Колела

Глава десета

— Хайде, маце! Зарежи това скапано питие! — проговори нетърпеливо търговецът на резервни части Оли и хвърли поглед към Ерика Трентън, която седеше от другата страна на масичката в полутъмното заведение. — В стаята има цяла бутилка!

В ранния следобеден час двамата се бяха отбили в бара на хотел „Куинсуей Ин“, разположен недалеч от Блумфийлд Хилс. Ерика си играеше с второто питие, поръчано, за да печели време, но прекрасно разбираше, че забавянето е безсмислено — или ще свършат това, за което бяха дошли, или няма да го свършат.

— Нека го изпия — отвърна тя и докосна чашата си. — Имам нужда от него.

Макар и вулгарен, този човек съвсем не изглежда зле, помисли си тя. Висок и строен, с тяло, което положително е по-добро от маниерите му. Спомни си, че беше й споменал за редовните си занимания с гимнастика. Можеше да попадне на някой далеч по-малко привлекателен.

Беше й разказал за своите гимнастически увлечения по време на първата им среща, състояла се в същия този бар. Ерика беше влязла за едно питие с надеждата, че може да се случи нещо интересно, и Оли я беше заговорил. Опитен и циничен, той прекрасно знаеше защо това заведение се посещава предимно от омъжени жени. Уговориха си среща, за която той ангажира стая в хотела. Но разкъсвана между физическата нужда и чувството за вина, Ерика настоя да останат целия следобед в бара, след което си тръгна. Побеснял от яд, той я отписа от сметките си, но преди няколко седмици тя неочаквано му се обади отново и поиска да се видят.

Наложи се да отлагат срещаш си на няколко пъти, тъй като Оли не се върна от Кливланд, а посети още няколко града, на които Ерика вече забрави имената. Но сега бяха тук и Оли ставаше нетърпелив.

— Е, маце?

Внезапно, с чувство на тъжна ирония, тя си спомни един плакат, който висеше в кабинета на Адам. На него пишеше: „Направи го днес!“

— Добре — въздъхна тя и стана от стола си.

Тръгнаха по окичените с картини хотелски коридори, по които без съмнение бяха вървели много жени в нейното положение. Усети как сърцето й учестява ритъма си и направи последен опит да запази спокойствие.

Връщайки се върху случилото се няколко часа по-късно, Ерика стигна до заключението, че крайният резултат не е ни го толкова добър, колкото беше очаквала, нито толкова лош, колкото се бе опасявала. Откровено казано, беше получила онова чувствено удовлетворение, от което се нуждаеше, но то бе някак си непълно. В две неща обаче беше напълно уверена. Първо — това удовлетворение нямаше нищо общо с чувството на пълнота и задоволеност, което я изпълваше след пламенната любов на Адам в миналото. Чувство, което траеше с дни, И второ — никога нямаше да го направи отново… поне не с Оли.

В такова настроение Ерика напусна „Куинсуей Ин“ и се отправи към Бърмингам. Купи някои неща, от които се нуждаеше, купи и разни безполезни дреболии, но удовлетворението я изпълни пак едва когато отново се включи в онази опасна и вълнуваща игра — задигането на разни вещи от магазините. С все по-нарастващо самообладание тя се сдоби с орнаментирана закачалка за дрехи, шише шампоан и — о, какъв успех! — със скъпа автоматична писалка.

Първата сполучлива кражба на парфюма „Норел“ я накара да си мисли, че задигането на разни неща от магазините е съвсем лесна работа. Разбра какво е необходимо за Това — ум, бързина и здрави нерви. Изпитваше гордост, че притежава и трите.