История на Втората световна война

1

Джон Бул — нарицателно за англичанин, еквивалент на американския Чичо Сам — бел. ред.

2

иди (лат.) — 15-ият ден на месеца у древните римляни — бел. прев.

3

Малко по-късно това ми каза Хор-Белиша — тогава министър на войната, както и лорд Бийвърбрук, който беше чул да се говори по въпроса от други членове на правителството.

4

Известен като „пакта Рибентроп-Молотов“ — бел. ред.

5

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. I.с. 333–334.

6

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 1.с. 376.

7

14 април 1938 г.

8

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 1.с. 376.

9

Моята собствена стратегическа преценка, написана при избухването на войната, предвижда скорошно поражение на Полша и вероятност Франция да не продължи да се сражава дълго. Ето в резюме оценката ми на ситуацията: „Като резюмираме нещата, трябва да кажем, че като приехме да се сражаваме по суша, което беше стратегически неправилно, ние се набутахме в много лоша дупка — може би най-лошата в нашата история“.

10

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 2. с. 49.

11

Със съжаление трябва да припомня, че когато в книгата ми The Defence of Britain („Отбраната на Великобритания“), публикувана малко преди войната, изразих безпокойство от това, че полските военачалници продължават да възлагат надежди на кавалерийските атаки срещу модерните оръжия (р. 95–97), те накараха полското външно министерство да отправи официален протест срещу подобно мнение за тяхната преценка.

12

Blitzkrieg (нем.) — светкавична война — бел. ред.

13

Luftwaffe (нем.) — военновъздушни сили — бел. ред.

14

The Phoney War. Според Чърчил автор на израза е Чембърлейн — бел. ред.

15

Събитията показват, че безпокойството на Хитлер е било неоправдано. През седеммесечното забавяне духът на французите спада повече, отколкото на германците. Съюзническата пропаганда не е ефективна. Много повече се говори за отблъскването на Германия и се правят малко опити да се прави разлика между обикновения германец и нацистките главатари. Още по-лошо е това, че британското правителство не поощрява неколкократните тайни опити на някои среди в Германия да установят контакт. Те са искали да свалят Хитлер от власт и да сключат мир, в случай че получат достатъчни гаранции за това, какви условия ще имат предвид съюзниците.

16

Liddell Hart. The Other Side of the Hill. p. 149.

17

Варлимонт е заместник-началник на оперативния отдел на Върховното командване, ръко-воден от генерал Йодл.

18

На 20 януари Чърчил заявява, че флотите на съюзниците са постигнали успех, гаранти-райки сигурността на движещите се в конвои съюзнически кораби за разлика от корабите държави, които търпят загуби от нападенията на подводници. После, след едно кратко отклонение, той задава въпроса: „Но какво би станало, ако тези неутрални държави, които споменах, а и другите, които не споменах, подчинявайки се на един споитанен импулс, бяха изпълнили дълга си в съответствие с устава на ОН (Обществото на народите — бел. прев.) и се изправеха заедно с британската и френската империя срещу агресията и злото?“ Това предизвиква смут и белгийската, датската, холандската и швейцарската преса бързат да отхвърлят тази възможност, а официален Лондон, връщайки се в известна степен към дните на примирието, обявява, че изказването изразява само личното мнение на Чърчил.

19

Френското име на река Маас, която протича и през Белгия и Холандия — бел. ред.

20

Сгъстен боен ред (гр.) — бел. прев.

21

Предвиждайки тъкмо такава ситуация, каквато възниква през 1940 г., още от 1935 г. „Таймс“ и други издания призовават Великобритания да съсредоточи усилията си за изграждане на по-силни военновъздушни сили и на 2–3 танкови дивизии за контрауда срещу евентуален германски пробив във Франция, вместо да изпраща експедиционен корпус съставен от пехотни дивизии, с каквито французите разполагат в изобилие. Този принцип е възприет от правителството в края на 1937 г., но е изоставен в началото на 1939 г. в полза на изграждането на експедиционна сила по познатата схема. До май 1940 г. във Франция са изпратени 13 пехотни дивизии (включително 3 „трудовашки“) без нито една бронетанкова дивизия, обаче те се оказват неспособни да направят каквото и да било, за да спасят положението.

22

Поради заболяване на генерал Крий дивизията временно се командва от бригаден генерал Каунтър.

