Истинската история за носа на Пинокио

118

Бекстрьом започна съвещанието на следствената група в четвъртък, като се обърна към Аника Карлсон и я попита дали се е случило нещо. Все пак тя беше тази, от която се очакваше да има грижата за по-обикновените практически подробности, така че той самият да може да се посвети на по-тежките и изискващи по-голям интелектуален потенциал задачи. Според Аника не се беше случило нищо особено. Нямаше и следа нито от Окаре, нито от Гарсия Гомес, нито пък от техния свидетел. Също толкова зле беше положението с четиримата членове на Ибрахимовото братство, чието задържане техният прокурор беше разрешил предния ден.

— Всички тези, седмината, изглежда са пропаднали вдън земя — заключи Аника Карлсон.

— Да, къде иначе биха могли да се дянат — съгласи се Бекстрьом.

— А какво става с автомобила? — продължи той и кимна към Надя.

Положението с автомобила не беше много по-добро, според Надя. Наистина оставаха десетина превозни средства, които още не бяха успели да проверят, но като се имат предвид всичките стотици автомобили, които бяха отхвърлили, положението не изглеждаше особено обнадеждаващо.

Поради липса на нещо реално, за което да се хванат, започнаха да обсъждат дали не са объркали съвсем нещата и в действителност не са отново в изходна позиция.

Колегата Алм във всеки случай направи такова предположение и доста от останалите в следствената група кимнаха утвърдително и дори започнаха с подробности да описват какво е станало в действителност. Недоволни клиенти, опоненти, стари гаджета, най-обикновени психари, включително и съседите на жертвата.

— Нека не забравяме съседите на Ериксон — каза Стигсон. — Не мога да си спомня друг случай на обикаляне на домовете за събиране на сведения, при който да съм чул съседите да говорят толкова лоши неща за жертвата, колкото този път.

— Разбирам — прекъсна го Бекстрьом. — Проблемът е само как ще свържеш съседите му с автомобила, кашоните за пренасяне на багаж, плюс онези двамата, чиято самоличност все още не сме установили. Онзи, който се е насрал на дивана на Ериксон, и неговият сподвижник, който е зарязал сополивата си носна кърпа на местопрестъплението.

— Едно възможно обяснение всъщност би могло да бъде, че всичко това няма нищо общо с убийството — упорстваше Стигсон. — А ние чисто и просто тичаме по грешна следа, така да се каже.

— Що за глупости — каза Бекстрьом и поклати глава. — Простата причина съседите на Ериксон да говорят толкова лоши неща за него е, че той беше безподобен негодник от голяма величина, а на всичкото отгоре имаше псе, което беше направо опасно за живота. Толкова ли е трудно да се разбере това?

— Аз съм съгласна с теб — каза Аника Карлсон. — Според мен тук става въпрос за три неща. Първо, за Ериксон и неговите тъмни афери. Второ, че както Окаре и Гарсия Гомес, така и Фон Комер са затънали до гуша в тях. Даже до над ушите — ако питате мен. Трето, да се намерят онези другите двама, които седят и говорят с Ериксон, когато се отприщва бедствието в някакъв момент около девет и половина вечерта. Има някаква връзка между човека на дивана, човека с носната кърпичка останалите трима, и открием ли кои са, сме готови.

— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом и за всеки случай погледна часовника си. — Като малка награда за проницателността, която току-що проявихте, получавате почивка от цял четвърт час. След това всички ние тук най-накрая ще узнаем последните разкрития в областта на съдебната медицина.

119

В полицейския участък в Сулна беше пристигнал съдебният лекар, който отговаряше за съдебномедицинската експертиза на адвокат Тумас Ериксон, известен най-вече със своето презиме, въпреки че прозвището, което полицаите му бяха дали, противоречеше както на външния му вид, така и на начина, по който вършеше работата си. Доктор Лидберг31 беше нисък, сух и с рядка коса, а що се отнасяше до професията му, той беше старателен и прецизен човек, който не оставяше нищо след себе си без нужда. Той беше също така един отличен педагог, когато трябваше на прост шведски да обясни на полицаите или на другите лаици до какви заключения беше достигнал.

В този ден той обаче водеше със себе си забележително подкрепление. Една колежка, която беше професор, началник на съдебните лекари в Линшьопинг и един от водещите в света авторитети по наранявания вследствие на удар с тъп предмет или други видове наранявания, причинени от обикновен удар с крак или ръка. Тя беше на средна възраст, ниска и четвъртита, с червени бузи и тъй като презимето ѝ беше Хансон, тя избягна полицейския хумор, който сполетя колегата ѝ, доктор Лидберг.

След задължителното мънкане и прелистване на документите си, Лидберг започна представянето си, като се извини, че заключението от съдебномедицинската експертиза, за съжаление, се беше забавило. Към причината за това той щял да се върне след малко, а що се отнася до самото заключение, той помолил секретарката си да го изпрати по електронната поща на следствието веднага щом бил готов с устното си представяне. Както той, така и уважаваната му колежка предпочитаха именно този начин на действие по обясними педагогически причини. В този конкретен случай — когато ставаше дума за насилието, на което адвокат Ериксон е станал жертва — имаше силни, основателни аргументи, за да се постъпи по този начин. Понеже в съдебномедицинския смисъл случаят на адвокат Ериксон беше извънредно забележителен случай.

— Нека да започна с нараняванията по главата и врата на Ериксон. Те са получени при два различни случая. Част от тях са получени, преди той да почине около десет часа вечерта. Другата част са от нощта, когато той е бил вече мъртъв от няколко часа и степента на вкочаняването на трупа е напълно развито както по лицето, така и по врата — заключи доктор Лидберг с дискретно покашляне.

Изясняването на тази подробност му беше отнело по-голямата част от времето. Сложен пъзел, който се решаваше с помощта на контузии, счупени кости с различен размер, фрактури с различна дължина, рани, които се вплитаха една в друга и се наслагваха една върху друга и които можеха да се оценят, след като се направи преценка на кръвоизливите, отоците, раните, драскотините и обикновените синини, казано на обикновен шведски.

