Кои сме ние?

Мечтите на ауровил

Първите месеци след завръщането си от Анастасия аз интензивно събирах и изучавах информацията за екологичните селища. Повечето източници разказваха за чуждестранни аналози. Събрах информация по тази тема за 86 селища от 19 страни, такова като Белгия, Канада, Дания, Англия, Франция, Германия, Индия и др. Но тя не ме зарадва особено. Нито в една страна нямаше достатъчно мащабно движение, нямаше достатъчно селища способни да окажат съществено влияние на социалното положение в тези страни. Едно от най-големите и известни селища беше в Индия — това е градът Ауровил. За него ще разкажа по-подробно.

Ауровил бил основан през 1968 г. от жената на създателя на Интегралната йога Шри Ауробиндо — Мирра Ришар. Предвиждало се е на отпуснатата от индийското правителство земя недалеч от град Пандичери, където от четиридесетте години действал ашрама Шри Ауробиндо-център на привържениците на Интегрална йога, да възникне селище, и да израсне град с петдесет хилядно население. «Ауровил» — в превод «Град на Зората» или «Град на утринната зора» — трябвало да реализира идеята за обединение на хора свързани с общата цел за построяване на хармоничен материален свят, който не е в противоречие с духовния свят. Мирра Ришар, в написания от нея документ казвала: «Ауровил — това е център за духовни и материални изследвания, подготвящи живото въплъщение на действителното човешко единство.»

Идеята за създаване на град, в който да живеят хора в хармония със света на природата, в хармония между духа и любовта, била одобрена от индийското правителство, лично от Индира Ганди и ЮНЕСКО, получила и подкрепа от индийското правителство и от многочислени спонсори. На церемонията на основаването присъствали представители от 121 страни и 23 индийски щата. Прекрасният град, навярно мечта за мнозинството «духовни» по света започнал да се строи.

Обаче след смъртта на Мирра Ришар през 1973г. ученикът на Ауробиндо, Сатпрем, се изказал рязко против Ауровил, наричайки го просто «търговско предприятие». Ашрамът Шри Ауробиндо, контролиращ голямата част от финансите на «предприятието», претендирал за власт над всичко ставащо в града, но заселниците смятали, че тяхната комуна принадлежи на целия свят и Ашрамът не е техният водач. Започнала остра конфронтация между духовния Ашрам и духовните ауровилци. Тя била не само в духовен план, а все повече и повече преминавала и във физическия. През 1980 г. правителството на Индия било принудено да излезе с решение за изваждането на Ауровил от контрола на обществото Шри Ауробиндо. В селището се появил постоянен полицейски участък Положението с Ауровил допринесло и за общата криза в движението и учението на Шри Ауробиндо.

В Ауровил сега живеят около 1200 жители вместо 50 000 и повече, както предвиждали организаторите. В района се наброяват, заедно с местните жители от 13 села, всичко 30 000 човека. Може би причината за краха на Ауровилската мечта се крие в следната ситуация: ауровилецът, при наличието на разрешение, има право да си построи къща, но юридически земята, на която се строи къщата, принадлежи и в бъдеще на Ауровил. Земята се придобива със средствата на ауровилеца, но на името на Ауровил. По такъв начин излиза, че пълно доверие се оказва на Ауровил, но на нито един от неговите жители пълно доверие нямало. Всеки жител бил зависим. А с проекта са се занимавали хора, считащи себе си за високодуховни. Очевидно духовността има и обратна страна.

Днешното положение на Ауровил крайно ме разстрои и огорчи. Съмнения относно проекта на Анастасия не възникнаха, но в главата ми се промъкнаха отрицателни мисли. Щом не се е получило нормално селище в Индия — страната, считаща се едва ли не за лидер в духовното разбиране на човешкото битие, щом не се е получило при финансовата поддръжка от страна на индийското правителство, ЮНЕСКО, спонсори от различни страни, то как може Анастасия сама да предвиди всички «подводни скали»? Е, дори да не е сама, дори и много от читателите, споделящи възгледите й да се опитат да пресметнат, да обмислят, да предвидят, пак може да не се получи, защото никой няма опит.

Ако някой знаеше крайъгълния камък,около който може да се построи щастливото битие на отделния човек и съобществото в цялост, навярно то вече щеше да е построено някъде. А него го няма! Няма го в нито една страна. Само отрицателен опит има. А къде да се търси положителния?

«В Русия!» — отговори Анастасия.