Излъжи ме два пъти

12. Бурна нощ

Кип гледаше захласнато как Чарли Ригс замесва гипс за превръзката.

— Много ли те боли? — попита хлапето и леко докосна подпухналата ми ръка.

— Само когато свиря на банджо.

— Дръпни се, Кип — нареди Чарли, идвайки към мен с парче бинт, натопен в гипс. Част от гипса бе полепнала по рошавата му брада.

Аз лежах по гръб на дивана в хола, а ръката ми беше изпъната върху сърфа, който използвам вместо масичка за кафе.

— Правил ли си го друг път? — попитах аз.

Чарли приведе глава над мен, изгледа ме през килнатите очила и се прокашля.

— Ти ще си ми първият жив пациент.

— Не бързай да обещаваш.

Докато Чарли започваше да омотава ръката ми, Кип пак се прокрадна наблизо.

— Какво означава АМАЛ ИНОТ? — попита хлапакът.

Погледнах опакото на китката си, доколкото ми позволяваше подутото око.

— Отпечатък от ботуш „Тони Лама“, четирийсет и четвърти размер.

— Гадна работа — рече Кип. — Онзи май съвсем е превъртял, а?

И той плъзна пръст по синините с цвят на зрели патладжани.

— Фрактура на третата и четвъртата метакарпална кост — обяви Чарли. — Сухожилията разтеглени, но здрави. За болката препоръчвам тиленол и кодеин. — Той се озърна към мен. — Как се чувстваш?

— Като измъкнат изпод камион. Падне ли ми пак онзи каубой, ще го смеля на кайма.

Чарли лекичко стисна китката ми и болката ме разтърси като електрически удар.

— Няма да е много скоро, приятелю.

Сетне Чарли светна с фенерче в очите ми, за да провери как се разширяват зениците, премери ми кръвното, опипа тук-там. Когато свърши, Кип ме смушка с лакът и прошепна:

— Забрави да му благодариш.

Прав беше. Напоследък започвах да приемам приятеля си за част от нормалния ход на нещата. Какво да се прави, имам такъв недостатък. Почти толкова лош, колкото и липсата на умение да се справям с неканени нощни гости. Самочувствието ми бе пострадало не по-малко от тялото.

— Благодаря, Чарли. В тежки минути винаги си до мен, а понякога пропускам да кажа колко съм ти благодарен.

Той небрежно махна с пухкавата си ръка.

— Tacent satis laudant. Мълчанието е достатъчна похвала.

Кодеинът замени болката с тежък, полусънен унес. Събудих се с туптяща ръка, а в главата ми сякаш имаше топки за боулинг, които почваха да се търкалят при всяко помръдване. Навън беше тъмно и присмехулникът подсвиркваше откъм черницата. Търсеше си приятелка.

Това пък ме накара да се замисля за Джоу-Джоу Баросо. Какво ли означаваше тая вечер, изпълнена с телесни наслади, спомени за старите времена и груби нашествия? Глътнах още две хапчета и пак се унесох. Смътно усещах как в интервалите между филмите Кип открехва вратата на спалнята да ме погледне.

— Искаш ли да си поделим една бира, вуйчо Джейк? — попита той в един от периодите ми на просветление.

Заедно с него в спалнята нахлу ароматът на току-що доставена пица. Помислих си, че е доста самостоятелно момче. Оставени без надзор, децата намират начин да се справят. Знам го от собствен опит.

Поклатих глава и от усилието ме налегна ужасно главоболие, което пулсираше в такт със сърцето ми. Кип пристъпи до мен и положи длан върху челото ми. Сам не зная защо, но се просълзих, сетне пак потънах в съня.

— Приличаш на жив труп. — Щорите се вдигнаха с отвратително тракане и в спалнята нахлу ярка слънчева светлина. — Божичко-о-о, на светло изглеждаш още по-зле.

С усилие открехнах очи, взрях се срещу блясъка и зърнах над себе си силуета на баба Ласитър.