— За съжаление, тъкмо тук положението става доста заплетено, усложнява се в юридически смисъл, така да се каже — каза доктор Лидберг и въздъхна. — По отношение на нараняванията, възникнали, след като вече е бил мъртъв, те са многобройни. Казано на елементарен език, някой е счупил черепа му с кръгъл инструмент от дърво с диаметър приблизително десет сантиметра, най-вероятно бейзболна бухалка от стария модел или просто тояга с подобна форма. Общо около десет различни удара.

— Извинете, но в какво се състои юридическото усложнение? — попита Лиса Лам и се усмихна любезно.

— Посегателството, на което е станал жертва, докато е бил жив, са най-вероятно удари с ръка, като аз и моята колежка сме напълно единодушни, че става въпрос за два или може би три силни юмручни удара.

— С риск да изглеждам глупава — каза Лиса Лам и се усмихна още по-любезно — все още не разбирам…

— Проблемът е, че тези удари не биха могли да причинят смъртта му — прекъсна я професор Хансон, като впи поглед в Лиса Лам. — Единият удар попада върху носа му, а после още един засяга костта над дясната му буза. Фрактура на костта на носа с последващ силен кръвоизлив. В резултат щеше да се появи една голяма синина на окото след няколко часа, ако той беше жив. Това обаче не се случва, защото той почива в рамките на най-много половин час. Това е всичко, следователно той не е починал в резултат на удар — обобщи единственият в стаята водещ световен авторитет тъкмо по този тип причини за смъртни случаи на хора.

— От какво е починал, тогава? — попита Лиса Лам, която изведнъж придоби вид на прокурор, който тъкмо беше установил юридическо усложнение.

— Адвокат Ериксон е починал от сърдечен удар — поясни доктор Лидберг с една, колкото е възможно по-дълбока въздишка.

„Какви ги говори този кретен. Какъв сърдечен удар? Той беше прекалено слаб, чисто и просто“, помисли си Бекстрьом.

Професор Хансон взе думата. Юмручен удар по носа, фрактура на носната кост и обилно кръвотечение от носа, но това не е нещо, от което човек може да умре. Още един удар по дясната буза, силен кръвоизлив, но от това той дори не е изпаднал в безсъзнание. Освен това има още едно нараняване. Фрактура на дясната китка, която е причинена от това, че някой е извил ръката му, като я е хванал за дланта, извил я е навън и същевременно я е огънал надолу. Със сигурност много болезнено, но отново не е нещо, от което някой би умирял.

Това, от което Ериксон е починал, е масивен инфаркт, който той е претърпял малко по-късно. Освен това на слабото му сърце е отделено голямо внимание в медицинските му картони. Първите проблеми със сърцето му били диагностицирани преди десет години. Неговият лекар е назначил обичайните лекарства, но точно както много от пациентите със сърдечни проблеми преди него и той проявявал нехайство както към лекарствата, така и към начина си на живот като цяло. Пиел прекалено много, ядял неподходяща храна, движел се прекалено малко, прекалявал с работата, подлагал се на прекомерен стрес, повече, отколкото тялото му можело да понесе.

Три години преди да почине, бил сполетян от първия си инфаркт точно по времето на един съдебен процес. Закарали го в спешното отделение на Каролинския институт, където останал в продължение на още няколко дни. След като му направили цялостни изследвания, било установено, че той проявява всички симптоми и поражения, които характеризират типичния пациент с проблемно сърце. След това, веднага след като се върнал към обичайното си ежедневие, се върнал и към онзи начин на живот, който рано или късно щял да го убие.

— Разбира се, насилието, на което е станал жертва, в съчетание със силния стрес, който без съмнение е преживял, са най-вероятната причина за инфаркта, който в действителност го е убил — заключи професор Хансон. — Относно правното усложнение, което следва от това, вие сте определено по-компетентна от мен — продължи тя, като същевременно се обърна направо към Лиса Лам.

— Насилие в съчетание с причиняване на нечия смърт — каза Лиса Лам и кимна в израз на съгласие.

— Ами да, това е, което съдилищата решават в подобни случаи — каза Хансон. — Аз съм участвала в най-малко три такива случая.

Пет минути по-късно тя и колегата ѝ благодариха на Лиса Лам и нейните следователи за възможността да дойдат. Ако имаше още нещо, с което биха могли да помогнат, трябваше само да им се обадят. Иначе им желаеха успех в търсенето на извършителя. Пожелаха им да се видят скоро на съдебния процес.

— И така — каза Лиса Лам веднага след като посетителите им затвориха вратата след себе си. — Помагайте. Какво ще правим сега?

— Ще правим каквото правим обикновено — каза Бекстрьом и кимна подчертано. — Да се погрижим да намерим този, който е ударил Ериксон по ченето. Когато приключим с тази мажа подробност, можем да подхванем научния дебат.

— Радвам се да чуя, че сме единодушни — каза Лиса Лам, а в същия момент Тойвонен влезе в стаята, без преди това да почука.

„За да се отърве човек най-после от двама откачени доктори, цената явно е един истински финландец“, помисли си Бекстрьом.

— Освен това, разбира се, ще се погрижим да приберем Окаре, Гарсия Гомес и нашия свидетел — каза Аника Карлсон. — Ако не за друго, то поне за да избегнем по-нататъшни неприятности.

— Добре дошъл, Тойвонен — продължи тя и се усмихна на новия си посетител. — За мажо пропусна днешната изключителна съдебномедицинска презентация.

— Зная — каза Тойвонен. — Но не затова дойдох тук. За съжаление, страхувам се, че има нещо значително по-лошо — добави той, като зае мястото си на масата.

120

В 01,23,20 пилотът на закъснелия с три часа самолет на „Райънеър“ подаде сигнал за тревога до кулата за управление на въздушния трафик на летище „Скавста“. Той и неговият самолет се намираха на северния подстъп към летището на височина от малко над триста метра и се очакваше да се приземят след около две минути. На разстояние от точно шест километра на север от пистата за кацане, той беше забелязал два горящи автомобила на един горски път, който водеше към отдалечена къща в гората. Това, в което той най-вече искаше да се увери, беше, че на летището не се случваше нищо, което да му налага обезателно да стои надалеч оттам.

