Кои сме ние?

Наука и лъженаука

— Анастасия, как са могли русите да приемат такова голямо количество гости? Тежко, навярно им е било. Представям си, живееш със семейството си в своето имение, а иззад оградата всяка минута те зяпа тълпа зяпачи.

— Туристите, чужденците, пристигнали в Русия, ги настанявали в градовете, в освободените апартаменти. Продуктите се доставяли от именията, а туристите не ходели там. Само на малцина се удавало да погостуват в мястото на постоянно живеене на новите руси. Психолозите постоянно предупреждавали стопаните на именията, че от тяхното гостоприемство, пристигащите хора, особено от страните считани по-рано за високо развити, получават психически срив. Казаното от психолозите отговаряло на истината. Около четиридесет процента от гостувалите в именията чужденци след завръщането си в къщи изпадали в депресивни състояния, граничещи със самоубийство.

— Как така? Защо? Нали казваше, Анастасия, че в именията всичко е прекрасно, и околната среда, и храната, и взаимоотношенията в семействата.

— Всичко е така, но за много чуждестранни гости видяното се оказвало прекалено прекрасно. Представи си, Владимир, възрастен човек, проживял по-голямата част от живота си в голям град. Човек, стремил се, със всички средства да спечели повече пари и с това да бъде, както смятал, не по-лош от другите. Срещу парите той получавал жилище, дрехи, кола,храна. И ето седи си човекът в мебелирания си апартамент, в гаража стои автомобилът му, в хладилника — храна.

— Е, представих си, всичко му е нормално, и после?

— Ами ти Владимир, сам си отговори на въпроса: «А после?»

— После… Може да пътува някъде този човек, може нови мебели да си купи, или нова кола.

— После?

— После? Не знам какво после.

— После този човек ще умре. Ще умре завинаги или за милиони земни години. Няма да може неговото второ «Аз», неговата Душа, отново да добие земния план на битието. Няма да може затова, че той нищо добро за земята не е сътворил през земния си живот. Интуитивно всеки разбира това, ето защо хората се страхуват от смъртта. Когато стремленията на мнозинството хора са единни и начинът им на живот е сходен, те смятат, че само така, както всички може да се живее. Но ето, че видял човекът живот съвсем различен. Видял земния рай, на любовта пространство, творимо по Божествения образ от човешката ръка, а животът свой той смята за изтекъл и преминал в ада, и в мъчения такъв човек умира, и продължават мъките му милион години.

— А защо не всички изпадат в такава депресия, като видят новият начин на живот на русите?

— Интуитивно други хора чувстват, че дори и в старост, с отслабнала ръка ако започнат да творят на любовта пространство на земята, животът им ще продължи Създателят. И старците изправили плещи, лика си със усмивка озарили, отивали на младите на помощ.

— Все пак, Анастасия, не се получава хубаво, че пристигналите в Русия отдалече туристи не са могли поне по улиците на новите селища на русите да побродят, да подишат чист въздух.

— Живеещите в градове туристи също могли да почувстват диханието свежо на земята, да пийнат и живителна вода. Подухвал вятър в градовете, донасящ от потъналите в зеленина имения и чистота, ефири и прашец. А наблюдавали туристите оазисите райски от разстояние почтително, когато на екскурзии излизали, и се старали да не безпокоят живеещите в тях семейства. Ето, погледни, как всичко ставало е. И пак възникна нова картина от бъдещето.

Аз видях шосето свързващо град Владимир и намиращият се на тридесет километра от него Суздал. Беше ми се случвало да пътувам по това шосе. По-рано рядко минаваха по него туристически автобуси с хора, желаещи да видят древните храмове и манастири на Суздал. Основно по трасето се движеха леки коли с местни номера. Но сега това шосе беше съвсем различно. По разширеното два пъти трасе се движеха красиви автобуси. Навярно, електромобили: не се виждаха остатъчни газове, не се чуваше шума на двигателите, само шумоленето на шините. В електромобилите седяха туристи от различни националности. Много от тях разглеждаха околностите с бинокли.

На около километър от пътя, зад върховете на разни дървета се виждаха покривите на къщите. Там, зад живата ограда, се разполагаха родовите имения на русите. От двете страни на пътя, на интервали от около два километра, се извисяваха двуетажни магазини и гостилници. Пред всеки — малка асфалтирана площадка, на която спираше поредния електромобил, ако беше свободно. От електромобила излизаше поредната група туристи и всеки се стремеше да се запаси или да опита на място това, което се продаваше.

