Кинг Конг

Глава XVII

Пръв ги забеляза Лъмпи. Толкова много се бе говорило за грамадния човекоподобен звяр, че старият моряк беше започнал да усеща известно безпокойство. Разбира се, всичко беше измислица. Как можеха възрастни хора да вярват в подобни неща! Но при все това, той мислеше, че няма да бъде зле, ако от време на време сам проверява бдителността на пазачите край отворената врата.

При вида на двамата млади хора старите му кокали се разтрепериха и с бързина, каквато сам не подозираше, че може да прояви, той се спусна да съобщи на началника си радостната вест.

— Ей! Мис Анна! Мис Анна и Дрискъл!

Денхам прекъсна хвалебствените си слова за Дрискъл и се втурна към олтара. Енгелхорн погълна порцията тютюн, която едва бе взел. Все пак филмовият директор и един моряк го изпревариха. Отвсякъде се чуха радостни викове и възклицания.

Под самия олтар стоеше измореният и изтощен Дрискъл, а в ръцете му се намираше полупримрялата Анна. Моряците отвориха учудено уста.

— Боже мой! — пробъбра Енгелхорн, като най-после успя да изкашля глътнатия тютюн. За голямата му радост можеше да се съди по факта, че той проговори на език, който преди двадесет години бе решил да забрави и никога да не говори на него.

— Джек! — извика Денхам. Той се обърна към моряците с изражение на триумфален победител. — По дяволите! Не ви ли казах, че ако някой може да спаси мис Анна, това е само Джек?

Никой не оспори думите му. С ръкомахания и забъркани възклицания, моряците, с изключение на Лъмпи, се натрупаха около новопристигналите и се мъчеха да изразят обхваналата ги радост. Лъмпи стоеше недоволен настрана.

— Глупаци! — каза сопнато той. — Скоро поемете мис Анна, защото офицерът ни ще се строполи на земята.

— Аз ще се погрижа за нея! — заяви Денхам.

Енгелхорн извади бутилката, чието съдържание бе оказало такова магическо влияние върху директора. Той се отправи към Дрискъл, когато Денхам отвеждаше към вратата младата жена. Офицерът пое голяма глътка и потрепери.

— Ще ти помогна — каза Енгелхорн.

— Спасих я! — каза на пресекулки Дрискъл. — Спасих я, капитане!

— Надежден момък си ти.

— Надежден момък. Не! Велик човек, герой! — каза сопнато Лъмпи.

Подкрепен от уискито, Дрискъл се обърна усмихнат към стария моряк. Наоколо моряците бяха образували гъст кордон от глави.

Анна беше поставена върху набързо стъкмено от палта легло. Дрискъл се приближи, приклекна и се опита да налее в устата й останалата част от питието. Тя пое съвсем малка част, закашля се и отстрани бутилката.

— Твърде силно е за нея — промърмори Енгелхорн.

— Не се нуждая от друго — задъхано каза Анна. — Чувствувам се добре. — Тя се хвана за Дрискъл и скри лицето си в ръцете му. — О, Джек! Значи наистина се върнахме. — Тя започна да хълца.

— Успокойте се, успокойте се — опита се да я успокои Енгелхорн.

— Разбира се, че се върнахте. И скоро ще ви пренесем на кораба.

— Наплачи се, мила — продума Дрискъл. — Така ще ти стане по-леко.

— За първи път — обърна се той към другите, — виждам сълзи на очите й.

Моряците бяха толкова погълнати от неочакваното завръщане на офицера и Анна, че никой не забеляза завръщането на туземците. Цялото племе се приближаваше. Най-напред една жена бе надзърнала от ъгъла на колибата си и бързо беше изчезнала. Другите жени също се бяха изредили да видят със собствените си очи невероятното събитие.

Тогава една от тях отиде да съобщи новината на мъжете и те, начело с краля и главния жрец, се събраха на площада.

Енгелхорн пръв забеляза това прииждане и бързо зашепна на тези, които се намираха около него.

— Бодо! — високо извика той. — Спрете!

Моряците бързо заобиколиха Анна, но скоро се разбра, че диваците нямаха враждебни намерения. Те просто бяха в недоумение и подобно на жените не можеха да си обяснят завръщането на златната жена. Вперили погледи в Анна, всички до един повтаряха ниско и монотонно:

— Конг…! Конг…! Конг…! Конг…! Конг…! Конг…! Конг…!

— Именно това искам да зная — каза натъртено Денхам. — Какво стана с Конг?

— С Конг? — повтори Дрискъл.

— Дошъл съм тука, за да снимам филм — отвърна Денхам. — Но без Конг нищо не мога да сторя. Сега Денхам и Анна са спасени! Значи трябва ми Конг!

Моряците, Енгелхорн и Дрискъл, който държеше в обятията си Анна, го гледаха с изумление.

— Какво?

— Той е луд!

— Няма усет за мярка!

— Решението ми е твърдо — настоя Денхам. — Бомби имаме. Ако го уловим жив…

— Не — избухна Дрискъл. Той не съобщи за далечните трясъци, които беше чул в гората. Само вдигна ръка в знак на отказ. — Конг се намира на десетки мили оттук, в леговището си. А то е на върха на една скала, където и дяволът не може да се качи.

— Да, но само в случай, че реши да остане там. Но дали ще бъде така?

— Защо не?

Денхам задържа погледа си върху младия човек в продължение на цяла минута.

— Защото имаме нещо, което Конг желае. Ти ме разбираш добре, нали?

— Нещо, което той никога повторно не ще притежава, Денхам. Ако имате намерение да…

— Да употребя Анна като примамка? — завърши мисълта му Денхам. — Ти знаеш много добре, Джек, че никога няма да си позволя това.