Отговорният диспечер го увери, че всичко беше наред, а колегата му подаде сигнал на полицията и на противопожарната бригада в Нюшьопинг. Точно в този момент, по изключение, пожарникарите се намираха само на няколко километра от двата автомобила, които горяха в гората. Само един час по-рано бяха вдигнати по лъжлив сигнал за пожар в разпределителна електростанция на десет километра западно от „Скавста“ и когато сега получиха следващия сигнал, бяха на път обратно към станцията си в Нюшьопинг.

Три минути по-късно бяха на мястото. За двата автомобила не можеше да се направи много, тъй като те вече бяха изгорели като факли. Затова пък близко разположената къща, обикновена лятна шведска вила, където огънят още не се беше разразил, беше спасена.

Ако всичко беше оставено на произвола на съдбата, къщата щеше да изгори до основи, като вероятно щеше да остане само комина, но този път не стана така. Половин час по-рано беше превалял проливен дъжд, който в съчетание с краткото време за отговор даде възможност на пожарникарите да угасят пожара, докато по-голямата част от къщата още беше невредима. Няма нужда да се казва, че това беше идеалното местопрестъпление. Приземният етаж беше порядъчно изгорял, пушек и сажди бяха проникнали на горния етаж и мансардата и за да овладеят огъня, пожарникарите трябваше да го залеят с тонове вода. Положението с автомобилите не беше толкова добро. Всичко, което беше останало от тях, бяха изгорели останки от ламарина и разтопена гума.

Тойвонен беше говорил както с колегите, които се намираха на мястото, така и с отговорната противопожарна команда. На десет метра от останките на първата кола бяха намерили първия труп. Вътре в къщата бяха открили още двама мъртви, като нито един от тях не беше загинал от пожара.

— Първият, когото намерили, е Окаре и той е вече идентифициран. Той е застрелян и намушкан с нож, а за по-сигурно са му надянали метална примката около врата и са го закачили на едно дърво наблизо. Като оставим настрана това, че е мъртъв, той е в доста добро състояние, а за определянето на по-точната последователност на събитията, които са го сполетели, ще има грижата съдебният лекар.

— Той ли лежеше до останките от колата, която се намираше до шосето на сто метра от къщата? — попита Аника Карлсон?

— Да — отговори Тойвонен. — Що се отнася до другите двама, онези, които бяха намерени вътре в къщата, единият най-вероятно е Гарсия Гомес, а другият, за голямо съжаление, по много неща личи, че е нашият свидетел, таксиметровият шофьор — заключи Тойвонен, като същевременно впери поглед в своя колега Еверт Бекстрьом.

— А от какво са умрели? — запита Алм.

— Ами едва ли е от естествена смърт — отвърна Тойвонен. — Когато говорих с техническия екип преди половин час, те били на мястото от четири часа сутринта, изглежда и двамата са били застреляни в главата. Преди да започне пожарът, за сведение. Съдебният лекар също бил там и хвърлил един поглед, така че ще се разбере — каза Тойвонен с красноречиво вдигане на раменете.

— Не се връзва — възрази Аника Карлсон и поклати глава. — Не може Гарсия Гомес и шофьорчето да са на едно и също място, не и ако и двамата са застреляни едновременно и на същото място.

„Аз му казах — помисли си тя. — Само да ме беше слушал, щеше да е още жив.“

— Според мен определено е възможно — каза Тойвонен. — Проблемът е по-скоро, че не сме разбрали как е станало. Когато разберем, всичко ще си пасне.

— Кой ще поеме разследването? — попита Лиса Лам.

— За щастие не е Сулна — отговори Тойвонен, като отново погледна Бекстрьом лошо. Областната криминална служба в Сьодерманланд с подкрепата на Областната криминална служба в Стокхолм и колегите от „Убийства“ в Националната служба „Полиция“. Според най-новата информация, която получих.

— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом с любезна усмивка. — Тези уреждания на сметки сред организираната престъпност може да са дяволски трудни за разплитане. Това, което започна със застрелването на някои от нашите приятели мотоциклетисти, може много лесно да свърши с очистването на половината мюсюлманска общност.

— Не се безпокой — каза Тойвонен. — Дори и така да стане, случаят определено няма да попадне на твоето бюро. Овен това мога да те успокоя и за още нещо.

— Ще се радвам да го чуя — каза Бекстрьом. — Изгарям от нетърпение.

— Във всеки случай не Окаре е натупал Ериксон.

— Така ли? Откъде си толкова сигурен в това?

— В това съм толкова сигурен, колкото съм сигурен, че именно Окаре и Гарсия Гомес са тези, които се появяват по-късно през нощта. Когато Гарсия Гомес разбива главата на трупа и прерязва гърлото на кучето, докато Окаре е останал да чака на улицата в онзи „Мерджан“, с който са отишли там.

— Питам от любопитство — каза Бекстрьом. — Откъде знаеш, че е станало така?

— Знам го — каза Тойвонен. — И понеже не искам да го прочета във вестника, ще трябва да се задоволиш с това.

— Ясно — отвърна Бекстрьом и вдигна рамене. „Финландецът изглежда е съвсем изваден от равновесие — помисли си Бекстрьом. — Вероятно е седял в сауната и е пил половината нощ.“

12132

Когато Тойвонен ги остави, Бекстрьом приключи заседанието и взе със себе си най-приближените си в кабинета, за да установи необходимия контрол над новосъздалата се ситуация. Както и да го направи възможно най-бързо, преди да умре от глад.

— Такааа — каза Бекстрьом, веднага щом Лиса Лам и Патицата заеха местата си от другата страна на бюрото му. — Какво ще кажеш да започваме, Лиса? Обясни текущата юридическа ситуация на нас, по-простите души.

Според начина, по който тя виждаше нещата, определено не можеше да се каже, че те са се озовали в някакво критично положение. Това, което тя възнамеряваше да направи сега, беше да допълни тяхното първоначално съобщение за убийство с алтернативното за насилие и причиняване на смъртта на друго лице.