23

Британска колония до 1957 г. Територията й сега е част от Република Гана — бел. ред.

24

Liddell Hart, The Other Side of the Hill, p 254.

25

Провинции в Южна Австрия — бел. ред.

26

Тук през 1812 г. окончателно са разгромели войските на Наполеон — бел. ред.

27

В лична паметна бележка до началник-щабовете от този ден Чърчил категорично заявява: „Съдбата на войната в Близкия изток, загубата на Суецкия капал, обезсилването и обърква-нето на огромните сили, които изградихме в Египет, умирането на надеждите за сътрудничество с Америка през Червено море — всичко това може да получи нов обрат благодарение на неколкостотин бронебойни машини. Те трябва да бъдат пренесени там на всяка цена ако съществува такава възможност“ (Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т.3 с.242

28

Чърчил настоява да бъдат изпратени още 100 танка, необходими за окомплектуването трети полк във всяка бригада, които да бъдат транспортирани по средиземноморския път, но Адмиралтейството не е склонно да рискува отново. В мемоарите си той с горчивина отбелязва: „Не бих се въздържал да потърся и да получа от военния кабинет решение по този въпрос, ако самият генерал Уейвъл не ме беше лишил от подкрепата си, преминавайки всъщност на противоположната страна. Това ми върза ръцете“.

29

Числата за сравнимите танкови сили и ресурси са посочени в Английската официална история. Данните за английската оперативна мощ — общо 713 танка, са установени чрез извадки от няколко източника, които посочват различни числа. При едно друго пресмятане на тези данни общият брой на танковете е 756.

30

Император на Япония по това време — бел. прев.

31

През март 1935 г. генерал Дил, който стана директор на военните операции и разузнаването, ме покани да отида в Министерството на войната, за да разговаряме по текущи и бъдещи проблеми на отбраната. Главна тема на разговора беше Далечният изток и особено въпросът дали трябва да отбраняваме Хонконг в случай на война с Япония. Както показва стенограмата от разговора онази вечер, „аз предложих и той се съгласи, че ще е по-добре да го загубим, като не държим там прекалено големи сили, вместо да го подсилим и така да го превърнем в един «Вердюн» или «Порт Артур», което ще ни изправи пред голяма опасност от загуба на престиж“.

32

Official History: The War Against Japan, vol I, p. 17.

33

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 3. с 588.

34

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 3. с 401–402.

35

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 3. с 402–403.

36

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 3. с 403.

37

Военен термин за позиция, защитена от всички страни — бел. прев.

38

Schmidt. With Rommel in the Desert, pp. 125–6.

39

The Rommel Papers, p. 208.

40

Kjppenberger: Infantry Brigadier, p. 180. 1The Rommel Papers, p. 257.

41

The Rommel Papers, p. 257.

42

The Rommel Papers, p. 260.

43

The Rommel Papers, p. 260.

44

The Rommel Papers, p. 257.

45

Бях попитан за мнението ми по проекта за Северозападна Африка на 28 юни веднага след съвещанието във Вашингтон, където е било обсъждано възобновяването му. След като ми беше казано, че главният десант е планиран да бъде извършен в района на Касабланка на Атлантическото крайбрежие, аз изтъкнах, че това място се намира на 2200 км от стратегическите ключове Бизерта и Тунис и че най-добрият шанс за ранен успех е те да бъдат превзети колкото е възможно по-скоро, което означаваше, че десантът трябва да бъде извършен най-близо до тях. Подчертах също колко важно е десантът да бъде на северното крайбрежие в Алжир „зад гърба на французите“ като начин да бъде намалена съпротивата им, на която вероятно ще бъдем свидетели при фронтална атака и бавно настъпление от Касабланка.

46

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 4. с 481–482.

47

Жиро настоява по политически съображения да бъде взет от американски кораб и неговото искане е изпълнено, като подводницата „Сераф“ се поставя под командването на американския военноморски офицер капитан Джералд Райт. Тя носи и американски флаг, койда бъде показан, ако е необходимо. Жиро се придружава от сина си и двама млади щабни офицери, единият от които — капитан Андре Бофре, играе важна роля в планирането на тази драматична стъпка. И Райт, и Бофре по-късно заемат високи постове и в командването на НАТО.

