Кои сме ние?

Предвестници на новата цивилизация

«Кълновете на новото прекрасно бъдеще са в руските дачници!» — тези думи прозвучаха вътре в мен от само себе си, Анастасия в този момент я нямаше наблизо. В един миг си спомних, с какво възхищение и радост говореше тя за руските дачници още преди четири години. Тя смята, че именно благодарение на дачниците на земята не се е случила планетна катастрофа през 1992г. Така се случи,че именно в Русия е започнало това удивително движение, приласкало част от земята… Аз си спомних как тя говореше за това:

«… Милиони човешки ръце в любов се докоснаха до земята. Именно ръце, а не механизми. Руснаците докоснали ласкаво земята на своите малки дачни участъци земя. И тя почувства. Земята почувства докосването на всяка човешка ръка поотделно. Земята макар и голяма, е много-много чувствителна. И Земята намери в себе си сили да издържи още».

Тогава, преди четири години, аз не приех на сериозно това изказване, но сега, след като се запознах с множеството опити на хора от различни страни по света да създадат духовно-екологични селища, изведнъж разбрах… В Русия, без гръмки изявления, призиви, реклама и помпозност е внедрен в реалността най-широко мащабния проект, имащ значение за цялото човечество. На фона на множеството руски дачни общества, информацията от различни страни на света за създаването на екологични селища изглеждаше просто смешна.

Съдете сами: Пред мен лежи купчина статии и разни сборници, където сериозно се обсъжда проблема, колко човека трябва да живеят в екоселищата, съветват да не бъдат повече от 150. Голямо значение се придава на органите на управление, на духовното наставничество.

А дачните кооперативи в Русия съществуват вече от години и наброяват по 300 семейства, че и повече. Всеки от тях е управляван от един-двама човека, често пенсионери. А и може ли да се нарече управляващ председателя на руския дачен кооператив? Той прилича по-скоро на някакъв регистриращ орган или на управляващ, който изпълнява волята на мнозинството.

Дачното движение в Русия няма изобщо централизирани органи на управление, а между другото данните на Държавния комитет за статистика още за 1997 г. гласят: 14,7 милиона семейства имат градински и 7,6 милиона — зеленчукови участъци. Заеманата от тях площ земя е 1 милион 821 хиляди хектара. Населението самостоятелно отглежда 90% от картофите, 77% от плодовите култури, 73% от зеленчуците.

Навярно теоретиците занимаващи се от години с проектите за екоселищата ще се опитат да ми възразят, че дачният кооператив не е екоселище. На което аз искам веднага да отговоря: работата не е в названието, а в същността.

Преобладаващото множество от дачните кооперативи в Русия съответстват на принципите на екоселищата. Нещо повече, без да правят гръмки изявления за духовно усъвършенстване, за необходимостта от грижливо отношение към природата, дачниците със своя начин на живот не на думи, а на дело показват и своя духовен ръст. От тях са засадени милиони дървета. Благодарение пак на техните усилия на стотици хиляди хектари, смятани за пущинаци и негодни земи, сега цъфтят градини. Слушаме, че сега в Русия населението едва ли не гладува. Стачкуват ту учителите, ту миньорите, а политиците са заети с търсенето на път за извеждане на страната от кризата. Не веднъж през периода на перестройката Русия беше на косъм от мащабен социален взрив. Но той не се случи. А сега да се опитаме мислено да махнем от съвсем неотдавна миналите години от живота ни тези 90% картофи, 77% плодове и 73% зеленчуци. Хайде вместо тези проценти да добавим нивото на нервност на милиони хора. Това задължително ще трябва да направим, ако изключим от миналите години успокояващия хората фактор на дачите, не е необходимо да си психолог, за да видиш как се успокояват дачниците при съприкосновението си със своите лехи. По такъв начин какво бихме получили за 1992, 1994 или 1997 г? Във всяка една от тези години би могъл да се случи колосален социален взрив. До какво може да доведе той претъпканата със смъртоносно оръжие планета?

Но катастрофата не се случи. Анастасия твърди, че катастрофата от планетен мащаб през 1992г. не се случила само благодарение на руските дачници, и сега запознавайки се с информацията, изясняваща ситуацията, аз й вярвам.

Сега не е толкова важно в коя умна глава на ръководството на страната е възникнало решението да се даде зелена улица на дачното движение в Русия, тогава още в Съветски съюз. Или, може би, на провидението, по-висше от земното правителство е било угодно да се внедри това именно в Русия? Сега важно е съвсем друго-то съществува! И се явява най-яркото доказателство за съществуването на възможността да се достигне стабилност в човешкото съобщество, може би на тази стабилност, към която са се стремили хилядолетия и не са успели да постигнат много народи на различни континенти.

Анастасия казва, че дачното движение в Русия представлява най-големия повратен етап в развитието на човешкото съобщество. «Дачниците са предвестници на прекрасното, идващо след тях.» — тя има предвид обрисувания от нея проект на бъдещите селища. И на мен самият ми се прииска да живея в едно от тези прекрасни селища и то да се намира в процъфтяваща страна, и да се нарича тази страна Русия.