— Твърде рано е да се изключи възможността да ги обвиним в убийство или най-малкото в непредумишлено убийство. Ако са извършили насилие над Ериксон със знанието в какво състояние се намира и просто са го оставили да умре, най-малкото ще оставя съда да прецени тази възможност — обобщи Лиса Лам.

— А по въпроса за това, че можем да отхвърлим Окаре като извършител — каза Бекстрьом. — Какво е това, което нашият финландски колега знае и което е убягнало на нас?

— Очевидно са следили Окаре онази вечер, когато Ериксон си е отишъл. А от нас, като обикновени полицаи, не се очаква да знаем тези работи — каза Патицата Карлсон.

— Кой би го допуснал — изрече Бекстрьом, комуто вече беше минала мисълта за подобна възможност.

— Е, това е — каза Лиса Лам. — Значи, продължаваме както обикновено. Аз лично мисля да продължа, като отида на обяд и ако искате да ми правите компания, би ми било приятно.

— Съжалявам — каза Бекстрьом и поклати глава в израз на съжаление. — Би ми било приятно, но имам среща и ме чакат, така че днес май ще се наложи да пропусна обяда.

— Дай ми само петнайсет минути — каза Аника Карлсон. — Ще сляза направо долу, в столовата.

На излизане от службата, по пътя към очакващото го такси и сериозно закъснелия му обяд, го спря Надя.

— Дано да е страшно важно — каза Бекстрьом, който чувстваше как гладът разяждаше червата му.

— Тъкмо говорих с Тойвонен. Той ми даде информация за онзи сребрист „Мерцедес“, който ние още търсим.

— Е, струва ли нещо, сведението имам предвид? — попита Бекстрьом.

— В самото начало съм — отвърна Надя. — Точно този автомобил не фигурира сред превозните средства, които проверявахме. Въпросът е, че колата е регистрирана в Малмьо. Регистрирана е на едно дружество там, но аз не намерих нищо необичайно при проверката, която успях да направя.

— Значи, намери регистрационния номер на колата — заключи Бекстрьом.

— Да — каза Надя. — И май точно това ме кара малко да се съмнявам. Това е регистрационна табела на личен автомобил. Трудно ми е да повярвам, че Окаре ще се разкарва наоколо с такъв. Освен това, не намирам никаква връзка между Окаре и дружеството, чиято собственост е автомобилът.

— Какво пише на табелата?

— Йенко.

— Йенко — повтори Бекстрьом и поклати глава. „Къде, по дяволите, съм чувал това?“, зачуди се той.

122

„Най-накрая се отървахме от малкия дебеланко“, помисли си Аника Карлсон, веднага щом Бекстрьом изчезна в коридора през вратата на стаята, където се бяха събрали. Тогава тя седна до Надя и ѝ сподели нещо, което силно я тревожеше от повече от един час. От момента, в който Тойвонен им каза, че техният свидетел очевидно е бил убит.

— С една дума, страшно объркано — каза Аника. — Въпреки че му бях казала да се покрие.

— Слушам — каза Надя и я потупа успокояващо по ръката. „Аника всъщност е човек, на когото му пука“, отбеляза си наум Надя. Наред с всичко останало, което едновременно привличаше и ужасяваше колегите ѝ и със сигурност държеше мнозина от тях будни нощем по причини, за които те никога не биха се осмелили да говорят.

— Показвах му снимки преди малко повече от седмица — каза Аника — и тогава той каза нещо, което малко ме учуди. А именно, че разпозна Омар бен Кадер. Не че той беше човекът, когото без малко е щял да прегази пред къщата на Ериксон, но твърдеше, че те са били стари приятели от детинство. Че са ходили заедно на училище.

— Омар бен Кадер, поправи ме, ако греша, но не е ли той най-близкият довереник на Афсан Ибрахим, неговият съветник? — попита Надя.

— Да — потвърди Аника. — Би ли могла да ми провериш тази информация? Дали те действително са ходили заедно на училище. Трябва да е било в Гношьо преди петнайсет-двайсет години, там някъде.

— Разбира се — каза Надя. — Лесна работа — добави тя. — Надявам се дори още днес да успея.

— Ако се питаш защо…

— Много добре разбирам какво имаш предвид — прекъсна я Надя. — Че Афсан и Омар са използвали бившия училищен другар на Омар, за да подмамят при себе си Окаре и Гарсия Гомес. Ако случаят е такъв, би било служебна грешка да не го обявим на нашите колеги в Сьодерманланд.

— Знаеш ли, между другото, кой е ръководителят на разследването там? — попита Аника.

— Според това, което чух, Девин от отдел „Убийства“ в Национална служба „Полиция“ трябва да е водещият досъдебното производство — каза Надя. — Именно областният началник на полицията в Сьодерманланд искаше така.

— Ян Левин — каза Аника. — Този, който е женен за нашата шефка, Анна Холт.

— Точно той — каза Надя и кимна утвърдително.

„Ян Левин, който е женен за Анна Холт. Светът е малък“, помисли си Аника Карлсон, като се задоволи само с кимване.

123

Като начало Бекстрьом си приготви приличен обяд, за да спре падането на кръвната захар, която към момента беше стигнала равнището на собствените му, ръчно шити обувки. Печено месо със свински пудинг и сладко от червени боровинки, две студени бири и два порядъчни концентрата. Когато най-после се отпусна на дивана си с една напълно заслужена чаша кафе и един малък коняк, той позвъни на личния си репортер от най-големия вечерен вестник, за да го осведоми за развитието на последните събития относно убийството на най-изтъкнатия гангстерски адвокат, което към момента оглавяваше новините във всички медии. На стойност поне шестцифрено число плюс малкият бонус в добавка, а също така неговият финландски колега, пиянката Тойвонен, получи практически урок относно условията, които са в сила за свещената защита на информатора и свободата на словото в една демократична правова държава.

През следващия час той информира своя личен говорител за последното развитие на събитията около развихрилата се гангстерска война, започнала с убийството на адвоката, който дълги години служи като съветник на най-склонната към насилие групировка сред организираната престъпност в Швеция, Ибрахимовото братство. Същата организация, която само за последните няколко години е „платила най-малко 20 милиона крони на своя правен съветник, адвокат Тумас Ериксон“.