— Добро утро и на теб, Флорънс Найтингейл — рекох аз.

Баба зацъка неодобрително и се зае да разтребва стаята, като започна от няколко съвършено чисти тениски, разхвърляни по пода. Преподреди колекцията от сувенирни пепелници с емблемата на „Делфините“ и плъзна пръст по прашния скрин, оставяйки дълга чиста черта.

— Донесох ти малко скоросмъртница — каза тя и сложи върху леглото кошница за пикник. Отвътре измъкна буркан, пълен с течност, която ставаше и за ракетно гориво. — Пийнеш ли, няма да остане и помен от болката.

— Един припадък върши същата работа — отвърнах аз.

Отпих една глътка и направих гримаса. Баба слезе в кухнята. Около пладне се върна с паничка гореща мидена чорба и малко рибно филе, задушено с лимон и кокосово мляко. Хапнах, после пак заспах, след като баба ми каза, че смята да подстриже Кип, тъй като аз явно не съм се сетил.

Късно следобед още двама посетители се вмъкнаха в моята тясна спалня. Единият идваше тук за пръв път. И двамата бяха с тъмносини костюми, но на дамата й стоеше по-добре.

— Здрасти, Джоу-Джоу — рекох аз. — Ейб, какво те води насам? Да не дириш още един труп у дома?

— Не, но като те видях, помислих, че съм го намерил.

В този момент Кип провря през открехнатата врата обектива на камерата.

— Казах му на тоя, че не може да влиза без съдебно нареждане, но баба рече да го пусна. Добре ли постъпих, вуйчо Джейк?

— Добре си постъпил, момко — отвърнах аз, опитвайки да имитирам гласа на Джон Кагни, — но другия път гледай да му натъпчеш търбуха с олово.

Кип отпусна камерата, намигна ми и се прицели с пръст в Ейб Соколов, който изглеждаше потресен от моите престъпни съвети. Джоу-Джоу пристъпи до леглото, наведе се и целуна голямото червеникаво петно на челото ми. Кип също влезе, застана в ъгъла и започна да снима кадри за документалния филм „Вуйчо ми като боксова круша“.

— Донесох ти нещо — каза Соколов и метна на леглото до мен книжна торба.

Още преди да я отворя, усетих миризмата на чеснови хлебчета.

— Благодаря, Ейб. По-добре хлебчета, отколкото призовки. Сигурно вече ми вярваш.

— За кое?

Че не съм убил нито Хорнбак, нито Шушумигата. Бил е онзи смахнат каубой. Опита се да убие и мен, или поне заплаши да ме убие.

Соколов бръкна в торбата, извади едно хлебче и го захапа.

— Не се връзва. Ако Симарон беше убил Шушумигата, защо ще те пита за него?

Стрелнах поглед към Джоу-Джоу.

— Извинявай, Джейк. Дадох показания. Наложи се да разкажа на Ейб какво каза Сими.

Пак се обърнах към Соколов.

— Не знам защо ме попита. Може и да не е логично, но погледни фактите. В „Съкровищницата на Скалистите планини“ участват четирима. Единият е мъртъв, другият изчезна и предполагаме, че е мъртъв, а третият току-що беше пребит от четвъртия. Хайде, Ейб, и без да си Шерлок Холмс ще разбереш…

— Може да си прав, може и да не си. Знаеш много добре, че когато си имаш работа с косвени доказателства, трябва да отхвърлиш всяка възможност за друго тълкуване. Откъде да знам, че ти и Симарон не се борите за надмощие в онази компания? Може би Хорнбак се е съюзил със Симарон и ти си му видял сметката, а Шушумигата е подкрепил теб и Симарон го е очистил. Или обратното, или още стотици варианти, за които още не съм помислил.

— Ейб, не се боря за надмощие с онзи каубой. Изобщо не знаех за него. Не съм молил да ме впишат в компанията. Въвлякоха ме насила.

Соколов се замисли. Имах чувството, че е потънал в дълбоки логически разсъждения, но след малко той попита:

— Случайно да ти се намира сирене?

