скромен успех по целия свят,

— по моите книги да е създаден поне един холивудски филм (самото продаване на правата за филмиране не означава, че филмът ще бъде заснет или пък че ще бъде заснет добре — само питайте Стивън Кинг) — и да съм режисирал поне един документален филм.

Във всеки случай, винаги си поставям големи цели, тъй като вярвам в максимата „Ако се стремиш към звездите, можеш да стигнеш до луната“. И освен това човек се ражда само веднъж, така че защо да не изживея живота си добре?

Някакви последни думи?

Да. До всички, които четат тези редове: надявам се, че книгата ви е доставила удоволствие.

Матю Райли

октомври 1999 г.