— Четири убийства само за една седмица — обобщи Бекстрьом. — Първо, убийството на Ериксон. След това, отмъщението на Ибрахим и неговите хора, които екзекутират и двамата, Окаре и Гарсия Гомес, като за по-сигурно премахват и един свидетел, който би могъл да има решаващо значение за полицейското разследване — допълни Бекстрьом.

— Бекстрьом, Бекстрьом — въздъхна репортерът, който не можеше да намери думи.

— Повярвай ми — каза Бекстрьом. — Това все още е само началото. Отмъщението поражда отмъщение, както знаеш, и преди да свърши лятото, ще има много повече от двете страни, които ще бъдат убити, измъчвани и осакатени. Нека не забравяме, че дори и съвсем невинни хора ще пострадат. При това не само свидетели, които искат да изпълнят своя граждански дълг, но и членове на обществото, които просто са се намирали на неподходящото място в неподходящото време.

— Как искаш да те цитираме? — попита репортерът. — Добре ли е да продължим с високопоставен източник от управлението на полицията?

— Напълно запознат с разследването — допълни Бекстрьом. „Като онова финландско пиянде, на което му се пада да опита от кашата, в която за малко да го накисне“, помисли си той.

— Тогава до утре — завърши репортерът, който трябваше веднага да се залавя за работа, ако искаше да се справи с утрешния вестник и истинското лятно клане, което организираната престъпност тъкмо беше наченала.

— Добре — каза Бекстрьом. — А, да, има още едно нещо — добави той, понеже му хрумна същата мисъл, когато Надя разказваше за регистрационната табела на онзи „Мерцедес“, който търсеха. — Да имате случайно във вестника човек, който разбира от филми?

— Разбира се, трябва ти фотограф. Да не би да е нещо, което…

— Не фотограф — прекъсна го Бекстрьом. — Някой, който да разбира от филми, филми, като тези в киното, имам предвид.

— Рони Филма, нашият личен филмов репортер.

— Рони Филма?

— Да, или Рони Ролката, също така. Това е името, с което се подписва в блога си и в туитър. Там той дава съвети за малко по-необичайни неща. Рони Ролката, както в порноролка.

— Значи, той разбира от филми?

— Да разбира от филми? Той е най-добрият в света, Бекстрьом. Ако Рони не знае отговора, значи това, за което питаш, никога не се е появявало на движеща се лента. Той може да ти изрецитира и надписите след филма наизуст. Със сигурност си го виждал на нашия собствен телевизионен канал. Най-добрите ролки на Рони Ролката. Един голям, суров мъжага в хавайска риза. Всъщност малко си приличате. Външно, искам да кажа.

— Имаш ли номера му? — попита Бекстрьом. „Изглежда надежден авер“, заключи наум той, който не пропускаше възможност да се облече по същия начин веднага щом времето го позволеше.

— Разбира се — каза репортерът. — Мога да ти дам тайния му, ако обещаеш да не казваш кой ти го е дал. Впрочем за какво ти трябва? Да не е нещо, което трябва да поместим във вестника?

— Ако беше така, ти първи щеше да научиш — отвърна Бекстрьом.

Веднага след като Бекстрьом приключи разговора, той позвъни на Рони Ролката и попадна на неговия телефонен секретар.

— Казвам се Бекстрьом — започна Бекстрьом. — Аз съм от полицията и има нещо, за което мисля, че можете да ми помогнете.

„Крайно време за кратка следобедна дрямка“, помисли си Бекстрьом, тъй като неговата любима финландска сервитьорка беше обещала да намине, за да избърше прахта, да измие чиниите, да изпере, да изчисти най-общо казано, преди да поеме вечерната смяна в любимия му квартален ресторант.

„Крайно време е за малка почивка“, повтори си той и в същия миг някой позвъни на вратата му.

124

Отначало той помисли, че това е финландката, която се появява три часа по-рано, понеже е толкова зажадняла, че не може да се сдържа. Оказа се обаче, че звъни съседът му, малкият Едвин, който стоеше пред вратата със сериозно изражение и прилежно сресана на път коса, намираща се на височината на пощенската кутия на вратата на Бекстрьом. „Дошъл е да ми каже, че Исак най-после е отлетял към отвъдния свят“, предположи Бекстрьом и побърза да отвори вратата.

— Заповядай, Едвин, влизай моля. Случило ли се е нещо? — попита Бекстрьом, като същевременно се насили да изглежда подобаващо обезпокоен.

Малкият Едвин си беше както обикновено. Малък мъж със сериозно изражение, който започна, като изрази надежда, че не безпокои господин комисаря. Преди да натисне звънеца, той, разбира се, подслушал през пощенската кутия, както го беше учил Бекстрьом, и по този начин разбрал, че Бекстрьом бил у дома си и се занимавал с нещо, но напълно сигурен, естествено, нямало как да бъде.

— Всичко е наред. Не се притеснявай, момче — каза Бекстрьом и го погали по главата. — Нещо искаш да ми кажеш, както подразбирам.

„Добре че просто не пропълзя през пощенската кутия.“

— Имам добри новини за господин комисаря — започна Едвин и кимна утвърдително.

„Най-накрая“, помисли си Бекстрьом, като същевременно вдигна поглед към тавана.

Едвин бе дошъл да му каже, че Исак е вече по-добре. Той бил, разбира се, все още малко омърлушен, но вече бил изписан от лечебницата, още преди края на седмицата, но Едвин решил да изчака почти седмица, преди да съобщи тази радостна вест поради две обстоятелства. Първото било, че от вестниците той разбрал за пълната заетост на комисаря с обширно разследване на убийство и поради тази причина вероятно нямало да може да окаже на Исак необходимите грижи. Второ, той съзнателно избрал да изчака, докато бъде съвсем сигурен, че Исак напълно ще се възстанови, за да не даде на Бекстрьом лъжливи надежди.

— Къде е той сега? — попита глухо Бекстрьом. „Какви, по дяволите, ги говори тази малка очиларка“ — добави той наум.

