Кои сме ние?

Надпревара в разоръжаването

Състояло се международно заседание на Съветите за безопасност на военните блокове на различни страни и континенти. На него се разработвали планове за екстрена утилизация на военната техника и боеприпаси. Учени от различни страни обменяли опит в областта на технологиите за утилизация. Психолозите постоянно се изказвали в средствата за масова информация, опитвайки се предотвратят паниката сред населението, притежаващо различни видове огнестрелно оръжие. Паниката възникнала след изтеклите в средствата за масова информация известия за руския феномен.

В редица западни информационни източници се говорело, че Русия по най-бързия начин обезврежда намиращите се на нейната територия боеприпаси и се готви в часа «Х» да взриви военните запаси на другите страни, унищожавайки при това голямата част от населението им.

Хората започнали да изхвърлят намиращото се у тях огнестрелно оръжие и боеприпаси в реките, да ги заравят в пустинни места, защото официалните пунктове за утилизация не успявали да приемат предаваното от всички желаещи.

Били наложени глоби за самоволна утилизация.Фирмите посредници вземали голяма такса за приемането на всеки патрон, но това не спирало желаещите да се избавят от това, което заплашвало живота на цели семейства. Хората от градовете, близо до които се намирали военни бази, изисквали от властите незабавно да се ликвидират военните обекти. Но военната промишленост, преориентирана към преработката на произведеното по-рано от нея, работела на предела на мощностите си. В пресата на много западни страни започнали да се пускат слухове за това, че Русия заплашва света с катастрофа. Светът не бил в състояние бързо да се избави от натрупаното оръжие, множество предприятия заети с преработката на военно оборудване и боеприпаси, работели на пределите на своите възможности, но не можели за няколко месеца да унищожат произвежданото с години оръжие.

Обвинявали руското правителство за това, че на него, уж, отдавна му било известно за децата с необикновени възможности и то вече добре се е подготвило за утилизация на смъртоносното оръжие. В потвърждение на тези слухове се привеждал и факта, че руското правителство се занимавало с изкупуване и демонтаж на екологически неблагонадеждни предприятия на само на територията на своята страна, но и на такива, които се намирали в страните близо до руските граници. И ако Русия успеела първа да изчисти своята територия от взривоопасни въоръжения, тя щяла да има възможността да унищожи страните изоставащи в надпреварата по разоръжаването.

Умишлено се подчертавали всевъзможните разрушения и последствия от световна катастрофа. На фирмите, занимаващи се с утилизация на боеприпаси това било много изгодно, тъй като цената на услугите им растяла. Например, даващия за преработка патрони от пистолет бил принуден да плаща 20 долара за всеки патрон. Самоволното закопаване и изхвърлянето на оръжие се оценявало като диверсионен акт. Паниката нараствала и затова, че никой не можел да предложи действена защита срещу способностите изявени у руските деца. Руският президент, както се сторило тогава на всички, направил отчаяна и необмислена стъпка — той се решил да излезе в пряк ефир по всички канали на световната телевизия, обкръжен от деца с необичайни способности. И когато бил обявен денят и часът на изявлението му в прекия ефир, пред екраните на телевизорите се събрало почти цялото население на планетата. В навечерието на този час спрели да работят много предприятия, затворени били магазините, опустели улиците, хората очаквали информацията от Русия. Руският президент искал със своето изявление да успокои хората, да покаже на целия свят, че раждащото се поколение Руси не се състои от кръвожадни чудовища, а че това са добри, обикновени деца, и от тях не бива никой да се страхува. За да бъде по-убедителен, руският президент помолил помощниците си да съберат в неговия кабинет тридесетина деца с необичайни способности и решил да остане сам с тях в кабинета. Така и било направено.

— И какво е казал Президента на Русия на световното общество?

— Ти можеш, ако искаш, сам да видиш тази сцена и да чуеш казаното, Владимир.

— Да, би ми се искало.

— Гледай.

Президентът на Русия стоеше до неголяма трибуна близо до работното му бюро. От двете страни на трибуната седяха на малки столчета деца на различна възраст, примерно от три до десет годишни. На срещуположната стена на кабинета се бяха разположили група журналисти с телевизионни камери. Президентът започна да говори:

— Уважаеми дами и господа, съграждани! Специално поканих за среща с вас децата. И както вие сами можете да се убедите, намирам се в този кабинет сам с тях, без охрана, психолози или родители. Тези деца не са чудовища, каквито се опитват да ги представят в редица средства за масова информация на Запад. Вие сами можете да видите, че това са обикновени деца. В техните лица и действия отсъстват признаци на агресивност. Някои от техните способности ние смятаме за необичайни. Но така ли е наистина? Възможно е, способностите, които започнаха да се разкриват у подрастващото поколение, да са обичайни за човешкия индивид. А не обичайни, не приемливи за човешкото съществуване, може да са нашите творения. Човешкото общество е създало система за комуникация и военен потенциал, способен да доведе планетата до катастрофа.