— Не. Ейб, заболя ме главата от теб. Какво ще правиш със Симарон?

— Няма начин да го обвиним в убийство, но ако ти и Хосефина подадете жалба, ще му лепнем телесни повреди и влизане с взлом. Искате ли?

— Да — казах аз.

— Не — каза Джоу-Джоу.

— Е, много се радвам, че пак сте заедно — рече Соколов. — Като в доброто старо време. Дали да не изляза докато се споразумеете? — Той стана и тръгна към вратата. — Как мислиш, дали баба ти е донесла от онази нейна лимонова пита?

Когато Ейб излезе, Джоу-Джоу нервно се озърна към Кип, който седеше в ъгъла.

— Не бой се — рекох аз. — Каквото кажа пред Кип, минава за вуйчовска тайна.

— Няма такова нещо — отвърна тя. После се завъртя към момчето. — Изключи камерата, ако обичаш.

— Добре, щом така искаш. „Затегнете коланите. Чака ни бурна нощ.“

Тя ме погледна с недоумение.

— Пробни снимки — обясних аз. — Търси новата Бети Дейвис.

— Джейк — каза тя с онзи строг поглед, който не бях забравил, — работата е сериозна.

— Добре, Кип. Край на снимачния ден. Можеш да стоиш и да слушаш, но кротувай.

Той изсумтя недоволно, но все пак изключи камерата.

Джоу-Джоу изчака още малко, след това каза:

— Сими ми позвъни тази сутрин.

— Страхотно. Къде е той?

— Не каза. Извини се за избухването, но всичко се дължало на обстоятелствата. Ревност, че те заварва в леглото ми, гняв срещу Луис, отчаяние от компанията.

— Ясно, значи си има проблеми и ги решава, като използва главата ми за боксови тренировки. Дано да си му казала, че при следващата среща ще му го върна тъпкано.

— Не, не съм казала такова нещо — отвърна спокойно Джоу-Джоу. — През повечето време го слушах. Все повтаряше, че Шушумигата го измамил и ти сигурно си замесен в цялата работа. После каза, че иска да се върна при него. Едва сега бил осъзнал колко му липсвам.

— Е, кажи му да си вземе номерче. Аз съм пръв на опашката.

— О, Джейк, не знам какво да правя. Наистина не знам. Преди седмица си нямах никого, а сега ме желаят двама мъже.

— Като Катрин Хепбърн в „Повелителят на дъжда“ — обади се Кип.

— Хей, малкия — рекох аз, — я слез долу да наглеждаш прокурора.

— Защо? Тук май ще става забранено за малолетни, а?

Изпъдих го и останахме сами.

— Джоу-Джоу, не стига че ме боли глава, ами сега и свят ми се вие. Преди две вечери се любихме и беше страхотно, десета степен по скалата на Рихтер. Върнахме времето назад. После идва някакъв ненормалник с размерите на ракетен бункер, който може да е убил брат ти, а сега ми казваш, че смяташ да се върнеш при него. Правилно ли те чух?

Черните й очи бяха влажни.

— Не знам, Джейк. Просто не знам. Нещата са много по-сложни, отколкото си представяш. Луис не ти е казал всичко. Аз също.

— Слушам те — казах аз.

Но тя мълчеше.

— Джоу-Джоу!

— Толкова съжалявам, че Луис те замеси в тази история. Може би още не е късно да се измъкнеш. Моля те, Джейк, зарежи всичко. Остави на мен. Имам да свърша много неща. Не ме търси. И дано някой ден да ми простиш.

Тя изтича навън и чух как токчетата на сините й обувки барабанят надолу по стъпалата. Исках да хукна след нея, но не можех. Исках да я повикам, да й задам още въпроси.

Първо един…

За какво да ти простя?

И малко преди това…

Къде да не те търся?

И може би най-важният…

От какво да се измъкна?

Последното беше и най-трудно, защото как, по дяволите, можеш да се измъкнеш от нещо, когато не знаеш в какво си замесен?