Миналата седмица на възстановяване Исак прекарал в стаята на Едвин. С подходящи грижи и като оставим настрана това, че още бил травмиран, имало голяма надежда Исак скоро да се върне към нормалното си състояние. Това, което Едвин искал да знае, било само дали може да задържи Исак още известно време, имайки предвид служебното натоварване на Бекстрьом.

„Все още има надежда за малкото животинче“, помисли си Бекстрьом, като този, за когото си мислеше не беше Исак, а Едвин.

— Да си поговорим за това — предложи Бекстрьом. — Да те почерпя ли с нещо? Чаша сок, може би — предложи той.

— Благодаря — отвърна Едвин. — Чаша хубав сок не бих отказал никога.

Бекстрьом отиде в кухнята и започна да рови из хладилника и килера си, когато изведнъж осъзна, че никой нормален възрастен мъж не държи сок в собственото си жилище. Вместо това той взе една кутия кока-кола за Едвин и една студена бира за себе си.

— Сокът е свършил, за съжаление — излъга Бекстрьом. — Надявам се, че и кока-кола е добре?

Кока-колата била дори отлична, според неговия гост. И майка му Душанка, и баща му Слободан обичали да пият кока-кола с големи чаши, когато гледали телевизия вечер, и Едвин беше разбрал, че човек се развеселяваше от пиенето на кока-кола. Въпреки че той самият предпочитал сок от малини.

— Какво ще правим, господин комисар? — попита Едвин и го погледна изпитателно от другата страна на дебелите си очила. — Да задържа ли Исак още известно време, или комисарят предпочита да го донеса още сега? Ще напиша лекарствата на една бележка. За да улесня грижите, искам да кажа.

С оглед на неизвестната служебна натовареност на Бекстрьом към момента, той предпочиташе първата алтернатива. Въпреки че в действителност отдавна му беше домъчняло за малкия Исак.

— Разумно решение, господин комисар — съгласи се Едвин. — В такъв случай вземаме решение той да остане при мене засега, а вие само трябва да се обадите, когато положението в службата се подобри.

Преди Едвин да си тръгне, Бекстрьом отлюспи порядъчно тесте от щипката с банкноти и ги пъхна в малката му ръка.

— Това е за храна и други неща — обясни Бекстрьом.

— Прекадено много са — изрече Едвин с ококорени очи, когато видя всичките пари, които току-що беше получил.

— Да, но папагалските лекарства също не са безплатни — каза Бекстрьом и погали Едвин по главата. — Обади се веднага, щом свършат, да ти дам още. „Би трябвало да схване посланието“, помисли си той.

Преди Бекстрьом да потъне в покоя на своята сладка следобедна дрямка, през главата му минаха няколко хубави мисли за малкия му съсед. Ако бъде използван правилно, един такъв като Едвин може да бъде изключително полезен на полицията, мислеше си той. Тънък като конец за зъби, само педя висок, в същото време гъвкав досущ като змия. Ако се наложеше да се действа в тесни пространства, малкият Едвин би бил прекрасно допълнение към полицейските кучета за откриване на бомби, продължи мислите си Бекстрьом и в този момент Сънчо затвори с нежната си ръка натежалите му клепачи.

Вечерта, когато Бекстрьом се върна от обичайната си вечеря в кварталния си ресторант, Йегура му се обади и го попита как върви търсенето на Пинокио.

Бекстрьом изрази сдържан оптимизъм и преди да завършат краткия разговор, те се споразумяха да се срещнат на следващата вечер, за да обсъдят по-подробно как да процедират по-нататък.

— Какво ще кажеш да се видим у дома и да хапнем? — предложи Йегура. — За да не ни безпокои никой, ми е мисълта. Имам една отлична фирма за кетъринг, която се грижи за всички практически въпроси, така че скъпият ми брат няма да има никаква причина да се чувства некомфортно.

С оглед на това, че самата работа вече беше свършена и все пак ставаше въпрос за около двеста милиона, Бекстрьом нямаше никакви възражения.

— Отлично — каза Йегура. — Значи, ще се видим у дома, при мене, в Нормеларстранд в осем.

125

Тази вечер Бекстрьом работи до късно. Той стоя пред своя компютър до след полунощ, а за компенсация позвъни в службата веднага след като се събуди, за да отложи сутрешното съвещание на следствената група. Когато той влезе в сградата, се сблъска с Патицата Карлсон, която изглеждаше толкова кисела, че той предпочете да говори с нея в своя собствен кабинет, и то за нещо друго, а не за отложеното съвещание със слабоумните си колеги, които беше по-добре да си гледат работата и да го оставят на мира.

— Как е Росита, чувала ли си нещо за нея? — попита Бекстрьом, като използва този въпрос като уводна, отклоняваща маневра. — Има ли причина за сериозно притеснение?

Случи се така обаче, че тъкмо на този въпрос Аника не можеше да даде никакъв отговор. Нито пък можеше да обясни причината. Според нея много неща показваха, че колежката Росита Андершон-Триг щеше да бъде в болнични за продължителен период от време.

— Нали не е хванала птичи грип или някоя друга подобна гадост?

— Не, защо да е хванала такова нещо? — отговори на въпроса с въпрос Патицата Карлсон, която не можеше да прикрие изненадата си.

— Ами аз мислех, че тя живо се интересува от животни, а определено има много странни неща, с които животните могат да заразят нас, обикновените хора. Импетиго, бяс, шап, папагалска треска, знаеш ги — каза Бекстрьом и сви рамене.

„Заешка треска, също така — помисли си той. — И после върви, че погали някой заек!“

— Обсъди този въпрос с Холт — каза Патицата и поклати отрицателно глава. — Ако питаш мен, това по-скоро има нещо общо с написаното във вестниците. Онова, с нашия портрет по описание, който се появи във вестника, май не беше много добра идея. Като се има предвид какво се случи с нашия свидетел, не бихме могли да изключим възможността и двамата, Окаре и Гарсия Гомес, да са били напълно грамотни.

— Не, тези журналисти са направо безобразни, истински лешояди — въздъхна Бекстрьом. — Аз лично разреших този проблем, като спрях да чета вестници.