В продължение на столетия са се водили мирни преговори между държавите, притежаващи най-голям военен потенциал, но надпреварата във въоръжаването не е спирала. Днес има реална възможност да се приключи с този безкраен гибелен процес. Сега в по-изгодно положение се оказват онези страни, на териториите на които не е концентрирано смъртоносно оръжие. За нас такова положение изглежда противоестествено. Но нека се замислим, защо в нашето съзнание се е вкоренила увереността в това, че за човешкото общество е естествено производството на смъртоносни, заплашващи цели народи средства за унищожение на човека?

Новото поколение измени приоритетите, застави ни да действаме в обратна посока — да се разоръжим. Страх, паника, трескави действия, съпътстващи този процес, се създават у мнозина благодарение на изкривеното подаване на информация. Руското правителство е обвинявано за това, че отдавна е знаело за появата в страната на деца с необичайни способности. Тези обвинения не са основателни. На територията на Русия и до сега се съхранява голям военен потенциал, и ние също, както и много страни, правим всичко възможно за неговото утилизиране.

Руското правителство е обвинявано за това, че не се занимава с издирването на всички деца с необичайни способности и не предприема действия за тяхната изолация, подразбирайки при това насилствено приспиване до завършването на процеса на разоръжаване. Руското правителство няма да предприемем такава стъпка. Децата на Русия са равноправни граждани на нашата страна. И нека се замислим, защо възниква желанието да се изолират тези, които не приемат оръдията за убийство, а не онези, които ги произвеждат? Руското правителство предприема мерки за предотвратяването на случаен емоционален изблик у децата,способни да изпратят импулс и да взривят неприятния за тях вид оръжие.

От програмите на руските телевизионни канали напълно са изключени филми, в които се демонстрират оръдия за убийство. Унищожени са играчките, имитиращи оръжие. Родителите постоянно са близо до децата си и се стараят да предугадят тяхна негативна реакция. Русия…

Президентът прекъсна речта си.Русокосо момченце на около пет години стана от мястото си и се приближи към статива на видеокамерата. То отначало само разглеждаше винтовете на статива, а когато ги хвана с ръка, операторът остави камерата си и изплашено отстъпи зад гърбовете на журналистите. Президентът бързо се доближи до момчето, изплашило оператора, хвана го за ръката и го поведе към столчето, на което то по-рано мирно седеше, като му говореше вървейки:

— Поседи, моля те мирен, докато свърша.

Но не му се удаде да продължи речта си. До масата, върху която се намираха средствата за връзка, двама малчугани на около три-четири години си играеха с апаратите за връзка. Тихо седящите от началото на изказването деца се разбягаха из кабинета и се занимаваха всеки с нещо. Само по-големите деца, а те не бяха много, седяха на местата си, разглеждаха журналистите и телевизионните камери. Сред тях имаше момиченце с панделки в косите, и аз го познах. Даша, взривила съвременните ракетни комплекси, не по детски осмислено и внимателно оценяваше ставащото, наблюдаваше реакциите на журналистите.Прилепените към екраните на телевизорите хора от цял свят видяха леко обърканото лице на Руския Президент. Той огледа разбягалите се из кабинета му деца. Видя двамата малчугани, които си играеха с апаратите за правителствена връзка, погледна вратата, зад която се намираха помощниците му и родителите на поканените деца, но не извика никого на помощ. Президентът се извини за прекъсването на речта си, бързо отиде при двамата малчугани, които вече смъкваха от масата един от апаратите, хвана ги под мишница с думите: «Това не са ви играчки». Едно от момченцата, оказало се под мишницата на Президента, видя своето другарче, висящо от другата страна, и звънко се разсмя. Второто момченце, се изхитри и дръпна с ръка Президента за вратовръзката като каза: «Играчки!»

— Така си мислиш, но не са играчки.

— Играчки са,-весело повтори усмихващото се момченце.

Президентът видя, как към апаратите, привлечени от мигането на цветните лампички и звуците, се приближават още няколко малчугана и започват да пипат телефонните слушалки. Тогава той остави двамата непослушници на пода, бързо се доближи до масата, натисна някакво копче и каза: «Незабавно изключете всички връзки с моя кабинет».

После бързо постави на масата чисти листи хартия. На всеки лист сложи молив или химикал и каза на стълпилите се покрай него дечурлига: «Ето ви. Рисувайте, кой каквото иска. Нарисувайте, а после ще видим заедно, кой по-добре е рисувал».

Децата наобиколиха масата, започнаха да разпределят хартията, моливите и химикалите. На тези, които бяха по-нисички и не можеха да стигнат масата, Президентът им сложи столове или ги сложи да седят на тях или да стоят. Убедил се, че е успял да увлече децата с рисуването, Президентът отново се доближи до своята трибуна, усмихна се на телевизионните зрители, пое въздух за да продължи речта, но не успя. Към него се доближи мъничко момченце и започна да дърпа за панталона.

