Кои сме ние?

Опит за разкодиране

Понякога сутрин изпитвах желание да изляза от пиянската забрава. И тогава отивах в банята за да избръсна прорасналата за няколко дни четина. Спомнях си Анастасия, опитвах се да мисля не за лошото, а за това хубаво, което тя можа да направи. Опитвах се да убедя сам себе си, че тя прави добро, но животът продължаваше да ми подхвърля все нови и нови съкрушителни аргументи. И в онова утро, при поредния ми опит да изляза от пиянската си забрава, мой добър познат ми позвъни на вратата в квартирата, която бях наел. Беше ранна сутрин, даже не бях успял още да се избръсна и отворих вратата с насапунисано лице.

Владислав беше някак възбуден и като ме поздрави, заяви: «Трябва да поговорим сериозно. Свършвай с тоалета си, а аз ще говоря.»

Докато се бръснех, той разказваше, че най-после прочел книгата. Тя го беше развълнувала, и той за много неща беше съгласен с Анастасия. Смяташе логиката й за желязна, но повече Владислав се вълнуваше от друго:

— Тъй значи, заради тази среща на теб ти се наложи да напуснеш семейството си, да загубиш бизнеса си, а да продължиш да се занимаваш с бизнес вече не ти се иска?

— Да.

— И се опита да организираш съобщество на предприемачите с по-чисти помисли, както тя се изразява? Пишеш ли следващата книга?

— Засега не пиша. Опитвам се да разбера кое-що.

— А, именно да се разбере трябва. Какво постигна за пет години след запознанството си с тази отшелница, какво получи?

— Ами, как какво? Например тук, в Кавказ вече има първи проблясъци на изменение на отношението на хората към долмените. Представи си колко научни трудове са написани, а хората не се вълнуваха никак. Разграбваха ги, разрушаваха ги. А това, което каза Анастасия подейства веднага. Само в санаториума «Дружба» прочетоха моята книга, и веднага работещите там се събраха и заминаха към долмена да положат цветя. И на други места хората промениха отношението си към предците, трябва да се замис…

— Стоп. Аз съм напълно съгласен с теб. Имат въздействие думите й. И този факт, който описа свидетелства за това. Както и за друго. Тя те зомбирала, и изобщо ти вече не си ти.

— Защо смяташ така?

— Много просто. Ти си предприемач, който можа дори без начален капитал да въплъти мащабни търговски проекти още в началото на перестройката. Ти си Президент на Асоциацията на предприемачите в Сибир. И изведнъж прекратяваш заниманията с бизнес, сам си переш и готвиш, значи вече не си предишния.

— Такива доводи вече съм слушал Владислав. Но ме развълнува казаното от Анастасия. Мечтата й е красива: «Да се пренесат хората през отрязъка време на тъмните сили.» Тя вярва в нея. Помоли ме да напиша книга. Аз обещах. Та тя съвсем сама чака и мечтае. Навярно свързва някак книгата със своята мечта. Ти сам казваш, че силата на въздействието на казаното от Анастасия в книгата е велика.

— В това е и работата, че това също и още веднъж потвърждава нейното вмешателство. Ти сам съди. Никому неизвестен автор, предприемач, изведнъж да напише книга. И за какво. За историята на човечеството. За Космоса. За Разума на Вселената. За възпитанието на децата. Тя започва да въздейства върху хората в практическия реален живот, влияе върху постъпките им.

— Но тя им влияе положително.

— Възможно е. Но работата не е в това. Не си ли се замислял, как така изведнъж се оказа способен да напишеш книга?

— Анастасия ме научи.

— Как го направи?

— Пръчица взе и на земята нарисува букви. Цялата азбука. И каза: «Ето буквите, които вие познавате. От тези букви са съставени всички ваши книжки, и добрите и лошите. Всичко зависи от това, как и в каква последователност ще бъдат подредени тези 33 букви. Има два начина да бъдат подредени.»

— Значи всичко е просто? Само трябва 33 буквички да се подредят в определена последователност? Ти ги подреждаш, а после хората отиват в планината на цели групи да слагат цветя пред долмена? Това е невероятно. Не се вписва в нормалното съзнание. Това е присъствие на някаква неведома сила. Тя или те е зомбирала, или те е хипнотизирала, не знам. Но нещо ти е направила.

— Самата Анастасия, когато я наричах вещица или изричах думи като «мистика», «фантастика», «невероятно», се разстройваше много и започваше да доказва, че е обикновена жена, обикновен човек, само дето има много информация. Но само по нашите мерки е много. Тя казва, че хората от първоизточника са имали тези способности… И после… Та тя ми роди син.

— А къде е синът ти сега?

— В тайгата, с Анастасия. Тя казва, че в условията на нашия технократски свят е по-трудно да се възпита детето и да се направи от него истински човек. Защото изкуствените предмети не са разбираеми за малкия. Отклоняват го от истината. Те могат да се показват само, когато той осъзнае истината.

— А ти защо не си в тайгата? Защо не си с нея? Не помагаш да се възпитава синът ти?

— Не е възможно там нормалния човек да живее. Тя не пали огън. Храни се своеобразно. Освен това казва… Не бива още да общувам с детето.

— Значи тук, в нашите нормални условия тя не иска да живее. Ти пък не можеш там да живееш. И после какво? Мислил ли си? Сам, без семейство… Ами ако се разболееш?

— Засега не боледувам, вече втора година не съм се разболявал от нищо. Тя ме излекува.

— И какво, вече никога няма да боледуваш?

— Ще боледувам навярно. Анастасия каза, че всички болежки ще се опитат отново да се върнат, тъй като много тъмно и пагубно има в човека, и в мен естествено, както у всички. Ето на, пуша. Започнах да пия. Но това не е главното. Тя казва,че светлите мисли са малко, помислите. А основно те противостоят на болестите.

— По този начин, бъдеще за тебе, както при нормалните хора не се предвижда. Аз дойдох при теб с делово предложение. Аз ще те раззомбирам, ще те разхипнотизирам, а ти, като се върнеш в нормалното си състояние ще ми подскажеш… Ще ми помогнеш да оправя работите в моята фирма. Нали имаш опит, талантлив предприемач беше. Връзки имаш.

— Няма да мога да ти помогна, Владислав. Не мисля сега за бизнес. Мислите ми са заети с други неща.

— Ясно е, че сега не мислиш. Отначало трябва да дойдеш на себе си. Само ми повярвай. Като приятел те моля… После ще ми благодариш. В края на краищата и сам ще можеш да прецениш случилото се с тебе като дойдеш на себе си.

— По какъв начин може да се определи най-нормалното състояние?

— Ами че просто е. Ще поживееш нормален живот поне няколко дни. Ще се развличаш с момичета. А после ще прегледаш отново последните години от живота си. Ако те устройват, продължавай да се занимаваш и живееш както сега. Ако в нормалното си състояние установиш, че си бил хипнотизиран, ще се заемеш отново с бизнес. И за теб добре, и на мен ще помогнеш.

— Не мога аз с проститутки…

— Защо с проститутки, ще вземем такива които сами искат. Ще устроим вечеринка, музика, компания. В ресторант можем да отидем или сред природата. Аз всичко сам ще организирам, ти само не отказвай.

— Аз сам искам да разбера себе си. Трябва да помисля.

— Стига си мислил. Оцени моето предложение като експеримент. Като приятел те моля, дай ми седмица, а после мисли.

— Добре, нека опитаме…

На следващия ден ние ходихме с кола до съседния град, в който живееха добри, както се изрази Владислав, момичета, отдавнашни негови познати.