— Е, чак пък да спираш да ги четеш — кой знае защо отвърна Патицата Карлсон. — А сега моля да бъда извинена. Тъй като имам малко работа.

Денят за Патицата очевидно е червен, а освен това беше крайно време той самият да свърши нещо смислено, реши Бекстрьом и въздъхна със задоволство при мисълта за дейностите, които го очакваха. За обяд ще има тапас. После идваше госпожица Петък, следобедната дрямка и хубава вечеря с Йегура като подходящ завършек на една изпълнена с усилена работа седмица.

Крайно време беше да си поръча такси, помисли си той. После стана енергично и набра своя директен номер на „Такси Стокхолм“.

Докато комисар Еверт Бекстрьом седеше в таксито на път към своя обеден ресторант, неговата колежка Аника Карлсон търсеше връзка с комисар Ян Девин от отдел „Убийства“ в Националната служба „Полиция“, който водеше разследването на тройното убийство в Сьодерманланд. Девин започна разговора, като помоли за извинение, че самият той още не се беше обадил, но чисто и просто имал цял куп неща за вършене, което, разбира се, беше нормално, когато човек е в началото на разследването на убийство. Особено когато ставаше въпрос за разследване от такава величина.

След това той благодари за сведенията, които тя и колегите в Сулна им бяха изпратили. Той споделяше нейното схващане, че имаше много основания именно техният таксиметров шофьор да се приеме за връзката между двете жертви, Окаре и Гарсия Гомес, и най-вероятните извършители, Афсан Ибрахим и кръга около него. Причината беше няколкогодишната кръвна вражда между АА и Ибрахимовото братство. Обстоятелството, което отключи веригата от събития, беше убийството на правния съветник на Афсан Ибрахим, адвокат Тумас Ериксон.

— По всичко личи, че най-вероятно са искали да пипнат Окаре — каза Девин. — Според съдебния лекар със сигурност са го обесили с примка от метална жица и докато все още е бил жив, са се забавлявали да стрелят по него като мишена и да го мушкат и кълцат с ножове.

— Гарсия Гомес и шофьорчето? За тях научихте ли нещо повече?

— Те се намират в антрето на приземния етаж на къщата. Всеки от тях е застрелян в главата, почти от упор, екзекюшън стайл, както казват американските колеги. По-вероятно е Гарсия Гомес да е бил застрелян първи. Нашият таксиметров шофьор Ара е здраво напоен с неговата кръв, така че най-вероятно Гарсия Гомес е застрелян в момента, когато е нападнал Ара. Веднага след което е застрелян и Ара.

— Със същото оръжие?

— Така изглежда — каза Девин. — Деветмилиметрови куршуми с продупчен връх, стреляно е с пистолет, ако се съди по празните гилзи, а окончателния отговор ще получим следобед. Ще ти изпратим имейл веднага щом разберем.

— Има ли нещо друго?

— Не, освен че и аз мисля като теб — каза Девин. — Че са използвали вашия свидетел, за да подмамят Окаре и Гарсия Гомес, и веднага след като са приключили с тях, ги е последвал и той. Няма друго обяснение, с оглед на това, което се е случило.

„Омар бен Кадер изглежда мило момче — помисли си Аника Карлсон. — Истински другар в смъртта.“

126

Най-напред в тапас ресторанта на улица „Флеминггатан“. Заключителния коняк на слънце, на външните маси.

Следваше госпожица Петък, на която Бекстрьом предложи една малка изненада, като започна с избръсване на катеричката, после ѝ предложи „небесната вкусотия“ и завърши с традиционната езда на салама.

Накрая една разходка със спокоен ход до дома, до уютната му бърлога и широкото легло от „Хестенс“. В момента, в който влезе вкъщи, телефонът му иззвъня.

— Слушам — изръмжа Бекстрьом.

— С комисар Бекстрьом ли говоря — попита гласът от другата страна на линията.

— Зависи — отговори Бекстрьом. — Кой сте вие?

— Рони — каза Рони Филма, — известен още като Рони Ролката. Оставил сте съобщение на телефонния ми секретар. Имали сте нужда от помощ по някакъв въпрос?

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Предлагам това да си остане между нас.

— Разбира се — каза Рони. — Дискретността е въпрос на чест — добави той.

— Ако ти кажа Йенко, за какво се сещаш?

— За най-добрата лента във филмовата история — отвърна Рони. — Шведска премиера на 28 юли 1975 година. В един и същи ден в „Риголето“, „Дракен“ и „Спегелн“ в Стокхолм. Премиерата в САЩ се състоя на 12 декември предната година в Ню Йорк.

— Има ли нещо друго? — попита Бекстрьом. „Какви, по дяволите, ги бръщолеви този“, помисли си той.

— „Йенко Олив Ойл, Импорт енд Експорт“. Това е първото предприятие на Вито Корлеоне, след като той емигрира в САЩ. Рожденото му име е Вито Андолини от село Корлеоне в Сицилия, а най-добрият филм в света е за неговия живот.

— „Кръстникът“ — каза Бекстрьом, който почти чу как жетонът падна със звън в глава му.

— „Кръстникът 2“ — поправи го Рони.

— Благодаря — каза Бекстрьом. „Момчето трябва да е било отговорник, когато е ходело на училище“, си каза той.

— Може ли да попитам защо питате за това?

— Няма никакъв проблем — отвърна Бекстрьом. — На отговор обаче не може да разчитате. Има ли нещо, което бих могъл да направя за вас?

— Ако може онази хавайска риза, която носехте, когато участвахте в летните епизоди на „Търси се“ — каза Рони.

— Разбира се — каза Бекстрьом. — Къде да я изпратя?

— Изпратете я в редакцията, на мое име — каза Рони.

— Ще пристигне с пощата — излъга Бекстрьом, тъй като дори един такъв като Рони Филма би трябвало да знае, че пощальоните в днешно време крадат като свраки и че такава скъпа вещ ще се загуби в мига, в който я пъхне в пощенската кутия.

— Благодаря, много благодаря — каза Рони с глас, който звучеше сякаш наистина беше много благодарен.