Всички магазини и кафенета се снабдяваха с хранителни продукти отгледани в именията. Освен това в магазините имаше бродирани руски рубашки, кърпи, изделия от дърво и много други неща, произведение от сръчни ръце.

Анастасия поясни, че хората охотно купуват тези изделия защото знаят: рубашката, бродирана от ръцете на щастлива жена е неизмеримо по-ценна, от направената на механичен конвейр.

Ако се погледнеше отгоре това, което се намираше зад видимата от шосето горска ивица, можеше да се видят сенчести алеи и очертани със зелени огради имения. Горска ивица ограждаше селището, в което имаше около деветдесет къщи. След тях имаше поле, след километър-отново заобиколено от горска ивица селище, и така в продължение на около тридесет километра. Еднаквите по размер участъци изобщо не си приличаха един с друг. В едни преобладаваха градински насаждения, в други — диворастящи дървета, стройни борове, клонести кедри, дъбове и брези.

Във всяко имение задължително имаше езерце или басейн. Къщите, обкръжени от цветни лехи, също бяха различни: големи двуетажни вили и малки едноетажни. Те бяха построени в различни стилове: едни с плоски покриви, други — с островърхи. А няколко къщички — белички, като колибите в украинските села. Никакви коли по улиците и алеите, разделящи участъците не видях. А и в самите стопанства особено оживление и работа не се виждаше. Създаваше се впечатление, че цялата необикновена красота се твори от някого свише, а хората само се наслаждават на творението. В центъра на всяко селище имаше големи красиви двуетажни постройки, редом с които оживено сновяха дечурлига. Значи, училищата или клубовете се строяха в центъра на селищата. Аз казах на Анастасия:

— Ето в центъра на селището, където е училището или клуба, все пак се вижда някакъв живот, а в самите имения, навярно е скука. Ако стопаните им са могли така да разположат насажденията, че и земята да не се налага да торят, с вредителите и плевелите да се борят, то какво им остава да правят? Все пак си мисля, че за човека по-радостен е интензивния труд, творчеството, изобретателството, а тук нищо няма.

— Владимир, тук, в тези прекрасни имения, хората се занимават точно с това, което ти изброи, и техните деяния са значими. Това изисква значително повече интелект, осъзнатост и вдъхновение, отколкото у художниците и изобретателите на привичния за тебе свят.

— Но, ако всички са художници и изобретатели, тогава къде са плодовете на труда им?

— Владимир, ти смяташ за художник човекът, взел в ръце четка и рисуващ на платно прекрасен пейзаж?

— Разбира се че смятам. Хората ще гледат картината му, и ако им харесва, — ще я купят или ще я изложат в картинна галерия.

— Но защо тогава не смяташ за художник човекът, взел вместо платно хектар земя и създал на него пак такъв пейзаж прекрасен или по-добър? А за това, да създадеш прекрасното от жив материал, се иска от създателя не само художествено въображение и вкус, но и познание за свойствата на много живи материали. И първия и във втория случай, сътвореното призвано е да предизвиква у съзерцаващите положителни емоции, «да радва очите». Но за разлика от нарисуваната на платно, живата картина е още и многофункционална. Тя чисти въздуха, произвежда за човека благотворни ефири, храни плътта му. Живата картина променя нюансите на своите цветове, и може безконечно да се усъвършенства. С незрими нишки тя свързана е със Вселената. Тя се явява несравнимо по-значителна от нарисуваната на платно, и следователно, и по-велик ще бъде сътворилият я художник.

— Да, разбира се, да не се съгласиш с това е трудно. Но защо ти смяташ стопаните на тези имения и за изобретатели, учени? Нима те имат някакво отношение към науката?

— Имат отношение към науката.

— Какво например?

Например, ти Владимир, считаш ли за учен, човекът занимаващ се със селекцията на растения и с генно инженерство?

— Разбира се. Такива хора от всички ни за учени се смятат, те работят в научни институти. Създават нови сортове зеленчуци и плодове, и други растения.

— Да, разбира се, създават, но нали е важен резултатът от дейността им, нейната значимост.

— Има резултат — създадени са сортове студоустойчиви, издържащи на дълго съхранение картофи, които колорадски бръмбар не яде. Във високоразвитите страни дори от клетка живо същество създават, сега се готви отглеждането на разни органи за пресаждане на болни хора, бъбреци например.

— Да, така е. Но не си ли се замислял Владимир, защо в страните високоразвити се появяват все нови и нови болести? Защо те са на първо място по раковите заболявания? Защо им трябват все по-големи количества лекарствени препарати? Защо все повече страдат от безплодие?