— Какво има? Какво искаш?

— Пи… — каза момченцето.

— Какво?

— Пи…

— Пи, пи. А, значи искаш да отидеш в тоалета? — и Президентът отново погледна вратата, извеждаща от кабинета.

Вратата се отвори и едновременно двама помощника или охранители на Президента бързо се устремиха към него. Един от мъжете със строго и малко напрегнато лице се наведе и взе малкия за ръка. Но детето без да пуска края на президентските панталони, се изхитри, измъкна ръката си от извличащия го извън президентския кабинет строг мъж и направи протестиращ жест към приближилите се други мъже. Влезлите мъже се объркаха. Малкият отново вдигна личице, и гледайки отдолу нагоре президента, отново го дръпна за панталона, каза: «Пи» — и приклекна.

— Не му е времето сега на твоето «пи». Че си и придирчив, — каза Президентът, бързо вдигна на ръце малчугана, извини се пред журналистите и се отправи към изхода, казвайки на ход: «Ние бързичко» — и излезе.

На стотици милиони екрани телевизионните камери показваха, сменяйки картините, играещите, рисуващи и разговарящи помежду си деца. Най-често показваха президентската трибуна, зад която нямаше никой. И тогава от мястото си стана малката Даша. Тя все стол, домъкна го до трибуната, качи се на стола, погледна журналистите, в обективите на насочените към нея камери, пооправи си панделките на плитките и започна да говори:

— Аз се казвам Даша. А нашият чичко Президент — е добър. Той сега ще дойде. Ще дойде и всичко ще ви разкаже. Той малко се вълнува. Но ще може на всички да разкаже колко хубаво ще бъде навсякъде по земята. И че не бива никой да се страхува от нас. Моят брат Костя ми разказа, как сега се страхуват от децата, защото аз взривих големите нови ракети. А аз не исках просто да ги взривя, аз исках само татко да не заминава от нас задълго, и да не мисли толкова много татко за тези ракети. По-добре да гледа мама. Тя е по-хубава от всички ракети. И се радва, когато татко я гледа и разговаря с нея. А когато заминава задълго или гледа ракетите, мама тъгува. А аз не искам мама да тъгува. Костя, моят брат, той е много умен и разсъдлив, та Костик ми каза, че съм изплашила много хора. Аз няма повече да взривявам. Това изобщо не е интересно. Други занимания са много важни и интересни. Те носят радост за всички. А с ракетите вие сами ще се оправите. Ще направите така, че никой никога повече да не взривява. А от нас не се бойте, моля ви.

Вие ни елате на гости. Всички елате. Ние ще ви напоим с жива вода. На мен мама ми разказа как са живели по-рано всички. Правели, правели своите работи, строили разни фабрики и заводи и така се увлекли, че раз — и изчезнала живата вода. Мръсна станала водата. И вода само в бутилчици продавали в магазините. Но в бутилките водата е мъртва, задушена, и хората започнали да боледуват Така е било преди, но аз изобщо не мога да си представя, как може да бъде така, че хората да направят мръсна водата, която самите те пият. Но и татко ми каза, че още има на земята цели страни, в които няма жива чиста вода, и хората в тези страни умират мъчително от болести. И ябълки няма в тези страни, и вкусни горски плодове, защото всичко живо боледува, и човекът който яде болното, се мъчи.

Вие елате при нас, всички елате. И ние ще ви нагостим с вкусни ябълки, не болни, и с домати, и с круши и с горски плодове. Вие ще ги опитате, а когато се върнете в къщи, ще си кажете — не бива да се прави мръсотия, по-добре е в чистота да се живее. После, когато и у вас стане чисто, ние ще ви дойдем на гости с подаръци.

Върналият се с малкото момченце на ръце Президент стоеше до вратата и слушаше как Даша говори. А когато тя замълча, той отиде до трибуната и без да пуска малчугана, удобно настанил се в ръцете му, добави: «Да, разбира се… Вие елате, действително у нас може плътта да се излекува. Но това не е главното. По-важно е всички ние да разберем себе си и своето предназначение.Да разберем, за да не бъдем премахнати от земята, като боклук. Всички заедно трябва да почистим след себе си тази мръсотия, която сме завъдили. Благодаря на всички за вниманието.»

Сцената от кабинета на Президента изчезна. И гласът на Анастасия продължи:

— Трудно е да се каже, дали речта на Президента или малката Даша са повлияли на хората, слушащи прякото предаване от Русия. Но повече хората не искали да вярват на пусканите слухове за агресивността на Русия. Хората искали да живеят щастливо, те повярвали в тази възможност. Желаещите да посетят Русия, да поживеят в нея се увеличили след прекият ефир от Кремъл многократно. Завърналите се от Русия вече не могли да живеят предишния си живот. Осъзнатостта пламвала у всеки, като първия лъч на слънцето сутрин при изгрева.