— Няма защо — каза Бекстрьом. Явно не го схваща, помисли си той, когато разговорът приключи.

Вечерята в дома на Йегура беше чудесен завършек на деня. Като начало имаше леки освежителни напитки с различни топли и студени мезета. След това се насладиха на традиционна буржоазна вечеря от три блюда в трапезарията на Йегура, а за завършек седнаха в библиотеката на кафе с коняк, за да обсъдят последния си общ делови проект.

— Как върви издирването на Пинокио и неговия нос? — попита Йегура с любопитно изражение на лицето.

— Върви лека-полека — каза Бекстрьом и кимна подчертано. — Макар все още да е твърде рано, за да се говори за някакъв пробив в разследването.

— Но от вестниците разбирам, че следите водят към двореца и Негово Величество краля — продължи Йегура. — Макар самият аз да не мога да допусна мисълта, че Негово Величество би имал нещо общо с такъв като Ериксон.

— Разбира се, това е ясно — потвърди Бекстрьом. — За съжаление, така се стичат обстоятелствата, че точно при такива като Ериксон се озовава човек веднага щом стане въпрос за малко по-деликатни неща. Така че няма нужда да се притесняваш за самия Прованс. Проблемът е, за съжаление, че губим следата в дома на онова недоразумение Ериксон.

— Нека горещо се надаваме, че положението не е толкова лошо — каза Йегура с вид на човек, който наистина се надяваше. — Това ще бъде тежък удар за далата западна история на изкуството.

— Едва ли ще е чак толкова лошо — каза Бекстрьом и поглади кръглия си нос. — Има обаче нещо, с което би могъл да ми помогнеш.

— Целият съм в слух.

— Името на твоя познат. Онзи, който се е интересувал от картината с дебелия монах.

— Картината на Александър Верешчагин на свети Теодор ли?

— Точно така — каза Бекстрьом.

— Срещу обещание за мълчание, само между нас?

— Разбира се — отвърна Бекстрьом и кимна окуражително.

— В такъв случай — въздъхна Йегура и леко повдигна рамене. — В такъв случай май ще трябва да отстъпя от своите принципи. Освен това предполагам, че вече знаеш кой е и ще се сетиш, щом чуеш името. Говори се, че той е нещо като легенда в Сулна, където работиш.

— Е, как се казва той? — попита Бекстрьом.

— Марио Грималди, Кръстника, знаеш го.

127

Бекстрьом посвети по-голямата част от почивните дни на обмисляне на своя случай, тъжната кончина на адвокат Тумас Ериксон, а по-пикантните правни деликатеси във връзка с това той на драго сърце предостави на Лиса Лам и нейните съмишленици. Имаше други неща, които бяха по-интересни. Общо взето, той следваше обичаите си, що се отнася до храната, напитките и физическите упражнения. Фразата „здрав дух в здраво тяло“ беше станала нещо като пътеводна звезда за него и дори най-малкото отклонение от това правило беше немислимо.

Останалата част от времето си той посвети на скъсяване на безкрайната понастоящем върволица от копнеещи жени, които се редяха на опашка за големия салам. Две нови и до момента непроверени дарования. В събота следобед една двайсет и пет годишна маникюристка, която на снимките, които беше направила на самата себе си с уебкамерата си, изглеждаше много обещаваща, в чисто външен смисъл. За съжаление обаче, се оказа пълно разочарование, когато дойде време за практическото изпълнение.

„Най-много четворка, слаба четворка, много слаба четворка“, оцени я Бекстрьом, когато най-после всичко свърши и той я изпрати у дома ѝ, в неугледното предградие, където тя вероятно живееше. Обещаната вечеря той бе принуден да отмени, тъй като получи спешно повикване от службата, откъдето го търсеха заради току-що извършено убийство в Ринкеби.

— Боже, колко ужасно — възкликна маникюристката, докато стоеше в антрето, преди да си тръгне. — Но чудесно е, че има такива като теб, и трябва да ми обещаеш, че скоро ще се видим отново.

— Разбира се — излъга Бекстрьом. — Това трябва да го повторим.

Останалата част от деня той посвети на обичайните си дейности, а завършекът на вечерта беше една хубава вечеря в ресторанта на Операта, заедно със самия себе си.

Неделният ден беше по-добър. Значително по-добър. Тогава той обядва с трийсет и пет годишна ревизорка със собствена фирма и когато те стигнаха до същността на нещата, се оказа, че тя беше напълно пристрастена и нямаше никакви задръжки по отношение на секса, и той никога нямаше да си помисли да ѝ остави нито документи, нито пари. Какво ли би направила с тях, като се имат предвид уменията, които без съмнение притежаваше. „Голяма осмица, дори може би малка девятка, което всъщност я прави водачка сред счетоводителките“, помисли си Бекстрьом. В представите си той вече я виждаше най-отгоре на стълбичката след световното първенство по секс за счетоводителки. Как тя стоеше на четири крака с вирнат задник, тежките гърди увиснали свободно, а запотените ѝ очила килнати на върха на носа ѝ.

— Обещай, че скоро ще се видим пак — каза тя, докато стоеше в антрето, преди да си тръгне.

— И по този въпрос можеш да си напълно спокойна — каза Бекстрьом, който вече я беше въвел сред номерата на своя мобилен телефон.

След това той си легна рано и както толкова често преди, истината го потърси и го намери в съня му, без да бе необходимо той да полага макар и най-малко усилие за това. Така стояха нещата при малцината благословени, които като него притежаваха дарбата да виждат действително случващото се, без да му позволяват да се спотайва или крие зад привидно ставащото. С оглед на това коя беше така наречената му жертва, той би могъл и да се надява на по-добър край за тази част от историята.

Когато в понеделник сутринта седеше на задната седалка на таксито, което щеше да го закара до полицейския участък в Сулна, той беше, общо взето, наясно как бяха протекли събитията. Оставаше само да се подредят подробностите по местата им, преди той да може да се посвети на това, за което в действителност ставаше въпрос. По достатъчно сигурен и дискретен начин да гарантира оставането на малкия Пинокио и неговия дълъг нос при новия му притежател, криминалния комисар Еверт Бекстрьом.