— Защо?

— Защото много от хората, които ти наричаш учени, изобщо не са разумни същества. Тяхната човешка същност е парализирана, и чрез техният външно човешки облик, действат силите на унищожението. Помисли сам Владимир, тези така наречени учени, започнаха да видоизменят съществуващите в природата растения, и следователно, донасяните от тях плодове. Започнаха да изменят, без при това да определят предназначението на тези плодове. А нали в природата и във Вселената всичко е в тясна взаимовръзка. Ако, например в твоят автомобил механикът премахне или измени някой детайл, да речем филтърът, — колата ще върви още известно време, но скоро какво ще стане?

— Ще излезе от строя цялата система на подаване на горивото, ще заглъхне двигателя.

— Значи, всеки детайл на автомобила изпълнява своя функция, и преди да се докосне трябва да се определи предназначението му.

— Разбира се! За това не е задължително да си механик.

— Но нали природата — също е най-съвършен механизъм и досега от никой докрай не опознат. Всеки детайл на този велик жив механизъм има свое предназначение, тясна взаимовръзка с цялото мироздание, и изменението на свойствата или премахването на някой детайл неизменно повлиява на работата на целия природен механизъм. Природата има много защитни функции. Отначало тя ще сигнализира за недопустимите действия. Ако това не помогне, природата ще бъде принудена да унищожи негодния механик. Плодовете човек употребява за храна, и ако започне да се храни с плодове-мутанти, то и сам постепенно ще се превърне в мутант. Такова видоизменение е неизбежно при употребата на видоизменени плодове. И това вече се случва. Слабее имунната система на човека, разумът и чувствата му. Човекът започва да губи присъщите само нему способности, превръща се в леко управляем биоробот, загубва своята независимост. Появата на нови болести е потвърждение за това, това е сигнал за недопустимостта на човешките действия.

— Да допуснем че си права. И на мен самият не ми харесват тези хибридни растения. Отначало ги рекламираха, а сега правителствата на много страни започнаха да издават закони, да се залепват специални етикети в магазините върху продуктите получени в резултат на генното инженерство. И в нашата страна е издаден такъв указ. И много хора се стараят да не купуват продуктите-мутанти. А напълно да се избавим от тях, както казват, засега не можем, защото твърде много са се разпространили, а истинските продукти са малко и струват скъпо.

— Ето виждаш ли, на силите на разрушението се е удало да поставят човешкото общество в положение на икономическа зависимост. Успели са да внушат: «Ако не ядете нашите продукти ще умрете от глад.» Но това не е така, Владимир. Човекът ще загине ако ги яде.

— Възможно е Анастасия, но не всички ще загинат. Мнозина вече знаят за това и не ядат мутанти.

— По какъв начин ти, например, Владимир, ги разпознаваш?

— Не купувам вносни плодове… Многократно по-вкусни са тези, които по пазарите продават местните жители от своите стопанства.

— А откъде те вземат семената?

— Как, откъде вземат? Купуват ги. Сега има много фирми, които търгуват със семена.

— Така значи, хората купуват семената, ориентирайки се по информацията на опаковката? Без да знаят с абсолютна точност, доколко тя съответства на съдържанието на опаковката.

— Искаш да кажеш, че семената могат да бъдат мутанти?

— Да. Днес, например,на земята са останали само девет ябълки, раждащи от първоначалните плодове. Ябълката е едно от най-вкусните и полезни за човека Божии творения. Но то е било едно от първите, подложени на мутация. Още в Стария Завет се среща предупреждение: «Не правете присаждания…» Но такива упорито са правени и в резултат няма ябълки. Това, което ти можеш да видиш в градините или в магазините не съответства на Божествения плод. Тези, които чупят, унищожават първоначалния вид на Божествените творения ти наричаш учени. Но как могат да се нарекат тези, които възстановяват функциите на всички детайли на природния механизъм?

— Също учени, но навярно, по-грамотни и знаещи.

— Руските семейства, живеещи в именията, които ти сега виждаш, възстановяват това, което е било развалено.

— А откъде са получили по-големи знания от учените-селекционери и генетици?

— Тези знания съществуват у всеки човек изначално. Целта, помислите, осмислеността на своето предназначение им дават възможност да се разкрият.

— Значи, излиза, че живеещите в именията хора — са и художници, и учени, — а тогава кои сме ние, днес живеещите на планетата хора?

— Всеки сам може да даде на себе си определение, ако поне за девет дни може да освободи своята мисъл.