48

Това заключение не е ново. Аз съм подчертавал това в многобройни статии, лекции и частни разговори след избухването на Гражданската война в Испания през 1936 г., когато обръщах внимание на опасността, която би се появила, ако в Испания дойде на власт фашистки режим и ако той реши да си сътрудничи активно със силите на Оста.

49

В 17/21 танков полк на тази дивизия по два взвода от всеки ескадрон е снабден с новите и бързи танкове „Крусейдър III“, въоръжени с мощно 57-милиметрово оръдие. Другите два взвода имат танкове „Валънтайн“, въоръжени с 42-милиметрово оръдие, които, макар и по-бавни, са много по-надеждни и по-добре въоръжени.

50

В този период на войната американските бронетанкови дивизии се състоят от 2 танкови полка, всеки от които се състои от един батальон с леки и от 4 батальона със средни танкове, от един танков пехотен полк от 3 батальона и 3 бронирани батальона полева артилерия. Една дивизия има общо 390 танка — 158 леки и 232 средни. В оперативно отношение тя е разделена на 2 бойни команди — „А“ и „В“, а по-късно е прибавена и трета.

51

Меджез ел Баб се защитава от една германски парашутен батальон, една италианска про-тивотанкова рота и две 88-милиметрови оръдия, подкрепяни от една рота на на 190-и бронетанков батальон със 17 танка.

52

Eisenhower: Crusade in Europe, p. 120.

53

Той ме посети на няколко пъти, за да разговаряме за обучението на „специалните нощни отряди“, които му беше разрешено да организира през пролетта от подбрани млади членове на „нелегалната“ еврейска сила за отбрана „Хагана“, за да се справят с арабските въоръжени банди, причиняващи много беди в Палестина. Разказа ми как прилага моите тактически идеи в такива партизански акции, и ми предаде бележките си на тази тема.

Тогава с известна гордост подчерта също, че е далечен братовчед на Т. Е. Лоурънс, въпреки че по-късно омаловажаваше заслугите му, когато сам стана известен. По молба на Уингейт писах на Уинстън Чърчил за него, за да му го представя.

54

Тези данни, взети от архивите, са показателни за това, колко погрешно е да се правят сравнения за силите на Оста и на съюзниците по брой на „дивизиите“, участващи от едната и от другата страна, както правят съюзническите командири и много официозни историци. В този период установеният брой на танковете в една американска танкова дивизия (390) е над два пъти по-голям, отколкото в германската танкова дивизия (180). Обаче действителната разлика в съотношението на силите дори е по-голяма, тъй като германците имат много по-големи трудности при възстановяването на липсите. Очевидно е, че дори ненапълно окомплектуваната 1-ва американска танкова дивизия има приблизително три пъти повече танкове, отколкото германските дивизии, изправени срещу нея. Броят на танковете в една британска бронетанкова дивизия по-късно е намален на около 270, с изключение на специалните дивизии, а през същата година американските, с някои изключения, са реорганизирани и броят на танковете им е намален. Но през 1944 г. броят на танковете в една британска дивизия е увеличен на 310 поради снабдяването на нейното разузнаване с танкове вместо с бронирани коли, така че в реално изражение съюзническите танкови дивизии са два-три пъти по-големи по брой на оперативните танкове, отколкото германските. За да поддържат равновесието, се налага германците да разчитат на превъзходство в качествено отношение.

55

Howe: U.S. Army in World War II. Northwest Africa: Seizing the Initiative in the West. p. 456

56

Подразделение в британската и американската авиация, по-голямо от ескадрила — бел. прев.

57

Според неговата преценка силите на съюзниците възлизат на 210 000 души, 1600 танка, 850 оръдия и 1100 противотанкови оръдия — една твърде занижена преценка. Действителната мощ на съюзниците в началото на март е 500 000 души, въпреки че едва половината от тях са в бойни части. Общият брой на танковете им е 1800 плюс над 1200 оръдия и повече от 1500 противотанкови оръдия. В същото време бойните сили на Оста са 120 000 души и около 200 годни за действие танка.

58

Дори тези преценки са завишени. Преди сраженията през февруари дивизията «Чентауро» наброява само 5000 бойци, а след тях съставът й е намален още повече.

59

Тя е предприета с малко no-малко от 30 танка и два пехотни батальона на 15-а танкова дивизия.