Дрискъл взе Анна на ръце и се изправи.

— Ще я заведа на кораба.

В този миг от високата стена долетяха ужасни викове. Часови, с факли в ръце, се втурнаха към вътрешната страна на стената.

— Конг! Конг!

От тъмнината се чу предизвикателният и гръмотевичен рев на царя на джунглите.

Анна изпищя и Дрискъл я притисна до себе си.

— Той я е последвал!

— Затворете вратата! — изкрещя Денхам. — Залостете я!

Енгелхорн, Лъмпи и няколко моряка останаха около Анна, а всички други се впуснаха да изпълнят заповедта. Около петдесет изплашени до смърт диваци се втурнаха да помагат.

Двете грамадни крила на вратата започнаха бавно да се затварят. Но през отвора, който оставаше, светлината на факлите помогна да се види бързо приближаващата се фигура на звяра.

Отворът беше не по-голям от няколко сантиметра, когато Конг връхлетя и нанесе страшен удар. Едното крило отстъпи и грамадната лапа се провря вътре. Тълпата на площада и върху стената се пръсна в страшна паника.

Дрискъл и Анна изчезнаха зад първата колиба. Денхам се спусна да помага на хората при вратата.

Последната поддаваше. Бавно отворът се уголемяваше. Конг вмъкна ръката си и докопа един от моряците, които чакаха готови да поставят дървените болтове. Те изкрещяха от ужас и се разбягаха.

Конг се превърна в същински демон.

Със страшна сила той наблягаше вратата. Железните скоби започнаха да се огъват. След нов напор те се откъснаха и грамадната врата със страшен грохот се строполи.

Моряците отскочиха встрани, но неколцина туземци, които се спуснаха в права посока, бяха затиснати и смазани от грамадната тежест.

Конг застана в появилия се отвор и без да обръща внимание на дребните човечета, които се намираха в краката му, втренчи малките си очи в мрака.

— Бомбите! — извика Денхам. Той със смайване и с учудване наблюдаваше грамадното туловище. — Бомбите! — повторно изкрещя той и се дръпна назад.

Конг се отправи към селото. Там сега царуваше пълен мрак. Само тук-там лунните лъчи се промъкваха през листата на дърветата. И последният дивак захвърли факлата си и се скри в колибата си, която беше твърде слабо убежище против разярения звяр. Конг започна да вдига един след друг покривите на колибите и надничаше в тяхната вътрешност. Отначало, поради неуспеха си, той само изръмжаваше, но постепенно, след като в продължение на няколко минути не постигна целта си, започна да побеснява.

Като заобиколи колибите, Денхам успя да се намери на известно разстояние пред Конг. С бомби в двете ръце, той внимателно наблюдаваше. И няколко моряка, добре въоръжени с пушки, а някои и с бомби, се присъединиха към него. Дрискъл, Анна и малкият телохранителен отряд напуснаха селото и забързаха към брега. Луната обаче беше толкова силна, че те се виждаха на голямо разстояние.

— Още не ни е забелязал — прошепна Денхам на моряците, когато Конг се отправи към друга колиба. — Вие тръгнете след Дрискъл. Аз ще ви последвам. Ако Конг ни последва, ще хвърля бомбите, но още не искам да сторя това. Ако колибите са много, те ще спрат разпространението на газа.

Моряците тръгнаха. Денхам се дръпна назад. Конг откри още една колиба, в която се спотайваше едно изплашено до смърт семейство. Последва безмилостно унищожение. Като чу страшните писъци, Денхам се спря, но понеже нямаше с какво да им помогне, спусна се след групата.

Конг продължи претърсването си. Когато най-после излезе вън от селото, Дрискъл и Анна бяха почти стигнали до лодките. Той ги забеляза.

Като се удари в гърдите, страшният звяр стремглаво полетя напред.

Денхам извика и моряците образуваха преграда между Анна и чудовището. Денхам застана пред тях, с бомби в ръце. До него стоеше Лъмпи и държеше други две бомби.

Конг се намираше все още на голямо разстояние, когато първата бомба падна. Гъст облак закри животното.

Денхам отстъпи и хвърли втора бомба. Конг успя да се измъкне от облаците задушлив газ, които го обкръжиха.

Той се намираше вече на около двадесетина метра от Дрискъл и Анна, но бързината му значително се намали. Страшният му силен рев се бе превърнал в задавено кашляне и главата му се люшкаше от рамо до рамо.

— Какво ви казах? — извика Денхам.

Без да обръща внимание на опасността, филмовият директор отиде толкова близо до животното, че четвъртата бомба се разби в грамадните гърди и гъстият облак напълно покри звяра.

Една едва движеща се ръка хвана Денхам и го свали на земята. Конг не намери сила да вдигне краката си, завъртя се и тежко се стовари върху пясъка. Под лунната светлина тялото му приличаше на фантастично видение.

— Всички в лодките — заповяда Енгелхорн.

— Трябва да се махаме оттук.

Той се спусна да вдигне Денхам.

— Ранен ли си?

— Аз? Съвсем не. Хайде, най-после го хванахме.

— По-добре ще бъде да отидем на кораба, мистър Денхам.

— Разбира се! Изпрати част от екипажа. Кажи им да донесат вериги и нужните инструменти.

— Да не искате…

— Защо не? Той ще остане дълго в безсъзнание.

— Какво искате да правите?

— Ще го упоя и с помощта на сал ще го пренеса на кораба и ще го поставя в стоманената кабина, която се намира под палубата. След няколко месеца той ще се намира всред светлините на Бродуей. Никой няма да изпусне това зрелище. Кинг Конг! Осмото чудо на света!