60

Този батальон има около 80 танка T-IV. Липсващият батальон с танкове „Пантера“ е заменен с батальон бронирани самоходни артилерийски установки, които отдалеч могат да бъдат взети за танкове. Дори и при това положение е трудно да се разбере как в мемоарите си за войната „Пресметнатият риск“ генерал Марк Кларк е стигнал до заключението, че при Салерно германците вероятно са имали около 600 танка, което е близо 8 пъти повече от действителния им брой (и само 4 пехотни батальона, въпреки че има силна артилерия).

61

Liddell Hart: The Other Side of the Hill. p. 364.

62

Liddell Hart: The Other Side of the Hill. pp. 364–5.

63

Liddell Hart: The Other Side of the Hill. p. 365.

64

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 5. с 390.

65

По време на американската Гражданска война — бел. прев.

66

Reculer pour mieux sauter (фр.) — отстъпи, за да се хвърлиш напред — бел.прев.

67

Числеността на германските дивизии е най-различна. Някои от дивизиите, които са участвали в тежки сражения, са със значително намален състав, но и при нормална численост тя е две трети от числеността на съюзническите дивизии.

68

Първият ден на десанта плюс 90 дни — бел. прев.

69

Настъплението при Авранш е извършено от 4-та американска бронетанкова дивизия, ко-мандвана от генерал Джон. С. Ууд. Прекарах с него два дни малко преди десанта и той ми направи впечатление на човек, който оценява повече от всеки друг значението на проник-вансто в дълбочина и бързината, с която то ще се извършва. В разговорите ми с него дори Патън защитаваше преобладаващото тогава мнение на съюзническото Върховно командване, че съюзническите войски трябва „да се върнат към методите от 1918 г.“ и че те не могат да повторят дълбоките и бързи вклинявания на германците, особено тези на Гудериан и Ромел от 1940 г.

70

Веднага след войната проучих този въпрос, като разпитах германските генерали, участвали пряко в тези събития. Генерал Блументрит, който беше началник-щаб на германските въоръжени сили на Запад, резюмира ситуацията с едно изречение: „Зад Рейн нямаше германски войски и в края на август нашият фронт беше широко оголен“ — The Other Side of the Hill, p. 428.

71

Независимо от това обаче отказът на Русия да разреши на американски бомбардировачи от Западна Европа да кацнат на съветски летища, след като хвърлят доставки от въздуха за поляците във Варшава, така и не получава задоволително обяснение. При тези мисии се налага британските и полските пилоти да летят от Италия и обратно, обаче при такова голямо разстояние, колкото и да са героични, техните усилия едва ли имат някакво съществено значение.

72

При едно посещение в Париж през 1935 г. ми попадна френският превод на „Командването на военновъздушните сили“ на Дуже и когато се върнах във Великобритания, го споменах пред няколко приятели от щаба на ВВС, но никой не беше чувал нищо за него. И наистина, много преди това доктрината на щаба на ВВС беше претърпяла значително развитие. Английският превод на книгата на Дуже излиза в Америка едва през 1942 г., а във Великобритания — през 1943 г. Тя няма никакво влияние и в самата Италия. Когато официална покана посетих италианските ВВС през 1927 г., нито министърът на ВВС маршал Бабо, нито друг от ръководителите на военната авиация спомена в разговорите ни труда на Дуже, въпреки че те бяха много откровени в разговорите с мен и проявиха жив интерес към идеите за развитието на стратегията на въздушната война във Великобритания.

73

Official History, vol. 1, p. 178.

74

Намираща пътя до целта (англ.) — бел. прев.

75

Official History, vol. I, p. 136.

76

Звено в британските ВВС, по-голямо от ескадрила — бел. прев.

77

Става дума за река Рур, която се намира в Нидерландия — бел. ред.

78

Скоро след като войната свърши, имах възможност да разпитвам известен брой видни германски командири и да обсъждам с тях в подробности някои операции пред картата, Там, където ми се е струвало подходящо, съм използвал пасажи от разказите им, след като съм ги сверявал с появили се по-късно доказателства — Liddell Hart: The Other Side of the Hill. p. 446–447.

79

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 6. с 599.

80

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. 6. с 603–604.

81

Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т.6 с. 599.

82

Един мой френски приятел, тогава отговарящ за отбраната на сектор при Мьоз, поискал от Върховното командване разрешение да стори това, но му казали, че пътищата трябва да бъдат чисти за настъплението на френски моторизирани части. Тези моторизирани части навлизат в Ардените, но бързо излизат от там, следвани по петите от германците.